Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.07.2019 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 183 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. .,
ап.., на стойност 361,42 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и
титуляра на партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите
условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент
в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответницата
била абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите условия като
собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество
изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответницата
не изпълнила задължението си да заплати доставената услуга.
Посочва, че на 16.11.2018 г. по
подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 08079/2018 г. на ПРС, препратено по
компетентност на РС - Радомир, по което в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 985/11.12.2018 г. против длъжника и
настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 361,42 лева за
ползвана, но незаплатена от ответницата топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за обект, находящ се в гр. П., ул.“Б.Г.“, бл.
., вх. ., ап.., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 56,52 лева,
начислена за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2018 г. до окончателното ù
изплащане. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен
установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 417,94
лева, от които: главница в размер на 361,42 лева за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за обект,
находящ се в гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. ., ап.., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 56,52 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2018 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове,
излагайки твърдения, че от ищцовата страна не са ангажирани доказателства, от
които да се направи извод за наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответницата по повод предоставянето на топлинна енергия. Липсвали издадени
фактури, които да доказват дължимостта на сумите.
Твърди се, че Общите условия на
„Топлофикация – Перник“ АД не били разгласени по съответния ред чрез публикация
в един местен и един национален ежедневник.
Ответницата прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „Т.П.“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответницата А.П.П., редовно призована,
не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 16.11.2018 г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата А.П.П. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. ., ап..за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 08079/2018 г. на ПРС, препратено по компетентност на РС
- Радомир, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 985/11.12.2018 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“
АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както
и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. ., ап.., е открита
партида на името на А.П.П., с абонатен номер **********.
По делото е представено и саморъчно
завещание от 15.11.1996 г., обявено на 07.08.1999 г., от Б.С.Р., с което
завещателката се е разпоредила с процесния имот, представляващ апартамент
находящ се в гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. ., ап.., като е
завещала същия на Л.А.С..
От представеното по делото писмо с
изх. № 19/МСИ-842-1/06.06.2019 г., изпратено от община Перник, се установява,
че за адрес гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. ., ап..в информационния масив на
дирекция МПТ не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата А.П.П. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата
е потребител на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането
си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства за установяване
на обстоятелството, че ответницата притежава качеството потребител на топлинна
енергия, не бяха представени от ищеца по делото. Не бяха представени и доказателства
относно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло ТЕ в имота, находящ
се в гр. П., ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. .за
процесния период от време, количеството на реално потребена от ответницата
топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и
тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово
разпределение, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този
смисъл с доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно
заседание от 24.04.2019 г. Представеното като
доказателство по делото извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния
директор на ищцовото дружество, не може да бъде взето предвид от съда при
постановяване на решението по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви
процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответницата е собственик или
титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, както и че
ищцовото дружество е доставяло ТЕ в процесния имот, количеството на реално
потребената от ответницата топлинна енергия, както и стойностите (размера) на
начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на
средствата за дялово разпределение. При доказателствена тежест на ищеца, същият
не установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените от последната разноски, които възлизат на сумата от 300,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.П.” АД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” иск
за признаване за установено по отношение на А.П.П., с ЕГН: **********, с адрес:
***, че дължи на топлофикационното дружество сума в общ
размер на 417,94 лева (четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки), от които: главница в размер на 361,42 лева (триста шестдесет и един
лева и четиридесет и две стотинки) за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за обект, находящ се в гр. П.,
ул.“Б.Г.“, бл. ., вх. ., ап.., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
56,52 лева (петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки), начислена за
периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.11.2018 г. до окончателното ù изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Т.П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 300,00 лева (триста лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.