Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                         №  138, 31.03.2010г., гр.Разград.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На осемнадесети март                                                          две хиляди и десета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

тр.дело № 1509 по описа за 2009г.:

 

           Предявени са обективно съединени искове по чл.242 КТ, чл.224 от КТ, чл.12 и сл. НСКСЧ, чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Р.С.Х., с която са предявени обективно съединени искове срещу “Зарау транс”ЕООД за заплащане на сумите 1200лв. трудово възнаграждение за периода м.07.09г.-м.09.09г., 5187.75лв. дневни пари за командировка в Германия, квартирни пари за същия период в размер на 760.50лв., 487.50лв. пътни, лихви общо 104.98лв. и обезщетение по чл.224 Кт в размер на 95.24лв.. В писмения си отговор ищецът твърди, че представените от ответинка “разписки” са представени след изтичане на преклузивния срок и следва да се изключат от доказателствения материал.   

 Ответникът “Зарау транс”ЕООД оспорва исковете, като твърди че е изплатил на ищеца всички дължими суми по трудовия договор.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната  фактическа обстановка: На 06.07.09г. ищецът е работил по срочно трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността “***”. Със заповед №28/07.07.09г. ищецът е командирован до Белгия, гр.Моускрон, със задача да управлява товарен влекач при провлачване на товарни ремаркета със стока в Белгия и страните на ЕС. Определен е размера на дължимите дневни /първите 30 дни по 35 евро, а след това по 26.25 евро на ден/. Пътуването до Белгия следвало да стане с личен автомобил, като на ищецът се дължи половината от самолетния билет или 100 евро. Със заповед №19/19.09.09г. трудовият договор на ищеца е бил прекратен, считано от 09.10.09г.

          По делото е разпитан един свидетел-Б. С., който твърди че заедно с ищеца са работили в Германия, като ****. Карали продукцията на немска фирма от гр.Клеве до гр.Крефелд. В обща квартира живеели пет човека: Е., Р., ишеца, Д. и свидетеля. Плащали по 80евро на човек месечно. Свидетелят живял до края на месец август, но знае че останалите се прибрали края на септември. Срещу наемната цена хазайката им давала разписки. Свидетелят твърди, че докато били на работа не са получавали дневни, квартирни, пътни. Получавали са само служебни пари, за винетки.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на ищеца са начислени за периода м.07.09г.-м.09.09г. пари за командировка в размер на 5237.28лв.. Дължимите пари по НСКСЧ са в по-малък размер- 4363.95лв./2231.25евро/. Дължимото нетно трудово възнаграждение е в размер на 777.61лв. Пътните са в размер на 391.16лв./2х100евро/, а квартирните- 312.93лв./2х80евро/. Ищецът не е представил отчети и доказателства за извършените разходи. На пет пъти ищецът е получил по касов път общо 3400евро или 6649.82лв. с отбелязване “плащане на заплати”.

Размерът на обезщетението за забава възлиза на 6.66лв.

Винетните такси за периода м.07.09г.-м.09.09г. в размер на 10768.06 евро са заплатени по банков път на концесионерите.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Досежно твърдението на ищеца, че представените от ответника впоследствие писмени доказателства “Разписки” следва да бъдат изключени от доказателствения материал, поради настъпила преклузия за неоснователно. Ответникът е депозирал писмен отговор, в който също иска назначаването на ССЕ, като е заявил готовност да предостави достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството, т.е. до всички  налични документи. В първото по делото с.з., проведено на 08.01.10г. и двете страни са представили писмени доказателства, вкл. “разписките” в превод. Други доказателства, след това не са представяни от страните. Предвид на гореизложеното, съдът намира че тези доказателства следва да се ценят.  

Няма спор между страните, че ищецът е работил по трудов договор с ответника в Германия, като шофьор за периода м.07.09г.-19.09.09г. От заключението на вещото лице се установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение дължимо на ищеца е в размер на 777.61лв. Сумата е изплатена на ищеца.

 Иска за заплащане на дневни пари за командировка за периода м.07.09г.-м.09.09г. също се явява неоснователен. Работодателят е начислил 5237.28лв. за командировка, а съгласно НСКСЧ на ищеца са били дължими по закон 4363.95лв. /2231.25евро/. Същите са били изплатени на ищеца на ръка. Тъй като получанета вповече сума е получена добросъвестно, тя не подлежи на връщане от ищеца, но обоснована неоснователността на иска му.

 По делото се установи, че на ищеца се дължат съгласно заповедта за командировка пътни в размер на 200евро /половината от стойността на самолетния билет в двете посоки/. Ищецът не е представил отчети и платежни документи на работодателя, поради което не му се следва лихва.

 На ищеца се дължат и квартирнии в размер на 160 евро., предвид събраните гласни доказателства. Тъй като разходът е направен, макар и ищецът да не се е отчел,  се дължи на общо основание, но без лихва.

 Тъй като ищецът не е ползвал 5 дни от полагащия му се платен годишен отпуск или 85.72лв. сума за получаване.

 От гореизложеното се установи, че на ищеца са се следвали следните суми: 777.61лв. нетно трудово възнаграждение, 5237.28лв. пари за командировка, 391.16лв. пътни и 321.98лв. квартирни или общо 6728.03лв. Ищецът е получил от ответника общо 6649.82лв., с отбелязване “за заплати”. Тъй като единствено размерът на квартирните пари не е бил известен на работодателя и не е бил определен, то изплатените 6649.82лв. са за дължимо трудово възнаграждение, командировачни, пътни и за обезщетението по чл.224 КТ. Надплатеният остатък от 78.21лв. следва да послужи за покриване на част от претенцията за квартирни от 312.93лв. или на ищеца се дължат 234.72лв. квартирни, с оглед направеното от ответника възражение за прихващане.

  Предвид неоснователността на исковите претенции, не се дължи и лихва.

  ВОДЕН от горното, съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА “Зарау транс”ЕООД гр. Русе, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, пл.”Дунав”10 ап.41, представлявано от Буржемаа Гернауи да заплати на Р.С.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 234.93лв. /двеста тридесет и четири лева и 93 стотинки/ дължими квартирни пари, след направено съдебно прихващане.

ОТХВЪРЛЯ искове на Р.С. против “Зарау транс” ЕООД  КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Редван С.Х. да заплати на “Зарау транс”ЕООД сумата от 590лв., разноски по производството.

ОСЪЖДА “Зарау транс”ЕООД да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважената част в размер на 50лв./петдесет лева/ и сумата от 130лв./сто и тридесет лева/, разноски за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок, считано от 31.03.2010г.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: