Р
Е Ш
Е Н
И Е № 262392
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.10.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15730 по описа
за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът
намира, че е сезиран с положителен установителен иск предявен от Х.В.П. срещу К.Г.К.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
4519 лева, дължима по запис на заповед от 30.01.2014 г, издадена от ответника в
полза на ищеца за сумата в размер на 4519 лева в гр. П., с падеж – на
предявяване и предявен за плащане на 19.01.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 30.01.2018 г. до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1593/2018 г. по описа на ПРС.
В заповедното производство е постъпило възражение о
длъжника – ответник, което поражда интереса на ищеца от предявяване на
настоящия иск. Претендират се разноски..
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Излагат се твърдения, че записът на заповед му е предявен за
плащане в деня на издаването му 40.01.2014 г., като от този ден е започнала да
тече тригодишната давност за вземанието по записа, която е изтекла 2017 г.
преди подаване на заявлението в съда. Счита, че погасителната давност е
настъпила и след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, доколкото същото не
прекъсвало давността. Наред с това се излагат твърдения, че ответникът е бил
служител във фирма „Солис“ ЕООД, в която управител е ищец. Във връзка с
неуредени финансови отношения с фирмата, за причинени от ответника имуществени
вреди, както и за надплатени заплати, надплатени надбавки, както и получени от
ответника в заем суми от трети лице, общо сумата възлизала на 4519 лева. За
тази сума бил изготвен договор за заеме във връзка с който е издадена
процесната запис на заповед. Твърди, че към момента на подписване на договора
за заем и записа на заповед ответникът не бил наясно, че недължи връщане на
работодателя на добросъвестно получени трудови възнаграждения и свързаните с
тях други плащания, които в случая са 2219 лева – надвзети заплати и 1500 лева
– надбавки. Ответникът не бил наясно, че няма основание да се задължава да
връща на ищеца взети заеми от трети лица. Предвид изложеното счита, че записа
на заповед няма валидно основание. Наред с това се излагат твърдения, че
доколкото в случая записа на заповед е издаден като обезпечение на договор за
заем, то договорът за заем реално не е сключван, доколкото на ответника не е
предавана сума в размер на 4519 лева. С оглед изложеното се иска отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1593/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение срещу нея.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо
на изпълнение вземане запис на заповед от 30.01.2014 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. По възражението на ответника за изтичане на погасителна давност да докаже
обстоятелства, водещи до спирането и прекъсването на давността.
Ответникът следва
да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване от страна на ищеца
да докаже, че записа на заповед е издаден по отношение на твърдените
правоотношения между страните – за надвзето трудово възнаграждение, надбавки по
трудово договор със „Солис“ ЕООД, заеми от трети лица, като в тази връзка е
сключен договор за заeм от 30.01.2014 г. за обезпечението на който е издаден процесния запис на
заповед. Да докаже твърдението си, че записът на заповед му е предявен за
плащане на 30.01.2014 г. Да докаже по възражението си за настъпила
погасителна давност изтичане на предвидения в закона срок, с който е свързано
изтичането на погасителната давност.
С Определение от 05.02.2021 г.
като безспорно между страните е отделено, че ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед от 30.01.2014 г. за сумата в размер
на 4519 лева в гр. П., с падеж – на предявяване. Безспорно е че сумата не е
платена от ответника на ищеца.
Видно от приложеното по делото
копие на запис на заповед /л.6/ ответникът К.Г.К. на дата 30.01.2014 г. е издал
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на
ищеца Х.В.П. сумата в размер на 4519, без протест, платима на предявяване.
Записът на заповед е абстрактна
сделка, като достатъчно е същият да отговаря на предвидената в закона форма и
съдържание, за да обвързва лицата, които са го подписали. Не е необходимо
същият да е издаден като обезпечение на конкретно каузално правоотношение и да
препраща към такова.
В случая съдът приема, че записът
на заповед е редовен от външна страната и с него е поето валидно задължение от
ответника К.Г.К. като издател и платец на задълженията по записа на заповед.
Под записа на заповед, с
ръкописен текст, е посочено, че същият е предявен за плащане на неговия издател
днес.
В случая не е посочената датата,
на която е предявен за плащане записа на заповед, не може да се определи кога е
„днес“. Съдът не приема, че под днес се има предвид датата на която е издаден
записа на заповед, а именно 30.01.2014 г., доколкото това не е посочено и не
може да се изведе от съдържанието на ръкописния текст.
Видно от разписка на гърба на
записа на заповед, същият е предявен за плащане на ответника на дата 19.01.2018
г.
Съгласно разпоредба на чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ, когато
записът на заповед е с падеж на предявяване, същият следва да се предяви за
плащане в срок от една година от издаването му. Макар и изтичането на този срок
да не води до загуба на правата на поемателя по записа на заповед, изтичането
му е относимо към поставянето на издателя в забава, тоест вземането става
изискуемо. В този смисъл е т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005
г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК. Когато записът на заповед не е предявен в
едногодишния срок по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ изискуемостта на вземането по него
настъпва след изтичане на този срок. Съгласно чл.531,ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В чл. 538,ал.1 от ТЗ е предвидено, че издаделят на записа на заповед е задължен по същия
начин, както платецът на менителницата.
В случая записът на
заповед е издаден на 30.01.2014 г., същият не е предявен за плащане до
30.01.2015 г., включително, поради което и от 31.01.2015 г. е започнал да тече
специалния тригодишен срок, предвиден в чл.531, ал.1 ТЗ за предявяване на
исковете по записа на заповед срещу издателя и авалиста, който изтича на
31.01.2018 г. /включително/. В този смисъл са Решение № 69/05.07.2016 г., по т.д. № 81/2015 г., I ТО на ВКС; Решение №
96/28.07.2017 г. по т.д. № 1907/2016 г. I
ТО на ВКС; Решение № 162/02.11.2012 г. по т.д. №
1126/2011 г., II
ТО на ВКС.
В случая давността
е прекъсната с подаването на заявлението по чл.417 ГПК на 30.01.2018 г.,преди
изтичането й, доколкото се приема, че исковата молба се счита предявена именно
от този момент.
В тази връзка е
неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
вземането по менителничния ефект.
Доколкото ответникът
в срока за отговор на исковата молба е въвел каузално правоотношение, а именно
че записа на заповед е издаден като обезпечение на вземания по трудовото
правоотношение на ответника с фирма „Солис“ ЕООД и подписан между страните
договор за заем от 30.01.2014 г., същото става
предмет на делото и подлежи на изследване.
Видно от договор за заем от дата
30.01.2014 г., същия е сключен между ищеца като заемодател и ответника като
заемател за сума в размер на 4519 лева, платим на месечни вноски до 30.04.2016
г., съгласно подписан между страните погасителен план.
В съдебно заседание, проведено
21.04.2021 г., между страните е отделено като безспорно, че са подписали
договора за заем и погасителния план към него.
Ищецът не признава договорът за
заем да е каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записа
на заповед.
Съдът намира, че именно договорът
за заем, представен от ответника е каузалното правоотношение за обезпечаване на
което е издаден процесния запис на заповед. Това е така доколкото договорът за
заем е подписан от същите лица, които фигурират в записа на заповед като
издател и бенефициент, договорът е подписан на същата дата, на която е издаден
записа на заповед – 30.01.2014 г., и в двата документа задължението е в едни и
същ размер от 4519 лева, наред с това в чл.10, ал.2 от договора е посочен, че
същият ще бъде обезпечен с издаването от заемателя на запис на заповед в полза
на заемодателя за дължимата сума по договора, с падеж на предявяване.
Договорът
за заем е реален договор, има сложен фактически състав, като елемент от него е
предаване на парична сума в заем и наличие на волеизявление
за връщане на дадената парична сума, като договорът се счита сключен от момента
на осъществяване на предаването на сумата, респективно даване съгласието за
връщането й като заем, което от двете се осъществи последно.
В процесния договор
за заем, в чл.2, е посочено, че предаването на заемната сума ще се извърши в брой днес при
подписване на договора.
Договорът не
удостоверява предаване на заемната сума, липсва признание на заемателя –
ответник по делото, че реално е получил заемната сума. Посоченото в чл.2 от
договора изявление по своята същност представлява обещание за даване на заем,
но липсват доказателства такъв реално да е представен.
Подписването на
записа на заповед също не удостоверява предаването на сумата от 4519 лева, а
единствено признание, че се поема задължение за заплащане на тази сума.
Следва да се
посочи, че независимо от признанието на ответника, че договорът за заем е
подписан с оглед претендирани от ищеца вземания за надплатени заплати и заемни
суми, предоставени на ответника от трети лица, това не може да обоснове, че
реално са съществували задължения на ответника към ищеца, които да се
преуреждат чрез договор за заем. Това е така, доколкото ответникът оспорва да
има задължения към ищеца, на първо място доколкото получените суми по трудовото
правоотношение като заплати, са получени с оглед уговорката между страните и
при наличие на добросъвестност у ответника, както и включват задължения на
ответника към трети лица, различни от ищеца, с които ответникът няма уговорка
да заплаща вземанията им чрез ищеца.
Без правно значение
са показанията на разпитаната свидетелка М. Н. К. /протокол от о.с.з. от
07.10.2021 г. л.75/ - с. на ответника, доколкото тя няма лични и непосредствени
възприятия относно отношенията между страните, а преразказва казаното й от
ответника. В показанията й не се съдържат признания за налични задължения на
ответника, които да се преуреждат чрез сключване на договор за заем.
Ищецът не доказа,
че е предоставил в заем на ответника в сума в размер на 4519 лева, както и че
има вземания към ответника на стойност 4519 лева, които са преуредили, новирали
чрез сключване на договор за заем.
Следва да се посочи,
че ищецът не е твърдял наличие на каузално правоотношение, което да обезпечава
записа на заповед, предмет на делото, за което да му бъдат допускани
доказателства. Поисканият от ищеца свидетел не е за установяване на каузално
правоотношение, а за оборване на твърденията на ответника и свидетелските
показания на свидетеля на последния, което в случая съдът е приел за
ненеобходимо.
С оглед изложеното
искът се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който доказа
следните разноски: 580 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в договор за правна помощ и съдействие
/л.74/, което на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди изцяло.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***
положителен установителен иск за признаване за установено, че К.Г.К., ЕГН **********
дължи на Х.В.П., ЕГН ********** сумата в размер на 4519 лева, дължима по запис на заповед от 30.01.2014 г,
издадена от ответника в полза на ищеца за сумата в размер на 4519 лева в гр. П.,
с падеж – на предявяване и предявен за плащане на 19.01.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
30.01.2018 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1593/2018 г. по
описа на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Х.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 580 лева - разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ