Р Е Ш Е Н И Е № 230
Гр. Сливен, 11.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 317 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Ж.Ж.Б.
***, срещу решение (без номер и дата), постановено от ИД Директор на Регионална
здравна инспекция – Сливен, с което е отказан достъп до наличните данни и
документи във връзка със Заявление за достъп до обществена информация вх. №
93-4/25.07.2022 г. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 40 ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното административно
решение, като неправилно и немотивирано. Оспорващият счита същото като
постановено в противоречие с относимите разпоредби на
ЗДОИ. С подаденото заявление за достъп до обществена информация били поискани
данни, с които да се потвърди, че към 01.02.2022 г. лицето С. К. е б. от К. ….
Неправилно РЗИ приело, че информацията не е публична, защото съдържа лични
данни и не може да бъдат заличени или по друг установен начин да се „скрие“ личната
информация, но да се предостави тази, която не би имала конфиденциален
характер. С позоваване на изложеното в атакуваното решение жалбоподателят
твърди, че мотивите на ответния орган са необосновани, формални и без конкретна
аргументация относно това, дали може да се даде частична информация и за кои
факти, а директно з. с. на лицето, което само твърди, че е б., а РЗИ поставят
това под съмнение това негово твърдение. Счита, че РЗИ би могло да посочи, че
се съдържат лични данни във втория въпрос, но в първия могат да се заличат
личните данни и да се остави само името на лицето и то може да се идентфицира по друг ред. От страна на РЗИ не били положени
никакви усилия да се предостави някаква информация, а се стигало директно до
отказ въобще от информация, което било в нарушение на ЗДОИ. Моли съда да отмени
изцяло оспореното решение и задължи РЗИ – Сливен да предостави исканата
информация във вид, който не нарушава закона.
В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се
явява и поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на РЗИ Сливен, редовно
и своевременно призован, не се явява. В писмено становище заявява, че поддържа
решението за отказ за предоставяне на достъп.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 25.07.2022 г. настоящият оспорващ Ж.Ж.Б.
подал до Регионална здравна инспекция – Сливен Заявление вх. № 93-4 за достъп
до обществена информация, в което посочил: „Относно: Справка, бил ли е под к.
от К. – … на 01.02.2022 г. С. Р. К., ЕГН ….; *. Копие от издадени от РЗИ Сливен
по казуса, справка на 01.02.2022 г. по Бол. Лист № 18465/01.02.2022 г. и Амб. Лист № 1486/01.02.2022 г.; 2. Копие от издадени от РЗИ
Сливен по казуса, справка на 04.02.2022 г. по Бол. Лист № 18469/04.02.2022 г. и
Амб. Лист № 1633/04.02.2022 г.“. Към искането Б.
приложил болничен лист № 18465/01.02.2022 г., амбулаторен лист №
1486/01.02.2022 г., Амбулаторен лист № 1633/04.02.2022 г., извлечение от
информационна система „Прегледи на п.“.
По искането Директорът на РЗИ – Сливен постановил решение (без дата и
номер), с което отказал предоставянето на достъп до наличните данни и документи
във връзка със заявление за достъп до обществена информация вх. №
93-4/25.07.2022 г. в РЗИ – Сливен. В мотивите си органът приел искането както
за недопустимо, така и за неоснователно, като посочил: „предвид императивните разпоредби на ЗДОИ и във връзка с разпоредбите
на Закона за защита на личните данни и глава I, чл. 4 ал. 1 и ал. 15 от
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016
година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните). Съгласно чл. 2 ал. 5 от
ЗДОИ, този закон не се прилага за достъп до лични данни, а съгласно чл. 7 по
реда на посочения нормативен акт не може да се разкрива защитена със закон
информация.“. Решението е изпратено до настоящия жалбоподател Б.
с писмо изх. № 93-4-1/03.08.2022 г. и на посочен електронен адрес, като
доказателства за неговото получаване от адресата не са представени. Жалбата
срещу този акт е депозирана пред настоящата съдебна инстанция на 17.08.2022
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на законосъобразността на административния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена до компетентния да разгледа спора съд
в срока по чл. 149 от АПК, от заинтересовано лице – заявител за достъп до
обществена информация и адресат на решението, с което поисканата информация е отказана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
Обжалваното решение за отказ за достъп до обществена информация е
издадено в законоустановената писмена и предметна форма, от материално,
териториално и персонално компетентен орган съобразно изискванията на чл. 28
ал. 2, във вр. с чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ и при спазване
на разписаните в чл. 28 и сл. от ЗДОИ правила и срокове за това. Тоест, актът,
в който е обективиран отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ не
страда от пороци, касаещи неговата валидност. Едновременно с това обаче, при
преценка съдържанието на акта, с оглед неговото съответствие с материалния
закон и разписаните в закона задължителни административнопроизводствени
правила, съдът намира, че същият е постановен при липса на мотиви и при
допуснато съществено процесуално нарушение. Това препятства съдебния контрол,
търсен в настоящото производство.
На първо място съдът констатира, че подаденото заявление е с неясна
формулировка на информацията, до която се претендира достъп. В заглавната част
на искането е посочен поводът за същото: „ОТНОСНО: Справка, бил ли е под к. от К.-…
на 01.02.2022 г. С. Р. К.- ЕГН…“., под която с (вероятна) конкретизация са
посочени две точки: „1. Копие от
издадени от РЗИ Сливен по казуса, справка на 01.02.2022 г. по Бол. Лист №
18465/01.02.2022 г. и Амб. Лист № 1486/01.02.2022 г.;
2. Копие от издадени от РЗИ Сливен по казуса, справка на 04.02.2022 г. по Бол.
Лист № 18469/04.02.2022 г. и Амб. Лист №
1633/04.02.2022 г.“. От заявлението не става ясно каква точно е информацията,
която се иска по реда на цитирания закон – дали това са справки с информация или
ксерокопия от съхранявани в РЗИ документи, или копия от болнични листове и
амбулаторни такива. В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от ЗДОИ законодателят е
разписал изискуемото процесуално поведение на сезирания административен орган в
случаите, когато заявлението се нуждае от уточняване. Съгласно цитираната
норма, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е
формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни
предмета на исканата обществена информация. Вместо да стори това, настоящият
ответник е постановил отказ, който по своето същество е декларативен и
формален. В същия липсват каквито и да
било факти и обстоятелствата, които са обосновали формирания извод. Формулирано
е чисто декларативно позоваване на „императивните разпоредби на ЗДОИ и във
връзка с разпоредбите на Закона за защита на личните данни и глава I, чл. 4 ал.
1 и ал. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните)“. Освен
така формулираното съждение, липсва конкретна преценка за препятстващите спрямо
заявеното право принципи на Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 г. за
защита на личните данни на Европейския парламент и на Съвета. Общото позоваване
на принципи от Регламента и закона без конкретизирането им не съдържа
необходимата фактологическа информация за подвеждане
на фактите по преписката под приложимия норматив. Не са наведени конкретни
доводи и не се сочат никакви конкретни обстоятелства, обосноваващи засягане
интересите на третото лице, в нарушение на изискването, предвидено в нормата на
чл. 17 ал. 2 от ЗДОИ. Непосочването на обстоятелствата, обосноваващи отказа за
предоставяне на обществена информация, по същество представлява липса на
мотиви. То непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, което е
изначално затруднено, а и препятства съдебната проверка относно наличието на
предпоставките за отказ и съответствието на акта с целта на закона, поради
което съставлява основание за отмяна на решението, съгласно нормата на чл. 146,
т. 3 от АПК. Тази липса препятства и извършването на съдебен контрол за
материална законосъобразност на тази преценка. Нарушено е изискването на чл. 59
ал. 2 т. 4 от АПК за излагане в административния акт на фактическите основания
на административния орган, обусловили постановения от него резултат,
съставляващо съществено нарушение на процесуалните правила.
Липсата на съдържащи се в преписката мотиви препятства извършването на
съдебен контрол за приложението на материалния закон по смисъла на чл. 146 т. 4
от АПК, тъй като, както бе отбелязано по-горе, материалната законосъобразност
на административния акт, т.е. съответствието на разпоредителната му част с
разписаните правила за поведение, се извършва въз основа на фактите, изложени
от административния орган (мотивите на акта).
При изложените по – горе съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен
при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е немотивиран, поради което оспорването следва да се уважи. На
основание чл. 173 ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на
Директора на РЗИ – Сливен, който след спазване на процедурата по чл. 29 ал. 1
от ЗДОИ се произнесе по процесното
заявление, като изложи конкретни факти, обуславящи съдържанието на подлежащия
на издаване акт.
На основание чл. 143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат сторените в
производството разноски в размер на 10,00 (десет) лева внесена държавна такса
по представен списък. Същите следва да се възложат в тежест на ответната
страна.
Водим от горното и
на основание, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение (без
номер и дата на издаване), постановено от ИД Директор на Регионална здравна
инспекция – Сливен, с което е отказан достъп до наличните данни и документи във
връзка със Заявление за достъп до обществена информация вх. № 93-4/25.07.2022
г., подадено от Ж.Ж.Б..
ИЗПРАЩА преписката
на Директора на РЗИ – Сливен за ново произнасяне по Заявление за достъп до
обществена информация вх. № 93-4/25.07.2022 г., подадено от Ж.Ж.Б., след спазване на процедурата по чл. 29 ал. 1 от ЗДОИ.
ОСЪЖДА РЗИ – Сливен
да заплати на Ж.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес ***
разноски по делото в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението е
окончателно на основание чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ.
Административен
съдия: