№ 556
гр. Стара Загора, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20225530202284 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № ...., на ОД на МВР гр. Стара Загора.
Жалбоподателят Т. М. К. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, и моли да бъде отменен.
Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли ЕФ
да бъде потвърден. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и моли в случай, че
жалбата бъде уважена, на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния размер, дължимо по този вид дела.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят санкционирана на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП –
Закон за движението по пътищата („При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение…”) във връзка с чл. 182, ал. 4 („Когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
1
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца“) за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП („Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“) във връзка с ал.1 на същия член от ЗДвП, въвеждаща
ограничение 50 km/h за движение в населено място за всички видове превозни средства (с
изключение на пътните превозни средства от категория М и самоходните машини, за които
ограниченото е съответно 45 km/h и 40 km/h), изразяващо се в това, че на 20.06.2022 г. в
19:52 часа в гр. Стара Загора по път I-5, км. 236+100 на разклона за фирма „Мегатрон“
управлявал в посока към гр. Хасково лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 250 Д 4 МАТИК“ с рег.
№ ..., регистриран на негово име, със скорост 85 km/h (отчетен километров толеранс от -3
km/h) при ограничение на скоростта от 50 km/h, въведено с пътен знак В26, като
нарушението (превишаване на разрешената скорост с 35 km/h) е било установено и заснето с
АТСС (автоматизирано техническо средство или система) ARH CAM S1 № 11443b2 и било
извършено повторно (в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 4003413).
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая, видно от приложената на л. 8 от делото справка,
автомобилът, при управлението на който е било извършеното нарушението, е собственост
на жалбоподателя, поради което последният е бил санкциониран в съответствие с
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, тъй като същевременно не се е възползвал от
предвидената в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ,
считано от 04.08.2022 г. според справката на л. 14 от делото, да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
ЕФ е бил издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 г. (л. 18 от делото) съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4,
изречение трето от ЗДвП („Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189, ал.4, изречение
второ от ЗДвП („Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”).
2
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за
измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно
с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение, като
нейното сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за извършена проверка на БИМ (л. 15-16 от делото).
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал. 3 на
цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол за
използване на процесното АТСС (л. 7, 11 и 17 от делото). Вярно е, че в протокола за
използване процесното АТСС не са посочени номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, но изрично са посочени мястото на използването му, както и
началния и крайния час на работа с него, а тези данни, съпоставени с данните от снимковия
материал, потвърждават установяването на конкретното нарушение именно с АТСС,
посочено в ЕФ.
По съществото на извършеното нарушение: в случая, видно от представените от ОПУ-Стара
Загора справка и схема на вертикалната и хоризонталната сигнализация на процесния пътен
участък (л. 49-50 от делото), мястото на извършване на нарушението (път I-5, км. 236+100)
попада в границите на населеното място – гр. Стара Загора, което обстоятелство изрично е
посочено и в ЕФ: „Обл. Ст. Загора, гр. Ст. Загора, път I-5 км. 236+100 на разклона…“, т.е. за
него важи нормативно установеното ограничение на скоростта за движение в населено
3
място от 50 km/h. Вярно, че е имало и поставен пътен знак В26 (на км. 235+700 в дясно от
пътя по посока гр. Хасково), въвеждащ ограничение на скоростта от 50 km/h, което
обстоятелство също е било отразено в ЕФ, но действието на знака е било до кръстовището
след знака, предхождащо мястото на извършване на нарушението – км. 236+003, т.е. след
кръстовището, където се намира км. 236+100, ограничението на скоростта е изцяло в
хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h за движение в населено
място за всички видове превозни средства, с изключение на пътните превозни средства от
категория М и самоходните машини, за които ограниченото е съответно 45 km/h и 40 km/h.
Ето защо, независимо че в ЕФ е налице позоваване на пътния знак В26, доколкото в ЕФ
изрично е посочено и това, че нарушението е било извършено в гр. Стара Загора, т.е. в
пределите на населеното място, и е налице позоваване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
нарушена законова разпоредба, макар и позоваването да е във връзка с ал. 2 на същия член, а
от друга страна, ако и в ЕФ да не е налице позоваване на някоя от хипотезите по чл. 182, ал.
1 или 2 от ЗДвП, като изпълващи с конкретно съдържание банкетния характер на
цитираната в ЕФ разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, видът и размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание (глоба от 800 лева) обуславят извод, че то е било определено
съобразно чл. 182, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, т.е. за извършено в
условията на повторност нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, съдът намира, че в случая не е допуснато
несъответствие между фиктическото и юридическото формулиране на административно-
наказателното обвинение, което да съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила – възпрепятстващо възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно
нарушение е бил санкциониран и следователно нарушаващо правото му на защита, още
повече, че с позоваването в ЕФ на пътния знак В26 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по никакъв начин
не се утежнява положението му, тъй като става въпрос за ограничения на скоростта с една и
съща стойност – 50 km/h. Нарушението на това ограничение е било установено по описания
вече по-горе начин на 20.06.2022 г. в 19:52 часа, като от снимковия материал е видно, че
скоростта, с която е бил управляван процесния лек автомобил, е била 88 km/h – л.7 и 11 от
делото, което при отчетен толеранс от -3 km/h (допустимата техническа грешка съобразно
представения протокол за извършената проверка за изправност на техническото средство –
л. 16 от делото) прави 85 km/h, съответно – превишаването на ограниченото е било с 35
km/h, колкото е посочено и в ЕФ. Същевременно от цитирания в ЕФ и приложен на л. 47 от
делото ЕФ, серия К, № 4003413, ведно със справка относно датата на влизането му в сила –
23.09.2021 г. (л. 48 от делото), с който жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.
189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗДвП, безспорно се установи, че процесното нарушение е било извършено повторно
по смисъла на пар. 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН (Закон за административните нарушения и
наказания) във връзка с ал. 1, т. 6 на същия параграф.
Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 800 лева, същото, както вече беше
4
отбелязано, съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото
нарушение.
По тези съображения съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин описаното в
ЕФ нарушение и извършването му от жалбоподателя, както и че при установяване на
нарушението и/или издаването на ЕФ не са били допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените такива, т.е. опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната
му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед на изхода от делото и тъй като въззиваемата страна беше представлявана в
съдебното производство от юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 от ЗАНН
жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ – 80 лева,
който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото и
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № ...., на ОД на МВР гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА Т. М. К. от с. Бенковски, община Кирково, област Кърджали, ул. „...., ЕГН
**********, да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5