Мотиви към присъда N
1/03.01.2020г. по НОХД N 866/ 2019г. по описа
на РОС.
Р.нска окръжна прокуратура е обвинила М.А. /M.A./
- турски гражданин, роден на *** год., в Р. Т., притежаващ валиден турски
международен паспорт № *********, в това, че на 20.12.2019г., в землището на
гр.Б., обл.Р., на км 49+400 от първокласен път I-5,
дал дар – пари – 1 брой банкнота с номинал от 10 евро, с №YA3428052056, на
полицейски орган – Й.М.Т.– м.а.и П. И. С. – к.на отделение и двамата длъжностни
лица при Районна управление гр.Б. – ОД на МВР - Р., за да не извършат действия
по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение
за допуснато нарушение по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 30
лв. водач, който: ….6. при неправилно
изпреварване, не създава опасност за движението“ – престъпление по чл.304а,
пр.6, от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият А. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А. /M.A./ е турски
гражданин, роден на *** год., в Р. Т., притежаващ валиден турски международен
паспорт № *********, женен, с основно образование, работи като шофьор, живущ ***,
кс.“Б.“, бл.С, №**, неосъждан.
Същият е правоспособен водач на
МПС, категории - B,C,D,T и М и като такъв,
на 20.12.2019 год., управлявал
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с Р. рег. № В ** FSH, като се движел по Главен
път I-5 Р. – Велико Търново в посока гр. Б.. Подсъдимият по-рано на същата дата
преминал през ГКПП Дунав мост с управлявания от него автомобил. Бил опитен
водач на автомобил и като такъв многократно преминавал през Република България
и нейната пътна мрежа. В лекия автомобил, същия пътувал сам.
Съгласно предварително утвърден
часови график от Началник на РУ-Б. при ОД на МВР - Р., св. Й.М.Т.– мл. автоконтрольор – І-ва степен и
св. П. И. С. – к.на отделение степен и двамата служители в група „Охранителна
полиция“ на РУ-Б. при ОД на МВР - Р., били дежурни за времето от 08.00 часа до
20,00 часа на 20.12.2019 год. На полицейските служители било възложено да
осъществяват патрулно постова дейност по контрол и осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по ЗДвП на територията на гр. Р. и по Главен път I-5 от републиканската пътна
мрежа.
Задълженията им били свързани с
извършването на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, в това
число и да съставят актове при установяване на административни нарушения.
Двамата били облечени в полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни
знаци на сектор „Пътна полиция“ служебен автомобил, с регистрационен № СВ ****
КК.
Около 11,20 часа, на 20.12.2019
год. полицейския автомобил и двамата
полицейски служители се намирали на установъчен пункт
на Главен път I-5 Р. – Велико Търново в района на км.49+400 - отбивка на пътя в дясно, посока движение от Р. за В.
Търново, в района на цистерните на Беленски баир в землището на гр. Б., обл. Р.нска. По същото време подс.М.А. /M.A./ управлявал горепосоченото ППС - лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с Р. рег. № В ** FSH и се движил в посока гр. Б.
по Главен път I-5 Р. – Велико Търново в района на км.49+400. На този пътен
участък било забранено изпреварването в посоката на движение към гр. Б., чрез
наличието на пътни знаци В 24 „забранено
изпреварването, освен на мотоциклети без кош и мотопеди, като хоризонталната
маркировката била „М-1“ – единична непрекъсната линия. Въпреки тези забрани, подсА., с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с Р. рег. № В ** FSH предприел маневра „изпреварване“, при което нарушил
забранителните пътни знаци и пътната маркировка „М-1“,като навлязъл в
насрещното движение. Това нарушение, било забелязано от полицейските служители
– свидетелите С. и Т., като чрез подаване на сигнал със стоп-палка от св. С. подс.А. бил спрян за проверка и предприемане на действия по
установяване и регистриране на извършеното нарушение чрез изготвянето на АУАН.
Св. С. отишъл до спрелият
автомобил и обяснил с думи и жестове на подс.А., че
трябва да приготви документите си за правоуправление и документите на
автомобила и да го последва до служебния автомобил, като му разяснил какво нарушение е допуснал.
На място на подс.А. се представил и св.Т., който бил
седнал в служебния автомобил на предна дясна седалка. Последния обяснил с
турски думи какво е извършеното нарушение и започнал да съставя АУАН за
извършено нарушение по чл.6 т. 1 от ЗДвП, а св. С. се намирал извън автомобила.
Подсъдимия знаел за извършеното от него нарушение и решил да даде подкуп на
двамата полицейски служители, за да не му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение. За целта той предварително бил приготвил и държал
смачкана в юмрука на едната си ръка една банкнота от 10 евро със сериен №
YA3428052056. Приближавайки се до попълващия бланката на АУАН св. Т. пред
отворената врата на служебния автомобил, подс.А.
хвърлил, намиращата се смачкана в ръката му банкнота, в скута на св.Т.. Същият
незабавно станал и при това движение банкнотата се изплъзнала от тялото му и
паднала извън служебния автомобил до предна дясна врата. Незабавно двамата
полицейските служители задържали подсъдимия и докладвали за случилото се на
оперативния дежурен в РУ-Б. при ОДМВР – Р..
На място била изпратена дежурна
оперативна разследваща група. Като при започване на настоящото наказателно
производство, бил извършен оглед на местопроизшествие. При него, на земята до
предна дясна врата на служебен автомобил, с регистрационен № СВ **** КК била
установена една банкнота с номинал 10 евро със сериен № YA3428052056, която
била иззета.
При извършено изследване -
експертна справка № 31/20.12.2019год. е установено, че банкнотата от 10 евро със сериен № YA3428052056,
представлява редовно платежно средство.
Тази фактическа
обстановка се установява несъмнено
от цялата доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от
НПК. Направеното самопризнание
на подсъдимия по този ред, се подкрепя
от доказателствената
съвупност, събрана по делото - протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, от свидетелските показания
на П. С. и Й. Т.,
заключението по извършеното експертно изследване – експертна справка №
31/20.12.2019год. на експерт-криминалист при ОД МВР – Р., справка за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Удостоверение за предоставяне на информация за заемана длъжност, типова
длъжностна характеристика, часови график.
От събраните доказателства, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия А. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия А. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние
на вменяемост.
От обективна и субективна страна М.А. /M.A./ съществил състава на
престъплението по чл.304а, пр.6, вр. чл.304, ал. 1 от НК, като на 20.12.2019г., в землището на гр.Б., обл.Р.,
на км 49+400 от първокласен път I - 5, дал дар – пари – 1 брой банкнота с
номинал от 10 евро, с №YA3428052056, на полицейски орган – Й.М.Т.– м.а.и П. И. С.
– к.на отделение и двамата длъжностни лица при Районна управление гр.Б. – ОД на
МВР - Р., за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл.183,
ал.3, т.6 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: ….6. при неправилно изпреварване, не създава
опасност за движението“.
Подсъдимият е извършил престъплението с
действие, изразяващо се в даване на подкуп, гореописаната банкнота, поставяйки
я във владението на полицейските служители. Той е сторил това, за да мотивира
двамата полицейски служители, които са длъжностни лица, да не извършат действие
по служба - да не изпълнят, съобразно типовата си длъжностна характеристика,
основните си длъжностни права и задължения – да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за допуснато нарушение на правило по
ЗДвП.
Свидетелите Т. и С. имат характера на длъжностни лица- полицейски
органи, по смисъла на чл.93 т.1 от НК. В правомощията им са влизали
задълженията да работят по
предотвратяване и пресичането на нарушенията по пътищата; да изготвят документи, свързани с
административно-наказателната дейност, а именно да съставят АУАН при
констатирани такива нарушения. С оглед посоченото по-горе в деня на инкриминираното
престъпление двамата свидетели са изпълнявали тези свои правомощия на
горепосоченото място, съгласно графика на полицейския наряд.
Предвид опита си на водач на МПС и това, че е осъществявал чести превози
през територията на Р България, както и с оглед отличителните белези на
полицейския автомобил и облеклото на двамата свидетели и обстоятелството, че
единият от свидетелите се е представил и е поискал документите за проверка,
сочи че подсъдимият е разбрал и много добре е съзнавал какво се иска от него,
както правомощията на проверяващия. Именно, за да не му бъде извършена проверка,
знаейки че не спазил забраната следваща от конкретния вид пътна маркировка, с
което създал непосредствена опасност за движението, той е дал, на служителите,
хвърляйки вътре в автомобила при тях, посочената сума пари, за да не изпълнят
свидетелите действия по служба и да не му съставят АУАН.
Изпълнителното деяние е довършено с даването на подкупа-пари в размер от
10 евро. Подсъдимият е предприел
конкретни действия по даване на имотната облага, която имотна облага, като
предмет на престъплението, безспорно има имуществен характер.
От субективна страна подсъдимият
е действал при пряк умисъл- съзнавал е обществено - опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е целял
настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Съзнавал е,
че дава пари, които не се следват на проверяващите и е направил това, за да ги
накара да не му съставят АН за извършеното нарушение при движението по пътищата,
изразяващо се в неспазване на забрана за пресичане на пътна маркировка и
извършено въз основа на това изпреварване на място, където това е забранено.
Не е налице провокация към подкуп, по смисъла на чл.307 от НК, тъй като
по делото липсват доказателства някой от свидетелите преднамерено да е създал
обстановка, при която да е предизвикал подсъдимия да даде подкупа, да го е
убеждавал и мотивирал да вземе това решение и да е направил това именно с цел
подсъдимият да бъде изобличен след това в извършването на престъпление.
Напротив, наличните доказателства, включително и обясненията на подсъдимия
сочат на даден от подсъдимия на свидетеля подкуп - конкретна сума пари, за
конкретно поведение от негова страна, инициативата за което е била единствено
на подсъдимия.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед
приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр.
с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая
в състава на чл.304а, пр.6 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода в съответни граници по размер и комулативно наказание глоба.
Не са
налице предпоставките на чл.55 от НК, съответно на условията за приложимост на хипотецзата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от наличните, се
явява изключително такова. Предвид това, наказанието лишаване от свобода следва
да бъде определено по реда на чл.58а, ал.1 от НК. При индивидуализацията на
базисното наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде определено на подсъдимия
съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и
изразеното разкаяние за извършеното, полагането на труд, ниската
стойност на предложения подкуп. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
отчете обществената опасност и укоримост на извършеното от него конкретно
престъпление, което е по отношение на двама
полицейски служители. При така констатирания превес на смекчаващите обстоятелства
и приемайки, че извършеното по конкретиката си сочи
на невисока обществена опасност, както и тази на подсъдимия, отмерва по размер
наказанието лишаване от свобода под средата и значително повече към минимума на
предвиденото, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно
чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета – на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки
същите обстоятелства, и в допълнение липсата на данни за имотно състояние на
подсъдимия, различно от обичайното за лице, работещо като водач в областта на
наземния транспорт (неангажиране на доказателства в
противен смисъл следва да се обсъжда в полза на подсъдимия), съдът приема за съответно на извършеното наказанието ГЛОБА да бъде
определено по размер немного над минималния, а именно - 800 /осемстотин/ лева.
При
наличието на всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и с оглед
личността на подсъдимия, ниската тежест на извършеното и невисоката обществена
опасност на извършителя, за постигане целите на наказанието лишаване от свобода,
съдът приема, че не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективто
от същия, поради което съдът го ОТЛАГА за изпитателен срок, като приема
подходящ минималният такъв, а именно ТРИ ГОДИНИ.
При наличие предпоставките на
чл.307а от НК, съдът е постановил отнемане в полза на Държавата на предмета на
престъплението – 1 брой банкнота с номинал от 10 евро, с №YA3428052056, намираща
се на съхранение в РУ Б. на ОДМВР-Р..
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: