Р Е Ш Е Н И Е
№ 528 08.04.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело
№ 314 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 във връзка с чл.210, ал.3 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от Г.П.М., ЕГН ********, с адрес ***, чрез адв. М.М. ***,
против Решение по Протокол № 90/28.10.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ към
Община Бургас, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община
Бургас в частта, с която е определен размера на еднократно обезщетение за
възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на съществуващи
инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/, засягащ ПИ
с идентификатор 07079.2.3562 по КККР на гр.Бургас, представляващ част от имот с
предходен идентификатор 07079.2.1354 по КККР на гр.Бургас, собственост на
жалбоподателя, с площ на сервитута 142.00 кв.м., в размер на 1 590.40 лева.
С жалбата се иска отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно и връщане преписката на
административния орган със задължителни указания или алтернативно определяне на
парично обезщетение в размер на 8 998.54 лева – 142.00 кв.м. по 63.37 лева
на кв.м. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят Г.П.М. се представлява от адв. М.М., който поддържа жалбата и
искането за присъждане на разноски, като излага допълнителни съображения в
подкрепа на твърденията си.
Ответната страна ОБЩИНА БУРГАС се
представлява от юрисконсулт Златан Х., който оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана. Не претендира присъждане на разноски.
За заинтересованата страна
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” СОФИЯ се явява процесуален представител Яна М.,
която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Не прави
искане за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том I, рег.№ 5131,
дело 288 от 2014г. /л.8 от делото/, жалбоподателят Г.П.М. се легитимира като собственик на поземлен имот с
идентификатор 07079.2.1354, с площ 8249 кв.м., по КК на гр. Бургас, находящ се
в местност „Под шосето”, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване нива с
номер по предходен план 60059.
Заинтересованата страна АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” СОФИЯ е поискала от Община Бургас с
писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. /л.35-37 от делото/ с искане да бъде
определен размера на еднократното обезщетение за сервитута при
реконструкция на съществуващи инженерни
мрежи в обхвата на обект: „Обходен път на гр.Бургас – I етап, от км 230+700 на
път I-9 „Сарафово – Бургас” до км 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас”.
Посочено е, че със Заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г., издадена от заместник
министър на МРРБ /л.58-59 от делото/ е одобрен ПУП-ПП за обекта, с които са определени
трасетата на техническата инфраструктура. Разяснено е, че съгласно одобреното
трасе на пътя се налага реконструкция на съществуващи инженерни мрежи, а именно
изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, като са изброени
поземлените имоти, за които е необходимо да бъде учреден сервитут, вкл. и
процесния имот собственост на жалбоподателя Г.П.М..
Оценителският
доклад /л.50-172 от делото/ за определяне на пазарната стойност на еднократното
обезщетение за безсрочен сервитут в поземлените имоти земеделска територия,
засегнати от трасето на ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, находящи се в
землището на гр.Бургас, в т.ч. и на процесния имот, е изготвен от „Бачовски и
синове” ЕООД – гр.Пловдив, притежаващ Сертификат № ********* от 22.11.2010г.,
издаден от Камарата на независимите оценители в България. Датата към която е изготвена оценката е
21.04.2020г. Изготвянето на оценката е извършено в изпълнение на възлагателно
писмо изх.№ 53-00-8647/17.09.2018г. на Агенция „Пътна инфраструктура” /л.63 от
делото/ и на основание Договор № Д-119/24.11.2016г.
На
28.10.2020 година, Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №
658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас /л.28 от делото/, е
разгледала на свое заседание по Протокол № 90 /л.32-34 от делото/, постъпилото
писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. от Агенция „Пътна инфраструктура” – София и
представените с оценителския доклад от „Бачовски и синове” ЕООД – гр.Пловдив
размери на обезщетение за безсрочен сервитут в поземлените имоти. На
проведеното заседание Комисията е приела оспореното Решение по Протокол №
90/28.10.2020г., с което е определила размера на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на съществуващи
инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/, засягащ ПИ
с идентификатор 07079.2.3562 по КККР на гр.Бургас, представляващ част от имот с
предходен идентификатор 07079.2.1354 по КККР на гр.Бургас, собственост на
жалбоподателя, с площ на сервитута 142.00 кв.м., в размер на 1 590.40 лева. Решението било изведено в деловодството
на Община Бургас с рег.№ 13-00-605/7/28.10.2020г.
При изчисляване на пазарната цена
на сервитутната площ от процесния имот, изготвената от „Бачовски
и синове” ЕООД – гр.Пловдив, в изготвения оценителски доклад е посочено, че
експертната оценка е изготвена чрез използване по аналогия методологията за
оценка на сервитутни права в общински имоти на територията на Столична община,
дадена в Наредба за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община
/приета с Решение № 81 по Протокол № 7 от 28.02.2008г. със съответните
изменения и допълнения/. Оценителят е посочил също така, че пазарната цена на
земята е определена въз основа на определеното равностойно парично обезщетение
на имоти и части от имоти по смисъла на чл.32 от Закона за държавната
собственост, т.е. чрез използване на „пазарните цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания” – в конкретния случай
спрямо процесния имот са взети предвид имоти в земеделска територия, които са
разположени в едно и също землище. Така след направени изчисления в
оценителския доклад са посочени няколко средни цени на земеделските земи в
землището на гр.Бургас, в които е учреденото безсрочно сервитутно право, поради
реконструкция на съществуващи инженерни мрежи - изместване на ТТ кабел /тръбна
линия № 2/, а именно: 12 745.41 лв./дка; 8 743.48 лв./дка и
8 351.82 лв./дка. В доклада размерът на обезщетението за учредения
сервитут за изместен ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, засягащ имота на
жалбоподателя Г.П.М. с предходен идентификатор 07079.2.1354 по КККР на гр.Бургас, с площ
на сервитута 142.00 кв.м., е изчислен в
размер на 1 466.00 лева /л.164 от делото/ или по 10 323.79 лева на
декар.
В оспореното решение
комисията е приела, че с оценителския доклад „Бачовски
и синове” ЕООД – гр.Пловдив е предложена средна цена за сервитута за земеделска
земя в размер на 10.32 лв./кв.м. В решението е посочено още, че комисията е
взела предвид и актуалните обяви в Alo.bg за продажба на сходни недвижими имоти
в землището на гр.Бургас - земеделски земи и е изчислила, че средната офертна
цена е 59 770 лв./дка. Предвид обстоятелството, че сервитутното право
представлява ограничение в ползването на имота, но по никакъв начин не се
отразява на правото на собственост, комисията е приела, че цената за
обезщетение за учредяване на сервитутното право следва да е 1/3 от средната
офертна пазарна цена или в размер на 19.92 лв./кв.м. Комисията е взела предвид и размера на
обезщетението за отчуждаване имоти, попадащи в обхвата на трасето където ще се
положи процесния кабел, определен с влезли в сила съдебни решение на
Административен съд – Бургас, а именно 16.57 лв./кв.м. Цитирани са: решение №
1417/25.07.2019г. по адм.д. № 1480/2019г. /л.291-295 от делото/ и решение № 1368/17.07.2019г. по адм.д. №
1503/2019г. /л.296-300 от делото/. Тъй като размерът на обезщетението в
цитираните решения е за разпоредителни сделки, а не за учредяване на сервитутно
право, комисията го е редуцирала на 1/3 и го е определила в размер на 5.52
лв./кв.м. Като краен резултат е приела осреднена стройност на цената на
сервитут в размер на 11.20 лв./кв.м. и по този начин е изчислила обезщетението
за учреденото сервитутно право за процесния имот в размер на 1 590.40 лв.
С писмо с
рег.№
13-00-605/7/28.10.2020г. /л.29 от делото/ директорът на
дирекция „Устройство на територията” при Община Бургас уведомил жалбоподателя Г.М. за
приетото
решение на комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас. Писмото
е получено лично от него с известие за доставяне по пощата на 20.01.2021г.
Недоволен от размера на определеното обезщетение М. го оспорил пред
Административен съд – Бургас чрез административния орган с жалба вх.рег.№
13-00-605/116/03.02.2021г., във връзка с която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство
беше допусната и извършена съдебно-техническа и оценителна експертиза,
заключението на която е изготвено от инж. Т.Д.Ч.. Според вещото лице размерът
на еднократното обезщетение следва да е в размер на 6 299.12 лева, без
ДДС.
При изготвянето на
заключението от възложената съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото
лице инж. Т.Ч. е използвала метода на сравнителния подход, чрез който
оценявания обект се сравнява с идентични или сходни по местоположение и
характеристики имоти и пазарните условия към момента на изготвяне на оценката.
Използван е и методът на посредственото
сравнение, при който се отчитат отклоненията в качествата на оценявания обект и
цената му се изчислява със съответните коригиращи коефициенти. Вещото лице е
посочило, че изготвяне на заключението по оценката на еднократното парично
обезщетение за възникналия безсрочен сервитут в процесния имот, собственост на
жалбоподателя се е съобразила с изискванията на относимата към случая норма на
чл.31, ал.4 от ЗЕСМФИ, респ. с изброените в нея критерии. В резултат на
направените от нея изчисления размерът на еднократното парично обезщетение за
възникналия безсрочен сервитут, поради реконструкция на съществуващи инженерни
мрежи – изместване на ТТ кабел ТТ кабел Т3Б37х4х1.2 /тръбна линия № 2/,
засягащ ПИ с идентификатор 07079.2.3562
по КККР на гр.Бургас, представляващ част от имот с предходен идентификатор
07079.2.1354 по КККР на гр.Бургас, собственост на жалбоподателя, с площ на сервитута
142.00 кв.м., е определен в размер на 6
299.12 лева.
В съдебно заседание в отговор на
въпрос поставен от процесуалния представител на ответната страна вещото лице
заяви, че ако се вземат предвид единствено посочените от нея две реализирани
сделки с имоти, сходни с процесния, то цената на един квадратен метър ще е 20
лв., респ. цената на възникналия безсрочен сервитут на процесния имот ще е
2 840 лева – 142 кв.м., умножени по 20 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение по Протокол № 90/28.10.2020г. на Комисията по
чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на
кмета на Община Бургас в частта, с която е определен размера на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на
съществуващи инженерни мрежи, а именно изместване а ТТ кабел /тръбна линия №
2/, засягащ ПИ с идентификатор 07079.2.3562 по КККР на гр.Бургас, представляващ
част от имот с предходен идентификатор 07079.2.1354 по КККР на гр.Бургас,
собственост на жалбоподателя, с площ на сервитута 142.00 кв.м., в размер на 1 590.40 лева.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ,
назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас, в кръга на нейните
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден.
В решението е посочено, че същият
се издава на основание чл.210 във връзка с чл.194 от ЗУТ.
Цитираната разпоредба гласи:
Чл.194.
(1) Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват
свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни,
проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с
устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в
определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за
национален строителен контрол.
(2)
Собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях
за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и
изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на
речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението
на дейностите и проектите се извършва така, че да не засяга обектите на
основното застрояване. Достъпът се осигурява със заповед на органите по ал. 1,
освен ако в специален закон не е предвидено друго.
(3) При
неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 достъпът до съответните недвижими
имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и
със съдействието на полицията.
(4) След
завършване на работите по ал. 1 и 2 лицето, на което е осигурен достъп, е
длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във
връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени,
правоимащият се обезщетява за причинените вреди.
(5) Определянето на размера на
обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и се изплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на оценката.
От анализа на съдържанието на
чл.194 от ЗУТ следва, че същият не би могъл да бъде основание за приемане на
оспореното решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена
със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас, тъй като в настоящия
казус не става дума за определяне на обезщетение за осигуряване на свободен
достъп „…за
извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията
или за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и
изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на
речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи).”,
а за определяне на еднократно обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради
реконструкция на съществуващи инженерни мрежи.
Редът за определяне обезщетение
за възникване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура през чужди имоти е уреден в чл.193 от ЗУТ,
според който:
Чл. 193.
(Изм. - ДВ, бр. 65 от
(2) С
договора по ал. 1 се придобива правото да се изгради и придобие собствеността
върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия
имот.
(3)
Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
прокарване се учредява със заповед на кмета на общината.
(4)
Правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на
областния управител, съответно със заповед на кмета на
общината.
(5) С
прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените
имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените
имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това
не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.
(6) (Изм.
- ДВ, бр. 66 от
(7)
Разрешение за строеж на отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура се издава на титуляря на учреденото право по ал. 1, 3 и 4.
(8)
Цената на учреденото право по ал. 3 и 4 се определя по реда на чл. 210 и се
заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4.
(9)
Договорът по ал. 1 и заповедта по ал. 3 се вписват в имотния регистър по
партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се
прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
и по партидата на поземления имот, през който са прокарани отклоненията от
общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
(10)
Заповедта по ал. 4 се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот,
който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, по партидата на държавния или на
общинския поземлен имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, и в акта за държавна или за общинска
собственост.
(11) При
бедствия, аварии и катастрофи отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура до отделни обекти могат да се прокарват временно -
до преодоляване на последствията от бедствието, аварията или катастрофата, през
чужди недвижими имоти въз основа на заповед, издадена от компетентни органи,
определени със специален закон. В този случай разрешение за строеж не се
издава.
(12) За
вредите по ал. 11 собствениците на засегнатите имоти се обезщетяват
непосредствено след овладяване на бедствието, аварията или катастрофата
при условията и по реда на специален
закон.
С оглед установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че спорният въпрос, който следва да бъде решен по
делото е доколко приложими в настоящия казус са разпоредбите на чл.193, чл.194
и чл.210 от ЗУТ.
От
съдържанието на оспорения административен акт и от писмо вх.№
13-00-605/02.09.2020г. на заинтересованата страна АПИ гр.София до
Община Бургас се установява, че предмет на Решение по Протокол №
90/28.10.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със
заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас е да бъде
определен размера на еднократното обезщетение за сервитута при реконструкция на
съществуващи инженерни мрежи в обхвата на обект: „Обходен път на гр.Бургас – I
етап, от км 230+700 на път I-9 „Сарафово – Бургас” до км 493+550 на път I-6
„Ветрен – Бургас”. Посочено е, че със Заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г., издадена
от заместник министър на МРРБ е одобрен ПУП-ПП за обекта, с които са определени
трасетата на техническата инфраструктура. Разяснено е, че съгласно одобреното
трасе на пътя се налага реконструкция на съществуващи инженерни мрежи, а именно
изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, като са изброени
поземлените имоти, за които е необходимо да бъде учреден сервитут, вкл. и
процесния имот собственост на жалбоподателя Г.П.М..
Въпреки характера на
реконструкцията, за която е учреден безсрочен сервитут, а именно реконструкция
на съществуващи инженерни мрежи -
изместване на съобщителен ТТ кабел Т3Б37х4х1.2 /тръбна линия № 2/ при км
3+880, съдът намира, че в конкретния случай не са приложимите разпоредбите,
които се намират в Раздел II от Закона за електронните
съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/.
Според чл.31 от ЗЕСМФИ:
Чл.31. (1) При изграждане на нова
и/или разширение на съществуваща линейна физическа инфраструктура за
разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза на операторите на
електронни съобщителни мрежи възникват сервитути. Сервитутите по този закон се
отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за
кадастъра и имотния регистър.
(2)
Сервитутите по ал.1 възникват въз основа на договор и/или административен акт
за всички имоти - публична и частна собственост, когато: 1. има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните
имоти, и 2. на собственика на имота е изплатено от титуляря на сервитута
еднократно обезщетение само за имоти - частна собственост.
(3)
Определянето на размера на обезщетенията по ал.2, т.2 се извършва по взаимно
съгласие на страните или въз основа на оценка от лицензиран оценител, а при
имоти- публична собственост, обезщетения не се дължат.
(4)
Размерът на обезщетението по ал.2, т.2 се определя при прилагане на следните
критерии: 1. площ на служещия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
2. видове ограничения на ползването на служещия имот; 3. срок на ограничението;
4. пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на
сервитута.
(5)
Начинът на плащане на обезщетението по ал. 2, т. 2 се договаря между страните.
(6) При
предоставяне на права по чл. 15, ал. 1 или по чл. 17, ал. 1 в полза на
операторите
на
електронни съобщителни мрежи не възникват сервитути по този раздел.
(7)
Учредяването на сервитут по този закон върху поземлени имоти в горски територии
се
осъществява и при спазване на Закона за горите.
(8) В
случаите по чл. 50, ал. 3, т. 3 сервитутите по ал. 1 възникват по право.
От
анализа на цитираната разпоредба се установява, че субектите по отношение на
които възникват сервитути по ал.1 на чл.31 от ЗЕСМФИ са операторите на
електронни съобщителни мрежи. В конкретния случай субектът поискал поискал
от Община Бургас с писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. да бъде определен размера
на еднократното обезщетение за сервитута при реконструкция на съществуващи инженерни мрежи в обхвата на
обект: „Обходен път на гр.Бургас – I етап, от км 230+700 на път I-9 „Сарафово –
Бургас” до км 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас” е АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”
СОФИЯ, която няма статут на „оператор на електронна съобщителна мрежа“.
Отделно от това искането е за реконструкция на съществуващи инженерни мрежи в
обхвата на посочения в искането обект, а не за изграждане на нова и/или
разширение на съществуваща линейна физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи, както е предвидено в разпоредбата на чл.31, ал.1
от ЗЕСМФИ. Освен
това с цитираното писмо АПИ - София е посочила, че основание за искането й е
необходимостта от реконструкция/преместване/
на кабели, тел. кабел, т.т. кабел, о.к., ел. провод и водопровод, т.е части от различни видове техническа
инфраструктура на различни оператори.
От изложеното следва, че
административното производство по разглеждането, респ. произнасянето по
искането на АПИ - гр.София до Община
Бургас, направено с писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г., следва да се
извърши по реда на чл.193 от ЗУТ, а не по реда на чл.31, ал.1 от ЗЕСМФИ. Следователно в
случая административният орган - Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас,
назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас, е следвало
да се произнесе с решение на основание чл.193, ал.8 от ЗУТ, а не както
неправилно е посочено в оспорения акт, че правното основание за издаването му е
чл.194 от ЗУТ.
Отделно от това съдът намира за необходимо да
поясни, че в производството по чл.193 от ЗУТ, преди да се пристъпи към издаване
на заповед от кмета на общината по реда на чл.193, ал.3 от ЗУТ за учредяване
правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти, респ. определяне негова цена по реда на
чл.193, ал.8 от ЗУТ, е необходимо да не е
постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, като
задължителна процесуална предпоставка. В цитираното писмо вх.№
13-00-605/02.09.2020г. на АПИ до Община Бургас е посочено, че агенцията е
предприела всички необходими действия за изпълнение на законовите разпоредби,
вкл. и че е изпратила писма до всички заинтересовани собственици, с данни за вида и площта на възникналия върху
имота сервитут, както и размера на определеното еднократно обезщетение, но
същите не са изразили писмено съгласие в законоустановения за това срок.
Същевременно в административната преписка приложена по делото не се съдържат
доказателства за това твърдение, в т.ч. и че на жалбоподателя Г.П.М. е изпратено
такова писмо, и че същият не е дал съгласието си за учредяване
право на прокарване с писмен договор между него и АПИ с нотариална заверка на
подписите.
От изложеното следва, че Решение по Протокол №
90/28.10.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със
заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас е издадено при съществено
нарушение на административно производствените правила и в противоречие с
материалните разпоредби на закона, при несъответствие на установената
фактическа обстановка с посоченото правно основание за издаването му.
При този изход на делото искането
на представителя на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателно на основание
чл.143, ал.1 от АПК, които следва да му бъдат присъдени в размер общо на
1 260.00 лв. - за внесена държавна такса, изплатено възнаграждение на
адвокат и на вещо лице.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение по Протокол № 90/28.10.2020г. на Комисията по
чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на
кмета на Община Бургас в частта, с която е определен размера на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на
съществуващи инженерни мрежи, а именно изместване а ТТ кабел /тръбна линия №
2/, засягащ ПИ с идентификатор 07079.2.3562 по КККР на гр.Бургас, представляващ
част от имот с предходен идентификатор 07079.2.1354 по КККР на гр.Бургас, собственост
на жалбоподателя, с площ на сервитута 142.00 кв.м., в размер на 1 590.40 лева.
ВРЪЩА преписката на административния орган за продължаване на
производството във връзка с писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” СОФИЯ, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС да заплати на Г.П.М., ЕГН ********, с адрес
*** направените по делото разноски за внесена държавна такса, изплатено възнаграждение
на адвокат и вещо лице, общо в размер на 1260.00 /хиляда двеста и шестдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: