№ 2
гр. Пловдив , 01.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил С. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С протестираното Определение, състав на Пазарджишкия окръжен съд е
изменил мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия А.М.М. от „
Задържане под стража“ в по-лека такава „Домашен арест“.
Недоволен останал прокурорът и протестирал Определението. В
протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на
Определението, като се предлага отмяната му.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и
за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активно легитимирана страна и се
явява допустим за разглеждане и разгледан по същество е неоснователен.
Първоинстанционният съд макар и с лаконични мотиви е приел, че
обоснованото предположение не е разколебано.
Като е съобразил, че към момента подсъдимият не е осъждан, че в
голямата си част доказателствата са събрани и е отчел срокът на задържане
съдът е намерил, че реална опасност да извърши престъпление или да се
1
укрие не съществува.
Настоящият състав не намира за необходимо да изследва въпроса
продължава ли да съществува обоснованото предположение за
съпричастност на подсъдимия към деянията, в осъществяването на които е
обвинен. Етапът, в който се намира първоинстанционното съдебно дирене и
характерът на настоящето въззивно производство не позволяват преценка
събраните до този момент доказателства.
Правилно първата инстанция е преценила въпросите, свързани с
„разумността“ на срока на задържането на подсъдимия под стража и
опасността от укриване.
Досежно срока, изводът на съда макар и бланкетно поднесен е
правилен.
В тази връзка следва да се има предвид, че според ЕСПЧ
продължителното задържане, каквото е задържането на подсъдимия М. може
да бъде оправдано само ако са налице конкретни данни за действително
изискване на обществения интерес, което да надделява над правилото за
зачитане на личната свобода, независимо от презумпцията за невиновност.
Такива конкретни данни за доминиране на обществения интерес по
настоящето дело въззивният състав не открива и само това е достатъчно да се
приеме, че продължителността на задържането на подсъдимия под стража
излиза извън разумните срокове.
Чистото съдебно минало и липсата на предходни криминални прояви
изключват опасността подсъдимият да извърши престъпление.
Настоящият състав намира, че продължилото до момента задържане
под стража на подсъдимия, както и наличието на постоянен адрес и
местоживеене и не на последно место семейното му положение минимизират
опасността същият да се укрие до степен на пълното й изключване.
Тук е местото да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано под
стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
2
престъпление. Когато тази опасност е престанала да съществува, както е в
настоящия случай, основанията за задържане на лицето под стража са
отпаднали.
Продължаването на задържането под стража на подсъдимия М. при тази
процесуална ситуация би влязло в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС
и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на
чл.63, ал.1 НПК и с основание съдът е изменил мярката за неотклонение „
Задържане под стража“ в по – лека.
Правилна е преценката, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
най - адекватна в случая. Това е така, защото макар и по – лека по итнезитет,
тази мярка разполага с достатъчно сериозен възпиращ потенциал, доколкото
и тя, както и задържането в арестните помещения ограничава правото на
свободно предвижване на подсъдимия и с нея критериите, заложени в чл.57
НПК ще бъдат покрити изцяло.
Ето защо определението на Пазарджишкия окръжен съд, с което
мярката за неотклонение на подсъдимия е била изменена от „Задържане под
стража“ в „ Домашен арест“ се явява обосновано и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Възраженията на прокурора не могат да бъдат споделени.
Обстоятелствата, свързани с характеровите особености на подсъдимия и
факта, че синът му работи във * само по себе си не могат да обосноват реална
опасност същият да се укрие.
Високата степен на обществена опасност на деянията е обхваната от
предвидените в закона санкции за всяко едно от тях и не може да бъде
експлоатирана като обстоятелство, придаващо реален вид на опасността от
укриване.
Тежестта на предвидените наказания може да предопредели тази
опасност и да разполага с презумптивна сила само в случаите на чл.63, ал.2,
т.3 НПК, но в настоящия казус предвидената в горецитираната разпоредба
презумпция е оборена от доказателствата по делото.
Тези съображения диктуват неоснователност на подадения протест и
3
същият следва да бъде оставен без уважение.
Предвид това Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.03.2021г. по нохд № 21/21г. на
Окръжен съд Пазарджик, с което е изменена мярката за неотклонение, взета
спрямо подсъдимия А.М.М. от „Задържане под стража“ в по-лека такава
„Домашен арест“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4