Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр.Хасково, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова от
ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №195 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Н.Т.Т., против Решение №16/26.01.2022 г., постановено
по АНД №1239 по описа на Районен съд
– Хасково за 2021 година.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Изводите на съда били
неаргументирани. Навеждат се доводи за липса на компетентност на органите,
издали съответно АУАН и НП, което било порок, водещ до нищожност. На следващо
място се изразява несъгласие с извода на районния съд, че АУАН бил валиден,
валидно връчен и не страдал от съществени пороци, като се излагат подробни твърдения
в тази насока. Нарушен бил и чл.42 т.2 от ЗАНН. В издадения АУАН и в НП не било
посочено кой акт и на кой държавен орган нарушила Т., посочено било само, че
нарушила чл.209а ал.1 от Закон за здравето, а така било невъзможно да се
ангажира отговорността ѝ. Ако все пак се прецени, че нарушила Заповед
№РД-01-354 от 22.06.2020г., се излагат съображения, че тази заповед не е породила
действие. Навеждат се и доводи, че ако все пак се установи отговорността на Т.
за нарушение, същото било маловажно. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски – във
въззивната инстанция – 400 лв. и в касационната – още 400 лв.
В съдебно заседание касационната
жалбоподателка се явява лично и моли за отмяна на решението на районния съд.
Сочи, че в касационната жалба много подробно били обосновани основанията за
отмяна и моли да се вземат предвид. Навежда доводи, че районният съд не е
мотивирал своето решение. Излага доводи за липса на компетентност както на
органа, установил нарушението, така и на органа, издал наказателното
постановление, както и твърди, че актът бил недействителен и бил налице порок и
на самото връчване. Изрично заявява, че прекрачвайки прага на Данъчна служба –
Минерални бани, не била с маска. Направила две крачки, спряла се на гишето и
служителката я помолила да си сложи маската. Маската била в чантата ѝ,
извадила я и я поставила на лицето си. Целият спор се свеждал до това, че
прекрачила прага без маска, но тя я поставила веднага. В този момент имало 5
полицаи и всички те били вътре в помещението, но нямало един, който да стои и
да предупреждава, че в помещението следва да се влиза с поставена на лицето
маска, тъй като това бил първият ден от действието на министерската заповед. Затова
счита, че и случаят бил маловажен, тъй като веднага се коригирала и не
застрашила нечий живот. След това останала доста време в самата служба, но през
цялото време била с маска. Сочи, че поддържа и останалите основания, изложени в
касационната жалба. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено
в сила решението на Районен съд – Хасково.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
С Решение № 16/26.01.2022 г.,
постановено по АНД № 1239/2021 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 1970-1083/05.08.2020 г. на Директор на ОДМВР - Хасково, с което
на Н.Т.Т., за нарушение на чл.209а ал.1 от Закон за здравето и на основание
чл.209а ал.1 от Закон за здравето, е наложена глоба в размер на 300 лева.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за безспорно установено конкретното нарушение. Посочил е,
че не се касае за маловажен случай.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение касационната инстанция намери, че в същото относимите факти
са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след
надлежен анализ и преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за
наличие на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна
на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени
нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното
съдържание, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да
възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Такива в конкретния случай не са налице.
Неоснователни са възраженията за
съществени разлики в номерата и в датата на издаване на АУАН, връчен на Т. и на
АУАН, представен от ОДМВР – Хасково. Видно е, че се касае за един и същ АУАН, с
бланков номер 0729868, Серия Д, съставен на 23.06.2020г. и връчен на Т. на
същата дата срещу подпис. Обстоятелството, че впоследствие този АУАН с бланков
номер 0729868, Серия Д, е заведен в ОДМВР - Хасково под №1970-1083/29.06.2020г.,
не водят до извод, че са налице съществени пороци, които водят до нищожност.
Наред с горното, изрично в процесното
наказателно постановление, при посочване на правната квалификация на
нарушението, е отразено: „чл.209а ал.1 от Закона за здравето“. В акта и в наказателното
постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на
чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление изрично е
отразено, че са нарушени противоепидемични мерки, въведени от министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето. В този смисъл,
касационният състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и
при словесното описание на административното нарушение.
Споделят се и правните изводи на
въззивния съд относно безспорната установеност на вмененото на лицето
нарушение. С разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закон за здравето, в приложимата
към процесния период редакция, е предвидено административно наказание „глоба“
от 300 до 1 000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и чл.63а ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. С нормата на чл.63 ал.4 от Закон за
здравето, също в приложимата към процесния период редакция, в правомощие на
министъра на здравеопазването, е вменено при възникване на извънредна
епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл.63 ал.4 от
Закон за здравето, така и тази на чл.209а ал.1 от същия закон, са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай такава се
явява Заповед № РД-01-353 от 22.06.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 23.06.2020 г. до 30.06.2020 г. В т.5 от
заповедта е посочено, че поставянето на защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.) на всички закрити обществени места, с изключение за клиентите
в местата за хранене и в питейните заведения, е задължително, при спазване на
препоръките в Приложение №3. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно
е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл.209а
ал.1 от Закон за здравето.
Безспорно е, че
административнонаказателната отговорност на Н.Т.Т. е ангажирана за извършено
нарушение на противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закон за здравето, което
деяние, и съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а ал.1
от Закон за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2 ал.1 от ЗАНН. Релевантно
в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от
министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична
обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е
изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването.
Специалната разпоредба на чл.63 ал.11 от Закона за здравето, в съответната
приложима редакция, изрично определя заповедите по ал.4 като общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се
публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, и
подлежат на предварително изпълнение. Ето защо, неоснователни са и
възраженията, че коментираната заповед на министъра на здравеопазването не е
била действащ акт, тъй като не е била обнародвана в „Държавен вестник“.
Напълно се споделя от настоящата
инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености,
които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна
такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Възражението за липсата на
доказателства за компетентността на актосъставителя и на органа, издал
наказателното постановление, в случая се приема за неоснователно от
касационната инстанция. На настоящата инстанция е служебно известна издадената
от Директора на ОД на МВР - Хасково на основание чл.209а от Закона за здравето,
чл.37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН и чл.43 ал.4 от ЗМВР Заповед № 272з-940/25.03.2020 г.,
с която същият е определил длъжностни лица от ОД на МВР - Хасково, които да
съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.209а от
Закона за здравето.
В този смисъл, като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния
закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не
са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 16/26.01.2022
г., постановено по АНД №1239/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.