Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VI-
14 състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 756 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.517, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс за прекратяване на търговското дружество "К.Г."
ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, р- н „Люлин”, ж.к. „********бл. Срещу блок ***представлявано от
управителя П.Н.К.и откриване производство по ликвидация, на основание чл. 156,
ал. 1, вр. чл. 155 ТЗ и чл.517 ал.4 ГПК.
Ищецът
„И.3.“ ЕООД твърди против „К.Г.“ ЕООД, че е взискател по изпълнително
производство - изп.дело №20218950400155
по описа на ЧСИ с peг. № 895 Л.С.с
район на действие ОС – Варна срещу длъжника. Изпълнителното производство било
образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания по изпълнителен
лист от 02.06.2020 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, по силата на който длъжникът
П.Н.К.бил задължен да заплати 14 900 лв. главница, ведно със законна
лихва и разноски и след проведено исково
производство по установяване съществуване на оспореното парично вземане,
приключило с вл. в сила Решение № 1331/01.04.2019 г. по гр.д.№ 5239/2018 г. на
РС Варна, решение по в.гр.д.№942/2019 г. по описа на ОС Варна, 5 състав и определение по
гр.д.№349/2020 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване
потвърдителното въззивно решение. ЧСИ наложил запор на дружествения дял на
длъжника в ответното търговско дружество, но поради неудовлетворяване на
вземането със свое постановление овластил взискателя да предяви иск за
прекратяването му пред съда, което обосновавало и правния му интерес от същия.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор, оспорва иска, като недопустим и
неоснователен. Поддържа, че длъжникът К.няма качеството на съдружник в „К.Г.“
ЕООД и не е налице изявление от взискателя за прекратяване, връчено от съдебния
изпълнител. Освен това не е изминал и тримесечния законов срок. За ищеца
отсъства качеството кредитор и не е активно процесуално легитимиран да води
предявения иск. Сочи, че искът е неоснователен, тъй като дружеството е
изплатило припадащата се на съдружника П.К.част от имуществото, определена
съгласно чл.125, ал.3 ТЗ и искът следва
да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се
установява, че ответното търговско дружество „К.Г.“ ЕООД е вписано в търговския
регистър с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** с предмет
на дейност „консултация, маркетинг и проучвания;
Посредничество и представителство на български и чуждестранни физически и
юридически лица; Покупко – продажба на недвижимо и движимо имущество на стоки
или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид,
продажба на стоки от собствено производство, търговска дейност, производство и
търговия с художествени изделия; Сделки с интелектуална собственост; Трансфер
на ноу-хау; Рекламна и издателска дейност, както и всяка друга дейност,
разрешена от закона“ с капитал 2 лв., а от 23.04.2019 г. с увеличен капитала - 2000
лв.
Безспорно е, и доказано от представените
и приети по делото писмени доказателства, че възоснова на изпълнителен лист от 02.06.2020
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
сила Решение № 1331/01.04.2019 г. по гр.д.№ 5239/2018 г. на РС Варна, решение
по в.гр.д.№942/2019 г. по описа на ОС Варна, 5 състав и определение по
гр.д.№349/2020 г. на ВКС, по силата на който длъжникът е осъден да заплати
14 900 лв. главница, ведно със законна лихва и разноски. Изпълнителното производство
против длъжника е образувано по молба на И.М.Л.от 22.01.2021 г., а по молба с
вх.№ 01478/22.01.2021 г. и възоснова на договор за прехвърляне на вземане от
21.01.2021 г. и уведомление по чл.99 ЗЗД, на основание чл.429, ал.1 ГПК, като
взискател е конституиран „И.33“ ЕООД (л.15 от изп.дело) Дружеството е конституирано като взискател възоснова на
Договор за цесия от 21.01.2021г., по силата на който е придобило вземанията
обективирани в Изпълнителен лист №2193/2.06.2020г. издаден по гр.д.№
5239/2018г. по описа на PC - Варна - 49 състав, който е представен по изпълнителното
дело на ЧСИ Л.С.. На длъжника П.Н.К.е била връчена ПДИ на 11.03.2021 г. Възоснова на издадената обезпечителна
заповед изд. по ч.гр.д.№ 78/2019 г. на СРс, ГО, 34 състав е наложен запор на
дружествени дялове на длъжника в „К.Г.“ ЕООД. Запорът е вписан в
търговския регистър към Агенция по вписванията на 07.02.2019 г. по номер 20190207131048.
С
Постановление от 07.04.2021 г. на ЧСИ Л.С.е
овластил взискателя по делото да предяви иск пред Софийски градски съд за
прекратяване на дружеството „К.Г.“ ЕООД с ЕИК ********. В производството по чл.517,
ал.4 ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от
постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Доказателствата за това,
че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист са ангажирани в
изпълнителното производство и въз основа на тези доказателства съдебният
изпълнител го е конституирал като взискател. Защитата на длъжника срещу
евентуална неправилна преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по
исков ред чрез предявяване на иска по чл.39 ГПК, в което производство той може
да оспори легитимацията на взискателя като титуляр на подлежащото на изпълнение
вземане въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В този смисъл е съдебната практика в Решение № 30 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1872/2017 г., I т. о., ТК. Ето защо, несъстоятелни са възраженията на
ответника за липсата на качеството на взискател на ищеца и активна процесуална
легитимация по предявения иск, основани на действието на цесията.
ЧСИ е удостоверил, че по висящото
изпълнително дело № 20218950400155 и по присъединеното към него изп.дело №
2276/2018 г. (същото е образувано за
изпълнение на обезпечителна заповед, а не за принудително събиране на вземане),
задължението на длъжника К.възлиза на 27749, 45 лв., от които 14900 лв.
главница, 700 лв. разноски по изп.производство, 6834, 41 лв. служебно присъединени
вземания на НАП, както и 2590, 90 лв. такси
и разноски по ТТРЗЧСИ. Същото отразява размера на дълга и наложеният запор
върху всички дружествени дялове на длъжника в „К.Г.“ ЕООД, както и
обстоятелството, че по изпълнителното производство към дата 07.04.2021
г. не са постъпили суми за удовлетворяване на взискателя. Това обстоятелство се
установява и от книжата, съдържащи се в приложеното в цялост изпълнително дело.
По делото не са представени и доказателства за постъпили
доброволни плащания от страна на длъжника, поради което ликвидното и изискуемо
вземане на кредитора е непогасено. Според
трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния лист е
единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до
неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. №
1032 / 2012 г., второ т.о., ТК).
От представените и приложение по делото
гр.дело № 1456/2019 г. на РС Варна и ч.гр.д.№78/2019 г. по описа на РС София,
(по чл.390 ГПК) е видно, че на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен
договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка под рег. № 6183 от
15.11.2018 г., по силата на който длъжникът е прехвърлил на П.П.К.2 броя
дружествени дялове от капитала на К.Г. ЕООД по отношение на кредитора И.М.Л.,
чиито частен правоприемник е ищеца. Ето защо, прехвърлянето на дяловете от
търговското дружество на трето лице не е противопоставимо на ищеца и
изпълнението правилно е било насочено спрямо тях. Именно в това се изразяват правните последици на успешно
проведения иск по чл.135 ЗЗД, от които в случая се ползва ищеца. Непротивопоставими
като относително недействителни спрямо взискателя-ищец, предявил иска по
чл.517, ал.4 ГПК са и всички действия във връзка с преобразуване и, или промяна
на правно-организационната форма на дружеството, които са били вписани.
По аргумент на чл.451, ал.1 ГПК следва
да се приеме, че длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със
запорирания дял, но с оглед целта на
запора на дружествени дялове - да се
обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане
при изпълнение върху дялове, последващите
запора действия както на съдружника, доколкото встъпилия в дружеството
съдружник наред със записаните от него дялове
е придобил и дялове прехвърлени му от длъжника, така и на
дружеството, препятстващи тази възможност следва да се считат за относително
недействителни спрямо взискателя. В случая непротивопоставими
на ищеца са всички действия, които са извършени след придобиване на
дружествените дялове от П.П.К.което съдът е обявил за недействително спрямо
него. При
увеличаване на капитала дяловете не се прехвърлят в собственост на лице,
различно от своя титуляр към момента на налагане на запора върху тях. Така - дяловете в отношенията между „И.” 3. ЕООД, П.Н.К.и П.П.К.се
считат за такива на длъжника по ИД №155/2021г.(П.К.) и, че никога не са
напускали неговия патримониум.
Софийски градски съд, като
съобрази изложеното до тук намира, че предявеният иск е допустим, а по същество
основателен. Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е
конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на
едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД – длъжници на
същия / чл.517 ал.4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници (не
всички) в дружество с ограничена отговорност (чл.517 ал.3 ГПК), да прекрати
търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от
ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези
остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на
длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от
съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за
предявяване на иска по чл.517 ал.3 ГПК – последното съставляващо абсолютна
положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто
е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ),
удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на
стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на
длъжника – съдружник), независимо дали
изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на
ответното дружество. Когато са установени
предвидените в чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли
иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че
вземането е изцяло погасено в пълен размер.
От
доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено
вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на
дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено
върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на
изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството,
съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно
съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по
предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 от ГПК ред.
Налице е и другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по
чл.517, ал.4 от ГПК – взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да
предяви иска си пред окръжния съд. Видно от доказателствата по делото и от
справка в ТРРЮЛНЦ е наложен запор на дружествения дял на длъжника в „К.Г.” ЕООД.
Във връзка с наложения запор на всички дялове на длъжника в ответното
дружество, по молба на взискателя е издал постановление, с което на основание
чл. 517, ал.4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Окръжния съд за прекратяване
на дружеството ответник „К.Г.“ ЕООД.
Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска
във всяка от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо
изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството –
ответник по иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението
върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство
стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на
взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Тези предпоставки
следва да се налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено
изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено
изричното отпадане на условието по чл. 517, ал.3 ГПК за овластяване на
взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика, в т.ч. решение на ВКС № 104 от 10.07.2014 г. по т.д. № 2144 /2013 г. Съдебната практика приема, че изричният протокол за
овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите
обстоятелства, на които се основава иска, а именно: наложен запор върху дела на
съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за
прекратяване на участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството
ответник (изискуемо само в хипотеза по чл.517, ал.3 от ГПК), и осуетено
удовлетворяване на вземането от страна на дружеството –трето задължено лице
(Решение № 347 по т.д.№631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д.№115 по описа за
С нормата на чл.517, ал.4 ГПК се регламентира изпълнението върху всички дялове на длъжника в търговското дружество. Т. е. касае се за специална хипотеза на изпълнение, която е приложима, когато изпълнението е насочено върху всички дялове на съдружник в дружеството (така в Определение №733 от 11.12.2009 г. по ч.т.д.№ 811/2009 г. на ВКС, II т.о.), а последното от своя страна е възможно, когато принудителното изпълнение е за дълг на единствения съдружник в ЕООД; за общи задължения на всички съдружници в ООД; за общи задължения на всички неограничено отговорни съдружници в СД;
Именно във връзка с горепосоченото, искът няма за цел провеждане на принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника, за разлика от хипотезата на ал.3. В този смисъл е налице и практическа разлика между двете хипотези - по ал.3 и по ал.4 на чл.517 от ГПК, състояща се в изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството - ответник, връчено от съдебния изпълнител, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване и издаването на овластителното постановление след изтичане на на 3-месечния срок, относима само в хипотезата на иска по ал.3.
От гореизложеното следва, че са налице всички предпоставки за
допустимостта на предявеният иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК -
активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска по чл.517, ал.4
от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който е изрично овластен от
съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За разглеждането на иска
са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението
върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване
на съдебното дирене, а за отхвърлянето му – единствено противопоставими от
ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането преди
първото по делото заседание.
Ето
защо - при наличие на предпоставките за прекратяване
на дружеството по чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК и доколкото ответникът не доказа до
приключване на устните състезания пълното погасяване на задължението си към
ищеца, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в сила на решението,
препис от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно
вписване в Търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от
назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията
ликвидатор.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата
молба разноски, сторени по делото в размер на 80 лв. внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, „К.Г.“
ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Н.К..
ОСЪЖДА , на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, „К.Г.“ ЕООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление „К.Г.“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Н.К., да
заплати на „И.3.“
ЕООД разноски в размер на 80 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в
сила, препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в
Търговския регистър и откриване
производство по ликвидация.
СЪДИЯ: