Решение по дело №1764/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 388
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193100901764
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№………./……06.2020г.

 

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                       

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на единадесeти юни две хиляди и двадесета година, в състав

                                                                                 СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело № 1764 по описа за 2019 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         

            Производството по т.д.№ 1764/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на З.С.Я. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А.С. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на неговия брат И. С.Я., род.на ***г., вследствие на настъпило на 24.10.2014г. пътно-транспортно произшествие в гр.Варна, на кръстовището между ул.Девня и ул.З. С. със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество л.а. **с рег.№ * **** **. Настоява се за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.10.2014г. до пълното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.   

                В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 35781/02.12.2019г. се сочи, че на 24.10.2014 г. Б Х управлявал л.а. марка „***“ с д.к.№ * **** ** като на кръстовището на ул.Девня и ул.З. С. *** причинил удар с управлявания от И. С.Я. автомобил ***. Смъртта на И Я. настъпила в резултат на тежка съчетана травма, за броени минути без възможност да бъде спасен. Твърди се, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени, съгласно Решение №70/28.04.2017г. по кнохд №195/2017г. по описа на ВКС, с което е потвърдено решението на внохд №336/2016г. по описа на АС Варна. Сочи се, че произшествието е настъпило по изключителната вина на Х., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения.

              Ищецът твърди, че загубата на неговия брат му причинила тежки душевни болки и страдания. Двамата били изключително близки. Отраснали в задружно семейство, като връзката им остава силна през целия им съзнателен живот, включително и поради малката възрастова разлика. Като по-голям брат З. винаги се грижил за И, насърчил го да кандидатства в Спортното училище, а по-късно и като служител на МВР. Семействата на двамата братя прекарвали заедно всеки семеен повод или празник. Контактът между братята бил ежедневен по телефон или срещи.  И Я. помогнал с личен труд и финансови средства за стартирането на ресторантьорския бизнес на своя брат З.Я.. Ищецът поел всички разходи по погребението на брат си, както и полагал грижи за семейството на И. След трагичното произшествие ищецът се затворил в себе си и ограничил социалните си контакти.  При всяка възможност посещавал гроба на брат си. В исковата молба се излага, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което обосновава интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу застрахователя.

            Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва основателността на исковата претенция. Релевира възражение като твърди, че пострадалият е съпричинил настъпването на вредите, като с поведението си на водач на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и е предприел движение на червен светофар, маневра завой наляво от средната лента, разрешаваща движение само направо; осъществил е маневра – завиване без да изчака насрещно движещите се автомобили. Оспорва твърдението, че между ищецът и пострадалият са съществували отношения общност, близост, привързаност и доверие, съответно настъпилите у ищеца болки и страдания с твърдяната продължителност и интензитет. Предвид изложеното оспорва и размера на претендираното обезщетение. Релевира възражение за погасяване на претенцията за лихвите, изтекли в периода от 24.10.2014г. до 22.10.2016г.

           След получаване на препис от отговора, ищецът е подал допълнителна искова молба, в която са репликирани възраженията на ответника.

           В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор.

            В определение № 1051 от 15.04.2020г., редовно връчено на ответното дружество, след констатация на съда, че отговорът на исковата молба не отговаря на изискванията на чл.132 т.1 от ГПК, на страната е даден едноседмичен срок от съобщаването, в който да поправи нередовността. Доколкото към датата на провеждане на откритото съдебно заседание това не е сторено, с протоколно определение от 11.06.2020г. съдът, при изрично дадени указания на ответника, е приложил нормата на чл.101, ал.3 от ГПК, като е приел, че процесуалното действие по подаване на писмен отговор не е извършено.   

                СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл. вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ /отм./.

Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който  застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Доколкото за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане се прилага общата петгодишна давност при данни за настъпило събитие на 24.10.2014г. и подадена по пощата искова молба с пощенско клеймо от 23.10.2019г. искът се приема за допустим и следва да бъде разглеждан по същество.  

В тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие, извършено от водача на ППС, настъпили вреди – смъртта на брата на ищеца, съотв.за последния – душевни болки и страдания от загубата, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

          Ответникът, в случай на валидно въведено възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищеца, носи тежестта да докаже наличието му, както и останалите релевирани възражения.

Не се спори между страните и се установява от влязлата в сила на 28.04.2017г. присъда № 60 от 30.05.2016г., постановена по нохд № 1455 по описа за 2015г. на Окръжен съд Варна, че на 24.10.2014г., на улица Девня в района на кръстовището с ул.З. С., при управление на МПС – лек автомобил Порше Каейн с рег. № 5110 НК, Б.Е.Х. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила с 80.6 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, на И. С.Я. и Г.Ф.П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. На осн.чл.343а, ал.1 б.г във вр.чл.343, ал.3, пр.4 б.б. във вр.чл.343, ал.1, б.в от НК във вр.чл.54 от НК Х. е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението, на което наказание на осн.чл.66 от НК е изпитателен срок от 5 години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява определена професия или дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години.   

От представените удостоверение за раждане серия Р-92 от 13.02.1995г., изд. въз основа на акт за раждане № IV1580/24.07.1974г. и удостоверение за раждане серия Р-69 № 442761, изд. въз основа на акт за раждане №2712/09.08.1971г., и двете изд. от Община Варна, се установява, че ищецът З.С.Я. е брат на загиналия в произшествието И. С.Я..

За безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е приет факта, че лек автомобил марка **с д.к.№ * **** ** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“  към „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД по полица № 22114002041424, валидна от 06.08.2014г. до 22.11.2014г. Това легитимира „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД гр.София като надлежен ответник по предявения срещу него иск.

На 18.10.2018г., чрез пълномощник, ищецът е отправил  покана до застрахователното дружество за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Не се спори, че застрахователната претенция не е удовлетворена, вкл. и частично.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водения от ищеца свидетел – Б.О.Я., съпруга на ищеца. Доколкото показанията й не са опровергани от насрещната страна, то при съобразяване с възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, по арг. от чл.172 от ГПК, съдът ги кредитира изцяло.  

         Св.Я. се познава с ищеца и семейството му, вкл. с починалия И Я., от 1990г. Тогава И все още не бил завършил училище и двамата братя делели обща стая в дома на родителите си. З. бил по-големия и се грижил за брат си. Свидетелката и ищецът сключили граждански брак през 1993г., а И се оженил  през 1995г. Двете семейства били изключително близки. Освен, че живеели на 5 минути разстояние с автомобил, се срещали по няколко пъти в седмицата, вкл. и без повод. В случай че нямали възможност да се видят, се чували по телефона. Няколко години подред имали общ семеен бизнес – стопанисвали ресторант. Посрещали заедно всички семейни празници – рождени дни на децата им, на родителите и техните. Почивали през зимата заедно в Родопите, където родителите на двамата братя имали къщичка; през лятото ходели за риба, а след това, в дома на едното или другото семейство приготвяли храната. Децата им отраснали заедно. Семействата си помагали при отглеждането им, като когато се налагало някой да отсъства, другият поемал грижата за детето. Според свидетеля в живота на ищеца има два периода – преди загубата на брат му и сред това. На първо място, поради внезапността на събитието. Липсата била огромна и ищецът не разрешил на съпругата си да прибере некролозите от дома, т.к. на тях имало снимки на брат му. Двете семейства имали общи приятели, с които се събирали често, вкл. на пикници извън града с преспиване. От тогава семейството на ищеца престанало да ходи на такива събирания, тъй като липсата на И в общата среда ги натъжавала. Семейството се отчуждило от всички, затворило се за приятелите. У дома болката на ищеца била двойна, защото бил свидетел и на страданието на своите родители. Същевременно З. поел грижата и своя племенник, сина на И, който към момента на загубата, бил на 16 години. Св. Я. споделя, че ищецът посещава гроба на брат си по няколко пъти в месеца; бил направил пейка до него; запалвал по две цигари, една за себе си и една оставял на гроба за брат си. Сядал на пейката и си говорел с брат си. Ищецът поел всички разходи по погребението; сам отишъл в моргата, за да го разпознае, а преди това първи и само той отишъл в дома на брат си, за да узнае за случилото се. 

ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се налагат следните правни изводи :

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени вреди.

Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.

Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта на И Я. е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за причиняване на смъртта на пострадалия поради непредпазливост, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд. 

Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени в задължителните за спазване актове на Пленума на Върховния съд – П. №№2/1982 г., 5/69 г. и 4/61 г., които са въвели ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС и Х. за основните права в ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в П. №4/1961 г. и П. №5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В конкретния случай се установява, че ищецът е наследник на починалия при ПТП на 24.10.2014г. И Я., негов брат.

От свидетелските показания се установява, че двамата изживели заедно детските си години в едно домакинство. След като всеки един от тях създал самостоятелно семейство общността и привързаността им се задълбочила. След смъртта на брат си З. тъгувал и страдал. Болката не била преодоляна и към настоящия момент.

Поради изложените съображения съд намира, че предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за претърпени неимуществени вреди е основателен. Неговият размер следва да се определи, съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Предвид обстоятелството, че в традиционните за българското общество семейни отношения, братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и с оглед доказаната трайна и дълбока емоционална връзка между двамата братя, съдът намира за справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и страдания в размер на 50 000 лв.

Поради уважаване на иска за неимуществени вреди в общ размер от 50000 лева съдът намира за основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на деликта  до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД във вр.чл.223 КЗ (отм.).

По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода по иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 2000 лева– държавна такса.

С оглед резултата по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА. Съответният на исковата претенция размер от 2030 лева следва да бъде присъден в полза на адв.А.С..

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, бул.Черни връх 51Д ДА ЗАПЛАТИ на З.С.Я. с ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на неговия брат И. С.Я., род.на ***г., вследствие на настъпило на 24.10.2014г. пътно-транспортно произшествие в гр.Варна, на кръстовището между ул.Девня и ул.З. С. със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество л.а. **с рег.№ * **** **, ведно законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.10.2014г. до пълното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, бул.Черни връх 51Д ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.С.С. личен номер **********  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лева.

ОСЪЖДА  ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София, бул.Черни връх 51Д да заплати по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса в размер на 2000  лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: