Решение по дело №1716/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 674
Дата: 6 април 2021 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180701716
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 674/6.4.2021г.

гр. Пловдив,  06.04.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, V състав в съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :         

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ                                                                                                  

при секретаря В. К., като разгледа докладваното  адм. дело № 1716 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба и допълнение към жалба от ЕТ „Джи Ес –Хотелс - Г.С.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Радецки“ № 1, представлявано от Г.Т.С., чрез адв. Г., със съдебен адрес:***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/312/02541/301/04/01 (АУПДВ) изх. № 01-6500/8695#2 от 04.12.2019г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който, на основание чл. 20а, ал. 1 и 2, вр. чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вр. чл. 46, ал. 1и ал. 2, вр. чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. и  на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на ЕТ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160лв.

В жалбата се твърди, че издадения акт е нищожен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила, накърнили грубо правото на защита на представляваното дружество, в несъответствие с целта на закона.Изложени са съображения по допустимостта на жалбата и нередовното връчване на АУПДВ. Моли се да се отмени като неправилен и незаконосъобразен процесния акт и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото  / л. 950/ писмена защита на адв. Г..

Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител адв. М., в писмена защита от 10,03,2021г. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспореният административен акт е съобщен надлежно на адресата му на 14.07.2020г., съгласно нарочна разписка на л. 672. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването му, в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество на спора съдът приема, че между ДФ „Земеделие" - РА и ЕТ е сключен договор за подпомагане № 16/312/02541 от 07.10.2014г. (л. 103 - 110) по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 - 2013г., предмет на който е безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 16/312/02541 от 13.05.2013г. Приложение 1 към този договор съдържа таблица за одобрените разходи, а приложение 2 – застрахователни рискове по видове застраховки. С анекс от 30.07.2015г. към договора, въз основа на подадено заявление вх. № 02-6500/6698 от 14.07.2015г., подадено от жалбоподателя, е изменено приложение № 1 към договора, представляващо таблица за одобрени разходи по проект № 16/312/02541 (л. 113).

Съгласно клаузите на договора, ползвателят се е задължил да извърши инвестицията предмет на договора до 15.09.2015г. (т. 3.1 от договора), като задълженията му са разписани в т. 4.12 и следващите от договора. В т. 4.12 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т.4.18 е предвидено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.

В раздел VІ от договора е разписан реда и сроковете за изплащане на финансовата помощ - чрез превод по банков път по посочена от ползвателя банкова сметка, ***-късно от три месеца от постъпване на заявката, тъй като се касае за случай на СМР. В раздел VIII "Отговорност" на договора (т. 8.1) е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори сключени с ползвателя на помощта като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.

В раздел IХ "Други условия" в т. 9. 1. б. "г" изрично е посочено, че по смисъла на този договор "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008г. документи (включително и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312.

По делото е представена форма за наблюдение и оценка на проектите по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ на Програмата за развитие на селските райони (л. 431 – 433). От страна на жалбоподателя са представени констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 14.08.2015г. (л. 438 – 453) и удостоверение № 14 от 27.08.2015г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Апартаментен хотел“ (л. 454 – 455).

На ЕТ е извършена проверка на място на 29.10.2015г., за което е съставен контролен лист ОП1 – ПМ (л. 504 - 512) и на 10.11.2015г., за която е съставен контролен лист ОП1 – ПМ (л. 513), в които е отразено следното: инвестицията/дейността е извършена – ДА; инвестицията функционира по предназначение – ДА; местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект – ДА. Посочено е също, че резултатът от извършеното посещение на място е положителен, както и че не е установено функционална несамостоятелност  и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Контролните листове са подписани от извършилите проверката експерти, както и от ползвателя. Представен е обобщен приемо – предавателен протокол от 14.08.2015г., сключен между ЕТ и „Т строй“ ЕООД, с който възложителят ЕТ приема от изпълнителя доставени материали и извършени СМР по количество, качество и стойност, посочени в табличен вид (л. 514 – 536). Представена е и таблица за одобрени разходи по проект № 13/312/02541, приложение 1 към анекс 1 към договор № 16/312/02541 (л. 538), подписана от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и собственика на ЕТ.

Във връзка с подадени заявки за плащане от бенефициента, по делото са приложени писмо за оторизация на авансово плащане от 22.12.2014г. (л. 93 – 94), писмо за оторизация на окончателно плащане  от 19.11.2015г. (л. 555 - 556), уведомително писмо за освобождаване на гаранция от 04.12.2015г. (л. 560), уведомително писмо за одобрение № 1334/312 от 04.01.2016г. (л. 557), като между страните по делото няма спор, че на ЕТ е изплатена субсидия в общ размер на  391 160лева (съответно авансово плащане и окончателно плащане в размер на по 195 580лв.), в изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Въз основа на две заповеди № 373958/17.06.2019г. на началника на РТИ – Пловдив (л. 562 - 563) на жалбоподателката отново била извършена проверка на място в периода 17.06.2019г. – 28.06.2019г., резултатите от която са отразени в контролен лист за извънредни проверки (л. 564 - 579), в който е направена единствена забележка, че „Не се изпълнява заложената дейност -  наем на конферентна зала“ (т. 28).

При проверката е изготвено приложение Работен лист за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана (л. 577 – 578), при което е посочено, че не са изпълнени заложените в бизнес плана приходи от нощувки и наем на конферентна зала. На л. 580 - 581 по делото е представен списък на представените при проверката документи.

С писмо с изх. № 01-6500/8695 от 01.11.2019г. (л. 625 – 628), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, ЕТ „Джи ЕС – Хотелс – Г.С.“ е уведомена за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като й е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. В писмото са изложени мотивите на административния орган, поради които той счита, че следва да бъде издаден посоченият административен акт. Посочено е, че при извършване на проверка на място след плащане в периода 17.06.2019г. - 28.06.2019г. по проект № 16/312/02541 и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения. Изложено е, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало изискване за реализиране на годишни приходи от нощувки, наем на конферентна зала и от търговски обект в размер на 321 380лв., а при проверката на място, включително анализ на счетоводни документи за периода от 01.01.2016г. до 31.05.2019г. е установено, че за периода от изплащане на субсидията, в частност нито за една от календарните 2016г., 2017г. и 2018г. не са реализирани приходите, посочени в одобрения бизнес план. При направените изчисления е направена констатация за средно аритметично неизпълнение от 85,73%. Описано е, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор № 16/311/02541 от 07.10.2014г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия", т.9.1, буква „г" от същия договор и §1, т. 6 и т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008г. Посочено е още, че е нарушена разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. и органът се е позовал на точка 4.4 от договор № 16/311/02541 от 07.10.2014г., както и на чл. 46, ал. 1  и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. В уведомителното писмо е посочено още, че в Държавен вестник, бр. 69 от 30.08.2019г„ в сила от 30.08.2019г., са приети „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г.", с цел отговаряне на нормативните изисквания и унифициране на прилагането им спрямо бенефициентите. В уведомителното писмо е посочено, че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие" ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане е за целия размер на получената субсидия, тъй като съгласно посочените Правила е налице отклонение от бизнес плана в размер, по-голям от 50%.

В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. № 01-6500/8695 от 13.11.2019г. (л. 630 - 632) в ДФ „Земеделие" е депозирано възражение, без приложени към него писмени доказателства.

Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", издал АУПДВ № 16/312/025141/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8695/2 от 04.12.2019г., с който на ЕТ „Джи Ес Хотелс – Г.С.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160лв. Органът е обсъдил възраженията на ползвателя, като същите са приети за неоснователни.

В хода на съдебното обжалване, от страните по делото и трето неучастващо по делото лице ТД на НАП – София град са представени следните писмени доказателства, в хронологичен ред: молба, подадена до директора на ДФ „Земеделие“ на 09.07.2020г. (л. 18 – 20); пълномощно за упълномощаване на лицата К.И.И.и Е.Т.Т. (л. 780 – 781); справки №№ 4, 3, 2 и 1  по месеци за реализираните нощувки, дължим туристически данък и внесен туристически данък за 2019г., 2018г., 2017г. и 2016г. от Апартаментен (студиен) хотел „Астория“, изготвени от служител в община Хисаря (л. 788 – 791); договори, сключени между ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ като възложител (хотелиер) и туристическите агенти „Грабо медия“ АД и „Травел дийлс“ ООД (л. 792 – 805); договор за реклама и сътрудничество, сключен между ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ като възложител и „ВИП оферта бг“ ООД партньор (л. 806 – 810); договор между ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ като хотелиер и „Трипс“ ЕООД като туроператор (л. 811 – 814); договор между ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ като наемател и „Гранд травъл“ ААД като наемодател и анекс към него (л. 815 – 824); договори за абонаментна услуга между ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ като възложител и „Скай прайм оптимизейшън“ ЕООД като изпълнител, ведно с ф-ра № 0…11425/09.01.2019г. (л. 825 – 839); протокол № П-22221519098848-073-001/19.02.2020г. за извършена ПУФО на ЕТ от органи по приходите в ТД на НАП – София град (л. 861 – 866); молба вх. № 94-00-Е-62/21.09.2017г. от Е.П., упълномощено лице на ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ до Кмета на община Хисаря, с копие до „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив (л. 867 – 869); жалба от същото лице вх. № 70-00-1172/23.02.2018г. до „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив (л. 870 – 871); метеорологична справка за количеството валеж за 19 и 20.02.2018г. в района на гр. Хисаря от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив (л. 872); копие от изпълнително дело за принудително изпълнение на публично вземане с длъжник ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ (л. 901 – 923); справка, изготвена от служител в община Хисаря относно броя на реализираните нощувки от ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ за 2016г., 2017г. и 2018г. (л. 930 – 934).

В съдебно заседание на 16.12.2020г. е прието заключение по назначената ССЕ, изготвено от вещото лице И.С., без направени възражения от страните по делото. След анализ на представени по делото счетоводни документи – аналитичен регистър на осчетоводените разходи за реклама за периода 2016г. – 2018г., аналитичен регистър на осчетоводени разходи за СМР във връзка с наводнение, ф-ра № 1292/26.09.2017г., счетоводни записвания по сметка 601 Разходи за материали, във връзка с извършените СМР, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: след извършения преглед на счетоводните записвания по сметка 703 Приходи от продажба на услуги за периода 2016г. – 2018г., както и приложените по делото справка за реализирани нощувки за същия период, може да се направи извод, че основната дейност на жалбоподателя е туристическо/краткосрочно настаняване и къщата за гости – апартхотел „Астория“ е експлоатирана през изследвания период по предназначение;

-задача 2: през процесния период са осчетоводени разходи за рекламна дейност в общ размер на 11 209,79лв. без ДДС, която сума включва и направата и поддръжката на собствен Интернет сайт. По делото са приети като доказателства сключени договор за извършване на туристическа агентска дейност, промотиране, представяне и продажба на хотелски услуги чрез онлайн платформа, за групово настаняване в апартхотел „Астория“ и за извършване на абонаментна услуга по промотиране, изброени на стр. 2 от заключението (л. 857);

-задача 3: по делото са приети като доказателства фактури за закупени материали и за извършване на услуга почистване на шахти, подмяна на ел. инсталационни точки, шпакловки, боядисване и обрушване на наводнена мазилка, издадени през месец август и месец септември 2017г.

В съдебното заседание на 22.02.2021г. е прието допълнително заключение по назначената ССЕ, изготвено от същото вещо лице, без направени възражения от страните по делото. След преглед на представените по делото доказателства, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Джи Ес – Хотелс – Г.С.“ е сключен договор за подпомагане № 16/312/02541 от 07.10.2014г. и анекс към него от 30.07.2015г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007 – 2013г., по който е изплатена субсидия в размер на 391 160лв.;

-задача 2: съгласно таблица № 2 от Производствената и търговска програма (л. 749 – 750) са предвидени следните приходи от субсидираната дейност (нощувки, наем на конферентна зала и търговски обект) – в размер от по 321 600лв. за всяка една от календарните години 2016г., 2017г. и 2018г. (таблица първа на л. 936);

-задача 3 и задача 4: процентът на изпълнение, съпоставен с предвидения в бизнес плана приход от субсидираната дейност, по счетоводни данни, е в размер съответно на 35 913,79лв. за 2016г. и представлява 11,17%, на 55 546,98лв. за 2017г. и представлява 17,27% и на 46 150,27лв. за 2018г. и представлява 14,35%. Средно аритметичния процент на приходите по счетоводни данни спрямо тези, посочени в бизнес плана, възлиза на 14,26% (таблица втора на л. 936);

-задача 5: съгласно справка от община Хисаря в обекта на търговеца са реализирани следния брой нощувки: за 2016г. – 623бр.; за 2017г. – 884бр. и за 2018г. – 651бр. (таблица трета на л. 936).

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

 Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган – Изпълнителен директор на ДФЗ, поради следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното (на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК), се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Следователно, ръководителят на съответната администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27 ал.3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019г. в ЗПЗП се създават нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният директор на фонда, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. В този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата за нищожност на ИАА.

Актът е издаден в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати нарушения на административно производствените правила, дотолкова доколкото  заявителят на помощта е присъствал на извършената проверка на място и е имал възможност да вземе отношение по констатациите. Органът е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства. От това си право жалбоподателят се е възползвал в пълнота, като е подал възражение, към което обаче не е представил доказателства.

За пълнота и с оглед възражението на жалбоподателя, че не е налице проявление на нито една от хипотезите на чл.70 ал.1 т.1-9 от ЗУСЕСИФ е необходимо да се отбележи, че процедурата в настоящия случай не е по ЗУСЕСИФ, а по Наредба № 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1 - Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 29/2008г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008г.), а не на основание ЗУСЕСИФ.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните норми и с целта на закона, съдът счита следното:

Като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени: чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г., т.8.1. от Договор № 16/312/02541 от 07.10.2014г., във връзка с неизпълнението на чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от  Наредба № 29/11.08.2008г., както и т.4.12 и т.4.18 от Договор № 16/311/02541 от 07.10.2014г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно чл. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

Съгласно т.8.1. от Договор № 16/312/02541 от 07.10.2014 г. в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори сключени с ползвателя на помощта като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.

Посочените от органа като неизпълнени разпоредби на чл. 2 и чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. гласят, че: се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката (1. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони; 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони – така чл. 2); и бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на посочените цели (така чл. 16, ал. 2).

В действителност съгласно цитираните по-горе в мотивите на настоящото решение клаузи на сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи (т. 4.12) и е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора (т.4.18). В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че при проверката на място, както и при извършена допълнителна административна проверка, включително на декларирани данни от самата жалбоподателка в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и в приложенията към нея е констатирано неизпълнение на посочените в бизнес плана приходи от нощувки, търговски обект и отдаване под наем на конферентна зала.

Тук на първо място следва да се отбележи, че бизнес планът се разработва за период от 10 години. Разбиването на приходите и разходите, посочени в таблица 2 от т. IV. Финансово-икономически статус – приходи и разходи на Приложение № 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.) по години е направено тъй като образците на ДФЗ при кандидатстването го изискват, а също така и за по-лесна счетоводна отчетност. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че всеки един кандидат сам изготвя бизнес плана си и чрез посочените в него прогнозни стойности на приходите се доказва жизнеспособността на инвестицията, която е била основание за одобряване на проекта за финансиране. С факта на подписване на договора за предоставяне на финансова помощ, ползвателят е поел и задължението да спазва както одобрения проект, така и бизнес плана.

В настоящия случай, не се формира спор между страните по делото, че кандидатът е следвало да извърши СМР, за което му е отпуснато финансиране, но и следва да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. В този смисъл, единствено реализирането на инвестицията не може да оправдае отпускане на финансова помощ по съответната мярка от ПРСР, тъй като непостигането на заложените с бизнес плана нива на приходи води до непостигане на заложените цели по чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. Основната идея на мярка 312 е да се построи такъв обект, който да се използва по предназначение и да дава възможност за заетост, т.е. да допринася за развитие на интегриран селски туризъм.

Несъмнено е налице нарушение на т. 4.12 от договора, съгласно която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция, по-конкретно тя да е в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрени инвестиционни разходи. Съгласно т. 8.1 от договора, в случай, че не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска от бенефициента връщането на вече изплатени суми. Несъмнено, неизпълнението на показателите на бизнес плана представлява неизпълнение на сключения с ползвателя договор, а това неизпълнение е доказано от всички събрани по делото доказателства, включително допълнителното заключение по ССЕ, прието без възражения от страните по делото. Настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като обосновано, даващо отговор на поставените задачи и непротиворечащо на останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредбата, ДФЗ определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, съобразно Правилата.

  Ответния орган е определил санкцията на жалбоподателя позовавайки се на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. Правила са приети едва със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019г. на изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие" и са влезли в законна сила, считано от 30.08.2019г. и са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014г., Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015г. Регламент 640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015г., поради което се налага извода, че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015г. и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013г. Регламентът е бил в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013г., а това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата. Съгласно Решение №3618 от 10.03.2020г. по адм.д. № 14154/2019г. на ВАС, оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020г., постановено по адм.д. № 8071/2020г. по описа на ВАС правилата определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения са уредени преди това в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013г., както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така съставът на върховен административен съд е направил извод, че  правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума, както и че Правилата нямат обратно действие и не преуреждат развилите се вече правоотношения и са приети през 2019г., след прогласяване за нищожна по съдебен ред на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013.

Според т. 30 от цитираните Правила, когато ползвателят по мярка 311 или 312, какъвто е настоящият жалбоподател, не е спазил параметрите заложени в одобрения бизнес план по отношение на приходите и този размер е по-малък от 50% спрямо първоначално заложените, същият следва да възстанови изцяло предоставената му финансова помощ. Следва да бъде отбелязано, че не са представени документи, доказващи настъпването на форсмажорни обстоятелства или непреодолима сила, които да доведат до невъзможност да бъдат изпълнени поетите договорни задължения. Не е спорно по делото обстоятелството, че обектът се използва именно като апартаментен хотел, в който смисъл са констатациите в протокола от ПУФО, извършено от органи по приходите в ТД на НАП София град. Не е доказано по несъмнен начин и твърдението, че намаленият брой нощувки спрямо тези, посочени в бизнес плана се дължи на наводнения, за което своевременно са сигнализирани кмета на община Хисаря и „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив. Тук следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че са представени доказателства за настъпили щети на сградата вследствие на наводнение през 2017г. (през месец август и месец септември), а точно през тази година са реализирани най-високия размер приходи от нощувки и предоставяне под наем на конферентната зала. Именно през тази година са осъществени и най-големият брой нощувки в апартхотела – 884бр., съгласно данните в неоспорената справка, изготвена от служител в община Хисаря. Поради тази причина, не може да се приеме, че малкият брой нощувки се дължи изцяло на проблеми в инфраструктурата, за които ползвателят не носи отговорност.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, съответно оспореният ИАА – правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (л. 944) - в размер на 6 641лв., от които 6 441,60лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 200лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Джи Ес –Хотелс - Г.С.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Радецки“ № 1, представлявано от Г.Т.С., чрез адв. Г., със съдебен адрес:***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/312/02541/301/04/01 (АУПДВ) изх. № 01-6500/8695#2 от 04.12.2019г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който, на основание чл. 20а, ал. 1 и 2, вр. чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вр. чл. 46, ал. 1и ал. 2, вр. чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. и  на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на ЕТ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160лв.

ОСЪЖДА  ЕТ „Джи Ес –Хотелс - Г.С.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Радецки“ № 1, представлявано от Г.Т.С. да заплати на Държавен фонд „Земеделие" – гр. София сумата в размер на 6 641лв. (шест хиляди шестстотин четиридесет и един лева) направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: