№ 171
гр. С., 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110145142 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с
искане да бъде признато за установено, че поради изтекла погасителна давност ищецът П. Е.
К., ЕГН **********, не дължи на ответника “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., сумата от 1 171,00
лева, представляваща вземане по договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2004 г.,
сключен между ищеца и “ФИРМА” АД (с универсален правоприемник “ФИРМА” АД),
което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 23.07.2009 г. и което
представлява претенция на ответното дружество по кредит с идентификатор .......
Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 22.03.2024 г., след извършена справка в .... на ...., установил, че
ответното дружество има претенции към него за процесното вземане с идентификатор .......
Излага, че вземането произтича от договор за кредитна карта от 23.09.2004 г., сключен
между ищеца и кредитора “ФИРМА” АД (с универсален правоприемник “ФИРМА” АД).
Поддържа, че на 23.07.2009 г. между “ФИРМА” АД и “ФИРМА” ЕООД е сключен договор за
цесия, като ищецът е уведомен за прехвърлянето на 24.07.2024 г. Твърди, че не му е известно
за посоченото вземане да е водено дело, съответно да е образувано изпълнително дело. Сочи,
че към момента “ФИРМА” ЕООД продължава да претендира сумата по кредита. Твърди, че
на 01.03.2024 г. е изпратил заявление до ответното дружество, с което е поискал отписване
на задължението поради погасяването му по давност и спиране на подаването на
информация към .... на ..... Излага, че последвал отказ на ответника за отписване на
претендираното вземане като погасено по давност и спиране на обработването на лични
данни. Твърди, че на 26.06.2024 г. подал повторна молба до ответника, заведена при него с
вх. № ..../26.06.2024 г., с ясно заявено желание за избягване на излишен съдебен процес, като
с молбата е направено искане за признаване на вземането за погасено по давност. Сочи, че на
23.07.2024 г. последвал повторен отказ от ответника да отпише задълженията по
съображения, че въпросът дали едно задължение е погасено по давност или не, е от
компетентността на съда. Твърди, че в отговора си, с който отказва да отпише задълженията,
ответникът е посочил, че е задължен да предоставя на .... информация за кредитната
задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на задълженията им,
съответно не приема, че същите са погасени. Поддържа, че за претендираното от ответника
вземане не е водено дело, съответно не е образувано изпълнително дело, като същото е от
преди повече от 20 години и давностният срок не е прекъсван, съответно същото е погасено
по давност. Сочи, че извънсъдебното поведение на ответника е причина за предявяване на
иска, като твърди, че ответникът недвусмислено се е заявил като кредитор на ищеца, който
очаква изпълнение. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за уважаване на претенцията.
1
Ответникът “ФИРМА” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че вземането в размер на 1 171,00 лв. представлява незаплатена главница по
договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2004 г., сключен между ищеца и “ФИРМА”
АД /кредитор с универсален правоприемник “ФИРМА” АД/. Сочи, че кредиторът му
прехвърлил вземането с договор за цесия от 23.07.2009 г., за което ищецът е уведомен.
Твърди, че с писмо с вх. № ..../26.06.2024 г. ищецът е изразил намерение за доброволно
уреждане на взаимоотношенията по повод непогасено задължение. Заявява, че е задължен да
предоставя на .... информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до
окончателното погасяване на задълженията им. Счита, че изпълнението на това задължение
не може да се разглежда като принуда, пораждаща правен интерес от предявяване на иска.
Поддържа, че не е предприел каквито и да било действия по принудително удовлетворяване
на процесното вземане. Счита ищцовото искане за недопустимо, доколкото признаването, че
вземането не се дължи поради погасяването му по давност не води до заличаване на
материалноправното отношение между страните. Твърди, че изтичането на погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността същото да бъде
принудително изпълнено. Поддържа, че плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане и представлява погасяване на съществуващо задължение, същото, което е
съществувало и преди изтичане на давностния срок. Счита, че между страните липсва
спорно право, респ. за ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда
да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес. В условията
на евентуалност, в случай, че съдът счете иска за допустим и основателен и присъди
разноски в тежест на ответното дружество, релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на
иска за недължимост на посочената сума.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест ответника е да
докаже, че след настъпване на изискуемостта на вземането и преди изтичане на пет години
от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.10.2024 г., приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 05.12.2024 г. без възражения от
страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени
следните обстоятелства: между ищеца и “ФИРМА” АД (с универсален правоприемник
“ФИРМА” АД) е сключен договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2004 г.; с договор
за цесия от 23.07.2009 г. “ФИРМА” АД е прехвърлило процесното вземане на ответника;
ищецът е уведомен за извършената цесия на 24.07.2024 г. Така на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
За валидно възникналото облигационно правоотношение между ищеца и “ФИРМА”
АД (с универсален правоприемник “ФИРМА” АД) свидетелства и приетото по делото
заявление за издаване на банкова карта ... с револвираща кредитна линия от 23.09.2004 г.
В случая не е представен погасителен план към процесния договор за кредит и
липсват данни за момента на настъпване на изискуемостта на последната погасителна
вноска по кредита. Следва обаче да се отбележи, че от приетата по делото електронна
кореспонденция между страните се установява, че в заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Е.П. и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във
2
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и
за отмяна на Д. 95/46/ЕО, приложено към електронно съобщение от 26.06.2024 г. /л. 15 – 18/,
ищецът е посочил, че вземането по договора за кредит е станало изискуемо с изтичане срока
за плащане на последната погасителна вноска по кредита на 23.07.2009 г. Посоченото
обстоятелство не е оспорено от ответника нито с отговора на заявлението на ищеца /л. 22/,
нито впоследствие с отговора на исковата молба. Ето защо с оглед на изложеното и при
липса на доказателства в различна насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че
изискуемостта на последната погасителна вноска по кредита е настъпила именно на
твърдяната дата – 23.07.2009 г.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
недопустимост на настоящото производство. В случая спорното вземане има облигационен
характер и поради това може да бъде погасено по давност, като ищецът има правен интерес
от предявяване на такъв иск. Действително ответникът не е предявил по съдебен ред
вземането си, цедирано му с договор за цесия от 23.07.2009 г., но това не изключва
възможността за позоваване на изтекла давност. Съгласно решение № 331 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г.о., ГК, нуждата от защита чрез установителен иск се свързва
с наличието на спор - оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на
отричано от ищеца право. В случая при съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. кореспонденция между страните, предхождаща подаването на исковата
молба в съда, се установява, че ответникът е изявил желание за извънсъдебно уреждане на
отношенията по повод процесния договор за кредит, като е посочил като вариант и
прилагането на отстъпка. В отговор до ищеца с изх. № 01971/23.07.2024 г. /л. 22-23/
ответникът е изразил становище за неоснователност на възражението за изтекла погасителна
давност, като е изложил, че от компетентността на съответния граждански съд е да реши
въпроса дали за задълженията е преклудирана възможността за принудително изпълнение
или не. В допълнение ответникът е заявил, че ежемесечно подава информация към .... на ....
за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на
задълженията им, което съставлявало изпълнение на нормативно установено задължение на
ответното дружество, в качеството му на кредитор. По делото е представена справка за
кредитна задлъжнялост на ищеца П. Е. К. от Ц.К.Р. към .... /л. 11-13/, видно от която в
регистъра е вписано просрочено задължение към ответника “ФИРМА” ЕООД, идентично с
процесното.
Условие за надлежното упражняване на правото на иск в случая е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, като не е
необходимо по отношение на същата да е инициирано принудително изпълнение. По делото
безспорно се установява, че между страните е налице спор по отношение на дължимостта на
процесната сума, както и че ответникът извънсъдебно претендира същата от ищеца.
Доколкото ищецът не е съгласен, че дължи процесната сума, а ответникът не е отписал
посоченото задължение от информационните си масиви и продължава да подава
информация към .... на .... за дължимостта й, съдът намира, че е налице извънсъдебно
3
разногласие между страните, което в случая обосновава правния интерес на ищеца.
С разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо се внася яснота и
определеност в материалноправните отношения между страните и се признава или изключва
възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни органи.
С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на
ищцовото искане, като сочи, че признаването, че вземането не се дължи поради
погасяването му по давност, не води до заличаване на материалноправното отношение
между страните и погасяването на самото вземане, а единствено препятства възможността за
принудително изпълнение. Ответникът заявява, че между страните липсва спорно право,
като излага, че дори да е погасено по давност, вземането продължава да се дължи като
естествено задължение и кредиторът има право да получи доброволно плащане. С оглед на
изложеното съдът намира, че в случая следва да се приеме, че депозираният от ответника
отговор на исковата молба имплицитно съдържа в себе си признание на факта, че
процесното вземане е погасено по давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Задълженията по договор за кредит,
макар и разсрочени на погасителни вноски, не са периодични вземания по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, поради което се погасяват с 5-годишна давност. В случая въпреки
разпределената доказателствена тежест ответникът не твърди и не доказва в периода след
настъпване на изискуемостта на вземането – 23.07.2009 г. и преди изтичане на пет години от
настъпването й да са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, което обосновава извода, че
процесното вземане е погасено по давност на 23.07.2014 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има
ищецът.
Разноски, видно от списък на разноски по чл. 80 от ГПК /л. 52/, се претендират от
ищеца и такива следва да му бъдат присъдени в общ размер на 530 лв., от които 50 лв. –
държавна такса и 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй
като в случая е уговорено възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, за което по смисъла на
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., има доказателства по делото, че е било
платено. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с изх. № ... от
25.07.2024 г. /л. 7/, видно от който при подписването му ищецът е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Представена е и фактура №
..../25.07.2024 г. за сумата 480 лв. с ДДС, с посочени: наименование на стоката/услугата –
4
ДПЗС с изх. № .../25.07.2024 г., начин на плащане – в брой и дата на получаване на
плащането – 25.07.2024 г.
Ето защо разноски в полза на ищеца следва да се присъдят в доказано платения от
него размер съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
530 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Е. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. “...”, бл. 38, вх. “В”, ет. 7, ап. 68, срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “....”, ул. “....” № 4-6, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П. Е. К., ЕГН **********, не
дължи на “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., сумата от 1 171,00 лева, представляваща вземане по
договор за издаване на кредитна карта от 23.09.2004 г., сключен между ищеца и “ФИРМА”
АД (с универсален правоприемник “ФИРМА” АД), което вземане е прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 23.07.2009 г. и което представлява претенция на ответното
дружество по кредит с идентификатор .......
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “....”, ул. “....” № 4-6, да заплати на П. Е. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. “...”, бл. 38, вх. “В”, ет. 7, ап. 68, сумата 530,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5