Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 03.07.2020 г.
Административен съд - Русе, в открито
заседание на 3 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове : ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора ДОБРОМИРА
КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА к.а.н. дело N 144 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, взе предвид
:
Производството
е касационно, по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Румен Р.Й.
***, чрез процесуалния му представител, против решение от 30.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2352/2019 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001597 от 14.11.2019
г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева. В жалбата са
изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
счита жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С решение от 30.01.2020
г. на Районен съд
- Русе, съдебният състав е потвърдил НП №38-0001597 от 14.11.2019г. на Началник ОО АА - Русе, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева. Като
основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл.
178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителят,
е свързано с неизпълнение на задължението му по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС – като председател на комисия от технически
специалисти в „Данид 11“ ООД, участващ в
извършване на преглед за проверка на техническата изправност на ППС от
категория М 1 марка „Ивеко“ с
рег. № Р4280К, в протокол от извършен периодичен преглед за техническата
изправност на ППС не е въвел действителните данни за собственика на това
превозно средство - вместо „Ноу неймс“ ЕООД е въведено „Ноу НЕ Еймс“ ЕООД и
съответно вместо ЕИК202220495 е въвел
ЕИК 202229495. Това деяние според актосъставителя
нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, което дало основание за съставяне
на АУАН. Началникът на ОО
АА - Русе също приел,
че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административнонаказателната отговорност или за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
издал оспореното пред районния съд НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното
от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на
нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на
оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е безспорно
установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на комисия за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, не
е въвел в протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на посоченото
в НП ППС действителните данни за собственика на превозното средство. Изискал е
и е събрал писмени доказателства, от които се установява, че към момента на
прегледа не е бил заплатен местен данък за него за 2018г. и 2019г., като за
задължението от 2018г. е издаден акт за установяване на общински публични Въззивният
съд е изложил и съображения относно липсата на предпоставки да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗААН.
Решението е неправилно.
Касационният състав
не споделя доводите на районния съд за правилното приложение на материалния
закон в процесното НП и по-конкретно за приложението на санкционната норма.
Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията
от технически лица да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на
ППС от страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения
№ 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство,
показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство,
за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на
техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за
регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата
на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката,
марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на
производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало
бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация. В тази
връзка съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че данните за
собственика на автомобила всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на
комисията, а става чрез сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при
това сканиране системата допускала грешки. Законът вменява на председателя на
комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на
периодичните прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в
протокола на съответните данни за собственика на превозното средство, които
следва да се верни. По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос
и е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на нарушението.
Нарушението на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредбата е на
формално извършване и изпълнителното деяние се изразява в бездействие, в случая
невъвеждане на действителните данни за собственика на МПС.
При така изяснената фактическа обстановка
и правилно приложение на материалната норма, която е нарушена, АНО неправилно е
приложил съответната санкционна норма – тази по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1
от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за председател на комисия,
извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на
последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които
председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение
на изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в
НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е.
никъде не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал.
1". Поради това и неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание
посочената норма. Доколкото констатираното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не се подвежда под нито един от
съставите в санкционната норма на чл.178а, ал. 1-9 и 11, приложима в настоящия
случай е нормата на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, според която за нарушения на
изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на
пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв. Предвид изложеното, обжалваното решение
следва да се отмени, а наказателно постановление №38-0000957 от
26.11.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе да
се измени, като за извършеното от Румен Р.Й. нарушение
бъде наложено наказание глоба в размер 500лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят от издаване на АУАН до настоящия момент е
организирал защитата си само срещу нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, с изменение на НП неговото право на защита не е
нарушено, тъй като фактите и квалификацията им не търпят промяна; наказанието
остава същото по вид, променя се единствено размерът му, но в по-благоприятна
за наказаното лице посока.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 30.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2352/2019 г. по описа на Районен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 38-0001597 от 14.11.2019 г. на Началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на Румен Р.Й. за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4,
предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 178а,
ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 1500 лева само в частта за наложеното наказание, като за същото нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, му определя административно
наказание „глоба“ в размер 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.