Определение по дело №3989/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4312
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20221100503989
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4312
гр. София, 12.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503989 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал.2 и следв. от ГПК.
Постъпила е жалба от АН. Н. М., длъжник по изп. дело
№20229190400042 по описа на ЧСИ С.А., с рег.№919 на КЧСИ, с район на
действие СГС, с която се обжалват действия на съдебния изпълнител по
налагане на запор върху конкретни банкови сметки в посочени банки.
В жалбата са наведени доводи, че действията на съдебния изпълнител по
налагане на запор върху конкретни банкови сметки в посочени банки са
незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Поддържа се, че
изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист срещу
който е депозирана жалба, поради което претендираното от взискателя
вземане не е безспорно установено и наложените запори върху конкретни
банкови сметки на длъжника следва да бъдат вдигнати. Твърди се още, че е
наложен запор върху банкова сметка, по която длъжника получава детски
надбавки за малолетните си деца, което действие на съдебния изпълнител е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Излага се още, че длъжникът на 18.02.2021г. е погасил всички свои
задължения към взискателя, поради което наложените запори върху
банковите му сметки следва да бъдат вдигнати. Моли се съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваните действия.
Взискателят по изпълнителното дело – „Т.Б.А.Б.” ЕАД, е получил препис
1
от подадената жалба и в законоустановения 3-дневен срок е депозирал
възражение, в което излага доводи относно неоснователността на подадената
жалба.
По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ С.А., с рег.№919 на
КЧСИ, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК.
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено
следното:
Подадената жалба от АН. Н. М., длъжник по изп. дело
№20229190400042 по описа на ЧСИ С.А., с рег.№919 на КЧСИ, с район на
действие СГС, е процесуално недопустима и като такава следва да се остави
без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
Жалбата, с която е сезиран съда, е подадена при действието на ГПК в
сила от 01.03.2008г.. С приемането на нов Гражданско процесуален кодекс
правата по съдебен контрол от страна на длъжника в изпълнителното
производство значително се ограничават. В разпоредбата на чл.435, ал.2 от
ГПК /в ред.изм.бр.86/2017г./ са посочени изчерпателно действията на
държавен /частен/ съдебен изпълнител, които могат да бъдат предмет на
обжалване от страна на длъжника. Съгласно цитираната норма длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба /т.1/; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т.2/;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че
не е уведомен надлежно за изпълнението /т.3/; отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.486 от ГПК /т.4/;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470
от ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК /т.5/; отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение /т.6/; както и разноските по изпълнението /т.7/.
В конкретната хипотеза и с оглед изложените твърдения в жалбата
съдът приема, че предмет на обжалване са действия на ЧСИ С.А., с рег.№919
на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. дело №20229190400042, относно
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Така обжалваните
действия са извън кръга на действията, посочени в разпоредбата на чл.435,
ал.2 от ГПК /в ред.изм.бр.86/2017г./. Действията на съдебния изпълнител по
2
налагане и вдигане на запори не подлежат на самостоятелно обжалване по
реда на новия ГПК. В жалбата не са наведени твърдения, които да попадат в
ограничения очертан предмет на обжалване пред съд. Следва да се отчете
обстоятелството, че в жалбата не са релевирани от страна на жалбоподателя
доводи, че с налагане на запора се засяга несексестируемо имущество на
длъжника, при която единствена хипотеза подлежи на обжалване действията
на ЧСИ, свързани с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
При това положение подадената жалба се явява процесуално недопустима и
като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати /в този смисъл определение №606/2009г. на САС по ч.гр.д.
№928/2009г., определение №334/22.02.2010г. по ч.гр.д.№334/2010г.,
определение №553/29.03.2010г. по ч.гр.д.№529/2010г. и др./.
В случая наведените в жалбата доводи, че длъжникът е подал жалба
срещу издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
процесното изпълнително дело, са изцяло ирелевантни за настоящото
производство. В настоящото производство, което е по реда на чл.435, ал.2 и
следв. от ГПК съдът в настоящия състав следва да прецени
законосъобразността само на изчерпателно посочените в цитираната норма
действия на съдебния изпълнител, към които не се отнасят изложените
доводи на длъжника. Ето защо подадената жалба се явява процесуално
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а
образуваното съдебно производство да бъде прекратено.
Само за пълнота съдът намира да посочи, че относно доводът в
жалбата, че длъжникът на 18.02.2021г. е погасил всички свои задължения към
взискателя, поради което наложените запори върху банковите му сметки
следва да бъдат вдигнати, по делото няма ангажирани доказателства, поради
което не може да се приеме за доказано наведеното в този смисъл твърдение.
В случай, че това е така, то в тази хипотеза жалбоподателят има законова
възможност да поиска от съдебния изпълнител прекратяване на
изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, чийто отказ подлежи
на съдебен контрол.
С оглед на изложените аргументи настоящият съдебен състав приема,
че жалбата, с която е сезиран, следва да се остави без разглеждане като
процесуално недопустима и производството по делото да се прекрати.
3
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба,
подадена от АН. Н. М., с ЕГН **********, длъжник по изп. дело
№20229190400042 по описа на ЧСИ С.А., с рег.№919 на КЧСИ, с район на
действие СГС, с която се обжалват действия на съдебния изпълнител по
налагане на запор върху конкретни банкови сметки в посочени банки.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №3989/2022г. по описа на
СГС, Г.О., ІІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд, съгласно тълкувателно решение №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело
№3/2005г. на ОСГТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до
жалбоподателката.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4