Р Е Ш Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети ноември 2020 година, в състав:
Председател: Мария Иванова - Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно
дело №1811 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, приложим на основание чл.172 ал.5 от Закона за движение по
пътищата.
Образувано е по жалба на Б.И.К.
*** срещу Заповед №20-0433-000025/24.06.2020г. на Началника на Първо РУ към ОД
на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП й е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/-прекратяване на регистрацията на ППС на
л.а. Фолксваген Битъл с рег. № В **** НК за срок от 6 месеца.
В жалбата се оспорва Заповедта за
налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Твърди се, че водачът
на автомобила Н. при проверката посочил, че притежава свидетелство за
управление издадено в Германия, но не било в него и щял да го представи на
следващия ден и като го представил
станало видно, че е правоспособен. Поради това в жалбата се твърди, че при издаване
на заповедта не е установена правилно фактическата обстановка. В нея липсвали
мотиви за продължителността на срока на ПАМ и не било ясно как чрез налагането
й ще се предотврати и преустанови извършването на други нарушения или на
вредните последици от извършеното. Моли се жалбата да бъде уважена и заповедта да бъде отменена.
Ответникът Началникът на Първо РУ
към ОД на МВР-Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение. Заповедта била правилна и издадена при
наличие на предвидените в закона материални предпоставки. Изтъква, че към
момента на проверката и на издаване на акта за налагане на ПАМ водачът на
автомобила Н. не е представил СУМПС – нито българско,
нито друго. Представеното с жалбата до съда ксерокопие на свидетелство за
управление издадено в Германия сочи, че не е заверено за вярно с оригинала и е
отнето на 02.07.2020г. във връзка с наложено на Н. наказание с присъда.
Акцентира, че преди издаване на немското свидетелство, Н. е имал българско
СУМПС, което му е било отнето и не му е издавано ново българско свидетелство. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, доводите на страните, разпределението
на доказателствената тежест и приложимите правни норми, достигна до следните
фактически установявания и правни изводи:
На 24.06.2020г.
в гр.Варна около 01:15часа служители на ОД на МВР-Варна извършили проверка на
лек автомобил Фолксваген Битъл с рег.№В****НК, който се движел по ул.„Петко
Напетов” в посока от ул.”Сава” към площад „Петко Напетов” при която установили,
че е собственост на Б.И.К., а го управлява А. Г. Н. от гр.Варна, който не
представил СУМПС и при справка се установило, че СУМПС №********** му е отнето
на 20.01.2010г. Тъй като водачът не притежавал свидетелство за управление на
МПС, проверяващите преценили, че е неправоспособен и за извършеното от него нарушение
на чл.150 ал.1 от ЗДвП още
при проверката му съставили АУАН серия АA № 7110931/24.06.2020г. С акта за установяване на административното
нарушение на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети свидетелството за
регистрация на МПС част II № ********* и двете рег. табели № В ****
НК на автомобила. АУАН е връчен след
съставянето му на Н., който го подписал без възражения.
Материалите по случая били
докладвани на дежурния и въз основа на тях още на 24.06.2020г. на Началникът на Първо РУ на ОД на МВР-Варна издал
Заповед №20-0433-000025/24.06.2020г., с която на основание чл.171, т.2а б.„а“
от ЗДвП на собственика на МПС - Б.И.К. наложил принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на л.а. Фолксваген Битъл с рег.№
В **** НК за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на К. на 20.07.2020г. с
указания за реда и сроковете за оспорване, което право е упражнено в срок с
жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото няма спор и от приложените
писмени справки за автомобила и водача му по време на проверката А. Н. се установява
следното:
Л.а.Фолксваген Битъл с рег.№ В ****
НК е регистриран като собственост на Б.И.К. /л.17/.
Управлявалият го на 24.06.2020г. А.
Н. е имал издадено в РБългария на 13.03.2009г. свидетелство за управление на МПС.
Това СУМПС му било отнето със Заповед
№63/11.12.2009г. на 18.12.2009г. съгласно чл.19 от Наредба №І-157/01.10.2002г.,
тъй като се установило, че е издадено въз основа
на представен неистински документ за завършено образование. След изземване
на това СУМПС на Н. не е издавано ново българско СУМПС.
С жалбата по делото е представено незаверено
за вярност с оригинала ксерокопие на едната страна на издаден във Федерална
Република Германия на 14.10.2016г. документ на А. Н. за управление на МПС
категории: „АМ/B/L“. Под ксерокопието на страницата е
изписано: „СУМПС отнето на 02.07.2020г“ без подпис и данни кой е изписал тази
забележка.
От приетата по делото писмена справка
от информационният масив на сектор „Пътна полиция” се установява, че Н. е
осъществил управление на МПС след употреба на алкохол, за което на 23.08.2018г.
му е съставен АУАН и има влязла в сила присъда №59 от 04.02.2019г., с
която му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца. Във връзка с изпълнение на присъдата в информационната система е
отразено, че на 02.07.2020г. му е било иззето и издадено в Германия СУМПС.
От доказателствата приети по
делото не се установява водачът А. Н. да е представил валидно за РБългария
СУМПС при проверката на 24.06.2020г. когато е установено нарушението. Той не е
вписал в съставения му АУАН в графата за възражения, че има валидно СУМПС –
българско или издадено в друга държава. В преписката по издаване на заповедта
за налагане на ПАМ от 24.06.2020г. няма данни от Н. или от др. лице да е
твърдяно той да има валидно СУМПС.
Б.И.К. като собственик на л.а.
Фолксваген Битъл с рег.№ В **** НК е лицето, чиито права и интереси се засягат
неблагоприятно от Заповедта за налагане на ПАМ-прекратяване на регистрацията на
това МПС за срок от 6 месеца, поради което подадената от този собственик жалба в
срока по чл.149, ал.1 от АПК се явява депозирана при наличие на правен интерес
и допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 365з-4340/01.11.2017г., на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43,
ал.4 от ЗМВР, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил служителите,
компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.7 – Началниците на РУ
при ОД на МВР Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията, обслужвана
от съответното РУ при ОД на МВР Варна, поради което оспорената заповед за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Обжалваната заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Видно от АУАН серия АA №710931/24.06.2020г., на 24.06.2020г.
в гр.Варна при проверка на л.а. Фолксваген Битъл с рег.№В****НК, който около
01:15часа се движел по ул.„Петко Напетов” в посока от ул.”Сава” към площад
„Петко Напетов” служители на ОД на МВР-Варна установили, че е собственост на Б.И.К.,
а го управлява неправоспособния А. Г. Н. от гр.Варна с отнето на 20.01.2010г. СУМПС
№**********. Правилно е преценено, че е
осъществено нарушение на изискването в чл.150, ал.1 от ЗДвП, МПС в РБългария да
се управляват от правоспособни водачи, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата
по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Случая
безспорно не попада сред изключенията на изискването за притежаване от водача
на СУМПС за правоспособност. Водачът на автомобила Н. не е представил валидно
СУМПС за управлявания от него автомобил, нито е твърдял да има издадено такова.
Не е вписал и като възражение в АУАН, че притежава валидно СУМПС за категорията
на управляваното от него на 24.06.2020г.
Правилно материалите свързани с
установеното нарушение са докладвани на Началника на Първо РУ на ОД на
МВР-Варна за издаване на акт за налагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на
собственика на МПС управлявано от неправоспособния водач. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения е предвидено прилагане на принудителни
административни мерки, една от които е тази по чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до
една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
При изпълнение на посочените в
закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти –
управление на МПС от лице, чието свидетелство за управление е отнето, поради това,
че е било издадено въз основа на представен неистински документ за завършено
образование, поради което правилно е прието, че са налице
основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила, който
го е предоставил на неправоспособен водач.
В заповедта са изложени подробно фактите
и обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ и правните
основания за издаване то й, поради което тя отговаря на изискванията за форма в
чл.59 от АПК.
Макар административният орган да действа
в условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, той следва
да изложи мотивите въз основа на които е определил съответния срок на мярката.
В случая в Заповедта липсват конкретни мотиви за определения 6 месечен срок на
ПАМ, но това е минималния посочен в чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП срок, поради
което липсата на мотиви в случая не може да обоснове извод за допуснато съществено
процесуално нарушение, нито нарушение на изискването за форма и съдържание на
акта. Тъй като определения срок на ПАМ е минималния предвиден в закона, той се
явява най-благоприятния за лицето, на което се налага и достатъчен за постигане
на целите, които се преследват с тази административна принуда.
Принудителните административни
мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед
мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване
на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен резултат. В случая ЗДвП
регламентира прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП при установено
управление на ППС от лице, чието СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.2А, б.”А”
от ЗДвП, със ЗППАМ, лицето е неправоспособен водач. Само наличието на това
обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ, без значение как и защо собственика
на даденото МПС е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н
управлението му на водач, чието СУМПС е било отнето.
Неоснователни, неподкрепени с
доказателства и опровергани от АУАН и материалите в преписката са твърденията в
жалбата, че водачът на автомобила А. Г. Н. при проверката на 24.06.2020г. е
заявил, че е правоспособен, тъй като имал валидно издадено СУМПС в Германия.
Такива възражения той не е вписал в акта, нито е оспорил установеното при
справката, че издадено му в РБългария на 13.03.2009г. СУМПС му е било отнето на
18.12.2009г., заради това е представил неистински документ за завършено
образование за да му бъде издадено. Н. не е твърдял и не е отразил в писмен
документ да му е било издавано ново българско СУМПС, след изземването на СУМПС
от 2009г. Поради това правилно административният орган при издаване на
Заповедта за налагане на ПАМ на 24.06.2020г. е направил извода, че той е
неправоспособен водач.
Правилността на този извод не се
опровергава с представеното незаверено за вярност с оригинала ксерокопие на
издадено в Германия свидетелство за управление на МПС на Ненков. РБългария и
съответните контролни органи в нея могат да не признаят валидността издаденото
в Германия на СУМПС на Н., след като преди това той е имал българско СУМПС,
което му е било отнето. Това е предвидено в чл.11, т.4 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006
година относно свидетелства за управление на превозни средства, съгласно която
държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на МПС на
кандидат, на когото свидетелство за управление на МПС е ограничено, временно
отнето или отнето в друга държава-членка. Държава-членка отказва да признае
валидността на свидетелство за управление на МПС, издадено от друга
държава-членка на лице, на което СУМПС е ограничено, временно отнето или отнето
на територията на предишната държава. Държава-членка може да откаже
издаването на свидетелство за управление на превозно средство на кандидат, на
когото свидетелство е анулирано в друга държава-членка.
Според чл.2, т.1 от Директива
2006/126/ЕО свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се
признават взаимно. От текста се разбира, че на всеки гражданин на
държава-членка следва да се издаде едно свидетелство за управление на МПС. В
случая на Н. му е било отнето СУМПС, защото е представил нередовни документи за
завършено образование. Това означава, че за да му бъде издадено СУМПС следва да
отговаря на всички изисквания според Наредба
№ i-157 от 1 октомври 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства/Наредбата/, отчета на водачите и
тяхната дисциплина. Според чл.13, т.6 от Наредбата първоначалното издаване на
свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен
от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен
изпит, като лицето представя декларация, че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз. В случай, че се приеме тезата
на жалбоподателя, че Н. е имал валидно издадено СУМПС от Федерална Република
Германия, то всяко едно лице, което не отговаря на изискванията за издаване на
СУМПС или е извършило административни нарушения на територията на
държава-членка, които са довели до отнемане на СУМПС, би предприело процедура
за издаване на СУМПС от друга държава-членка, което е в противоречие на чл.2,
т.1 от Директива 216/126/ЕО.
Както бе посочено по-горе, при
осъществяване на предвидената в закона хипотеза, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да
налага ПАМ или не. Такава преценка административният орган има право да извърши
само по отношение срока за който налага ПАМ в рамките на диапазона предвиден от
законодателя. За да бъде приложена процесната принудителна мярка на собственика
на МПС управлявано от неправоспособен водач, не се изисква от административния
орган да изяснява обстоятелствата и причините, поради които собственикът на
автомобила го е предоставил на конкретното лице и дали е знаел, че то е
неправоспособен водач с отнето СУМПС, респ. с невалидно за страната СУМПС. За
законосъобразното налагане на ПАМ е достатъчно административния орган да
установи факта на управление на даденото МПС от лице, което не е негов
собственик и е неправоспосочен водач. Това следва от възложеното от закона в
тежест и в отговорност на всеки собственик на автомобил да предприеме
съответните мерки за да не предоставя, респ. да не допуска, собственият му
автомобил да бъде управляван от водач без валидно СУМПС, респ. отнето такова. След
като в случая собственикът на автомобила не е положил дължимата грижа следва да
понесе и неблагоприятните последици, които законът свързва с такова поведение. Поради
това налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП би било незаконосъобразно
и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК само ако бъде
установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и
съгласието на собственика му, за което престъпление по НК той е уведомил
своевременно органите на реда, какъвто безспорно не е настоящият случай.
По изложените съображения не е
налице основание по чл.146 от АПК за отмяна на заповедта и жалбата срещу нея
следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
При този изход на спора, своевременно
направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ жалбоподателят Б.И.К. следва да заплати на ответната страна – ОД на МВР -
Варна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.1 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.К. ***
против Заповед № 20-0433-000025/24.06.2020г. на Началника на Първо РУ при ОД на
МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б „а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ на л.а.
Фолксваген Битъл с рег.№ В **** НК за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Б.И.К. *** с
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – гр.Варна сумата от 100/сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: