РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Ардино, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20225110100066 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 и сл.
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.
Ищецът Н. С. И. от с.**********, **********, твърди в исковата молба,
че по силата на устна договорка с ответника Р. М. А. извършил строително -
ремонтни дейности по две негови къщи, находящи се в **********, в едната
от които живеел ответникът, а в другата - сестра му Г., извършени от ищеца в
периода от 01.04.2020 г. до 01.09.2021г., работейки само в почивните дни, тъй
като през останалото време се грижел за ответника като негов личен асистент,
назначен по трудов договор с Община Ардино. Двамата се разбрали
ответникът да му заплати след приключване на СМР, като уговорената
сумата, за която разговаряли преди започване на работата, възлизала общо на
5000,00 лв. и представлявала заплащане на труда, който ще бъде положен от
ищеца и по думи на ответника щял да му заплати така, „както вървят
строителните надници в района“, обяснявайки, че има достатъчно пари, за да
си купи и апартамент в гр.Кърджали. Твърди, че не уговорили размера на
строителната надница или друг начин на определяне на паричната стойност
на положения от ищеца труд, но строителната надница /заплащане на
положен труд за един ден/ по време на извършване на строителните дейности
в района възлизала на 50,00лв. - 60,00лв. След приключване на строителните
работи ищецът заявил на ответника, че за положения от него труд по
строителните работи дължи сумата в размер на 5000,00лв., равняващи се на
100 надници по 50,00лв., но той категорично отказал да плати, поради което
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, по което било образувано чгр.д № 24/2022г. по описа на РС-Ардино и
издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 5000,00лв., която
длъжникът възразил и дало основание на ищеца да предяви настоящия
установителен иск за установяване вземането му към ответника в размер на
5000,00 лева, произтичащо от възнаграждение за положен от ищеца труд при
извършване на строително - монтажни работи по две къщи на ответника,
находящи се в **********, а именно: Извършени СМР по къщата, в която
1
живеел ответникът - ремонт на покрива на жилищната сграда, изразяващ се в
пренареждане на всички керемиди и смяна на счупените, замазване на
капаците на покрива; поставяне на теракота в коридора на жилищния етаж
(къщата е едноетажна) - 6,00 кв. метра; измазване с мрежа и теракол тавана на
същият коридор - 6,00 кв. метра и боядисване; Изграждане на скеле, полагане
на външна мазилка с теракол - 200,00 кв. метра, демонтаж на скелето; ремонт
на покрива на жилищната сграда, изразяващ се в пренареждане на каменните
плочи (покривът е от каменни плочи), поставяне на ламарина по цялата долна
част на покрива с ширина 1 метър, изграждане на комин на покрива;
Измазване (обръщане) на врати - 3 бр. и прозорци - 4 бр., подменени с нови;
Боядисване на железните входни врати на двете къщи - два пъти с грунд и
един път с боя; Изграждане на 2 бр. навеси за дърва, по един към всяка къща,
покрити с ламарини и 2 бр. врати към тях, единият с размери 10 м. х 10 м., а
другият 4,00м. х 4,00 м. Посочва, че претенцията от 5000,00лв. представлява
стойността на труда, положен при извършването на посочените СМР, а
необходимите материали били закупени от ответника. Моли съда да установи
вземането му по отношение на ответника по издадената ЗИ в размер на
5000,00 лв., произтичащо от възнаграждение за труд при извършени от ищеца
строително - монтажни дейности по двете му къщи, находящи се в
**********, област Кърджали. Претендира направените в заповедното и в
исково производство разноски. В съдебно заседание лично и чрез
упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да го уважи, за което
излага съображения. Представя списък на разноските.
Ответникът Р. М. А. от с.с. в отговора по чл.131 от ГПК чрез
упълномощен адвокат намира иска за допустим, но неоснователен и изцяло
оспорва същия по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът извършил строително-ремонтни дейности на къщата, в която живеел
ответникът и къщата, в която живеели сестра му с дъщеря си, както и
периода, през който са извършени дейностите, а именно: от 01.04.2020 г. до
01.09.2021г. Посочва, че съгласно Експертно решение на Първи състав на
ТЕЛК към МБАЛ Д-р Ат. Дафовски - гр. Кърджали е инвалид с трайно
намалена работоспособност 100% с чужда помощ, напълно сляп и
състоянието му било нелечимо, а сестра му и дъщеря й също били инвалиди,
като сестра му - също сляпа, а дъщеря й освен, че била сляпа, била и
глухоняма. Нямал семейство и свои деца. До преди няколко години тримата
живеели в наследствената им къща в с. **********, която по думи на близки
и съседи била в окаяно състояние, потенциално опасна и негодна за живеене.
Преди няколко години ответникът се преместил в къщата на негови близки,
които живеели в чужбина, а сестра му и дъщеря й останали да живеят в
старата къща. Твърди,че до преди няколко години, ищецът живеел в
Република Турция, но след като се разделил със съпругата си, се върнал в
Република България и се настанил в къща, намираща се в непосредствена
близост до къщата на ответника. В началото на 2020г., ищецът разговарял с
ответника, че има нужда от осигурителен стаж и го помолил да го назначи за
личен асистент, както и че ако не вземе мерки, къщата, в която живее сестра
му и дъщеря й, ще се срути и някой може да пострада. По покрива и на двете
къщи имало пролуки и течове. Ищецът обещал, че ако ответникът го назначи
за личен асистент, вместо да го обслужва, безвъзмездно ще стегне и двете
къщи, за да ги направи годни за обитаване, като ответникът само ще закупува
необходимите строителни материали. Ответникът твърди, че в началото
отказал, но ищецът бил много настоятелен. Поради заболяването си, не бил в
състояние сам да направи ремонта, а нямал и финансови средства да наеме
строителен работник, поради което се съгласил, подал необходимите
документи и от началото на м. април 2020 г. ищецът бил назначен за негов
личен асистент срещу възнаграждение, изплащано от държавата и от
ответника - ежемесечно от пенсията му се удържали по 120,00лв. и въпреки
че бил назначен за шест часа дневно, единствените грижи, които ищецът
2
полагал за ответника били да му закупува хранителни продукти и лекарства.
В работните дни идвал за по няколко часа дневно, като основното, което
вършел,били ремонтите по двете къщи. Често се случвало и изобщо да не
идва или да идва само за половин - един час дневно, за което ответникът не
му държал сметка за работното време, а в почивните дни идвал много рядко -
само в събота да нахрани и разходи кучето си, което оставил да живее при
ответника. Строителните материали, необходими за ремонтите, били
закупувани от ищеца за сметка на ответника. Строително-ремонтните
дейности, ищецът извършвал заедно с ответника и К. Р. Ю., който работел
също безвъзмездно на добра воля, тъй като знаел за състоянието на ответника.
Отрича с ищеца да са имали уговорка да му заплаща труда извън това, което
получавал като негов личен асистент, но и ищецът бил доволен, тъй като
реално не се грижел за ответника, а получавал добро възнаграждение - около
600 лв. месечно и течал осигурителен стаж. Ответникът твърди, че по
субективни причини не проверявал качеството на извършените услуги, но по
думите на хората, живеещи в селото, ищецът „си е оставил ръцете и от него
майстор не става“ и въпреки че казвал, че всичко оправил, в къщите
продължавало да има течове. Още в самото начало, на ответника се сторило,
че при пазаруването ищецът го лъже с цените, но поради слепотата си, му се
доверил и не търсел касови бележки. Твърди,че един ден ищецът не отишъл
на работа и на майстор К. му потрябвали две торби с теракол и една
ламарина, които ответникът помолил негов близък да купи стпроителните
материали от магазин „Чичек“ в Ардино, откъдето пазарувал ищецът и
установил ,че вместо 60 лв., колкото би взел ищецът, сметката излязла 36 лв.
Потърсил сметка от ищеца, който вместо да се извини, се ядосал и казал, че
ответникът не може да му прекрати договора, след което си тръгнал.
Ответникът твърди, че установил и че имало разлика и при закупуване на
лекарствата му от ищеца. През лятото на 2021 г. отишъл в Община Ардино и
поискал трудовия договор на ищеца да бъде прекратен, което се случило от
месец септември 2021 г. Твърди и че единственият доход, който имал, бил
този от пенсия и поради здравословното си състояние не може да работи.
Нямал дом, в който да живее, тъй като в наследствената му къща живеела
сестра му с дъщеря си и нямало място за него. Оспорва твърденията на ищеца,
че има пари да си закупи жилище в гр. Кърджали. Никога с ищеца не били
правили уговорка да му заплаща труда, вложен в строително-ремонтните
дейности, тъй като именно поради тази причина, го назначил като личен
асистент, като счита,че било нелогично близо година и половина той да
работи, а ответникът да не му плаща. Сочи и че всеки, предоставящ услуги
срещу заплащане, следвало да е регистриран като самоосигуряващо се лице
или като фирма и да е декларирал започване на дейност в съответната ТД на
НАП и при липса на писмен договор, за да получи възнаграждение за труд,
лицето, предоставящо услугата, трябвало да издаде надлежен документ,
удостоверяващ обема, количеството и цената на извършената услуга -
основание за плащането. Твърди, че до момента, ответникът не бил получавал
никакъв документ, вменяващ му задължение за заплащане на извършена от
ищеца строителна услуга. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
направените по делото,вкл. в заповедното производство разноски. В съдебно
заседание оспрова иска като неоснователен. Твърди, че ищецът извършил
строително- ремонтни дейности на къщата, в която живее ответникът и на
къщата, в която живее сестрата на ответника в село **********, за което
ответникът заплатил необходимите материали. Досежно труда заявява, че
ищецът не е извършвал никакви дейности като личен асистент, не е допускан
в къщата на ответника, а единствено извършвал ремонтните дейности, заради
което и бил нает като личен асистент, включително и поради молбите на
ищеца, както и че уговорка помежду им за заплащане на труда нямало, тъй
като ищецът получавал възнаграждението си като личен асистент, а дейности
като личен асистент не били извършвани от ищеца. Последният не бил
3
спазвал 6-часовото работно време, тъй като идвал за няколко часа на ден, не
всеки ден и никога не бил идвал в събота или в неделя. Твърди, че ищецът
бил нает като личен асистент единствено и само, за да извърши строителните
дейности по къщите, като възнаграждението му за труд следвало да му бъде
изплащано от общината като личен асистент. Претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът с определението си по чл.140 от ГПК е приел за безспорно, че
въз основа на устна договорка между страните за периода от 01.04.2020 г. до
01.09.2021г. ищецът е извършил строително-ремонтни дейности на къщата, в
която живее ответникът и на къщата, в която живее сестрата на ответника с
дъщеря й в с.**********, за които ответникът е заплатил необходимите
материали. Признато е и че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК ,вх.№ 129/11.02.2022г., по което е образувано
ч.гр.д № 24/2022г. по описа на АРС, е издадена заповед № 5/14.02.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на кредитора –
ищец сумата в размер на 5000,00лв. - главница, представляваща цена за
извършен строителен ремонт на жилищни сгради,находящи се в
с.**********, **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.02.2022 г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда - до окончателното изплащане, както и разноски по делото –
100,00 лв. за държавна такса и 580,00 лв. за адвокатско възнаграждение и че в
срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът писмено е възразил срещу заповедта
за изпълнение и в срока по чл.415,ал.4 ъвв вр. с л.1 т.1 от ГПК е предявен
настоящия установителен иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и се установява по делото,че ответникът е лице със 100%
трудова неработоспособност със срок пожизнен при установена слепота на
двете очи, нуждаещ се от чужда помощ за обслужване в бита.
Ищецът установява,че от 1986г. притежава VI-ти разряд по професия
„строителство“, специалност: „зидаро-мазач“
При изслушване на ищеца на осн. чл. 176, ал.1 от ГПК същият
обяснява,че от 20.04.2020 г. до 01.09.2021г. почти през всички почивни дни -
събота и неделя от 9,00ч. до 17,00ч., както и в празнични дни работил на
двете процесни къщи, при уговорка сто надника, които да се заплатят по 50
лв., но вместо заплащане ответникът подал молба за прекратяване на
договора. В работните дни се грижел за ответника с чистене, готвене, грижа
за градината, покупка на продукти, снабдяване с топъл обяд. При всяка
покупка представял на ответника касови бележки и му обяснявал кое колко
струва. Въпреки че не бил длъжен да се грижа за сестрата на ответника, от
човешка гледна точка извършвал покупки и се грижел и за нея,както и за
двете къщи. Заявява,че притежава необходимата квалификация за извършване
4
на строително-монтажни работи и повече от 30 години работи като
строителен майстор. През процесния период не е декларирал описаните в ИМ
строително-ремонтни работи в компетентната ТД на НАП, тъй като не
получавал възнаграждение.
По делото са приобщени гласни доказателства. От показанията на св. С.
К. М. – познат на страните, се установява,че през м.юни – м.юли 2021г.
виждал ищеца сам на скеле на къщата на ответника, при разговор с когото
разбрал,че същият няма време да свърши и на него работа, като в този момент
се занимавал с фугиране на старата къща на ответника. От ищеца знаел,че той
работел в събота и неделя, тъй като гледал ответника по социална програма.
Ищецът казал, че има документи за извършената работа по къщата на Р. и че
поправял покрива и работил по банята. Свидетелят не бил влизал в къщата.
Според свидетеля С. К. А. – познат на ищеца, преди месец ищецът му
споменал, че работил сам в къщата на ответника около 5-6 месеца,събота и
неделя - правил фуги на къщата със скеле и не му било заплатено. Бил
назначен и като личен асистент на ответника по същото време. Свидетелят
виждал скелето, но лично не е виждал ищеца да работи. Дървеното скеле
било поставено от м. март до м. септември 2021 г. Ищецът на кафе му
споделял какви ремонтни дейности извършвал по къщата и че носел продукти
на ответника и се грижил за неговата къща. На свидетеля не били известни
уговорките между страните.
Свидетелят Ф. С. М. изяснява, че тъй като ответникът не вижда и не
чува, той пазарува за него от две години и половина през два-три дни в
седмицата. Сестрата на Р. малко виждала и малко чувала, а дъщерята на
сестра му не можела да говори и чува, била с ограничено зрение.Те двете
живеели в стара наследствена къща, която била в много лошо състояние -
покривът течал, нямало мазилка. Свидетелят заявява,че знаел,че ищецът бил
личен асистент на ответника, но никога не го е виждал в къщата на Р., както и
не е видял поправен от ищеца покрив, както последният твърдял. Дори преди
две години закарал две коли дърва на ответника на Р. и няколко пъти казвал
на ищеца да ги нацепи, което той не направил две години, поради което
свидетелят закарал двама работници, които два дни рязали дървата, а после
свидетелят със свой роднина два дни цепили дървата и ги нареждали.
Свидетелства,че ищецът идвал през седмицата в 09:00 за час - час и половина,
5
за да разходи кучето си в двора на ответника и си отивал.Не го е виждал да
обслужва ответника или да раззтребва къщата. Св.Ф. М. и друг човек
измазали цялата къща за два дни за 700 лева. Свидетелят ходил до къщата на
ответника и в събота и неделя, но не е виждал ищецът Н. там.Наложило се и
един ден свидетелят купил две торби теракол за 18 лева, всяка торба по 9 лева
и при запитване му казали, че един брой тенекия за навес струва 15 лева, а Н.
казал на Р., че тераколът струва 15-16 лева, а ламарината струваше - 30 лева и
не му давал касовите бележки.Тогава двамата се скарали. На свидетеля не
било известно дали между двамата имало уговорка за заплащане, но Р. нямал
пари и доход извън пенсията си, заради което го съжалявали и ме помагали.
Къщата, в която живеел в момента Р., била на тъста на свидетеля.
Св.Р. М. Х. – живущ в същото село, началник на пощенската станция,
свидетелства,че от кмета на селото знаел, че ищецът бил назначен като личен
асистент на ответника през 2020г. Свидетелят ежемесечно носел пенсията на
ответникът и плащал сметките му за ток, телефон и други. Известно му
било,че ищецът обещал да помогне за строителните дейности на ответника и
най-вече работел по старата къща, в която живеела сестрата на ответника и
нейната дъщеря. Не присъствал на уговорка между Н. и Р. за заплащане на
строително-монтажните работи в периода от м.април 2020 г. до м.септември
2021 г., когато ищецът бил личен асистент на ответника, но не може да каже
какви грижи е полагал, тъй като в месеца най-много два пъти свидетелят
посещавал ответника. Виждал Н. при ежедневните си пътувания при Р. на
скелето да прави фуги на къщата с теракол и да измазва външната страна на
къщата, в която живеели сестрата на Р. с нейната дъщеря. Свидетелят не е
виждал ищецът да прави нещо по къщата на Р.,като същата била в окаяно
състояние. Докато ищецът бил личен асистент, свидетелят влизал в къщата на
ответника и заявява,че нямало положена грижа, било мръсно и разхвърлено.
Н. не се оплаквал, че Р. не му плаща. За мазилката заедно с ищеца имало и
друг майстор и тя представлявала фугиране на камъните и попълване на
дупките. От близки на Р. чул, че в една от къщите била поставена ламарина.
Двете къщи били на разстояние на около 100 метра една от друга.
От свидетелските показания на св.К. Р. Ю. – роднина по съребрена
линия на ответника, се установява,че познава ищеца от времето, когато бил
назначен за личен асистент на ответника от м.април 2020г. За този перииод от
1 г. и 6 м., през което време Н. бил личен асистент на Р., свидетелят
6
посещавал къщата на Р. рядко при нужда – при цепене на дърва и заради теч
от покрива. След края на лятото през седмица или на 15-20 дни посещавал Р.
и видял ищеца при него само 3-4 пъти. С Н. направили заедно скелето на
къщата на сестрата на Р. и Н. измазал фугите между камъните, за да не
пропадне тази къща, направил навес, сменил дървените части и отгоре
сложил ламарини. А на новата къща, в която живеел Р., сменил 40- 50
керемиди и няколко капаци и сложил ламарини на покрива на навеса. В
коридора на къщата, където живеел Р., направил 2-3 квадрата теракот. Тези
строителни работи извършвал през седмицата, в работните дни. Като личен
асистент ищецът вземал хранат на ответника от социални служби и когато
ходел до града правел покупки за него. Н. работел по два-три часа на ден, а
личните нужди Р. вършел сам. В събота идвал понякога да разходи кучето си.
Свидетелят не знае за уговорка между страните. От ответника му било
известно, че ищецът го молил преди да го назначат като личен асистент, че
ако го наемат на работа, щял да му направи каквото му трябва. Н. не можел да
се качва на покрива, защото не можел да се приближи до билата. Свидетелят
заявява,че за неговия труд Р. не му е плащал, но и той не би взел пари от него,
тъй като били трима инвалиди и едва се изхранвали. Материалите ги
заплащал Р., който казал на свидетеля, че Н. му казал, че закупил един и същ
теракол за 15 лева, а друг човек го взел за 9 лева. Освен това, за ламарината,
която струвала 18 лв., Н. казал на Р., че струва 30лв., което било причината
двамата да се скарат. Свидетелят не бил виждал касови бележки. Р. не бил
женен и живеел сам, никой не му помагал, живеел на социална помощ и не
можел да си позволи да плаща 50 лева надница. Заедно с Н. работили 4 дни и
направили монтаж и демонтаж на скелето на къщата на сестрата на ответника.
Двете къщи били на разстояние една на друга около 100-200 метра. На
старата къща Н. само попълнил и измазал фугите на прозорците и вратите и
боядисал външната желязна врата, както и направил дървенията на навеса и
наново сложил ламарини. На новата къща сложил ламарини и врати на двата
навеса.
От изслушаното по делото заключение на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда
като пълно, обективно и компетентно изготвено, както и от разпита на ВЛ в
съдебно заседание се установява, че доколкото няма обективна находка –
стокови разписки, фактури за доставка на материалите, вложени в твърдяните
7
за изпълнени СМР не би могло да се направи обективен и обоснован извод за
стойността на труда на фактически изпълнените от ищеца СМР за двете
къщи. В.л. установило при огледа на място, че по къщата, в която живее
ответника, саподменени керемиди,монтирана е метална входна врата, в
коридора е положена настилка от тераконни плочи – 6 кв.м., таванът е с
външно покритие – варова мазилка, към една от външните стени е изпълнен
навес – 10,00м/4,00м, покривът е дървен гредоред от иглолистен
материл,върху който е положена дъсчена обшивка, а върху нея поцинкована
ламарина. В навеса има монтирана дървена дъсчена входна врата. В къщата, в
която живее сестрата на ответника и дъщеря й – т.нар. „стара къща“ видимо
били полагани допълнителни подпори и столици в безпорядък и неправилни
връзки и съществуват дупки. В чупките на покрива няма положени капаци,
което предполагало навлизане на влага от валежи на покрива и оттам в
помещенията на етажа. В единия край на покрива е положена ламарина.
Изпълнено е частично измазване на фуги с теракол от мазилката, като фугите
не са уплътнени по цялата площ на фасадата, с което не се ограничава изцяло
навлизането на влага при валеж и силен вятър. Измазването на фугите не
осигурявало безпрепятствено оттичане на постъпилата влага по фасадите,
поради обща неравност на повърхностите и създаване на условия на застой на
влагапо фасадите.Към една от фасадните стени е монтиран навес – 4м./4м.,
покривът е дървен гредоред от иглолистен материл,върху който е положена
дъсчена обшивка, а върху нея поцинкована ламарина. В навеса има монтирана
дървена дъсчена входна врата.Според в.л. ищецът е изпълнявал СМР, които
са извън неговата професия. Направени са изчисления за установените
фактически СМР и стойността на труда по средни пазарни стойности за
страната след направения оглед на място, посочени по вид, количество и цена
в приложена към заключението таблица, при възлизащ труд на обща стойност
- 729,67лв. При устния доклад в съдебно заседание вещото лице изяснява,че
на място е установила две къщи, от които една стара къща, с видима каменна
зиД. и дървена покривна конструкция, покрита с каменни плочи в много
лошо състояние и в нея живее сестрата на ответника и нейната дъщеря.
Обшивката на тавана в помещенията на старата къща е провиснала и всеки
момент може да падне, има течове, продължаващи и по време на огледа и при
неблагоприятно въздействие - при дъжд, вятър, студ било възможно
самосрутване на конструкцията. Липсвали съпоставими данни по делото
8
относно състоянието на старата къща преди ремонта и след ремонта, поради
което ВЛ заявява,че не може обективно да се произнесе какви неизправности
били отстранени. Установила е на място изпълнено външно фугиране на
каменна зиД., с цел запълване на дупките в зиД.та, направено с изпъкнали
фуги, при което не може да се гарантира безпрепятствено отичане на водата
по фасадата при силен вятър и дъжд. Ищецът не разполагал с необходимата
специалност за ремонтните работи на покрива, подмяната на керемиди,
претърсването, направената ламаринена обшивка. По отношение на
дървените конструкции на навесите съгласно чл. 147 от ЗУТ се изисквало
становище на инженер-конструктор, а за дървената покривна конструкция -
бил необходим работник със специалност „дърводелец“. Мазилката по
стените на старата къща била качествена и частичното измазване по никакъв
начин не би довело получаването на необходимото качество и връзка между
мазилката и измазването около отворите. Бил необходим цялостен ремонт. В
отрасъл строителство липсвали унифицирани документи на изпълняваните
СМР в страната, а държавна регулация съществувала единствено в сектор,
където възложителите били публичноправни организации - общини , области
и др., попадащи в приложното поле на ЗОП. В частния сектор писмените
договори били задължителни при издаване на разрешение за строеж и тогава,
когато следвало да се оформят актове и протоколи, съставени по време на
строителството. За СМР с текущ характер, където не се изисквало
разрешение, писмените договори не били задължителни. Приемането на
работата ставало за обекта, за което задължително се съставяли актове и
протоколи по време на строителството със съответните протоколи
образци,съдържащи наименование на СМР, единична мярка, единична цена и
обща стойност, приемо - предавателен протокол, подписан между възложител
и строител затова, че възложената работа била изпълнена от изпълнителя и
приета от възложителя към момента на подписване на протокола.
С оглед горното съдът намира предявения установителен иск за
неоснователен.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е
следвало при условията на пълно и главно доказване на установи сключения
договор за СМР, договорките на страните по съществените условия и по-
конкретно размера на възнаграждението за труд и количеството извършени
строителни дейности, а ответникът - да установи твърденията си за наличие
9
на договорка с ищеца, че ако ищецът бъде назначен за личен асистент на
ответника, същият безвъзмездно ще извърши строително-ремонтните
дейности по двете къщи. По делото бе установено, че за периода от
01.04.2020г. до 01.09.2021г. – времето, през което ищецът е бил назначен за
личен асистент на ответника, по устна договорка между страните, по двете
къщи на ответника в с.**********, ********** ищецът в качеството си на
изпълнител е извършил строително-монтажни работи, в част от които –
поставяне на скеле на „старата“ /наследствена/ къща наред с него е участвал и
св. К. Р. Ю.. Не бе установена по делото каквато и да е договореност между
страните за заплащане на труда на ищеца за извършените СМР и размера на
договореното. Не бе установено същият да е извършвал ремонтните работи
извън работните дни като личен асистент. Напротив, от ангажираните по
делото гласни доказателства - показанията на св. К. Р. Ю., единствено
пресъздаващ свои непосредствени възприятия в тази връзка, бе установено,
че ищецът е извършвал ремонтните дейности в работните дните от седмицата
- около 2-3 часа на ден, а понякога в съботен ден е разхождал кучето си в
двора на ответника, като полаганите грижи за последния се изразявали в
получаване на храната от социалния патронаж и извършване на покупки,
което подкрепя възражението на ответника, че назначаването на ищеца като
личен асистент е било обвързано с извършване на ремонтни дейности на
двете къщи на ответника, възнаграждението за което не следва да се заплати
от ответника поради почти безпомощното му физическо и материално
състояние, а ще се получи от дължимото за личен асистент месечно
възнаграждение. Не бе установено документално или по друг начин реалното
количество извършени строителни работи, включително чрез закупените за
тях необходими материали, което би било отправна точка за определяне на
фактически изпълнените СМР, а оттам, часовете на положения труд,
необходими за влагане на закупените строителни материали в строителните
дейности и стойността на труда, поради което и вещото лице, въпреки
извършеното остойностяване, заяви, че в конкретния случай заключението е
хипотетично, поради липса на обективни находки по делото. Или, доколкото в
настоящото производство не бяха установени по категоричен начин
присъщите на съдържанието на договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл.
от ЗЗД, чиято разновидност е договорът за извършване на СМР, съществени
елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
10
изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя
за извършената и приета работа, съдът намира, че не може да се приеме, че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
сключен между тях договор, поради което предявеният установителен иск за
установяване дължимостта на вземането по издадената ЗИ № 5 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2022г. по ч.гр.д. №
24/2022г. по описа на РС-Ардино, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото по аргумент на противното от чл.78, ал.1 от
ГПК ищецът няма право на разноски. Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или, в случая
в пълен размер. По делото е претендирано адвокатско възнаграждение за
предоставената в заповедното и исково производство заплатена адвокатска
помощ, за което е представен и списък на разноските с включени разходи за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 300,00лв., депозит
за възнаграждение за вещо лице – 100,00лв. и разноски в исковото
производство за адвокатско възнаграждение – 580,00лв. Съгласно ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство,
като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство ответникът е направил разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение. Съобразно актуалната съдебна практика,
изразена в определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д. № 2481/2021 г.,
Търговска колегия, първо отделение, ВКС, при преценка дължимостта на
разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид,
че същите са по повод подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и доколкото процесуалният закон не изисква
обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да
бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по
аналогия на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл.
11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.
Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното
производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК,
искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с
които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя
материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод
11
извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със
заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение
единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид
разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с
отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе
всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с
което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.
Ето защо, претендираните разноски в заповедното производство по повод
подаване на възражение срещу издадена по заявление на Н. С. И. заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца в
размер от 200,00лв.
В исковото производство ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 580,00 лв. и 100,00 лв. за възнаграждение за вещо
лице и на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца и в полза на ответника следва
да се присъдят сторените от последния в исковото производство разноски в
общ размен на 680,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. И., с ЕГН ********** от с.
**********, **********, против Р. М. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. **********, ********** , по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
искове с пр.осн. чл.79,ал.1 във вр. с чл.258 и сл. във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница в размер на 5000,00лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане на
възнаграждение за труд при извършени в периода от 01.04.2020г. до
01.09.2021г. строително-монтажни работи по две къщи на Р. М. А., с ЕГН
**********, находящи се в с.**********, **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.02.2022г. - датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед № 5/14.02.2022г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 24/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино.
ОСЪЖДА Н. С. И., с ЕГН ********** от с. **********, **********
да заплати на Р. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********,
12
********** сумата 680,00лв., представляваща направените в исковото
производство разноски и сумата 200,00лв., представляваща разноски по
заповедното ч.гр.д. № 24/2022г. по описа на Районен съд-Ардино.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
13