Р Е Ш Е Н И Е 165
гр. Стара Загора, 19.05.2023г.
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №315 по
описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Д. Д.,
действаща като ЕТ“с.е.-Д. Д.“, ЕИК *********, със
седалище с. Братя Даскалови, чрез адв. М.С. против Решение № 24/04/1/0/01895/2/02/03/01
/изх. № 01-6500/3939 от 04.08.2020г., в частта му, в която е отказано частично
изплащане на финансова помощ по договор № 24/04/1/0/01895 от 19.09.2018г., по подмярка 4.1 – инвестиции в земеделските стопанства по ПРСР
2014-2020г. в размер на 13 902,18лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалва
процесното решение, в частта на отказана финансова помощ в размер на
13 902,18лв. по подобект „Озеленяване“, като го счита за незаконосъобразно,
издадено при не спазване на
законоустановената форма, при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. По тези доводи иска неговата отмяна.
Твърди на
първо място, че обжалваната част от
решението не съдържала фактически и прави мотиви за отказа, който формирал
ответника. Било посочено, като основание за отказа, че при проверка на място
било установено, че озеленяването не било извършено, което категорично не
отговаряло на обективната истина. Такова озеленяване имало налично както към
2020г., така и към момента на оспорването. Органът обаче се задоволил само да
посочи, че инвестицията не била извършена, но не посочил, кога извършил тази
проверка на място, от кого, какво било констатирано, запознат ли бил кандидатът
с резултатите от проверката, изложил ли възражения и по каква причина органът
не ги приел за основателни.
На
второ място се мотивира, че в решението нямало конкретни съображения, защо се
отказвало частично изплащането на финансова помощ по заявката за междинно
плащане и как точно бил определен размерът на отказаната за изплащане помощ.
Това се определя като допуснато съществено процесуално нарушение на изискването
за форма и съдържание на административния акт, тъй като препятствал правото на
защита. Поддържа се и довода, че не било вярно твърдението на органа, че
озеленяването не било изпълнено. На одобрената инвестиция на търговеца били
извършени многократни проверки от ДФЗ, като при тях било констатирано извършването
на такова, поради което не било налице основание за отказване за изплащане на
сумата по решението.
На
трето място се поддържа довода, че решението не било и правно обосновано, т.е.
не съдържало такива, тъй като в него се сочела единствено разпоредбата на
чл.47, ал.1, т.3 от Наредба №9/2015г., която уреждала условията и реда за
подпомагане по подмярка 4.1. Цитираната обаче
разпоредба в решението обаче, установявала единствено правото на органа да
одобрява или мотивирано да отказва изплащане на цялата или на част от заявената
финансова помощ, след извършен анализ на установеното от фактическа страна и
съответствието с документите между одобрената и реално извършена инвестиция. В
случая не бил налице мотивиран отказ и от страна на органа не бил извършен
анализ за установяване на фактическото съответствие и съответствие по документи
между одобрената и реално извършена инвестиция. Основанията за отказ били
посочени в сключения договор, но нито едно не било цитирано, нито органът
конкретизирал които и да е от няколкото установени.
На
последно място се претендира и допуснато нарушение на норми от АПК, като се
обобщава, че органът не изпълнил задължението си да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, което било съществено нарушение, тъй като
изобщо не ставало ясно от къде ответникът черпил информация, че озеленяването
не било извършено, кога констатирал това и пр.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се явява лично и с
пълномощник, като поддържа оспорването. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител, който от
името на доверителя си оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.09.2018г. между ДФЗ и
жалбоподателят бил сключен договор № 24/04/1/0/01895 /л.12-21 от д. №356/2022/
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
4.1 от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 за изпълнение на одобрен проект №
24/04/1/0/01895 - оранжериен комплекс в УПИ I кв. 60,
с. Мирово, общ. Братя Даскалови. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, първоначално
одобрената финансова помощ била в размер на 973 979,96лв. Съгласно чл.6, ал.1
от договора, ползвателят на помощта следвало да извърши инвестицията за срок от
24 месеца, считано от датата на подписване на договора /ал.2/, а за проекти с включени СМР или създаване на
трайни насъждения – до 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020г. Приложение
№1 към договора в табличен вид били посочени по вид, количество и одобрени за
финансиране разходи по договора, в това число авансово и междинно плащане, като
под т.10 от таблица 1 била включена дейността – подобект 6, площ за озеленяване
2319 кв. м. и размер на разходите 27 828,00лв. /одобрена субсидия 13 914,00
лв./, л. 21-22, д. №356/2022/. Към договора бил сключен Анекс №1 от 01.11.2019г. /л.30, д. №
356/2022/, с който бил променен размерът на първоначално одобрената финансова
помощ, която била определена на 973 745,60лв., съгласно Приложение №1,
както и се заличавал таблица на одобрените инвестиционни разходи и се създавала
нова, като Приложение №1 към анекса /л. 31, д. №356/2022/. Съобразно новото
приложение, за подобект 6.площ за озеленяване, одобрения за финансиране разход
вече бил в размер на 27 690,74лв., при размер на одобрената инвестиция –
9730745,06лв. На 08.04.2020г. бил сключен и Анекс №2, с който била договорена замяна на Приложение №1 към договора от
19.09.2019г. с друго Приложение към анекса /л.37-38, д. №356/2022/, съгласно
които /т. 21/ за подобект 6.площ за озеленяване, одобрената субсидия била в
размер на 13 902,18лв. На 07.07.2020г. страните сключили и Анекс № 3, с който заменили Приложение №1 към
договора /л.204-207/, като съгласно т. 17 от новото приложение за подобект 6.
Площи за озеленяване в размер на 2319 кв. м. одобрената помощ била в размер на
13 902,18лв. На 13.08.2020г. договарящите страни сключили Анекс № 4, с
който била извършена промяна в чл.6, ал.1 от договора, който придобил следния
текст - Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на този
договор в срок до 15.01.2021г. Било
посочено, че останалите текстове на договора не се променяли./л.304/. На
19.04.2021г. бил сключен и Анекс №5 към договора, с който отново било
договорено изменение на чл.6, ал.1 в смисъл на продължаване срока за изпълнение
на инвестицията, като вече била договорена датата – в срок до 15.07.2021г.,
както и била договорено ново Приложение №1 на одобрените инвестиционни разходи,
като тези, касаещи подобект 6. Площи за озеленяване останали в размер на
13 902,18лв.
На 22.10.2019г. между ЕТ и „Брико 80“ЕОО за
извършване на СМР на обект оранжериен комплекс в с. Мирово, общ. Братя
Даскалови УПИ I, кв.60 на обща стойност от
449 406,27лв. без ДДС /л. 75-77, д. №356/2022г./. Неразделна част на договора
било и Приложение №1.
От жалбоподателя била подадена до
ДФЗ, дир. „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на
селските райони“, отдел РРА гр. Хасково заявка от ЕТ „с.е.“
за плащане по подмярка 4.1 от мярка 4 по образец с
рег. №24/04/1/0/01895/2/02 от 14.05.2020г. на финансова помощ в размер на 132 182,44лв., в
която сума била включена и сума в размер на 27804,35лв. без ДДС, стойност на
разхода относно озеленяване на площ от 2319 кв. м., изпълнител „Брико 80“ЕООД
/л.9-12 от д. № 356/2022/. На 27.12.2019г. страните по този договор сключили
Анекс към него за промени в Приложение №1, съгласно Анекса, като общата
договорна стойност останала не променена. /л.81-84/. С Протокол-2 от
29.04.2020г. страните удостоверили на място на обекта извършените СМР, които
подлежали на заплащане /л.95-96, д. № 356/2022г./.
На 19.05.2020г. бил съставен
контролен лист от посещение на място /л. 182 – 193, д. № 3562022/ на инвестиция
с местонахождение с . Мирово, общ. Братя Даскалови, УПИ I,
кв. 60, относно земя, сгради, помещения и/или друга инфраструктура, машини,
съоръжения и/или технологично оборудване, както и други обекти на инвестицията,
вкл. нематериални активи. Според посочените данни в КЛ /л.185, д. № 356/2022/,
Приложение №7, относно подобект 6. Площ за озеленяване, извършилите проверката
служители на ДФЗ посочили, че при посещение на място установили засадени 5 броя
малки туи и друго озеленяване в обекта не било
установено. Видно от отбелязване в края на контролния лист, извършено от
законния представляващ ЕТ, същият посочил, че „няма забележки“, като се
удостоверява и, че документът бил представен за запознаване и подписан от Д. Д.
на 04.06.2020г. В забележка било посочено, че относно подобект „Озеленяване“
било приложено обяснение. /л.211-гръб, д. № 356/202/.
Под рег. № 01-6500/2693 от
17.06.2020г. до Д. Д., Управител на ЕТ „с.е.“ било
изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередности във връзка с Договор
24/04/1/0/01895 от 19.08.2018г. и заявка за плащане, с което бил даден 15
дневен срок за представяне на документи /л.222, д. №356/2022/. Удостоверява се
по делото, че от ЕТ били приложени изисканите документи /л. 223-240, д. №
356/2022/.
Под
изх. № 01-6500/3939 Изп. Директор на ДФЗ на осн.
чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.47, ал.1, т.3 от Наредба № 9/2015г. одобрил изплащане
на финансова помощ на ЕТ „с.е.“ по Договор
24/04/1/0/01895 от 19.08.2018г. и заявка за плащане от 14.05.2020г. в размер на
118 265,26лв. за посочените в писмото активи и отказал изплащане на
финансова помощ в размер на 13 917,18лв., от които 13 902,18лв. редукция в
следствие административни проверки относно подобект 6. Озеленяване/Ландшафтна архитектура на площ 2319 кв.м.
/л. 23-24 от делото/. От приложено на л. 243 /д. 356/2022г. /заверено копие на
пощенско известие се удостоверява, че писмото е получено от Д. Д. на 18.04.2022г.
Жалбата била подадена и
регистрирана при ответника ва 03.05.2022г., което е последният ден от срока за
обжалване, съобразно датата на съобщаването на решението, който в конкретният
случай е изтичал на 02.05.2022г., който ден е неприсъствен, съгласно чл. 154,
ал.2 от КТ.
Допълнително
се прилагат: документ за извършено плащане на сумата от 400 525,01лв
/л.25/; уведомително писмо изх. № 01-6500/330 от 226.01.2022г. и приложение
протокол от проверка на място /л.52-130/; доклад от проверка на място за
времето от 12.01. -14.01.2022г. /л.135-136/; доклад от проверка на място на ЕТ
„с.е.“ /преди окончателното плащане/, л.140-196/;
удостоверение №8/03.08.2021г. за въвеждане в експлоатация на строеж „оранжерия,
помощно обслужваща сграда с ЗП 6248,45 кв. м. и фотоволтаична система /л.209/;
окончателен доклад на „Геодет“ ЕООД от 29.07.2021г.
/л.210-221/; обяснителна записка към част на техническия проект „паркоустройство и благоустройство“ и количествена сметка
/253-255, л.257/; протокол №148 от заседание на УС на ДФЗ /л.315-316/; Протокол
№178 от заседание на УС на ДФЗ /л.317-318/;
Съдът
допусна изготвяне и изслуша съдебно агротехническа експертиза /л.262-265/,
както и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел. Св.
М. заяви, че работи в ДФЗ от 2008 г. Аз
ходил на проверката на място във връзка с подадено от земеделският
стопанин /ЗС/ заявление за междинно
плащане по неговия проект. Обектът се намирал в с. Мирово, общ. Братя
Даскалови, а проверката била месец юни 2020г. Бил заедно с колежката В. С..
Земеделският стопанин бил на мястото на проверката. Задачата им била да
проверят предмета на междинното плащане по договора, заявен от земеделския
стопанин, чрез заявката за плащане и съответно изготвения от отдел РА контролен
лист за проверка на място, за да се проверило дали инвестицията била изпълнена
или не. Към онзи етап на проверка, т.е. към подаване на междинното плащане,
изграждането на инвестицията следвало да е по-малко от 100 %. Свидетелят се
спомня, че към заявката за междинното имало такова за лаборатория с оборудване,
котелно и озеленяване. На място в с. Мирово в обекта това, което било пуснато
за проверка по контролния лист, установил, че било изпълнено, с изключение на
констатирано от тях относно озеленяването. По договор и по заявка било
озеленяването да 2,3 дка, което трябвало да се намира около лабораторията,
около котелното и около предстоящата да се изгради оранжерия. Към онзи момент,
оранжерията не била изградена, но преди това трябвало да има озеленяване. Само
зад котелното и лабораторията имало 5 бр. туи,
отразени в контролния лист и имало приложен снимков материал. Бенефициентът
беше запознат с проверката. Освен туи, трябвало да
има и райграс на площ от 2,3 дка, а на място установили бурени там, където
трябвало да има райграс. Контролният лист бил съставен и представен на
земеделския стопанин, като без възражения бил подписан от бенефициента. По инвестиционен
проект ясно се следвало, че озеленяването трябвало да бъде 2,3 дка и който
съставил контролният лист, той е описал 2,3 дка. Самият земеделски стопанин
показал къде трябва да е озеленяването. Като отишли на мястото, нямали
предварително информация по проекта, но по контролния лист било писано 2,3 дка.
На мястото обаче засаждане на трева
нямало, имало израсналите бурени, от които не можел да каже дали имало
затревяване. Бурените били навсякъде, вкл. там, където и трябвало да има
озеленяване, и поради това, че имаше бурени не установихме да има затревяване.
Визуално установил, но не разравял бурените да търси затревяване.
Жалбата е регистрирана при
ответника ва 03.05.2022г., което е последният ден от срока за обжалване, който
изтича на 02.05.2022г., който ден е неприсъствен, съгласно чл.154, ал.2 от КТ.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема оспорването за неоснователно.
По допустимостта : жалбата е
процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирана страна против
административен акт, годен за съдебен контрол в неговата неблагоприятна за
жалбоподателя част /отказ от изплащане на заявена финансова помощ/, пред местно
компетентния административен съд и в преклузивния 14
дневен срок. Не са налице други обстоятелства по см. на ч.159 от АПК, които да
правят жалбата процесуално недопустима.
По същество на спора:
Процесното решение следва да се приема за валиден
административен акт, като издаден от материално компетентния административен орган – Изп. Директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от
Закона за подпомагане на земеделските производители/, а Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане
на пазарни мерки. Ето защо,
оспореният акт, като издаден от
материално оправомощения и компетентен орган, в кръга на законоустановените
правомощия, се явява един валиден административен акт. Не се твърдят, нито се установяват други
обстоятелства, които да водят до извод за нищожността на процесната част от
решението.
Съдът
приема за спазени изискванията за форма на административния акт. Решението на органа
е издадено в предвидената от закона писмена
форма, като не се споделят
за основателни възраженията са липса /не
посочване/ на конкретни фактически основания
за издаване на акта, в частта, в
която с него се отказва изплащане на финансова помощ в размер на
13 902,18лв. /която е и обжалвана от ЕТ/. Изрично е налице запис в
процесната част на отказа от изплащане на заявено финансово подпомагане за
сумата от 13 902,18лв. относно подобект 6. Площ за озеленяване, според
който за него се налага редукция на въпросната сума, защото при посещението на
място е установено нейното не извършване. Т.е., налице е ясно и конкретно фактическо
твърдение на органа относно отказа му да изплати пълната заявена сума към
датата на подаване на заявката 14.05.2020г., съотв. и
да извърши частична редукция в размера на заявената за изплащане финансова
помощ. Неоснователно е твърдението на ЕТ, че не ставало ясно от къде точно
произтича и изводът на органа, че редукцията на заявеното плащане, съотв. отказът е именно в посочения размер на
13 902,18лв. В тази насока е безспорно удостоверено по делото /чрез
Приложение №1 на разходите за инвестицията/ част от основания административен
договор и неговите Анекси, че между страните е постигнато още преди май-юни
2020г. двустранно съгласие, т.е. и към датата на заявката за междинно плащане
на извършени разходи за подобект 6. Площи за озеленяване, съгласно което за
тази инвестиция одобрените разходи за финансиране са именно в размер на
13 902,18лв. В този смисъл пределно ясно е за засегнатото лице и защо
именно това е сумата за този подобект на одобрената инвестиция, която се
отказва изцяло да се заплати, тъй като предвидения за нея одобрен разход,
съгласно приложение №1 към договора предвижда именно такъв размер на одобрени
разходи за нея.
Неоснователно Съдът намира и
оплакването на жалбоподателя, че органът нарушил чл.35 от АПК, като не изяснил
всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Именно във връзка с подаденото от ЕТ
заявление от 14.05.2020г. за междинно плащане на направени разходи, вкл. и за
подобект 6. Озеленяване на площи на същия на 19.05.2020г. е направена проверка
на място, с цел установяване извършването на инвестициите, за които се
претендира плащане. От проверяващите е бил съставен констативен протокол, като
съобразно отразеното в него, там изрично е посочено, че при проверката са
установени засадени единствено 5 броя туи, но
предвиденото в одобрения проект за финансиране озеленяване на площ от 2319 кв. м.
не е било налице /т.е. не е изпълнено/. Самият
контролен лист е подписан от земеделският стопанин без забележка, като и
представеното обяснителна записка от него относно забележката за частта на
озеленяването не променя констатацията на органа, че към 19.05.2020г.
въпросният подобект не е изпълнен.
Тази фактическа констатация, Съдът приема за не оборена както чрез назначената съдебно агрономическа експертиза, така и чрез представените доказателства на л.209-221, които не променят фактическото установяване, удостоверено чрез контролния лист от проверката на място от 19.05.2020г., извършена във връзка с подаденото заявление за междинно плащане, при която е констатирано неизпълнение на одобрения за финансиране проект в частта му относно подобект 6. площ за озеленяване от 2319кв.м. Нито експертът успя по категоричен начин да обоснове тезата на оспорващата страна, че към м. май 2020г. е имала изпълнено озеленяване на площ от 2319 кв. м., а само обоснова вероятност за това, а въпросните писмени доказателства, чрез които жалбоподателят претендира липса на забележки в частта на озеленяването, също не постигат такава цел, тъй като са последващи във времето, т.е. те са след тази проверка от май - 2020г. и то в един значителен период след нея и не са във връзка с установяване извършването на този подобект от одобрения инвестиционен проект. Ето защо, те не могат да променят извода на органа относно фактите, които са били установени към 19.05.2020г., че подобектът озеленяване на площи от 2319 кв.м. не е бил изпълнен, а се претендира заплащане на одобрени за него разходи, чрез подаденото заявление за междино плащане.
Съдът обаче споделя за основателен доводът на жалбоподателя, че административният орган не е правно обосновал своя акт в обжалваната му част – на извършен частичен отказ от заплащане на одобрен разход за конкретен подобект. Несъмнено в решението за изплащане /редукция на финансова помощ от 08.08.2020г. визираните правни основания се свеждат до нормите на чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.47, ал.1, т.3 от Наредба №9/2015г., които са тези, обосноваващи кой е материално компетентният административен орган, който може да упражни предвиденото правомощие да откаже изплащане на поискана финансова помощ. Основанията за отказ обаче са изчерпателно посочени в друга правна норма от приложимия подзаконов нормативен акт - чл. 49 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като те са общо единадесет, но така постановения диспозитив за частичен отказ от заплащане на сумата от 13 902,18 лв., макар и фактически обоснована, то няма правна обосновка. Т.е., в обжалваната си част решението не дава правна обосновка на твърдения факт, че инвестицията „подобект 6. озеленяване на площ от 2319 кв. м.“ не е извършена, тъй като на този факт не е дадена конкретна правна обосновка по чл.49, ал.1 от Наредба №9/2015г. При условие, че законодателят изчерпателно установява единадесет правни основания да се откаже изплащане на финансова помощ, то органът е длъжен /и по силата на АПК/ да субсумира установените от него факти под съотв. и предвидена в тази норма правно основание. Еднопосочно се приема в съдебната практика, че липсата на конкретни правни основания, под които се субсумират установени фактически в административния акт, вкл. и такива чрез които се обосновава отказ за плащане за отделни разходи, няма как и е недопустимо да се преодолее от съда чрез тълкуване, особено и когато, както е в случая, не са посочения нито конкретни и съответни нормативни разпоредби, нито и/или договорните клаузи, които предполагаемо са нарушени.
От представения административен договор от 19.09.2018 г., е видно, че основание
за сключването му е разпоредбата на чл. 42, ал.
3 от Наредба
№ 9 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка
4. 1. от мярка
4. "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода
2014 – 2020 г. При това
положение условията и реда за прилагане
на посочената подмярка следва да бъдат изведени
именно от този подзаконов нормативен акт, вкл. приложим е и чл. 49, ал.1, в която разпоредба законодателят
установява правните основания да се откаже изплащане на финансова помощ. В оспорената
част на административния
акт обаче не се съдържа
каквото и да било позоваване на текст от цитираната разпоредба. Следва да се посочи, че липсата на правни
основания, на които органът е длъжен да основе постановеният от него частичен отказ за изплащане
на заявената сума, не може
да се
преодолее чрез друг акт, в който
те да се
сочат,
дори и чрез въпросният контролен
лист от проверката. При прегледа на данните от преписката дори и не се
установява документ, в който да се съдържа такава правна обосновка на
постановения частичен отказ от изплащане на поискана финансова помощ. Т.е. и в
заключение се следва, че основателно се възразява от жалбоподателя, че в оспорената част
от решението от 04.08.2020г. за отказ от изплащане
на финансова помощ в размер
на 13 902,18лв., нито в който е да е друг документ
по преписката, се установява органът да е формулирал
правно основание, което да обоснове
издаването на процесния акт, т.е. няма
посочена нито една правна норма,
на основание на която да е законово оправдано ответникът да постанови
процесната редукция на заявената за
плащане сума. От друга страна, липсата на правна
обосновка на административният акт прави невъзможно и извършването на пълна и
адекватна преценка за материалната законосъобразност на акта, тъй като
ограничава възможността Съдът да даде отговор на въпроса дали така установените
факти са правилно субсумирани от органа под
приложената от последния правна норма.
Горното
обосновава извод за незаконосъобразност на
процесното решение, в частта му на извършена редукция на заявена за изплащане
сума в размер на 13 902,18лв., поради издаването му в нарушение
на изискванията на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК - при
липса на посочване от издателя
на акта на
конкретно правно основание за постановяване
на обжалвания частичен отказ за
окончателно плащане, което представлява
самостоятелно основание за отмяната му и не налага
връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне /в този см. вж. решение Решение № 5568 от 8.06.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 2256/2022 г., IV о./
При този изход на спора, основателна е претенцията на оспорващата
страна за присъждане на направените от нея деловодни разноски, които се
доказват в общ размер на 1590 лв., от които 50 лв. заплатена ДТ, 1000 лева
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение /л. 353/ и 500 лв.
платени депозит за ВЛ /л.31 и л.325/.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
24/04/1/0/01895/2/02/03/01 /изх. № 01-6500/3939 от 04.08.2020г./, в частта, в която е отказано изплащане
на финансова помощ по договор № 24/04/1/0/01895 от 19.09.2018г., по подмярка 4.1 – инвестиции в земеделските стопанства по ПРСР
2014-2020г. в размер на 13 902,18лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие" да заплати на
ЕТ“с.е.-Д. Д.“, ЕИК *********, със
седалище с. Братя Даскалови сумата от
1 590,00 лева разноски по делото.
Решението е подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: