№ 3140
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100508412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7030/17.04.2024 г. по гр.д. № 31930/2023 г. на Софийски
районен съд, 174-ти състав, на основаниe чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД „ЗАД
ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на „ЗАД
Армеец“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на 5460,09 лв., представляваща
неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разходи, във връзка с настъпило на 04.12.2021 г. ПТП в гр. София, на
кръстовището на ул. „Дунав“ и ул. „Дондуков“, при което вследствие
виновното поведение на водач на МПС марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. №
********* с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху МПС марка и
модел „Мерцедес В 180 CDI“ с рег. № *********, с валидна застраховка
„Каско“ при ищцовото дружество, ведно със законна лихва от 09.06.2023 г. -
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 681,88 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 08.04.2022 г. до 08.06.2023 г., като исковете са отхвърлени за
разликата над 5460,09 лв. и над 681,88 лв. до пълните предявени размери.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени исковете на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, е постъпила въззивна жалба от ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. В
1
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като се
твърди, че съдът не е отчел направеното от ответника възражение за
съпричиняване. Сочи се, че водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил е нарушил правилата на ЗДвП, тъй като се е движил върху
трамвайните релси, с което е допринесъл за настъпване на пътно-
транспортното произшествие (ПТП). Твърди се също така, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил е увеличил скоростта си вместо да
предприеме аварийно спиране. Сочи се, че вещото лице по допуснатата САТЕ
не е дало категоричен отговор относно механизма на произшествието, като се
е водил единствено от твърденията на ищеца. Поддържа се, че не са безспорно
доказани нарушенията, извършени от водача на застрахования при ответника
лек автомобил, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени или
намалени наполовина. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД е подала отговор на въззивната жалба, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че по
делото е установено виновното противоправно поведение на застрахования
при ответника водач. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано
от заинтересованата страна и следователно е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, предпоставките за възникване на
претендираното регресно право са: 1) наличие на вреди, настъпили в резултат
на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за
увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване
на общия състав на чл. 45 ЗЗД; 2) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по силата на
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят
по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение; 3) наличие на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по иска, по силата на което
последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска
2
отговорност.
С оглед твърденията в отговора на исковата молба в тежест на ответника
е да докаже възражението си за съпричиняване.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства пред първата инстанция правилно са отделени: че е настъпило
пътнотранспортно произшествие на 04.12.2021 г. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Дунав“ и ул. „Дондуков“ с участието на водач на МПС с
марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ********* с валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, и водач на МПС
с марка и модел „Мерцедес В 180 CDI“ с рег. № ********* с валидна
застраховка „Каско“ към датата на събитието, сключена с ищцовото
дружество, за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил
сума в размер на 6758,11 лв. на автосервиза, който е отремонтирал
повреденото МПС, както и че ищецът е изпратил до ответника покана за
заплащане на горепосочената сума, както и сумата в размер на 52 лв. за
репатриране на увредения автомобил и 15 лв. ликвидационни разходи.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по САТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че на 04.12.2021 г., около 14:45 часа, лек автомобил „Тойота
Ярис“, с рег.№ *********, се е движил по ул. „Дунав", като на кръстовището с
бул. „Княз Александър Дондуков“ върху трамвайните релси водачът на
автомобила е реализирал ПТП с движещия се по път с предимство лек
автомобил „Мерцедес Б180“, с рег. № *********. Вследствие на удара лек
автомобил „Мерцедес Б180“, с рег. № ********* е бил изместен напред и
вляво и се е ударил в паркирано в близост МПС с рег. № *********.
Осъществяването на така описания механизъм се потвърждава и от
показанията на свидетелките Л.С.-И. и Н.Н., участници в процесното ПТП.
Като причина за настъпване на инцидента вещото лице е посочило
поведението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, който при наличието
на пътен знак „Б1“ не е пропуснал и е реализирал ПТП с преминаващия от
лявата му страна, движещ се срещу пътен знак Б-3 „Път с предимство", лек
автомобил „Мерцедес Б180“. Експертът е пояснил, че предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта
на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието
между превозните средства в момента на възникване на опасността. От
заключението се установява, че водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, с
рег. № ********* е имал техническа възможност да предотврати удара между
превозните средства, ако е изчакал преминаването на движещия с по път с
предимство лек автомобил „Мерцедес Б180", с рег. № *********. Вещото
лице е приело, че поради липса на изходни данни не е възможно да се
определи дали водачът на лек автомобил „Мерцедес Б180“, с рег. № *********
e имал възможност да предотврати удара чрез задействане на спирачната
уредба.
От показанията на св. С.-И. се установява, че същата е управлявала лек
автомобил „Тойота Ярис“ по път без предимство - от ул. „Дунав“ към бул.
„Княз Александър Дондуков“, като е искала да извърши маневра ляв завой.
3
При достигане на кръстовището от лявата й страна водачът на лек автомобил,
който бил вид джип и съответно по-голям на височина, спрял с цел да й
предостави възможност да премине. Свидетелката С.-И. започнала да се
придвижва с бавна скорост, тъй като нямала добра видимост поради размера
на джипа. Като достигнала трамвайните релси, лек автомобил „Мерцедес
Б180“ се ударил в нейния автомобил.
Свидетелката Н. управлявала лек автомобил „Мерцедес Б180“ по бул.
„Княз Александър Дондуков“, като видяла лекия автомобил „Тойота Ярис“
непосредствено преди реализиране на удара с него, тъй като същият изскочил
внезапно. С цел да избегне удара св. Н. увеличила скоростта си на движение,
но не успяла и се ударила в другия автомобил.
Неоснователно е възражението на въззивника, че изготвеното
заключение почива единствено на твърденията на ищеца. Напротив, видно от
съдържанието на заключението, били са съобразени документите по
застрахователната преписка. Освен това вещото лице е било изслушано след
провеждане на разпита на свидетелите, съответно е съобразило и тези
доказателствени източници, като е уточнило, че не може да определи
скоростта на движение на автомобилите предвид липсата на други данни и
разминаването в показанията на свидетелите относно скоростта на лек
автомобил „Тойота Ярис“, но е посочило с категоричност, че изводът му за
непредотвратимост на удара за двамата водачи в момента, в който те са имали
възможност да се възприемат, остава непроменен, тъй като е имало джип,
който е ограничил видимостта.
От заключението по приетата САТЕ се установява, че вследствие на
удара между двата автомобила по лек автомобил „Мерцедес Б180“ са
настъпили щети по капака, фаровете, бронята, ходовата част и калниците.
Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на
причинените вреди, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 7927,51 лв. Посочен е и втори вариант на определяне на стойността на
вредите, изчислена по средни пазарни цени за труд и цени на частите от
алтернативни доставчици към датата на ПТП, е 8939,36 лв., който съдът не
възприема поради липса на данни, които да обосновават съобразяването на
цените на алтернативни доставчици.
Пред въззивната инстанция между страните се спори относно наличието
на вина за настъпване на произшествието от страна на водача на застрахования
при ответника лек автомобил и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил.
Безспорно установено е по делото, че причина за настъпване на
процесното произшествие е поведението на водача на лек автомобил „Тойота
Ярис“, който при движение от път без предимство към кръстовище с път,
сигнализиран като път с предимство, на кръстовището не е пропуснал лек
автомобил „Мерцедес Б180“, който се е движел по пътя с предимство. С
поведението си този водач е нарушил правилата за движение, съдържащи се в
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като по този начин е станал причина за
реализиране на произшествието. Нещо повече, налице е и друго нарушение на
4
правилата за движение, тъй като виновният водач е продължил движението си
на кръстовището, въпреки че не е имал видимост към преминаващите по пътя
с предимство автомобили.
Въззивният съд също като първоинстанционния съд намира доводите на
ответника за изключителен принос на увредения към настъпване на вредите
по автомобила му за неоснователни. Върху платното за движение по бул.
„Княз Александър Дондуков“ са разположени трамвайни релси, като липсва
отделно платно, обособено със съответната пътна настилка и предназначено
само за движението на трамваи, в който случай съгласно чл. 19, ал. 2 ЗДвП би
била налице забрана за движение по релсовия път по отношение на други
пътни превозни средства извън пътни превозни средства от редовните линии
за обществен превоз на пътници. Предвид това в случая за водачите на
пътните превозни средства, движещи се по релсовия път, важи правилото на
чл. 19, ал. 1 ЗДвП, съгласно което те са длъжни да освободят пътя по
възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от
редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да
премине. По делото няма данни към момента на настъпване на ПТП в близост
до кръстовището да е наближавал трамвай, поради което движението на лек
автомобил „Мерцедес Б180“ по релсите не е противоправно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Делинквентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в
причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия
вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е
основание за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Приносът на увредения като обективен елемент
от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие.
Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата
тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е превърнал
създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на
ВКС, "когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата". Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението.
По делото от показанията на водача на увредения автомобил –
свидетелката С.-И., се установи, че същата при възприемане на лекия
автомобил, застрахован при ответника, е увеличила скоростта си на движение.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
5
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът
счита, че внезапната поява на лек автомобил „Тойота Ярис“ на пътя на лек
автомобил „Мерцедес Б180“ съставлява опасност за водача на последния,
поради което св. С.-И. е следвало да предприеме аварийно спиране, а не
ускоряване. Като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП,
водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на вредите по
автомобила. До същия извод е достигнала и първата съдебна инстанция, с
оглед което се явява неоснователно оплакването на въззивника, че районният
съд не е обсъдил и приел възражението му за съпричиняване. Настоящият
съдебен състав се солидаризира с извода на първата инстанция, че с оглед
преимущественото значение на поведението на виновния водач за настъпване
на инцидента степента на съпричиняване се равнява на 20 %.
Решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част, като
същевременно липсват и конкретни оплаквания във въззивната жалба относно
размера на обезщетението, поради което въззивният съд е препятстван да се
произнесе по правилността на изводите на първоинстанционния съд в тази им
част.
С извършеното плащане на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на увредения до размера на платената сума, като е сторил
разноски по репатрирането на увредения автомобил и по определяне на
обезщетението, които също следва да му бъдат възстановени. С оглед това
искът по чл. 411 КЗ се явява основателен до размера от 5460,09 лв., както е
приел районият съд.
За основателността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на дължимостта на мораторно обезщетение по делото следва да
бъде доказана дължимостта на вземането по главната искова претенция, както
и изпадането в забава на задълженото лице, които факти се установиха. С
оглед на това искът за лихва за забава се явява основателен за сумата от 681,88
лв., дължима за периода от 08.04.2022 г. до 08.06.2023 г.
При липса на други конкретни доводи във връзка с правилността на
първоинстанционния съдебен акт и с оглед съвпадането на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззиваемата страна. Същата е била представлявана от адвокат.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие №
35/07.03.2025 г., съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 885 лв., платимо изцяло или на части в брой или по банков път по
посочена в договора сметка. Представена е фактура № 769/07.03.2025 г. от
Еднолично адвокатско дружество „Д. Х.“ с получател „Застрахователно
6
акционерно дружество Армеец“ АД, издадена във връзка с процесуалното
представителство по настоящото дело, но липсва документ, който да
удостоверява, че е извършено плащане. Поради това не следва да се
присъждат претендираните от въззиваемия разноски.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7030/17.04.2024 г. по гр.д. № 31930/2023
г. на Софийски районен съд, 174-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7