Решение по дело №28/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 40                                           31.03.2021 г.                        Град Разград

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа    година, в  състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                        МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора  Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  КАН дело № 28 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград , срещу Решение № 356 от 27.11.2020 год., постановено по АНД № 576/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е отменил  НП № 17-000665 от 16.06.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция на труда – Разград, с което на Л. И. Е. от с. К. е наложена глоба от 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. В жалбата се твърди, че районният съд  при правилно установени фактически обстоятелства, неправилно е приел, че в случая не е налице трудово правоотношение, както и че дори да е осъществен съставът на вмененото във вина нарушение, то случаят би бил малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Жалбоподателят излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си, че отмененото НП е правилно и законосъобразно, като вмененото във вина на наказаното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – Л. И. Е., чрез процесуалния си представител  оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Излага доводи, че  в случая се касае до оказана помощ на наказаното лице от близки и роднини,  инцидентно и за кратко време, а не за трудово правоотношение. Това било традиция. Позовава се и на маловажен случай по смисъла на КТ. Иска касационната инстанция да потвърди решението на районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като  подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд е приел от фактическа страна че на 20.03.2020 г. около 11.15 ч. в с Каменар била извършена проверка по документи за изясняване на обстоятелства, свързани с трудови правоотношения на лица, наемани от ответника по касацията Л. И. Е. Проверката била извършена от служители на Д „ИТ” – Разград въз основа на докладна записка и констативен протокол от полицейски служители на РУ Лозница. Било установено, че предния ден - 19.03.2020 г. около 15.10 ч. в обект нива, находяща се в местност „Яса Козу“ в землището на с. Каменар, общ. Лозница, в непосредствена близост до ул. „Баба Тонка“, пред дом №7, стопанисвана от Е., лицето А. К. М. осъществявала трудова дейност за сметка и в полза на Л. Е., в качеството му на физическо лице, характерна за длъжността „общ работник в селското стопанство“ – садяла лук в условията на пълно работно време – 8 часа. На 19.03.2020 г. същата работела в обекта с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с договорено трудово възнаграждение от 20,00 лв. дневно. М. попълнила декларация с тези данни. Органите на Д „ИТ” – Разград приели, че същата е престирала работната си сила в полза Е., без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови. Квалифицирали деянието като нарушение на  чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 61, ал.1 от КТ. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие районният съд е разпитал като  свидетели  двама служители на Д „ИТ” – Разград – извършили проверката, А. М. и Н. А. – полагали труд на процесната дата в полза на Е. и трима служители в РУ МВР- Лозница – извършили проверката.

От разпита на посочените свидетели районният съд приел за установено, че голяма част от установените от полицейските служители на 19.03.20 г. дванадесет лица,  които са работили на нивата,  собственост на Е., са негови възходящи или низходящи роднини, както и такива по съребрена линия и по сватовство. Част от тях полагали труд по социална програма в Кметство с. Каменар,  чийто кмет е жалбоподателя. Св. К. заявила в съда, че изобщо не знае какво е вписано в декларацията, попълнена на нейно име. Заявява, че работи по социална програма към Кметство с. Каменар, но до обяд и едва след обяда били организирани от Е. с молба да му помогнат да засее земята  си с лук и чесън, а той да им заплати за труда по 20,00 лв. на човек. Заявява, че засели цялата нива вечерта до около 17,00 ч. 18,00 ч. и повече не са помагали на жалбоподателя за тази дейност.

При така приетите факти  районният съд е отменил обжалваното пред него  НП, като в мотивите на решението си е приел, че вмененото административно нарушение не е доказано по категоричен и безспорен начин. Приел е, че в случая не се касае до трудово правоотношение, а за оказана моментна помощ на близък роднина и съсед. Очевидно било несериозно в този случай да се говори за установено работно време, за изпълнявана длъжност, за почивни дни, за отпуски и за предварително уговорено възнаграждение. Наред с това е приел, че дори и от формална страна да е налице съставомерно деяние, то случаят би бил крайно малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като няма общественоопасни последици. 

Разградският административен съд намира решението на районния съд за неправилно. Съдът не споделя изводите на районния съд, че вмененото във вина на наказаното лице нарушение не е безспорно доказано.

Събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства установяват, че на инкриминираната дата и място А. М. е престирала своя труд, предоставяйки работната си сила, в полза на Л. Е. Действително страните имат свобода при договарянето помежду си, но тя е ограничена от императивните разпоредби на закона. С  нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила  се уреждат само като трудови правоотношения. Тази норма е абсолютно задължителна. Характерът на конкретните правоотношения следва да се преценява при отчитане на основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения. При трудовите правоотношения е дължима престацията на труд, на работна сила (жив труд), а при вторите се дължи изпълнението на определен резултат (овеществен труд). От това произтичат и другите разлики между тях. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател. Той е задължен да спазва определения ред, работно време, работно място, установена технология на производството, работен цикъл и пр. При гражданските договори  изпълнителят е независим, стопански и оперативно. Той е самостоятелен при изпълнението и сам, на свой риск решава кога и как да извърши работата,  по какъв механизъм и технология, с какви материали и т.н. В настоящия случай е установено, че А. М. е полагала труд при определено от наказаното лице време и  място, с негови материали и под негов надзор, срещу уговорено възнаграждение, което е заплатено. С оглед на това АНО правилно и обосновано е приел, че възникналите отношения между тях са трудови по своя характер и е следвало да бъдат оформени в писмен трудов договор, който да се подпише преди постъпване на работа. Сезонният характер и продължителността на извършваната работа не е  критерий при оценката на правния характер  на правоотношението. От установените по делото факти е видно, че не е имало пречка да се сключи срочен трудов договор с наетите лица по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 3 от КТ или по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, с оглед твърдението на ответника по касацията, че възложителят на работата не е регистриран земеделски стопанин. В тези хипотези законът не регламентира ограничение за минималния срок на трудовия договор, както и за качеството на работодателя.

Касационната инстанция не  споделя и  приетото от районния съд, че А. М. е близка родственица на наказаното лице. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да установяват близки родствени връзки между наказаното лице и лицата, установени да работят на неговата нива в т.ч. и М. Липсват и доказателства, които да установяват, че те са съседи. Според данните от тях А. К. М. живее в с.К., ул.“******“ № **, а Л. Е. живее в с. К., ул. „*****“ № **. С оглед на това напълно необосновани са изводите на въззивния съд, че тя е оказвала моментна помощ на свой близък роднина и/или съсед, а и самата М. не твърди такова обстоятелство.

Настоящата инстанция не споделя и изложените от въззивния съд  съображения, че конкретното деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Процесното нарушение е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо да са настъпили вредни последици за обществото или за конкретните работници. То не е с много по ниска степен на обществена опасност  в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Напротив, касае се до случай, при който кметът на населеното място в нарушение на КТ е наел за селскостопанска работа лица, които са безработни и полагат общественополезен труд по програма, която е под негов контрол и ръководство, поради което деянието е  по-укоримо в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид.

Следва да се отбележи, че с чл. 415в, ал. 1 от КТ се регламентирани кои са маловажни нарушения на трудовото законодателство. Тази специална норма изключва прилагането на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение №3/10.05.2011г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 7/2010 г. С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е приел, че  нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ  не са маловажни. Това още веднъж подчертава, че  всички тези деяния за законодателя са със значителна степен на обществена опасност от една страна, а от друга страна, че охраняваните права са от съществено значение за правовия ред.

По изложените съображения решението на районния съд е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и няма пречки касационната инстанция да се произнесе по същество на спора.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. За разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да обори посочените  в АУАН фактически обстоятелства. В случая не са ангажирани доказателства, които по категоричен и безспорен начин да оборят отразените в АУАН факти и обстоятелства. АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентен орган, при спазване на предвидените за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на  ЗАНН.  В хода на производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Правилно са приложени и съответните законови разпоредби. Събраните по делото  доказателства установяват по несъмнен начин, че на посочените в НП дата и място А. М. е предоставяла своята работна сила в полза на Л. Е., без сключен писмен трудов договор за това. С оглед на това АНО правилно и обосновано е приел, че с това деяние наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Наложената глоба е в минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ и  предвид  забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (в действащата редакция) тя не може да бъде заменена с по-леко по вид наказание или намалена по размер. По изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 356 от 27.11.2020 год., постановено по АНД № 576/2020 год. по описа на Районен съд Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000665 от 16.06.2020 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Разград,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                      2./п/