№ 309
гр. Русе, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200710 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 12/25.03.2025 г. на Директора на РЗИ - Русе, издадено на основание чл. 83
от ЗАНН, във вр. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 56, ал.
1 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че на жалбоподателят не му е връчван препис от процесното
наказателно постановление, като твърди, че лицето получило преписа не е лице с
представителни функции и не са му предоставяни права да получава кореспонденция.
Жалбоподателят сочи, че същото обстоятелство представлява съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото му на защита и представлява основание за
отмяна на наказателното постановление. Отделно от това твърди, че нарушението било
неясно формулирано и не било описано конкретно деяние. Навежда твърдения за липса на
описание на нарушението в АУАН, оспорва описаните фактическите констатации. Твърди, че
липсата на вредни последици и невисоката степен на обществена опасност, обуславят
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление.
На жалбоподателят е изпратен препис от наказателното постановление и на
31.03.2025 г. същият е получен от С. Н. на адреса на управление на дружеството
жалбоподател. В представеното заверено копие в административнонаказателната преписка
от обратна разписка за връчване на процесното наказателно постановление е видно, че
срещу реквизит „Име на получател“ е изписано име – С. Н. и е изпълнен подпис. Съдът, с
оглед преценката за редовност на депозираната жалба е указал в 7 дневен срок от връчване
на съобщението на административнонаказващия орган да представи доказателства за
1
спазване на процедурата по чл. 58 от ЗАНН, видно от които да се установи на кого е връчено
наказателното постановление (на кое лице, в какво качество) и по кой ред от предвидените в
правната уредба възможности. В получената в срок молба от адв. М. – процесуален
представител на административнонаказващия орган, вх. № 16075/15.05.2025 г. се посочва, че
получателят на наказателното постановление – С. Н. е получавала и друго наказателно
постановление от името на дружеството жалбоподател, което в последствие е било
обжалвано в срок, което сочело на валидно приемане от страна на „Ц.Б.С.-2009“ ООД.
Намира, че в настоящия случай оспорването на представителството по получаване от
Николова е с цел да се преодолее просрочието на подадената жалба.
За да счете същата за допустима, настоящият състав съобрази, че в
административнонаказателното производство не е спазена разпоредбата чл. 180, ал. 5 от
НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, по следните съображения: В разписката за получаване на
процесното наказателно постановление са изпълнени имена и подпис и дата на получаване –
31.03.2025 г. Преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН започва да тече от датата на
връчване на издаденото наказателно постановление. В тежест на
административнонаказващият орган е да докаже, че НП е връчено по надлежния ред на
нарушителя – в настоящия случай – на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В
изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 07.05.2025 г.,
административнонаказващия орган не е представил доказателства за качеството на лицето С.
Н. и ангажимента му да приема книжа от името на дружеството. Поради изложеното, съдът
е намерил, че жалбата е процесуално допустима, поради невръчване по надлежния ред на
атакуваното наказателно постановление и срокът за обжалване на същото не е пропуснат.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Същата касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Постъпила е молба вх. № 18903/10.06.2025 г. от управителя на „Ц.Б.С.-2009“
ООД, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа жалбата и изразява
становище по същество и моли да бъде отменено НП. Постъпила е и молба вх. №
19167/11.06.2025 г. от същото лице, с която моли да не се приемат представените с молба от
процесуалния представител на АНО от 15.05.2025 г. доказателства.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от адв. Б. М. от Адвокатска колегия - Русе, която оспорва изложеното в
жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Във връзка с постъпили сигнали на 27.01.2025 г. била извършена проверка от
служители на РЗИ Русе в игрална зала „Efbet“, намираща се в гр. Русе, ул.“Борисова“ № 56,
стопанисвана от дружеството-жалбоподател „Ц.Б.С.-2009“ ООД.
Свидетелите И. К. М. и М. В. Х. - служители на РЗИ Русе, изпълнявали служебните
си задължения като около 19.25 ч. влезли в игралната зала и още при влизането възприели,
че в закритата зала до три от игралните автомати, трима от клиентите пушели класически
цигари. До самите автомати били осигурени и поставени стъклени пепелници, в които
видели и фасове от изпушени вече цигари. В обекта било силно задимено от цигарен дим.
На място бил съставен от св. М. протокол № 688/27.01.2025 г., в който било констатирано, че
в закритата търговска зала било допуснато тютюнопушене и било предписано съставянето
2
на АУАН за допуснато нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. След колебание от
страна на служителите в залата и проведени телефонни разговори между тях и трети лица Г.
Т. З. подписала протокола и го получила, което не се оспорва от жалбоподателя. С писмо
изх. № 25-64/29.01.2025 г. В. Б., в качеството му на управител на „Ц.Б.С.-2009“ ООД бил
поканен за съставянето на акт за установяване на административно нарушение на 17.02.2024
г. като в поканата било указано, че при неявяване в посочения срок, актът ще бъде съставен
в негово отсъствие. Въпреки, че на 31.01.2025 г. поканата била получена, на посочената в
нея дата и място не се явил представител на дружеството жалбоподател. На 18.02.2025 г. на
жалбоподателят бил съставен АУАН № 7/2025 г. в негово отсъствие от актосъставителя
очевидец на нарушението М. и в присъствието на свидетелите С. Б. И., Е. Б. К. и М. В. Х.
(свидетел очевидец на нарушението) за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. За
съставения АУАН било изпратено уведомление, ведно с приложение АУАН № 7/2025 г. (вх.
№ АА-ОО-16/18.02.25 г). Същото било получено на адреса на управление на дружеството
на 08.03.2025 г.
Въз основа на съставения АУАН на 25.03.2025 г. било издадено атакуваното
Наказателно постановление № 12/25.03.2025 г. на Директора на РЗИ – Русе, с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал. 2, предл.
последно от ЗЗ му била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Същото било
изпратено и връчено на адреса на дружеството жалбоподател на лицето С. Н. на 31.03.2025
г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – копие на АУАН № 7/2025 г., копие на уведомление до Ц.Б.С.-2009 ООД за
издадено НП, Наказателно постановление № 12/25.03.2025 г. на Директора на РЗИ – Русе,
копие на протокол за извършена проверка № 0688/27.01.2025 г., копие на покана за съставяне
на АУАН № 25-64/29.01.25 г., копие на обратна разписка № *********, копие на
уведомление за изготвен АУАН № 00-16-1/28.02.25 г., копие на обратна разписка №
*********, копие на приемо-предавателен протокол, копие на известие за доставяне на НП
12/25.03.25 г., жалба, пълномощни 2 бр, копие на обратна разписка № ********* и копие на
обратна разписка № *********, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на
свидетелите И. К. М. и М. В. Х..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и Х.. Същите излагат
преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни
факти. Свидетелите М. и Х. са очевидци на процесното деяние. Показанията им са
последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени
доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелят
М. точно и ясно описва момента на възприемане на нарушението, момента на влизане в
игралната зала и възприемане на пушещите класически цигари трима клиенти, както и
факта, че е възприел стъклените пепелници, в които имало фасове от изпушени цигари. Св.
Х. прецизно отразява и констатациите си, респ. установените фактически положения при
извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото производство като ги
възпроизвежда пред съда убедително – относно главния факт, че е възприел поне три лица,
които са пушели класически цигари, както и относно допълнителни такива – подадените
преди това сигнали за тютюнопушене в процесния обект, възприетите до игралните
автомати пепелници и пр. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав,
който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Всички доказателства по
делото кореспондират помежду си и се допълват взаимно.
Доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват
3
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата
е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за
контрол – главен инспектор в дирекция „Надзор на заразните болести“, отдел ПЕК, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на
административнонаказателното производство - Директора на РЗИ – Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 4 и ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че съдът съобрази и разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Според визираната норма, когато актът е съставен в отсъствието на нарушителя, той се
изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва
не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
По делото не е спорно, че процесният АУАН е бил съставен в отсъствието на
нарушителя, след като преди това той е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН и
предупреден, че ако не се яви актът ще бъде съставен в негово отсъствие. От копие на
обратна разписка № *********, се установява, че АУАН № 7/2025 г. (вх. № АА-ОО-
16/18.02.25 г.) е бил изпратен от наказващия орган на жалбоподателя, като същият е бил
получен от наказаното лице на адреса на управление на същото. АУАН-ът е посочен и
обсъден в жалбата, сезирала настоящия съд. Тези писмени доказателства еднозначно
доказват, че процесният АУАН е бил връчен на наказаното лице повече от две седмици
преди издаване на наказателното постановление. Връчването е надлежно като по никакъв
начин не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя (Решение № 1752 от
11.12.2020 г. по к. а. н. д. № 2021/2020 г. на XV състав на Административен съд - Бургас).
Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че е нарушена процедурата по
връчване на наказателното постановление, което водело до съществено процесуално
нарушение – ограничило правото на защита на жалбоподателя. Наказателното
постановление е изпратено по пощата на адреса на управление на „Ц.Б.С.-2009“ ООД и е
връчено срещу подпис на лицето С. Н., както беше обсъдено по-горе. Ненадлежното
връчване на процесното наказателно постановление на лице, което не е било натоварено да
приема книжа от името на дружеството е довело за последица до допустимостта на
настоящата жалба и непропускане срока на обжалване и надлежното упражняване правото
на защита на жалбоподателя. Именно фактът, че процесното наказателно постановление е
достигнало до управителя на „Ц.Б.С.-2009“ ООД и в жалбата същото е посочено със своите
реквизити – номер, дата, наказващ орган, обсъдено е - по същество онагледяват, че
наказателното постановление е връчено и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, напротив същото е реализирано в пълен обем чрез жалбата,
4
поставила началото на настоящото производство.
Следва да се отбележи, че поведението на жалбоподателят в хода на
административнонаказателното производство далеч не е било добросъвестно. Видно от
събраните гласни доказателства още при връчването на констативния протокол е имало
известни усложнения, касателно подписването му от представител на дружеството. Видно
от всички обратни разписки и известия, изпратени на адреса на дружеството жалбоподател
от АНО, никога не са получвани лично от управителя, което само по себе си не е укоримо.
Не следва обаче посоченото и избрано поведение на жалбоподателя да става повод за
заобикаляне на закона, за шиканиране на производството и за омаловажаване процесуалните
усилия на административнонаказващите органи. При желание за пълноценно упражняване
право на защита наказаното лице следва също да прояви активност и ангажимент и най-
малкото да се яви, когато е поканен от властнически субект.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни
признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин
е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай, административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на констативния протокол, АУАН-а е издаден в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в шестмесечния срок от съставяне
на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна
извод, а именно, че жалбоподателят „Ц.Б.С-2009“ ООД е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, за което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Посочената разпоредба вменява забрана за тютюнопушенето в закритите обществени
места.
Съгласно нормата на § 1а, б. „в“ от ДР на Закона за здравето "обществени места" по
смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и
търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за
данък върху добавената стойност, към които се отнася и процесният обект. В този смисъл
проверяваният обект – игрална зала, находящ се в гр. Русе, ул. Борисова № 56 е закрито
обществено място по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
От гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта, които съдът кредитира като непротиворечащи помежду си и
взаимносвързани, се установява безспорно фактическата обстановка, описана в АУАН и НП,
5
а именно че на посочената в същите дата и час в игралната зала, стопанисвана от въззивника
е имало трима клиенти които са пушили цигари от тютюн в закрита търговска зала на
обекта, което поведение е запретено от нормата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. По
посочения начин дружеството жалбоподател е допуснало в управлявания от него закрит
обект с обществено предназначение-игрална зала клиенти да пушат тютюневи изделия.
Действително, както се сочи и в жалбата, юридическото лице със свои лични
действия не би могло пряко да наруши забраната за тютюнопушене, но отговорността на
юридическите лица/едноличните търговци е следствие от тяхно бездействие, т. е.
позволяване, съгласяване, непротивопоставяне на клиентите, които пушат в търговския
обект, като в настоящия случай чрез поставянето на пепелници са били създадени и
съответните условия за тютюнопушене. Поради това категорично не може да се сподели
тезата на защитата, че наказуемо било само поведението на клиентите на залата и дружество
не може да носи административнонаказателна отговорност по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
В настоящия случай следва да бъде подчертано, че нормата на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ
предвижда санкция за юридическо лице, което наруши разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. В
тази връзка за съставомерността на административното нарушение е без значение дали
законовата забрана се нарушава с действие или с бездействие. Достатъчно е да е налице
обективният факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е свързана само и
единствено с поведението на физическо лице пушач, а ангажира и поведението на лицата
стопанисващи закритите обществени места където се забранява тютюнопушенето. Именно в
тази връзка и законът е предвидил санкция и за юридически лица, които при стопанисване
на посочените обекти нарушават въведената забрана като допускат или разрешават с
тютюнопушене в стопанисваните обекти като е без значение дали са допуснали или
разрешили (с действие или с бездействие) тютюнопушене в забранените за това места. А в
случая видно от показанията на двамата разпитани по делото свидетели самият търговец е
създал и предпоставки за нарушаване на забраната поставяйки пепелници до игралните
автомати, видно от които и преди часа на проверката се е пушело.
Съдът не споделя и наведените с жалбата съображения, че липсвало пълно описание
на нарушението, както и че не било посочено място на нарушението. В Констативния
протокол, в АУАН и в НП ясно е посочено, че в игрална зала „Efbet“ с адрес: гр. Русе, ул.
„Борисова“ № 56 на 27.01.2025 г. се извършвало тютюнопушене от клиенти до три от
игралните автомати, като в обекта е посочено и че било силно задимено. Установено било,
че дружеството, стопанисващо същата е „Ц.Б.С.-2009“ ООД и именно то е допуснало
тютюнопушенето в закритото помещение.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 27.01.2025 г., и място - гр.
Русе, на ул. „Борисова“ № 56 в игрална зала „Efbet“, жалбоподателят е допуснал нарушаване
на забраната за тютюнопушене на закрито обществено място, осъществявайки по този начин
от обективна страна състава на нарушението, за което била ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
За пълнота следва да се отбележи, че наказателното постановление се издава дори и
тогава, когато в акта е налице непълнота, стига по безспорен и несъмнен начин да са
установени нарушението, нарушителят и неговата вина – чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В процесния
случай съдът намира за установено по безспорен начин извършването на процесното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина.
По отношение на наведените съображения в жалбата за маловажен случай:
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН сочи, че при "маловажни случаи" АНО може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
6
В ТР номер 1 от 12.12.2007 г. по н.д. 1/2007 ОСНК на ВКС е указано, че преценката
на административнонаказващия орган за маловажност следва да се извърши по
законосъобразност, а не по целесъобразност. Т.е. преценката дали случаят е маловажен не е
на административнонаказващия орган, а е установен критерий в закона. Това препраща към
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, която дава легална дефиниция на понятието "маловажен
случай", критерият при който е валиден и при административните нарушения, поради липса
на дефиниция за това спрямо тях. Съответно, маловажен случай ще е този, при който
извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид.
Наличието на факти, относими към понятието "вредни последици" не са изследвани
по делото, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса или незначителност, за
да обоснове маловажност. Няма данни по делото и за смекчаващи обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Смисълът на забраната на
чл. 56 от ЗЗ, както и санкцията на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е да предотврати бездействието на
отговорните лица в закрити обществени места, по отношение на тютюнопушене там. Самото
наличие на клиенти на заведението, които тютюнопушат задължава управителят да
предприеме необходимите мерки за преустановяването на това. Касае се за формално
нарушение, което не изисква настъпването на конкретни вреди. С факта на тютюнопушенето
в затворено обществено място нарушението е довършено. Отделен е въпросът, че в
процесния случай се установи, че в игралната зала са били налични стъклени пепелници до
игралните автомати с изгасени фасове. Същото е индиция за две обстоятелства – на първо
място, че тютюнопушенето в залата не е инцидентен акт към момента на проверката. Като
същото се подкрепя и от събраните доказателства за сигнали, които са станали повод за
извършената проверка. На второ място наличието на пепелници демонстрира съдействието
и съгласието на дружеството, стопанисващо обекта да се пуши в него и създаването условия,
които предпоставят тютюнопушене в него. Тези две обстоятелства категорично сочат, че
допуснатото нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо другите от
този вид, а напротив завишават същата.
Административнонаказващият орган е издирил относимата санкционна разпоредба -
чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ, която предвижда административно наказание
"Имуществена санкция" в размер от 3000 до 5000 лева по отношение на юридическо лице,
което допусне в управляван от него обект извършването на нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
Видно от така изложеното, административно наказващия орган е наложил минималната
предвидена санкцията, поради което въпроса за обсъждане на справедливостта е
безпредметен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Директора на РЗИ – Русе е бил
представляван от адв. Б. М., като не е направено искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12/25.03.2025 г. на Директора на
РЗИ - Русе, издадено на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 231, ал. 2, предл. последно
от ЗЗ, с което на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, на
основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8