Решение по дело №99/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. М. А., [държава], действаща със знанието и съгласието на майка си Ю. А. М., с посочен по делото адрес за кореспонденция: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №12646/03.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателката напуснала [държава] изложила добросъвестно пред административния орган, но те били възприети неправилно. Заявява, че се опасява за сигурността си вследствие на водещите се военни действия нейния регион. Цитираните в решението Справка № МД-02-3/15.10.2024г. и Справка № ЦУ-1852/27.07.2024г. били силно противоречиви относно ситуацията в *. Счита се, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложеното по време на интервюто и факта, че била от женски пол. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Сочи се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото ** срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната Директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание оспорването се поддържа лично и чрез назначения по делото процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Доводи за нейната неоснователност се навеждат и в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с вх. №В-13-501/18.08.2023г., Ю. А. М. от [държава] е поискала закрила от Република България за себе си и за малолетните си деца А., М., Л., Х. и Б..

Видно от Докладна записка вх.№ В-330/08.09.2023г. на РПЦ – Х. А. М. А. е била в неизвестност от 06.09.2023г. С Решение № 17503/17.11.2023г. на Зам.председателя на ДАБ производството за предоставяне на международна закрила на Ю. А. М. и детето ѝ А. М. А. е прекратено. От данните по делото се установява, че двете са били в Австрия и че са се върнали в Република България.

След регистриране на 03.04.2024г. на жалбоподателката с лично дело УП-15964, с оглед навършването на [възраст] възраст, е последвало е установяване на самоличността й с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15964/03.04.2024г. Видно от същата, лицето се е индивидуализирало с имената А. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място]. На 03.04.2024г. А. М. А. е регистрирана с посочените имена, родена на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес в Турция, [населено място] тепе, етническа принадлежност – *, религия – *, * професия, с * образование, *, без документи за самоличност. В Регистрационния лист и приложението към него са посочени данни за майката, бащата (починал), братята и сестрите на търсещото закрила лице.

С писмо ВР-05-93/04.04.2024г. (л.88) Директорът на РПЦ – София е уведомил Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, че в РПЦ – София, че в ПМЗ [жк] е била подадена молба за международна закрила за А. М. А..

На 21.05.2024г. с А. М. А. е било проведено интервю. Същата посочила, че е на 14 години и че не помни нищо от [държава], напуснали страната, когато била много малка. Б. в Турция 6 или 7 години. Може би преди 6-7 месеца пристигнали в България, нелегално. След идването останали около 15 дни в лагера и после заминали за Австрия, но след 6-месечен престой там ги върнали обратно в България. Не била арестувана или осъждана. Родена била в „[населено място]“ или [населено място]. Учила в Турция до 5 клас. Семейството ѝ казало, че напуснали [държава] заради войната. Искала да остане в България и да продължи образоването си. Видно от положените подписи под съдържанието на протокола, на интервюто, освен длъжностното лице и преводача, е присъствала и майката на търсещата закрила.

На 21.05.2024г. е било проведено и интервю и с майката на жалбоподателката Ю. А. М.. В хода на същото тя завила, че напуснала [държава] преди 11 години, когато с мъжа ѝ преминали в Турция нелегално и там работили. Той бил убит, а тя ранена, избягали от страх. Имали 6 деца и всички били в България. Преди около 6 месеца влязла в страната незаконно, от Турция. Веднага щом стигнала до София, намерила лагера във „Враждебна“ и се предала. Подала молби за закрила в България и в Австрия, където заминали, но били върнати. Напуснали [държава] заради войната. Б. от [населено място]. Там имало военни действия и избягали. Когато били в Турция една нощ били нападнати, убили мъжа ѝ, а нея и едното дете ранили. Не знаели каква била причината за нападението. Подали сигнал в полицията, която заловила нападателя, но го държали една година и след това го пуснали, бил психически нестабилен. Не се чувствали сигурно там. Не била арестувана или осъждана в родината си или друга държава, нямала проблеми заради етноса или религията си, не членувала в политическа партия.

Не е спорно, че е било изискано писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност” по постъпилата молба за закрила, а и от писмо с рег. № М-9663/24.06.2024г. (рег. № УП-15964/25.06.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е видно, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на А. М. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо с Х-16-1654/24.09.2024г., Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли, че А. М. А. от [държава] е поискала закрила от Република България, и е помолил за определяне на социален работник, който да съдейства в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето, да даде становище или да предостави социален доклад.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1009/26.09.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определен социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, който да присъства при провеждането на интервюто в РПЦ – Харманли с детето А. М. А..

На 05.11.2024г, е било проведено второ интервю за майката на А. М. А.. Пред интервюиращия орган, в присъствието на социален работник от ДСП, Ю. А. М. посочила, че преди да напуснат [държава] живели в *. Към датата на интервюто в [държава] се намирала майка ѝ, шестте ѝ сестри и четиримата ѝ братя, всички били в *. Само една от сестрите ѝ била в Турция, но щели да я депортират. Посочила, че хората, които убили мъжа ѝ в Турция, след случая отново я заплашвали, защото искали да оттеглят жалбата от съда. Делото още не било приключило. Споделила, че иска помощ от българската държава. Посочила и че турците на обичат кюрдите. Нямала проблеми с властите в Турция, не била арестувана там.

По делото е представен и протокол, в който са отразени резултатите от проведено интервю с детето Ш. М. А..

На 15.11.2024г. от социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли е бил изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/1332/25.09.2024г. за извършено проучване на А. М. А.. В същия е посочено общото състояние на детето, вкл. здравословното, споделеното от детето по време на изслушването пред интервюиращ орган на ДАБ и други данни за него. Записано е, че то се намира на територията на РПЦ – Харманли заедно със своите родители и че е обгрижвано от тях.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-15964/03.12.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. М. А..

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. А.. Решението е връчено на жалбоподателката лично на 09.01.2025г., в присъствието на преводач и родител. Жалбата срещу същото е подадена на 15.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

По делото е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/26-002/03.02.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. В него се съдържа информация за детето А. М. А., като е посочено, че то е в добро здравословното състояние и се намира на територията на РПЦ – Харманли заедно със своята майка, и че е отглеждано от нея. Записано е споделеното от майката пред социален работник, а именно, че близките ѝ казали да не се връща в [държава] с децата, защото било много опасно. Искала да живее в [населено място], имала предложение за работа там. Амгихан споделила, че иска да живее и учи в България. Социалният доклад се поддържа в съдебно заседание от социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от жалбоподателката като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на дете, каквато е жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното с майката на жалбоподателката интервю. Преди вземане на процесното решение, от социален работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвен социален доклад от извършено проучване за положението на детето, представен пред административния орган.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая е изискано писмено становище от ДАНС за жалбоподателката по молбата за предоставяне на международна закрила.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на жалбоподателката не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от оспорващата и майка ѝ данни в бежанската им история, като се позовал на данни от тази на майката предвид факта, че непълнолетната няма спомени от страната си на произход. Въз основа на тези данни е приел за установено, че в случая няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителката да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната ѝ по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката и майка ѝ интервю не се установява спрямо А. М. А. да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката или майка ѝ не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателката, както и майка ѝ, не са направили в разказаната от тях бежанска история. А. М. А. не е била арестувана, нямала е проблеми с официалните власти в [държава], не е била жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към нея. Оспорващата не твърди в страната си на произход да е била заплашвана, преследвана, да ѝ е било упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват по отношение по отношение на непълнолетната жалбоподателка. Заявената от нея и майка ѝ информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение на обстановката в [държава] към момента, съдът взе предвид информацията от справките на ДАБ и тази от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. След преглед на новинарския поток за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ .

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. и на Справка вх.№МД-02-3 от 15.10.2024г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденката, вкл. в провинция Хасака, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел е , че по отношение на търсещата закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че в провинция * все още има ситуации на несигурност и инциденти, но независимо от това ситуацията със сигурността в [държава] била стабилна и не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било към момента. Не се установявало спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието ѝ на територията на държавата си по произход, тя щяла да бъде изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. А. М. А. не била изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу нейния живот, поради наличието на въоръжен конфликт. Завръщането ѝ в [населено място] било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там тя можела да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че всички близки на молителката – лели и вуйчовци, останали да живеят в *, [държава]. Обстоятелството, че те не напуснали страната и продължавали да живеят там обосновавало ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живяла жалбоподателката в ранна детска възраст, заедно със семейството ѝ, както и с личното и положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, вкл. и в представените в хода на съдебното производство, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка № МД-02-60/29.01.2025г. се съдържа информация за завърнали се в [държава] повече от 500 000 бежанци, около 200 000, от които след падането на режима на Б. А.. Представени са и други данни за общото положение в страната, вкл. за положително отношение на властите към всички етнически групи в страната. Ето защо съдът приема, че са налице данни за подобряване на общата обстановка в [държава] в последните седмици. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от информацията от справките на ДАБ и от други общодостъпни източници на информация, става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент се работи активно за възстановяване на реда. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на членове на правителства на страни от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА – „Новата власт в [държава] назначи за министър на външните работи А. Х. **“). Също така продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на губернатора на провинция Судейда (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето гранични пунктове със [държава] за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini. bg и др.).

Съдът приема всички тези данни за обнадеждаващи що се отнася до спазването на правата на човека на фона на общото положение в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната.

От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността ѝ поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващата да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката да понесат тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателката интервю и тези, проведени с майка ѝ, те не са имали взаимоотношения с армията и полицията, и родителите ѝ не са извършвали политическа или друга дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото им положение предполагат оспорващата да попада в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от приложените справки на Дирекция „Международна дейности“ при ДАБ.

Ето защо, съдът счита, че за жалбоподателката не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо нея, вследствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата по произход от страна на родителите ѝ, докато тя е била много малка (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Правилно в решението е обсъден най-висшия интерес на детето, с оглед възрастта на търсещото закрила лице и в тази връзка е прието, че в интерес на А. М. А. е тя да бъде със своите родители. В тази насока е отразено и че баща ѝ е починал, но тя има своите лели и вуйчовци в [държава]. Отчетено е, че братята на майка ѝ са им помагали финансово, след смъртта на съпруга ѝ, и това е определено за показателно, че семейството има на кого да разчита в страната си.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Тя не е заявила член на семейството им да е с предоставена международна закрила, нито молбата и за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към настоящия момент, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А., [държава], действаща със знанието и съгласието на майка си Ю. А. М., против Решение №12646/03.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.