№ 2997
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110143308 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, за установяване
съществуването на вземане по договор за потребителски кредит от 04.06.2020 г. за сумите
1248,17 лв. - главница по отпуснатия кредит и 176,69 лв. - възнаградителна лихва за периода
04.06.2020 г. – 20.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д. № 16159/2022 г. на СРС, 153 състав до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото.
Ищецът „Е..“ ЕООД твърди, че между ответника Н. Й. Х. и „У.К.Ф.г“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит № .. от 04.06.2020 г. Посочва, че въз основа на договора на
ответника бил предоставен кредит в размер на 1248,17 лева и усвоен от него, срещу което за
ответника съществувало задължението да върне получената сума на 24 месечни анюитетни
вноски, ведно с договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди, че с изтичането на крайния срок
за погасяване на кредита – 21.05.2022 г., е настъпила изискуемостта на всички вземания по
кредита. Твърди се също, че на 20.04.2021 г. между „У.К.Ф.г“ ЕАД и ищеца бил сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който на ищеца било прехвърлено
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № .. от 04.06.2020 г.
Ответницата в депозирания писмен отговор признава иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответницата е признала иска, налице е искане на ищеца за
постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответницата може да се разпорежда с него. Ето
защо искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това. Следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
1
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл. 78, ал.1
ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 28,50 лева за внесена по сметка на
съда държавна такса по исковото производство и 208,50 лева държавна такса и адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 16159/2022 г. на СРС, 153 състав.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Н. Й. Х., ЕГН ********** дължи на „Е..“
ЕООД, ЕИК .. сумата 1248,17 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 04.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г. до
окончателното плащане и сумата 176,69 лв. - възнаградителна лихва за периода 04.06.2020 г.
– 20.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16159/2022 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Й. Х., ЕГН ********** да заплати на
„Е..“ ЕООД, ЕИК .. сумата 28,50 лева разноски в исковото производство и сумата от 208,50
лева разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2