Решение по дело №659/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 162
Дата: 11 декември 2018 г. (в сила от 11 декември 2018 г.)
Съдия: Свилен Петров Сирманов
Дело: 20184500600659
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр..........Р., 11.12.........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Р.нският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание.........осми ноември…….............................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и осемнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..............................................

Членове:........Юлиян Стаменов.................................................

........Зорница Тодорова, мл.с.........

при секретаря..............Димана Стоянова.......................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Николай Николов................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов......................................................................в.н.о.х....дело №...659...по описа

за...2018...год., за да се произнесе, съобрази следното:............................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда №114 от 02.10.2018г., постановена по НОХД № 629/2018г. Районен съд - Р., признал подсъдимия М.Й.Б. за виновен в това, че на 10.07.2017г. в Р., при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място в Р., в района на кръстовището на ул.„Н.“ до пл.„В.Л.“, псувал, нанесъл удари по главата и тялото на М. М. И. от гр.В., Област - Р. и хвърлил камък срещу него, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за две години, като определил за изтърпяването им първоначален строг режим.

С присъдата, Районен съд - Р. осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР - Р. 121 лв. съдебни разноски и по сметка на Р.нски районен съд още 80 лв. разноски от съдебното производство.

Недоволен от присъдата останал адв.М.Т. ***, служебен защитник на подсъдимия М.Б., който я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която бъде признат за невинен. Алтернативно предлага да бъде намалено наложеното наказание. Оплакванията в жалбата могат да се свържат с необоснованост на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият М.Б. и защитникът, ­поддържат жалбата на наведените в нея основания.

В последната си дума подсъдимият М.Б. иска делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционният съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Р. счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият е роден на ***г***. Притежава българско гражданство. Няма образование и придобита професия. Не работи. Не е семеен. Осъждан многократно.

На 10.07.2017г., около 20 часа, свид.М. И. се прибирал към дома на ул.„Т.“ № 4 в Р.. В близост до Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване, се разминал с подсъдимия М.Б., който вървял със свид.Л. М. - негова приятелка. Подсъдимият бил употребил алкохол и се подразнил от начина по който свидетеля го гледа и го напсувал. Приближил се до него, притиснал главата му в стената на близкия трафопост и му нанесъл няколко удара с юмруци по главата. Съборил го на земята и продължил да му нанася удари с ритници. Защитавайки се, свид.М. И. го блъснал и подсъдимият също паднал на земята. Свидетелят се възползвал от това и уплашен, побягнал силно към дома си. Дей­ствията на под­съдимия били наблюдавани от свидетелите С. С., Б. М. и С. Б., които отишли при него и му казали да преустанови побоя. По повод на инцидента бил по­даден сигнал до органите на МВР и на място пристигнали дежурни по­ли­цейски служители, сред които бил и свид.А. В.. Подсъдимият се държал грубо с по-младите полицаи. Викал и крещял, поради което го от­вели в полицейското управление. По-късно свид.М. И. бил от­крит в дома си и отведен за преглед в МБАЛ - Р., тъй като имал увреж­дания по лицето.

Като анализирал тези фактически положения, първостепен­ният съд обосновано приел, че подсъдимият, осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 10.07.2017г. в Р., при условията на опасен рецидив, из­вършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и из­разяващи явно неуважение към обществото - на публично място в Р., в района на кръстовището на ул.„Н.“ до пл.„В.Л.“, псу­вал, нанесъл удари по главата и тялото на М. И. от гр.В., Област - Р. и хвърлил камък срещу него, като по своето съ­държание деянието се отличава с изключителен дързост и цинизъм.

Обосновано и в съответствие със събраните доказателства, първоинстанционният съд преценил, че деянието е извършено от него умишлено, при условията на пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което му наложил за това престъпление, Районният съд взел предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от него извънсъдебно признание и изразеното съжаление за извършеното в хода на досъдебното производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчел проявената упоритост в умисъла при извършване на престъплението и наличието на минали осъждания, извън квалификацията както и това че деянието било извършено сравнително скоро, след като е изтърпял последното наложено наказание лишаване от свобода.

Без да посочи какво съотношение между двете групи обстоятелства приема, първостепенният съд отмерил наказание лишаване от свобода за две години, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим.

Защитата твърди, че подсъдимият бил напсуван и с това пре­дизвикан от пострадалия, който в миналото също имал връзка със свид.Л. М.. Освен това, като основание за несъставомерност се изтъква липсата на възмутени от постъпката граждани, както и фактът, че камъкът не улучил пострадалия.

Тези оплаквания, релевирани още пред първата инстанция са обсъдени в мотивите. Доводите на съда, които впрочем не са коментирани от защитника, се споделят напълно от въззивната инстанция. Единствените данни, че подсъдимият е бил предизвикан, се съдържат в показанията на свидетелката Л. М., които обосновано първоинстанционният съд отказал да кредитира. Дори обаче да се приеме, че действително подсъдимият е бил предизвикан, това не води до несъставомерност на извършеното. Въпреки, че като настоящ приятел на свидетелката, той действително имал личен мотив за предприетата саморазправа, от времето, мястото и начинът на извършване на действията му се аргументира грубото нарушение на обществения ред и явно неуважение към установения обществен ред. За изключителната дързост и цинизъм на деянието сочи и последващата, с нищо непредизвикана агресия към органите на реда.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия М.Б. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложеното наказание съответства на данните за неговата личност, както и на тежестта на извършеното деяние, поради което е справед­ли­во. Следователно присъдата трябва да се потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

 Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № №114 от 02.10.2018г., постановена по НОХД № 629/2018г. от Районен съд - Р..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.