ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С.П. –Ж. от гр. *** , подадена чрез
адвокат Райна Аврамова срещу определение № 262242 от 9.11.2020 г. по гр. д. № 5716/2020
г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото по подсъдност
на осн.чл. 119 ал. 4 и ал.5 вр.чл. 118 ал.2 ГПК и същото – изпратено на на друг районен съд,
по възражение на ответната страна за местна подсъдност по чл. 105 от ГПК . Поддържа се,
че определението е неправилно. Искането е местната подсъдност на делото да се определи
съобразно настоящия адрес на роденото от брака дете.Излагат се съображения по въпроса
как следва да бъде определена местната подсъдност по иск за развод, когато с него са
съединени иск за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
родено от брака дете.
Ответникът по частната жалба - К. Й. Р. от гр. *** ,чрез процесуалния си
представител ,оспорва същата и излага аргументи относно законосъобразността на
атакуваното определение .
Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна .
Следва да се посочи ,че ВКС се е произнасял многократно по въпроса ,който е
от значение за разрешаването на спора за определяне на местната подсъдност на брачния
1
иск и предявените с него искове за упражняване на родителските права, личните отношения
и издръжката на детето, поради което и е налице непротиворечива съдебна практика,която
настоящият съдебен състав изцяло споделя/во. опр.№ 468/23.07.2013 г. по ч.гр.д. №
3206/2013г. на ВКС ,трето г.о.;опр. № 54/23.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 284/2014 г.
,четв.г.о.;опр.№ 179/12.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 569/2011 г. на ВКС ,трето г.о. и т.н./
Затова по спорния за настоящото дело въпрос относно местната подсъдност на
бракоразводно дело настоящият съдебен състав намира следното:
Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило
на чл. 103 ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника
- обща местна подсъдност по чл. 105 ГПК. Нормата на чл. 322 от ГПК допуска съединяване
на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на
иска за предоставяне на родителските права, личните отношение и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име.
Прекратяването на брака и регулирането на отношенията между родители и деца са уредени
в глава V от Семейния кодекс - Прекратяване на брака. Бракоразводният съд служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на
децата, когато тези въпроси не са уредени от съпрузите по общо съгласие със съответно
споразумения в производството по развод /арг. от чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 СК/. Тъй като в
бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за
развод съдът е длъжен да се произнесе тези искове. Това налага извода, че съобразно общата
местна подсъдност по чл. 105 ГПК съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни
на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника.
Съобразно изложеното частната касационна жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Частният жалбоподател С. П. Ж. е подала до Районен съд-Бургас иск за
развод и исковете за упражняването на родителските права, определяне на мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между роденото от
брака дете А. и родителите и издръжката на детето. Към момента на предявяването на
исковете, постоянният адрес на ответника К. Й. Р. е в гр.*** . В срока по чл. 119, ал. 3 ГПК
същият е направил възражение за неподсъдност на делото на Районен съд-Бургас .
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 105 ГПК исковете са местно подсъдни на
съда, в района на който е постоянния адрес на ответника е изпратил делото по подсъдност
на Районен съд-гр.София. Предвид изложеното по-горе , следва да се приеме, че
подсъдността по предявения брачен иск и съединените с него по реда на чл. 322, ал. 2 ГПК
искове е определена при точно приложение на закона.Подсъдността по чл. 112 ГПК се
2
отнася за исковете за издръжка, а подсъдността на акцесорния иск за издръжка, който (при
предявен иск развод, когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца) се
разглежда от съда служебно и без участието на ищеца .Неоснователно е и възражението ,че
в настоящия случай следва да бъде дерогирана общата местна подсъдност по чл. 105 от
ГПК и да намери приложение нормата на чл. 127 ал. 2 СК –касаеща спорове между
родители относно упражняването на родителските права ,която предвижда ,че същите се
решават от районния съд по настоящия адрес на детето .
Затова и атакуваното определение следва да бъде потвърдено , а частната
жалба-оставена без уважение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪ ПОТВЪРЖДАВА определение № 262242 от 9.11.2020 г. по гр.
д. № 5716/2020 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено
производството по делото и същото – изпратено на Районен съд-София , по
възражение на ответната страна за местна подсъдност по чл. 105 от ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3