Решение по дело №110/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 166
Дата: 15 септември 2017 г. (в сила от 5 юни 2018 г.)
Съдия: Яна Василева Николова
Дело: 20171840100110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

Гр. Ихтиман, 15.09.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪДГР. ИХТИМАН, IV състав, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Николова

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа гр. д. № 110 по описа на РС – гр. Ихтиман за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права на майката и за определяне на местоживеенето на детето при нея, както и за определяне на режим на лични отношения с бащата и с правно основание чл. 143 от СК – за издръжка. Предявени са насрещни искове със същото правно основание.

Ищцaта Е.П.С. твърди, че с ответника Б.С.С. живели във фактическо съжителство за период от 4 години в гр. София, в кв. Мусагеница. През това време, на 27.07.2013г. се родила дъщеря им Никол Бориславова Славова. Посочва, че двамата не живеят заедно от м. септември 2015г. Допълва, че в началото на съжителството им двамата се разбирали добре, но впоследствие отношенията им се влошили, което довело и до раздялата им като детето останало да живее с нея в с. Вакарел. Сочи, че не е препятствала контактите между бащата и дъщеря му. С течение на времето обаче, помежду им възникнали разногласия по повод вземането и връщането на детето. Твърди, че същите се дължат на факта, че ответникът не съгласува с нея вземането и връщането на детето, което отново напрегнало отношенията им. Отделно от това посочва, че между нея и детето Никол има изградена силна емоционална връзка, че разполага с добри условия за отглеждането на дъщеря си и че може да разчита на помощта на родителите си. Иска от съда да й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Никол Бориславова Славова и да определи на бащата режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 9:30 часа в събота до 13:00 часа в неделя с преспиване , а също и 15 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с времето на използвания от нея платен годишен отпуск, като детето да бъде вземано и връщано в дома й. Претендира издръжка за бъдеще време в размер на 230,00 лева месечно, които ответникът да заплаща за детето Никол Славова чрез нея в качеството й на майка и законен представител на същото, считано от 09.12.2016г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й и такава за минало време за периода от 01.01.2016г. до 08.12.2016г. също в размер на 230,00 лева месечно, а значи общо  2530,00 лева. Претендира разноски. Прави искане за постановяване на привременни мерки.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че действително с ищцата са разделени от м. септември 2015г. и че до момента не е заплащал издръжка за детето. Твърди, обаче, че разногласията помежду им не са започнали във връзка с отношенията по повод взимането и връщането на детето. Изтъква, че през м. септември 2015г. ищцата напуснала жилището им в гр. София и се върнала да живее при баща си в с. Вакарел. Детето им Никол Бориславова Славова (тогава на 2г. и 2 м.) останало да живее при него като родителите се договорили устно, че ще продължи да посещава ДГ № 10 „Чебурашка“ в кв. Мусагеница в гр. София, през което време ще живее при него, а през почивните дни, ще остава при майка си. В този период, той поел всички разходи по отглеждането на детето, а в грижите си разчитал и на подкрепата на майка си Снежанка Рангелова. Ищцата вземала детето от детското заведение всеки петък в 17:00 часа и го водела в понеделник сутринта. Изрично изтъква, че по този начин грижите за детето и контактите с него били поделени помежду им поравно. Това продължило до м. август 2016г. В началото на м. септември 2016г. ищцата решила да отведе дъщеря им в с. Вакарел и престанала да в води на детска градина в гр. София. По-късно той установил, че майката е записала детето в друга детска градина в с. Вакарел, за което той не е дал съгласието си, нито е бил информиран. Отделно от това, ответникът посочва, че не отговаря не истината твърдението, че ищцата не му е отказвала контакти с детето. Напротив, намирала всякакви причини да препятства срещите помежду им, блокирала телефонния му номер и този на майка му и му отказала всякаква информация за детето. Посочва, че в тази ситуация, предприел крайни мерки и се принудил да вземе на 06.02.2017г. детето от детската градина в с. Вакарел без да уведоми майката.

Твърди, че за периода, в който не са се виждали, констатирал голяма промяна у дъщеря си. Същата била нервна, агресивна, употребявала груби, обидни и нецензурни думи. Отделно от това продължавала да носи памперс, въпреки, че била на 4 години. По тези съображения иска от съда да отхвърли предявения иск.

Предявява насрещен иск. Сочи, че от 06.02.2017г. детето Никол Славова живее с него на адреса му в кв. „Мусагеница“ в гр. София. Твърди, че разполага с капацитета да отглежда и възпитава малолетната си дъщеря. Изтъква, че психоклиматът в дома му е спокоен, че детето се чувства щастливо и започва да възстановява предишното си лъчезарно поведение. Подобрявала се и емоционалната връзка помежду им. Отделно от това детето вече не се нуждаело от пелени и съобщавало за физиологичните си нужди. Допълва, че в дома му детето разполага със самостоятелна стая, а възможностите му за социални контакти били значително по-добри. Съобщава, че се опитал да запише детето отново на детска градина, но последното се оказало невъзможно без съгласието на майката. На свой ред иска от съда да му предостави упражняването на родителските права, да определи местоживеенето на детето при него и да определи режим на лични отношения, съобразявайки обстоятелството, че майката живее в друго населено място и възрастта на детето. Претендира издръжка в размер съобразен с нуждите на детето и възможностите й, за периода от 29.03.2017г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й,  платима на 10-о число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска – от датата на падежа й до окончателното изплащане.

Същата оспорва предявения насрещен иск и изложените в него факти и обстоятелства. Иска от съда да се произнесе по привременните мерки поискани още с подаване на исковата молба. Твърди, че не е лишавала бащата от среща с детето, но той не го е търсил за времето, когато е живеело с нея в село Вакарел. Посочва, че без нейно знание и съгласие е взел детето от детската градина в село Вакарел, за което тя е сигнализирала РУ на МВР – Ихтиман, а също и Агенция социално подпомагане,  Дирекция „СП“ – Ихтиман. Взема становище във връзка с искането за постановяване на привременни мерки. Сочи, че същото е наложително, като твърди, че експертизата не може да работи, ако детето е лишено от връзка с нея. Посочва, че не е съгласна със съдържанието на споразумението приложено към насрещния иск, в частност с режима на лични отношения, доколкото не е в интерес на детето една седмица да живее с бащата в град София и да посещава детска градина там, а в следващата седмица да живее във с. Вакарел и да посещава друга детска градина. Посочва, че не се противопоставя на бащата да бъде определен разширен режим на лични контакти с детето, но че по нейно мнение съвместно упражняване на правата не е в негов интерес. Изразено е становище по същество. Направени са доказателствени искания.

Съдът, след като взе предвид депозираната молба и прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Установява се от представенoто по делото копие от удостоверение за раждане № **********, издадено на 31.07.2013г., че детето Никол Бориславова Славова е родено на ***г. е гр. София с ЕГН: ********** от родители Е.П.С. с ЕГН: ********** и Б. Стаменов С.  ЕГН: **********,*** поляна е съставен акт за раждане № 0940/31.07.2013г.

Представено е удостоверение, от което е видно, че настоящият адрес на детето Никол е в с. Вакарел, общ. Ихтиман, ул. „Никола Петков“ № 40.

От представената по делото служебна бележка изх. № 281/23.11.2016г. се установява, че майката Е.П.С. има през последните дванадесет месеца нетен среден месечен доход от трудово правоотношение в размер на 823,03 лева 

Видно е от представената с отговора на исковата молба служебна бележка изх. № 56/22.11.2016г., че Никол Бориславова Славова с ЕГН: ********** е записана и посещавала първа „А“ група в ДГ № 10 „Чебурашка“ с местонахождения в гр. София, район Студентски, ул. „Проф. арх. Станчо Белковски“ № 16. Издадена е служебна бележка изх. № 92/27.01.2017г., от която се установява, че Никол Славова е посещавала ДГ № 10 „Чебурашка“ до 05.12.2016г., след която дата е отписана по желание на майката поради преместване в друга детска градина в с. Вакарел

По делото е представено и заявление вх. № 91/22.11.2016г., отправено от Директора на детската градина от Б.С., в което същият е изразил съмнения, че майката на детето може да пожелае да премести Никол Славова в друга детска градина в с. Вакарел. От представената служебна бележка изх. № 111/10.03.2017г. се установява, че на бащата Б.С. е отказано ново записване на детето в ДГ № 10 „Чебурашка“, поради непредставяне на оригиналите от необходимите документи.

Представена и приета по делото е и служебна бележка изх. № 7250/30.01.2017г. по отношение на бащата Б.С., се установява, че същият също е трудово зает и че през последните дванадесет месеца е получавал нетно средно месечно възнаграждение в размер на 554,98 лева.  

Представен и приет по делото социален доклад изх. № ПР/Д-С-М/91-001/20.04.2017г. от ДСП Младост, изготвен въз основа на извършено домашно посещение и проведения разговори с бащата Б.С.С. и малолетното дете. Посочено е, че при посещението е присъствала и Снежанка Иванова Рангелова – баба на детето по бащина линия. В хода на осъщественото проучване, служителите на дирекцията са установили, че родителите на детето са съжителствали до м. октомври 2015г., от който момент са във фактическа раздяла. Бащата е посочил като причина за последната изневяра от страна на майката. Преди това по мнение на същия двамата живеели добре. В доклада е посочено, че по данни на бащата майката се установила да живее след раздялата при баща си в с. Вакарел. По взаимно уговорка помежду им детето щяло да прекарва по половината от времето си с всеки от тях. Двамата се съгласили то да продължи да посещава ДГ № 10 „Чебурашка“, която посещавало и преди това, през което време да живее при баща си в гр. София, а майката да го взима от петък до понеделник при себе си в с. Вакарел. По данни на бащата през м. септември 2016г. майката нарушила уговорката, завеждайки детето в с. Вакарел и преставайки да го води на детска градина в гр. София. Без негово съгласие записала Никол в детска градина в с. Вакарел като по този начин целяла да препятства контактите й с него.

По данни от доклада, към момента на изготвянето му, детето Никол е живеело при баща си като няма данни за причините и начин, по който това съжителство е възстановено. Посочено е, че детето се отглежда от него от около 3 месеца, а когато той е възпрепятстван грижата поема неговата майка Снежанка Рангелова. Посочено е, че тримата живеят в двустаен апартамент в гр. София с много добри битови условия – че жилището е чисто и обезопасено, а на детето са осигурени играчки и други вещи необходими за развитието му. 

Служителите са констатирали емоционална връзка между детето и неговия баща и позитивни отношения с бабата по бащина линия. По данни на бащата, същият не ограничава контакта на детето с майката, но то самото не желае да разговаря по телефона с нея. В разговор със социалните работници същото обаче е изразило желание да е при мама, макар и на двете места да му харесва.

Отделно от това по делото е представен и приет втори социален доклад изх. № ПР/Д-СО-ИХ/26-002/25.04.2014г., изготвен от ДСП – гр. Ихтиман, въз основа на проведена среща разговор с майката, проведена социална анкета и предоставени документи от личния лекар и работодателя на майката. Информацията за момента на раздялата им припокрива изложеното от бащата. Посочено е обаче, че от м. септември 2015г. майка и дъщеря живеят в с. Вакарел при дядото по бащина линия на детето Никол, който подкрепя майката при отглеждането му. Описана е разказана от майката ситуация, при която бащата е взел детето от детската градина в с. Вакарел насила и без да я уведоми. Посочено е, че от този момент дъщеря й е при баща си в апартамента му в гр. София и че същата няма връзка с нея (защото бащата не и позволява да я види), нито информация относно здравословното й състояние. Посочва, че за извършеното от бащата е уведомила органите на реда.

При извършеното социално проучване е установено, че майката разполага със собствено жилище – двуетажна къща в с. Вакарел, в добро техническо състояние, с добра хигиена, обзаведена с необходимите вещи и мебели за потребление. Посочено е, че майката съжителства с баща си, но че ползва самостоятелно втория етаж от къщата. Изрично записано е, че в къщата има обособен кът за детето, негови лични вещи, дрехи и играчки.

Уточнено е, че майката е трудово заета и че при отглеждането на детето е подпомагана от своя баща. Посочено от социалните служители е, че не могат да направят преценка по отношение на възпитанието, обучението, социалната интеграция и емоционалната обвързаност на детето, поради факта, че същото не пребивава на територията на общ. Ихтиман.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на св. Пламен Стефанов – дядо на детето по майчина линия и св. Снежанка Рангелова – баба на детето по бащина линия, на които съдът се доверява изцяло.

Двамата свидетели споделят, че децата им – родители на детето, са се събрали да живеят заедно през 2012г., а година по-късно през 2013 г. се родила и внучка им Никол. Посочват, че родителите са се разделили през есента на 2015г. След раздялата по взаимна уговорка помежду им детето останало в гр. София, където вече било записано и посещавало детска ясла. Същото обаче често боледувало и оставало при дядо си в с. Вакарел. Св. Стефанов посочва, а същото се потвърждава и от изложеното от св. Рангелова, че и във времето, когато страните са живеели заедно, дядото често е помагал за отглеждането на Никол – когато е била болна, родителите й са я водили при него в с. Вакарел, а е имало случаи, когато той е идвал в апартамента в гр. София, за да се грижи за нея, докато те са на работа. Двамата свидетели посочват също, че когато не е на работа бабата също се е грижила за Никол в случай на необходимост.

Според св. Стефанов дъщеря му е преместила детето в друга детска градина от една страна за удобство – за да е по-близо и когато се налага да може той да я води и взима, а от друга е била провокирана от бащата на детето, който не е спазвали уговорката им за времето прекарвано от Никол с всеки от родителите й. Свидетелят съобщава за два случая след това, при които бащата се е опитал да отнеме детето със сила от грижата на майката – веднъж през м. ноември 2016г. и след това през м. декември 2016г. Във всички случаи, настояването му било придружено с крясъци, заплахи и агресивно поведение по отношение на него и всички лица, които се съпротивляват да изпълнят желанието му, вкл. в присъствието на детето. Сочи, че третият опит е бил успешен и че към момента на разпита му пред съда детето се намира при бащата след като на 06.02.2017г. той го е взел със сила от детската градина в с. Вакарел без предварителна уговорка с майката и без да я уведоми за поведението си. Последната научила за това от персонала на детската градина.

Св. Рангелова от своя страна посочва, че провокациите и неспазването на уговорения между страните режим на отглеждане на детето идвали от страна на майката. Същата признава, че в началото ищцата не е създавала никакви пречки тя или синът й да виждат и разговарят с Никол, но с течение на времето майката преустановила контакта и им казала да не и се обаждат повече. Свидетелката не знае причина за това.

По делото е разпитана и св. Татяна Радославова, която потвърждава изложеното от св. Стефанов за това, че за първи път ответникът е опитал да вземе детето от детската градина без знанието на майка му на Коледното тържество през 2016г. и за вторият успешен опит за това, осъществен през м. февруари 2017г.

Във връзка с посоченото от свидетелите, че детето е боледувало често, по делото е представена и приета като доказателство служебна бележка изх. № 152/19.05.2017г., от която се установява, че за периода м. септември 2015г.  до м. ноември 2016г. детето Никол  има в ДГ № 10 „Чебурашка“ 79 присъствени дни, 168 дни отсъствие – болнични и 36 отсъствия по домашни причини. 

По делото е изслушана съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че при някои пунктове при майката се наблюдава по-добра пригодност и капацитет за отглеждане на детето. Уточнява, че при бащата по-висок е капацитетът единствено по отношение и образование. Вещото лице посочва, че синдром на родителско отчуждение не е наличен. Допълва, че има негативно отношение на детето към бащата, но че същото е развито на базата на ситуацията, в която насилствено е било взето от детската градина и не е виждало дълго време майка си. Посочено е, че в резултат от това при него е нарушено доверието към действията на родителя и има страх от несъобразяване с неговите чувства и желания. Въпреки това, вещото лице излага, че детето приема баща си и ролята му.

Във връзка с поставен въпрос, експертът посочва, че в специализираната психологическа литература е прието, че колкото по-малка е възрастта на детето, толкова повече то е свързано с майката. Посочва, че за обособяването на индивидуално съзнание е нужна фигурата на бащата, която обезпечава реда, правилата и въвежда детето във външния свят. Уточнено е, че когато детето е момиче, то формира идентитета си като се идентифицира с женския модел на поведение. В този смисъл, експертизата посочва, как се отразява отглеждането на момиче само от майката, какви дефицити се предполагат в тази ситуация и какви, когато липсва възможност за женска идентификация – а именно отглеждането на момичета изцяло от бащата води до идентифициране с правила и норми присъщи на мъжката логика и отричане на емоционалната сфера на психичния живот, което е предпоставка за развитие на невроза.

В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че липсата на емоционална близост с майката не може да бъде компенсирана в случаите, когато при отглеждането му бащата е активно подпомаган от баба или друга жена.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи единствено от интересите на детето.

В тази дейност, съдът е виден от установените в задължителната съдебна практика критерии, в частност от постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите, полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите  му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.

В конкретния случай, съдът взе предвид факта, че и двамата родители изразяват силно  желание да се грижат за детето Никол. Не се твърди и не се установява неморално поведение на който и да е от тях, нито в обкръжението им. Посоченото не дава повод да бъде предпочетен, който и да е от двамата като изрично следва да се посочи, че поводът за раздялата на родителите, причините и вината за това, не са предмет на настоящото производство (по която причина и не са подробно изяснявани в хода на производството) и не могат да бъдат тълкувани във вреда, на който и да е от тях.

Установява се от изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза, че всеки от двамата родители, притежава родителски капацитет, който му позволява да полага грижи за детето Никол. Експертното заключения изрично посочва, че детето е привързано и към дамата си родители, но че по-голяма емоционална привързаност демонстрира към майката. Експертизата допълва, че тя е родителят, който проявява повече грижи, въпреки че разчита на помощта на баща си. За бащата е посочено, че той в по-голяма степен разчита на майка си, но че превъзхожда майката по отношение на правилата и обучението.

С оглед изложеното, следва да се направи извод и че и двамата родители не показват отлични възпитателски качества и възможност да подпомагат детето, доколкото вкл. в настоящото производство (а и в другите образувани по тяхна инициатива), се оставят враждата и неразбирателствата помежду им да вземат превес над интереса на общото им дете. Такъв извод се подкрепя от изложеното от вещото лице психолог, а също и от становището на ДСП, че същите са неспособни на диалог помежду си, дори и в името на детето Никол.

Въз основа на събраните по делото доказателства, в частност на приетите два социални доклада и изслушаните свидетелски показания, съдът прави извод, че предприетите от всеки от родителите грижи и лично отношение към детето са адекватни от гледната точка на задоволяване на основните му потребности. Детето посещава детска градина (въпреки спора помежду им за точното детско заведение) като в различни периоди от време всеки от тях – лично или чрез лице от обкръжението му – е поемал отговорността за това детето да посещава детското заведение редовно според обстоятелствата предвид склонността му да боледува. Същото е добре облечено, разполага с възможност както да играе с връстници навън (когато е с майка си и дядо си), така и да се занимава със занимателни игри (когато реди пъзели с баща си и баба си).

На следващо място, установява се от показанията на св. Рангелова и св. Стефанов, че и двамата родители могат да разчитат при полагане на грижите за детето на своите близки, в частност на бабата по бащина линия и на дядото по майчина линия. Видно е от изложеното в показанията им, че всички те са привързани към детето Никол, отнасят се с обич към него и са готови да помогнат, тъй като родителите полагат труд по трудово правоотношение. Налице са конкретни данни за осъществявана от всеки от тях помощ – водили са детето на детска градина, подпомагайки както ответницата, така и ищеца и са оставали да се грижат за него, когато е боледувало, водили са го на разходки.

Следва да се отбележи, че преценката за това на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права, следа да се основава и на данните за социалното обкръжение на детето, изразяващото се в присъствието в живота им на лица от разширеното семейство на всеки от тях. Установи се, че родителите на страните се отнасят към него с разбиране и загриженост, осигуряват му социални контакти с деца на неговата възраст и извън детското заведение. Действително, възможностите за такива са повече и по-големи, когато детето пребивава в София при баща си, но същото не би било лишено от тази възможност и, когато преимуществено се отглежда от майката, доколкото целта и на настоящото производство е да намери баланс, при който и двамата родители да участват в отглеждането на детето, а то от своя страна да не е поставено при условия максимално близко до тези, при които би живяло, ако родителите му живееха заедно. С оглед изложеното, съдът намира, че от гледната точка на този фактор родителите имат приблизително равни възможности.

По отношение на привързаността към всеки от родителите, съдът се доверявана вещото лице по допуснатата съдебно-психологическа експертиза, която посочва, че детето е привързано и към двамата си родители с превес към майката, но че приема ролята на баща си в живота, макар доверието помежду им да е нарушено. Посочено е, че детето се чувства по-сигурно при майката и причина за това е несъобразяване от страна на бащата с неговите чувства. От заключението на вещото лице, може да се направи извод, че към момента не са налице обстоятелства, които да налагат отделянето на детето от майка му и че предприемането на такива действия би повлияло негативно на Никол. По тези съображения и доверявайки се на експертизата, съдът приема, че предимство от гледна точка на привързаност има майката.

Предимство има ответницата и от гледна точка на пола и възрастта на детето. Същото е момиченце на 4 години и половина, а според трайната съдебна практика, майката е по-пригодният родител да отглежда момичета като следва да се отчита и невръстната възраст на детето. В съдебно заседание, вещото лице подробно разясни и психологическия мотив за такова разрешение.

От гледа точка на материалните условия, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата съдът достигна до извод, че родителите имат приблизително еднакви възможности. И двамата живеят (видно от изготвения социален доклад) при добри битовите и хигиенни условия, имат жилища, в които са обособили място за детето, макар и в различни населени места. И дамата родители са трудово заети.

По тези съображения, при приблизително равни други условия, като взе предвид пола и възрастта на детето и становището на вещото лице за това, че евентуално отделяне на детето от майката не е в интерес на детето, съдът приема, че упражняването на родителските права върху малолетната Никол следва да следва да бъде предоставено на майката Е.П.С..

Едновременно с това, по същите съображения и предвид наличните по делото данни за невъзможността на родителите да осигурят на детето възможност същото да общува в максимална степен с всеки един от тях, съдът приема, че следва да бъде установен максимално широк режим на лични отношения между бащата и неговата дъщеря, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, с преспиване при бащата като бащата да взима детето в петък от дома на майката в с. Вакарел, а майката да го взима в неделя от дома на бащата в гр. София, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и четири дни през зимната ваканция, както и по всяко друго време по взаимна договорка на родителите.

При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът намира, че следва да постанови следния режим:

През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взима детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от детска градина, респ. от училище и го връща до 18 ч. в деня преди детето да тръгне на детска градина, респ. на училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взима детето на рождения му ден – от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим.

През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му, независимо от посочения по-горе обичаен режим), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от детска градина, респ. от училище и го връща до 18 ч. в деня преди да тръгне на детска градина, респ. ма училище, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари; както и да взима детето на имения му ден – от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим.

По отношение на издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед резултата по спора за упражняване на родителските права, съдът следва да се произнесе и за дължимата от бащата издръжка на детето. Доколкото се установи съответната родствена връзка между детето Никол и  ответника, последният е задължен да осигурява издръжка на дъщеря си. По делото няма данни, до момента някой от родителите да е заплащал издръжка по силата на съдебен акт.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от  СК). Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е императивна, като минималният размер е една четвърт от минималната работна заплата. Минималната работна заплата за страната, от 01.01.2017г. е 460,00 лева, т. е. минимално дължимата издръжка за едно дете възлиза на 115,00 лева като съдът не може да слезе под този минимум.

Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и от майката, в размер на по 350,00 лв. От така определената сума, бащата следва да заплаща сума в размер на 200,00 лева, като останалата част от 150,00 лева да бъде поета от майката, наред с полаганите фактически грижи.

До сумата от 200,00 лева, предявеният от майката иска следва да бъде уважен като за разликата от 30,00 лева до пълния предявен размер от 230,00 лева, искът за издръжка следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за сумата 2530,00 лева, представляваща издръжка за периода от 01.01.2016г. до 08.12.2016г. (дванадесет месеца по 230,00 лева):

Издръжката за минало време се дължи, когато за изминалия период родителят сам е полагал грижи за детето и единствен е осигурявал неговата издръжка, само за период от една година назад до предявяване на искането. В случая, от показанията на св. Стефанов и св. Рангелова се установи, че в посочения период родители са полагали съвместно грижи за детето Никол, независимо от разногласията си във връзка с това и че детето е живяло в различни периоди от време повече с единия или повече с другия родител. По тези съображения, съдът намира, че искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право да получи направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете. с оглед изразеното от нея в последното съдебно заседание, че не претендира разноски, такива не следва да й бъдат присъждани.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право да получи направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Установи се, че същият реално е направил такива в размер на 400,00 лева – за адвокатско възнаграждение, 30,00 лева – държавна такса за предявения насрещен иск и 150,00 лева – депозит за експертиза. Доколкото държавната такса и депозит касаят иск за родителски права – който по отношение на майката е уважен в цялост, а по отношение на бащата – отхвърлен, същите не следва да бъдат взети предвид. На ответника се дължат разноски в размер на 113,04 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – гр. Ихтиман сумата в размер на 288,00 лева – държавна такса (4 % върху присъдената издръжка за три години – чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Никол Бориславова Славова, родена на ***г. е гр. София с ЕГН: ********** на майката Е.П.С. с ЕГН: ********** и адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при майка му Елица Пламенова Стефанова с ЕГН: ********** на адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Борислав Стаменов Славов  ЕГН: ********** с детето Никол Бориславова Славова, родена на ***г. е гр. София с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване при бащата като бащата да взима детето в петък от дома на майката в с. Вакарел, а майката да го взима в неделя в дома на бащата в гр. София, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и четири дни през зимната ваканция, както и по всяко друго време по взаимна договорка на родителите, а при липса на такова:

През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взима детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от детска градина, респ. от училище и го връща до 18 ч. в деня преди детето да тръгне на детска градина, респ. на училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взима детето на рождения му ден – от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим.

През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му, независимо от посочения по-горе обичаен режим); Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от детска градина, респ. от училище и го връща до 18 ч. в деня преди да тръгне на детска градина, респ. на училище, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари; както и да взима детето на имения му ден – от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим.

ОСЪЖДА БОРИСЛАВ СТАМЕНОВ СЛАВОВ  ЕГН: ********** да заплаща за детето НИКОЛ Б.ОВА СЛАВОВА, с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Е.П.С. с ЕГН: ********** на основание чл. 143, ал. 2 от СК месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане  като отхвърля така предявения иск за разликата от 30,00 лева до пълния предявен размер от 230,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.С. с ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен представител на НИКОЛ БОРИС.А СЛАВОВА, родена на ***г. е гр. София с ЕГН: ********** иск с правно основание 149 СК за сумата 2530,00 лева, представляваща издръжка за периода от 01.01.2016г. до 08.12.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от БОРИСЛАВ СТАМЕНОВ СЛАВОВ  ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете НИКОЛ Б.ОВА С.А с ЕГН: ********** на него, за определяне на местоживеенето му при него и режим на лични отношения с майката и с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК за издръжка в размер на 115,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.П.С. с ЕГН: ********** да заплати на БОРИСЛАВ СТАМЕНОВ СЛАВОВ  ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 113,04 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА БОРИСЛАВ СТАМЕНОВ СЛАВОВ  ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд – гр. Ихтиман сумата от 288,00 лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: