№ 2656
гр. Варна, 07.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501213 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. С. П., ЕГН********** и А. Я. Т.,
ЕГН**********, срещу Решение №1193/10.04.2023г. по гр.д. №1265/2022г. на
ВРС, 52-ри състав, с което са осъдени П. Д.а и А. Т. да преустанови, всяка от
тях, неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране в
уширението пред собствените на ищците по делото Г. Ж. Н., ЕГН**********,
и П. А. А., ЕГН**********, обекти – гараж №1 с идентификатор
№....................... и гараж №2 с идентификатор №............................, построени в
сграда с идентификатор ....................., разположена в ПИ с идентификатори
№......................... и №............................. по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „1-ва“ № 147, с които действия всяка от ответниците нарушава
правото на ищците на нормално ползване на горепосочените гаражи, както и
са осъдени ответниците за разноски пред ВРС според резултата от делото.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо, с
оглед произнасяне свръх петитум – осъждане на ответниците да не паркират в
уширението пред собствените на ищците гаражи №1 и №2, а в исковата молба
било отправно искане за осъждане на ответниците да не паркират пред самите
собствени на ищците гаражи №1 и №2. Евентуално се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, защото е основано на двете СТЕ, но същите
са базирани на неотносима, към момента на построяване на жилищната
сграда, правна регламентация. Освен това двата гаража не се ползвали като
такива, а А. Т. паркирала встрани от гаражите, без да им пречи. Заедно с това
няма пречка да съществуват „сдвоени паркоместа“, както и собствениците да
се уговарят да се паркира пред гаражите в сградата, каквато уговорка в случая
1
е била постигната. По тези причини се моли за обезсилване решението на
ВРС или за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемите депозират отговор, с който
оспорват жалбата, а доводите в нея считат за необосновани. Считат
решението за правилно и обосновано, за което излагат съображения.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Направеното искане от въззивниците за допускане
на архитектурна експертиза на четирите поставени въпроси не следва да бъде
уважавано. На първо място защото видно от протокола от о.с.з. на
08.02.2023г. пред ВРС, след изслушване на първата СТЕ ответниците са
отправили искане за повторна експертиза (уважено), както и за само един
допълнителен въпрос – този по т.1 от въззивната жалба. Останалите три
въпроса изобщо не са били релевирани във второто о.с.з. пред ВРС, най-късно
когато е следвало да бъдат заявени, а два от тях изобщо не са били оправяни
пред ВРС. Това е достатъчно за несвоевременност на искането, по въпроси
№2-4 от жалбата. Освен това те, както и първият от въпросите, не касаят
обстоятелства към настоящия момент, именно които са релевантните за
делото. Отделно ответниците не са твърдяли да са придобили учредено по
надлежен начин право на паркиране или върху „паркомясто“, за да се
изследват нормативните му предели. По тези причини не са налице
предпоставките по чл.266, ал.2 или ал.3 от ГПК, което обуславя и отхвърляне
на искането в цялост.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.09.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за
назначаването на съдебно- архитектурна експертиза, която да отговори на
поставените четири въпроса във въззивната жалба.
2
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3