Определение по дело №447/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.95 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ вр. чл.21 и сл. от Закона за правната помощ ЗПП/.

Образувано във връзка с жалба на Т. А. Т., [държава], против Решение №***на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/.

С нарочна молба жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ. Към молбата е приложена декларация от 19.02.2025г. за семейно и материално положение, и имотно състояние на лицето, в която е посочено, че за предходните 12 месеца не разполага с финансови средства или друго имущество.

Видно от съдържанието на административна преписка, жалбоподателят е сменил настоящия си адрес и зона от [населено място] в [населено място], за което обстоятелство е представил молба – декларация рег. № ***, в която е удостоверил, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните си жизнени потребности и му е известно, че в този случай няма да получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците. Към молбата е приложен договор за наем от 16.09.2024г., според който жалбоподателят е наел жилище в [населено място] за срок от 12 месеца срещу месечен наем в размер на 1000 лева.

Съгласно чл.23, ал.1 и ал.2 ЗПП системата за правна помощ по чл.21, т.2 – процесуално представителство – обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело, не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В случая съдът намира, че въпреки приложената към молбата за предоставяне на правна помощ декларация за семейно и имотно състояние, в която е отразено, че жалбоподателят няма доходи за предходните 12 месеца, тази декларация противоречи на подадената пред ДАБ молба-декларация от 18.09.2024 г., въз основа на която на жалбоподателя е разрешено да пребивава в [населено място] по време на производството по ЗУБ и в която той изрично е заявил, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните си жизнени потребности и че е съгласен да не получава финансово подпомагане от Държавата. Относно размера на тези средства релевантно се явява и обстоятелството, че жалбоподателят е избрал да наеме самостоятелно жилище за срок от 12 месеца срещу наем в размер на 1000 лева, включително да предплати за първия месец и да предостави депозит в размер на половината от месечната вноска. При това положение се явява недоказано твърдението на оспорващия, че не разполага с финансови средства за организиране на защитата си. Напротив, доколкото представената пред ДАБ декларация от 18.09.2024 г., съдържа изявления на жалбоподателя за неизгодни за него факти и обстоятелства, релевантни в настоящото производство, съдът е длъжен да се съобрази с материалната й доказателствена сила и да приеме, че обстоятелствата, отразени в декларацията от 19.02.2025г. са неверени, тъй като последната третира същия предходен 12 – месечен период.

От друга страна, съгласно чл.24, т.1 и 2 ЗПП правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (т.1) и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (т.2). Съдът намира, че в конкретния случай тези хипотези са налице, защото от съдържанието на жалбата и молбата за предоставяне на правна помощ личи, че жалбоподателят очевидно е ползвал такава помощ за тяхното изготвяне и подаване, още повече, че самият той, както е посочено в жалбата, не владее български език. Не трябва да се забравя също, че в съдебното производство по АПК е силно застъпено служебното начало и съдът е длъжен да укаже на страните доказателствената тежест, да събира служебно доказателства и да съдейства на страните при осъществяване на защитата на техните права.

Ето защо молбата за предоставяне на правна помощ като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. А. Т., жалбоподател по административно дело № 447 по описа на Административен съд [област] за 2025 година, за предоставяне на правна помощ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.