РЕШЕНИЕ
№ 3723
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. А.. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело
№ 20241110200180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. С. Ц. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К,
№ .............. г., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С жалбата се атакува електронният фиш по съображения, свързани с
опорочаване авторството на твърдяното в него нарушение. Санкционираното
лице твърди, че процесният автомобил не е в негово владение от края на 2018
г., като за спирането му от движение бил сигнализирал компетентните органи
на реда. Сочи, че към датата на нарушението се е намирал в Кралство
Нидерландия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощения си представител – адв. Тодорова, която
поддържа жалбата. Позовава се на приложените към материалите по
преписката на СРП, от които било видно, че на процесната дата доверителят
не се е намирал в границите на Р. Б.. Твърди, че електронният фиш е бил
съставен в нарушение на ЗАНН и на ЗДвП. Пледира за отмяна на ЕФ и
претендира присъждане на разноски в съответствие с представен счетоводен
1
документ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото са постъпили писмени бележки от името на упълномощен
представител на ответника по жалбата, в които се иска електронният фиш да
бъде потвърден като законосъобразен. Моли се да бъде присъдено
възнаграждение за представителство от юрисконсулт и се възразява за
прекомерност на договорения от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.06.2017 г. Държавният институт по метрология на Р. Х.е одобрил
типа на уреда за измерване Cordon M2. На 06.07.2018 г. в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, воден от Българския
институт по метрология, под № В-46 била вписана мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата Cordon
M2 със срок на валидност от 10 г. Към 11.05.2023 г. мобилната система за
видеоконтрол Cordon M2 с номер МD 1197 била преминала периодична
проверка за техническа изправност на 14.03.2022 г., за което бил съставен и
протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.
На 11.05.2023 г., в 08:46 часа, в гр. С., по бул. „Ц. ш.“, в посока от ул. „О.
п.“ към ул. „П. Г.“ се движел лек автомобил „Ш. Ф.“ с рег. № .............
собственост на П. С. Ц.. В района на парк-музей „Врана“ горепосочената
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото, а именно 71 км/ч., при ограничение на
скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак B-26. Системата за видеоконтрол
била активирана в стационарен режим на работа, с посока на задействане
„приближаващ“, като била поставена в служебен полицейски автомобил с ДК
№ СВ 3600 ТА, за което бил съставен протокол за използване на АТСС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила, от където като негов собственик е
идентифициран жалбоподателят П. Ц.. С оглед на това бил издаден
процесният електронен фиш серия К № .........., с който на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50
км/ч., а установената скорост на автомобила 71 км/ч., т. е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
2
процесните дата и час.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване
образци на електронни фишове, протокол от последваща техническа проверка
на мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 с фабричен номер ...............,
извлечение от БИМ за вписан тип средство за измерване, решение за
одобрение на типа на уреда за измерване от ДИМ на Р. Х. от 13.06.2017 г.,
протокол с УРИ № ..................г. за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, списък с намерени фишове – извлечение от
информационната система на МВР – АИС – АНД, ежедневна форма на отчет,
сертификат за успешно завършен курс на обучение на Д.Ч., справка – картон
на водача, пълномощно с нотариално заверен подпис с рег. № ............ г. по
описа на нотариус Р. Б., уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ, застрахователна
полица за сключена застраховка ГО с № ............... на ЗД „Б. И.“ АД, преписи от
материалите по прокурорска преписка № .......... г. по описа на СРП ведно с
отказ от образуване на досъдебно производство от 23.02.2024 г. на прокурор
от СРП, преписи от материалите по прокурорска преписка № ............г. по
описа на СРП, фактура за изплатен адвокатски хонорар, както и веществените
доказателства – фотоматериал от паметта на техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представените по делото решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, извлечението от регистъра на вписаните типове средства за
измерване и протокола за периодична проверка на средството за измерване се
установи, че процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за
измерване, същата е технически изправна, преминала е последваща проверка,
като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/-
3 км./ч. при измерена скорост до 100 км./ч. Вещественото доказателство по
делото - фотоматериал, приложен по делото, установява, че на процесната
дата и място лекият автомобил с ДК № .............. се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно
измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол, се установява от наличния по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, както и от
представените оптични изображения, показващи разположението на АТСС на
пътното платно.
Видно от приетата справка за собственост, към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил
3
собственост на жалбоподателя П. С. Ц..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
в който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и
сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма, електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя
изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало
електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното
изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства
безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
4
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания процес по
издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.
Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
5
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал, и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в протокола за проведена
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол CORDON M2 със сериен № MD1197, представляваща одобрен
тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 74 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км./ч., поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 71 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
6
инкриминираната скорост е намалена на 71 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 21 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за
това превишение същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата - CORDON M2 със сериен № MD1197 е било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 74 км/ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 км/час) при ограничение от 50 км/ч., установена с
пътен знак за ограничение на скоростта В-26,с което съдът намира, че от
обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е 21 км/ч.
Въпреки всичко изложено, съдът намира, че електронния фиш следва да
бъде отменен поради неустановеност на обективен признак от състава на
административното нарушение, свързан с неговото авторството. Основателно
се явява възражението на жалбоподателя, че той не е управлявал собствения
си лек автомобил на процесните дата и час, тъй като последният бил
предоставен на неизвестно лице с уговорка да го бракува, което обаче не било
изпълнено и практическата употреба на превозното средство е продължила
без знанието на неговия собственик. Правдоподобни са твърденията на жалб.
Ц., че към 11.05.2023 г. дори не се е намирал на територията на Р. Б., още по-
малко че в 08:46 часа на същата дата е управлявал автомобила си по бул. „Ц.
ш.“. Солидни индикации в подкрепа на този си извод съдът черпи от
приобщените материали по прокурорска преписка № ............... г. по описа на
СРП, където в докладна записка са материализирани резултатите от
предприетата справка за задгранични пътувания на П. Ц.. По този ред е
установено, че жалбоподателят е напуснал страната през аерогара София на
25.01.2023 г., като се е завърнал обратно едва на 01.07.2023 г. Горното
неизменно извежда обективната невъзможност за жалбоподателя да е
управлявал личния си автомобил на територията на град София на 11.05.2023
г.
В контекста на гореизложеното, от значение е разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, която предписва ангажиране отговорността на собственика на
моторното превозно средство или евентуално - на неговия ползвател, в
случай, че същото е било предоставено на трето лице. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. След като електронният
фиш бъде връчен на легитимираното лице, последното разполага с
възможност да представи пред съответната териториална дирекция на
7
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за
управление на МПС, в който случай на последното лице се издава електронен
фиш, а първоначално издаденият такъв се анулира. Дори и да не е била
изпълнена така описаната процедура, регламентирана в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
в случая съдът намира, че жалбоподателят е бил изправен пред обективна
пречка да идентифицира пред контролните органи лицето, на което е
предоставил автомобила си преди време, тъй като не е бил запознат с
актуалното състояние на превозното средство, във връзка с което именно е
потърсил съдействието на органите на властта.
В заключение съдът намира, че така събраната доказателствена
съвкупност не позволява да се изгради безспорен извод за авторството на
процесното административно нарушение. Въпреки законово отредената си
доказателствена тежест спрямо повдигнатото обвинение,
административнонаказващият орган не успя да потвърди тезата си за
съпричастност на жалбоподателя П. Ц. към вмененото му деяние. С оглед на
изложеното съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била
незаконосъобразно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което
налага отмяната на обжалвания електронен фиш.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди Столичната дирекция на
вътрешните работи да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски, за които са представени писмени доказателства – адвокатско
пълномощно и фактура за заплатен хонорар за оказаното процесуално
представителство. С оглед релевираното от насрещната страна (още със
съпроводителното писмо) възражение за прекомерност, съдът намира, че
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не съответстват на
фактическата и правна сложност на делото, както и на размера на наложената
на дружеството имуществена санкция. Техният размер съответно следва да
бъде редуциран до стойността, определена в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, която в съответствие
с материалния интерес по делото възлиза на сумата от 400.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № ................ г., издаден от СДВР, с
който на П. С. Ц. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН Столичната
дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на П. С. Ц. с ЕГН
********** сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща
направени по делото разноски за защита от адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9