№ 100
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А
Административно наказателно дело № 20231110211641 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на М. Г. В., ЕГН:**********
против Наказателно постановление № 23-4332-014361/17.07.23г на началник-
сектор-СДВР-ОПП, с което, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДВП му е наложена глоба в
размер на 200.00 лв; на основание чл.174, ал.З, пр.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.174, ал.З от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП му е
наложена глоба в размер на 10.00 лв.
В депозираната до съда жалба, въззивникът оспорва установената с
акта и възприета в наказателното постановление фактическа обстановка, като
моли последното да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, сепредставлява
от ад.М., с която поддържа жалбата с наведените в нея основанияПретебдира
разноски.
Въззиваемата страна , редовно призована не изпраща
представител.Депозира писмено становище,скоето оспорва жалбата,
претендира юрисконсултско възнагражденуе и прзви възражение за
прекометрност на адв. възнаграждение
1
В хода на съдебното производство са разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. М. С. и свидетелите Б. Б. и В. Л.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 21.06.2023г в гр. София неустановено по делото лице управлявало
лек автомобил ********************* по бул. Европа като в района на
бензиностанция Лукоил настъпило ПТП с лек автомобил с рег.номер *******,
управлявано от турски граждани. Между двата автомобила последвало
преследедване като на бул. Цариградско щосе, в района на комплекс „Църна
маца“ лекият автомобил с турски граждани-мъж и жена, спрели прд
намиращите се там полицейски служители, сред които бил и св. Б..В същия
момент на мястото спрял и лек автомобил ********************* , от който
злезли св. В. Л. и неустановено по делото лице, което излязло от шофьорското
място и побягнало към намиращите се наблизо ливади. Тъй като турските
граждани не говорили българскиезик,полицейските служители не могли да
разберат от тях какво се е случило. Те снели обяснение от св. Л.,който
посочил, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя М. В..
Впоследствие на място дошъл и самия М. В., който отказал да бъде тестван за
употреба алкохол и не предоставил на полицейските служители СУМПС и
контролен талон.
При тази фактическа обстановка, на жалбоподателя М. В. бил съставен
АУАН за това, че на 21.06.2023г. в 23.35 часа в гр. София по бул."Европа" с
посока на движение от г***********************************, собственост
на К.Х.Р като в района на бензиностанция „Лукойл" при извършване на
маневра, която е свързана с частично навлизане в съседна пътна лента от ляво
на платното за движение не пропуска МПС 2 с per. намер *******, който се
движи по нея и реализира ПТП с него.
Т.2 - на 21.06.2023г. в 23.35 часа в гр. София по бул."Европа" с посока на
движение от гр.Сливница към ж.к. „Люлин", управлявал подробно описания
лек автомобил, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнил предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и за това, че
на 21.06.2023г. в 23.35 часа в гр. София по бул."Европа" с посока на движение
от гр.Сливница към ж.к. „Люлин не представил свидетелство за управление
на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС"
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
2
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок от компетентен орган.
За да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид обстоятелството,
че при издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно
изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираните в
наказателното постановление и в АУАН административни нарушения.
По отношение на пунт 1 от наказателното постановление по делото не
се събраха каквито е да е доказателства, които да сочат, че е осъщесъвено
вмененото във вина на възивника нарушение,а именно, че на на 21.06.2023г. в
23.35 часа в гр. София по бул."Европа" с посока на движение от гр.Сливница
към ж.к. „Люлин управлявал л.а. „********************* собственост на
К.Х.Р като в района на бензиностанция „Лукойл" при извършване на маневра,
която е свързана с частично навлизане в съседна пътна лента от ляво на
платното за движение не пропуска МПС 2 с per. намер *******, който се
движи по нея и реализира ПТП с него. В хода на разпита на полицейските
3
служители, същите заявяват, че не са посетили местопроизшествието, не са
установили лицето, което е управлявало превозното средство на посоченото в
НП място. Показанията на полицейските служители, които не са очевидци на
деянието, следва да се оценяват единствено като косвени доказателства,
доколкото, видно от заявеното от същите, констатациите за случилото се са
изведени основно от обясненията на св. В. Л., тъй като турските граждани не
са способствали за изясняване на фактическата обстановка, поради факта, че
не владеели български език. От друга страна обаче, показанията на св. Л. са в
противоречие с визираните в НП фактически изводи -св.Л. твърди, че именно
турските граждани са виновни за реализирането на въпросното ПТП.С оглед
на изложеното съдът счита, че обстоятелствата относно механизма на
настъпване на произшествието и неговото авторство остават неизяснени.
Недоказани по делото останаха и вменените във вина на жалбоподателя
нарушения, визирани в на пункт 2 и 3 от наказателното постановление,а
именно, че на 21.06.2023г. в 23.35 часа в гр. София жалбоподателят
управлявал подробно описания лек автомобил, като отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и не изпълнил предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта, както и не представил свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС.
По делото се установява, че нито един от полицейските служители не е
възприел, че именно жалбоподателят е управлявал процесния л.а
*******************. В съдебно заседание св. Б. заявява, че не са възприели
кое е лицето, което е управлявало автомобила, тъй като същото е побягнало
към близките ливади. Същият предположил, че това е жалбоподателят М. В.,
който се е появил вървейки пеш по-късно , защото св. Л. бил посочил в
даденото сведение, че именно М. В. е управлявал автомобила. В съдебно
заедание обаче св. Л. излага различна версия като сочи, че М. В. не е
управлявал автомобила, а е пристигнал на място, за да му „съдейства“ в
качеството си на полицейски служител. Заявява, че го е посочил като водач на
автомобила, защото се сгтрахувал „да не му отнемат книжката“ и бил
посъветван в този смисъл от намиращите се на място полицейски служители.
Макар че съда не кредитира показанията на св.Л. в тази им част като житейски
нелогични и непоследователни, по делото липсват каквито и да е други
доказатлства, които да установяват, че именно жалбоподателят е управлявал
4
процесния автомобил-липсват свидетели очевидци, които да посочат, че
именно М. В. е лицето,което първоначално се е намирало на мястото на
шофьора и е побягнало към близките ливади. С оглед на посочените
констатация следва изводът, че въз основа на анализа на доказателствата по
делото не е възможно да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят
е управлявал процесния автомобил, а не се е появил по-късно на мястото на
проверката, така, както твърди св. Л..
Поради изложените съображения липсата на доказателства за
авторството на деянията води до извода за необоснованост на издаденото НП.
В този връзка следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган и
недоказването на извършване на административното нарушение от
санкционираното лице, въпреки събиране на възможните доказателства от
съда, е винаги предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно
постановление
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
с оглед на което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въз основа на
представените доказателства и списък на разноските се установява, че
жалбоподателят е заплатил уговорената сума в договора за правна помощ в
размер на 500, 00 лева при подписването на договора. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размера на така заплатеното адвокатското
възнаграждение доколкото същото е в размера на минималното дължимо
съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
поради което следва да уважи искането за присъждане на разноски в пълния
претендиран размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 147-и състав
5
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 147-и състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014361/17.07.23г
на началник-сектор-СДВР-ОПП, с което, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДВП на М. Г. В.,
ЕГН:********** е наложена глоба в размер на 200.00 лв; на основание чл.174,
ал.З, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.174, ал.З от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 2000.00 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24
месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1.2 от ЗДвП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП му е наложена глоба в размер на 10.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН СДВР-ОПП да заплати
на М. Г. В., ЕГН:**********сумата от 200 лева, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6