Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
724/2017 03.08.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
30 ноември Година 2017
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Наташа Динева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1329 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Л.Е. против Наказателно постановление № 34-0000053/21.06.2017
г., издадено от Р.Х.К.– началник ОО “КД – ДАИ” гр. Перник, с което на
жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 2000 лв., на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение по
чл.6, ал.1, изр.1, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
С
жалбата същият моли да бъде отменено наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно и твърди, че не е извършил вменетото му
нарушение.
Въззиваемата
страна, в съпроводително писмо към преписката моли, издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 26.05.2017 г., около 07:20 часа,
свидетелите А. Р. Д. и В.И.И. – инспектори в ООАА – гр. Перник, съвместно със
служители на “Икономическа полиция” при ОДМВР – Перник Х.С.Б. и П.Б.С., спряли
за проверка лек автомобил “Пежо 806” с рег. № КН 2613 АС, който се движел в
посока от гр. София към гр. Перник по път Е-79. Водач на автомобила бил
жалбоподателя М.Л.Е., но в него се возели и други лица, сред които и Б.А.А.,
която била помолена да даде писмени обяснения. В тях А.посочила, че се е качила
в гр. София, тъй като шофьорът, когото тя не познава и не знае имената му, я
поканил да я откара до гр. Перник на цената на билета – 3,00 лв., която сума тя
заплатила при качването.
Въз основа на възприетото свидетелят А. Р.
Д. – инспектор при ООАА - гр. Перник образувал срещу М.Л.Е.
административнонаказателно производство, съставяйки АУАН серия А-2016, №
228401/26.05.2017 г. Актът бил предявен на сочения за нарушител. Той се
запознал със съдържанието му и той го подписал, оспорвайки отразените в него
данни с твърдението, че се е прибирал от работа от гр. София, а пътниците са
негови приятели, на които не е вземал пари за превоза. Допълнителни възражения
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не представил.
На 21.06.2017 г., въз основа на
цитирания по- горе АУАН и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, Р.Х.К.–
началник ОО “КД – ДАИ” гр. Перник издал процесното наказателно постановление, с
което ангажирал отговорността на жалбоподателя М.Л.Е. за нарушение на чл.6,
ал.1 от ЗАвПр и на основание чл.93, ал.1, т.1 от същия закон му наложил
административно наказание глоба 2000 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: АУАН серия А-2016, №
228401/26.05.2017 г., Обяснение от Б.А.А., Трудов договор № 18/31.03.2017 г.,
сключен между “Виа секюрити” ЕООД – гр. София и М.Л.Е., писма, заповеди в т.ч.
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-951/26.05.2017 г. на началника на ООАА – Перник, свидетелските показания
на А. Р. Д., В.И.И., В.А.И., А.П.О. и др.
От правна страна:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно
легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебно разглеждане акт.
Съгласно
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно
постановление се издава, когато се установи по безспорен начин извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и негова вина.
В
конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 93, ал. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 6, ал. от ЗАвП.
Разпоредбата
на чл.93, ал.1 от ЗАвП /в актуалната и действаща редакция към момента на
извършване на деянието/ предвижда административно наказание – глоба в размер на
2000 лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Нормата
на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП в редакцията му действаща
към момента на съставянето на АУАН и издаването на НП, вменява в задължение на
превозвачите да осъществяват обществен превоз на пътници и товари, след като са
се снабдили с лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация -
за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се
изискват от този закон. Адресат на вмененото с чл. 6, ал. 1 от ЗАвП задължение е
превозвач, следователно субект на нарушение по този текст може да бъде само
лице, притежаващо качеството “превозвач” . В § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП е дадено легално
тълкуване на това понятие. Съгласно посочения текст "превозвач" е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП са изложени
обстоятелства, които да сочат, че жалбоподателят е регистриран като търговец,
затова и същият не би могъл да е адресат на задължението, веменено с чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. По тази причина
ангажирането на административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, което в конкретния
казус е направено с атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От
друга страна, адресат на задължението за снабдяване с разрешение за таксиметров
превоз на пътници може да бъде водач /физическо лице/, когато същият
осъществява такъв превоз за собствена сметка. В този случай задължението
произтича от чл. 24, ал. 1 от ЗАвП, според който
таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или
от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с
електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата
по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на
пътници. В § 1, т.26 от ДР на ЗАвП е дадено легално
определение на "Таксиметрови превози" – това са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.
Така
регламентиран таксиметровият превоз може да се извършва от превозвач, чрез
наети от него водачи и от водач, който извършва таксиметровия превоз за своя
сметка, но от името на превозвача. В зависимост от това по какъв начин се
извършва таксиметровия превоз, различен е и субектът, чието е задължението за
снабдяване с разрешение за извършване на таксиметров превоз. В първият случай –
това е регистрираният превозвач, а във втория – водачът, който осъществява
превоз за собствена сметка. Нито в АУАН, нито в НП са изложени обстоятелства
относно това за собствена сметка или за другиго, жалбоподателят е извършвал
превоз на пътници. Това е елемент от състава на нарушението, поради което и
отсъствието му препятства възможността за преценка кой е субект на нарушението.
Затова не може да се ангажира отговорността на жалбоподателя и за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвП.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34-0000053/21.06.2017 г.,
издадено от Р.Х.К.– началник ОО “КД – ДАИ” гр. Перник, с което на М.Л.Е. с ЕГН **********
а адрес: ***, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв., на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение по
чл.6, ал.1, изр.1, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС