МОТИВИ:
Производството е образувано по въззивен протест на прокурор в РП
Пазарджик и въззивна жалба на частния
обвинител К. Д.М. против присъда постановена по НОХД № 808/2018г. на
Пазарджишкия РС.
Във въззивния протест се излагат доводи за неправилност
на постановената присъда, а именно незаконосъобразност и необоснованост. Твърди
се, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, поради което е
направил необоснован извод и е оправдал подс.П. по обвинението за измама по
чл.210, ал.1, т.5 НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. Не се
сочат нови доказателства.
Във въззивна жалба
на частния обвинител К.Д.М. ***
изготвена от повереникът му адв.И.Л. се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Прави се искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.Не
се сочат нови доказателства.
В допълнение към въззивната жалба се излагат доводи
относно допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила
касаещо предявения, но не приет за съвместно разглеждане в процеса гр.иск на К.Д.М..
Във възражение защитникът на подс.Д.П.П., адв.П.П.
развива подробно доводи защо постановената първоинстанционна оправдателна
присъда е правилна - обоснована и законосъобразна. Твърди, че в случая са
налице гражданскоправни отношения между подзащитният му и частния обвинител М.,
поради което обвинителния акт се явява необоснован. Подробно разглежда
представените по делото множество писмени доказателства, като акцентира на
показанията на св.С.. Разглежда подробно
въпросът с ипотеката върху процесния имот с оглед разпоредбите на чл.179, ал.2 ЗЗД
и обстоятелството поради което имотът не
е бил прехвърлен нотариално на М. с
оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗЗД. Сочи, че частния обвинител не е имал
средства да плати договорената с подс.П. цена и е действал недобросъвестно като
мним купувач. Прави искане за потвърждаване присъдата на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание прокурорът поддържа въззивния
протест, твърдейки, че районният съд е направил превратно тълкуване на
доказателствата по делото, поради което е направил и необоснован пи
незаконосъобразен извод, че подс.П. не е осъществил престъплението измама.
Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.П. да
бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение.
Повереникът на частния обвинител поддържа въззивната
жалба както и изложеното от прокурора. Твърди, че е установено по несъмнен
начин, че продавания имот не е собственост
на подсъдимия, както и че имота е бил ипотекиран. Твърди, че съдът е
допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, като вместо
да остави без разглеждане предявения гр.иск го е отхвърлил в определението си.
Защитникът на подс.Д.П. адв.П.П. подробно развива
оплакванията изложени във възражението против
въззивния протест и въззивната жалба. Твърди , че в случая няма никаква
измама и че М. е този който е отказал да се състави предварителен договор за
закупуването на процесния имот. Твърди, че обвинителния акт е необоснован, тъй
като прокурорът се намесва в гражданскоправните отношения между страните по
делото. Твърди, че правомощията на подзащитният му не са отнети и че той е имал
право да сключи устен договор, независимо,
че не е собственик на процесния имот с оглед взаимоотношенията му със св.С.,
който е бил собственик на имота. Твърди, че св.М. не е разполагал с пари, за да
купи имота, поради което е изплащал 30 000 лв. в рамките на две години,
след което е преустановил плащането, обосновавайки се с ипотеката върху имота,
обстоятелство което е временно и преодолимо. Излага доводи, че не са налице
нито обективните, нито субективни елементи на наказателното деяние измама, а е
налице един гражданско правен спор между подзащитният му П. и св.М.. Прави
искане за потвърждаване на присъдата.
В реплика адв.И.Л. сочи, че процесния имот не е
собственост на подс.П., не и на неговата фирма и ако повереника му беше
заплатил сумата от 100 000 лв. то тогава измамата щеше да е с повече пари
от посочената сума от обвинението в конкретния случай.
В дуплика адв.П.П. сочи, че се касае само за едно
предположение без да намира потвърждение
от събраните по делото доказателства.
Окръжният съд като
се съобрази с доводите изложени във
въззизвния протест и въззивната жалба,
съобрази възражението на подс.П. изготвено от защитникът му адв.П. и след като прецени становищата на страните в съдебно
заседание като провери законността и
обосноваността на атакуваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на
чл.314 ал.1 НПК , прие за установено следното:
С присъда от 22.04.2019г. постановена по НОХД №
808/2018г. Пазарджишкият РС е признал подс. Д.П.П. за невиновен в това, че през пролетта на
2009г. в гр.Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и
до м.февруари 2012г. е поддържал заблуждение у К.Д.М. ***, че ще му прехвърли
чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот – апартамент №3,
находящ се на ул.“Б.К.“ №** в гр.П, като в резултат на измамливото си поведение
е причинил на същия имотна вреда в големи размери – в размер на 34 440 лв.
/платена на вноски в периода 10.06.2009г. – 20.10.2011г./, и го е оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5, във вр. с
чл.209 ал.1 от НК.
Срещу така
постановената присъда на районния съд са постъпили въззивен протест и въззивна
жалба от частния обвинител в законния срок по чл.319 ал.1 НПК . Същите са допустими, като
разгледани по същество са и
основателни.
Съображенията
на съда са следните:
За да постанови оправдателната присъда
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подс. Д.П. притежавал строителна фирма и със св. В.С. имали
съвместен бизнес. Подсъдимият инвестирал в строителство на сгради върху
собствени поземлени имоти, а св.С. осъществявал строителството на същите. По
този начин била изградена и жилищна кооперация находяща се на ул. „Б. К.“ № ** в гр. Пазарджик.
За реализацията на бизнеса си обаче и снабдяване с
нужните парични средства за това, подс. П. учредявал ипотеки върху имоти, в
това число и новопостроени такива. Такава ипотека била учредена и върху
новостроящата се жилищна сграда. На ул.“Б.К.“ № **.
Преди обаче да се учреди ипотека върху посочената сграда
подс.П. на 30.03.2007г. продал
собствеността върху апартамент, находящ се на
3-етаж в новострояща се сграда на св.С..
На 02.08.2007 г. св. М.С., от която подс. П. имал дете и
която била служител в неговия офис сключила договор за кредит с Банка ДСК,
който бил обезпечен с имот нейна собственост и още един имот- апартамента на
3-ия етаж в жилищната кооперация,собственост на св.С..
През пролетта на 2009 г. св. К.М. и жената, с която
живеел на съпружески начала, св. С.Д. започнали да търсят жилище. Подс.П. и св.М. се познавали,
тъй като преди години св.М. бил закупил
от подс.П. офис на изплащане. Св. М.
потърсил подс. П. и двамата се срещнали.
В хода на разговора св. М. споделил, че търси да закупи апартамент. Подс. П. му
заявил, че има жилище за продаване, като му предложил ап.3, на ет.3 в жилищната сграда на ул. „Б.К.“ № ** в гр.
Пазарджик. След тази среща подс. П. завел и показал на св. М. и св.Д апартамента. Двамата харесали апартамента,
който бил в груб строеж и се съгласили
да го закупят.
Между подс.П. и св.М.
била постигната устна договорка, като не бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба, тъй като двамата се познавали от дълги години и си
имали взаимно доверие. Двамата се договорили св.М. да закупи апартамента за
сумата от 100 000 лв., която следвало да заплати на части, като след
изплащане на уговорената сума, подс. П. щял да прехвърли собствеността върху
апартамента. Уговорено било за всяка заплатена сума от страна на св. М. да бъде
изготвяна разписка за това, удостоверяваща, че подс. П. е получил съответната
сума.
Така от м. юни 2009 г. св. М. получил владението върху
посочения имот и започнал да извършва ремонт в него. На 10.06.2009 г. той
заплатил на подс. П. първата парична вноска в размер на 2 500 лева, а до
края на месеца още 2 500 лева на три вноски. Така св. М. продължил да
плаща вноски в различен размер, нерегулярно на подс. П. до 20.10.2011 г. За този период св.М. заплатил сума в общ размер на
30 240 лева. Между тези вноски имало и непарични вноски, а предметни,
които били остойностявани и за тях била изготвяна разписка за парична сума
равна на размера на стойността на съответната предметна престация. За всяка
една от платените вноски била изготвена разписка, удостоверяваща че същата е
направена от св. М. и че подс. П. е получил сумата. Така получаваните парични
суми от подс.П. били използвани за
покриване на част от вноските по ипотечния кредит, а останалата част от тях се
заплащала от св. С., в чиято ползва бил сключен договора за ипотечен кредит.
Св. М. обаче не заплащал редовно вноски по сключения
договор, а и св. С. изпаднала в затруднение да заплаща пълният размер на
ипотечната вноска, поради което договорът за кредит започнал да изпада в
просрочие, като на 08.11.2010 г. изпаднал в предсрочна изискуемост. Банка ДСК
възложила управлението на вземането на „******“ гр.П, като на 11.05.2011 г.
кредитът бил прехвърлен за съдебна процедура.
Станало ясно, че въпросният апартамент, който вече се
обитавал от св. М. и семейството му, ще бъде изнесен на публична продан. Св. М.
потърсил съдействието на св. Л.К., чиито адвокатски услуги ползвал от дълго
време, за да обмислят вариант, при който да могат да запазят жилището. Двамата
провели среща с управителя на банката, за да уточнят вариант, при който
жилището да бъде освободено от ипотеката. Така се стигнало до изготвяне на
тристранно споразумение от св. К., което да бъде предложено на банката и
дружеството, на което било възложено събирането на вземането. Проведени били
срещи, на които присъствал св. М., подс. П. и св. С., но така и не се стигнало
до сключването на споразумение.
Междувременно през 2015 г. апартаментът бил изнесен на
публична продан от ЧСИ и на закупен от св. С.М.- съпруга на св. В М.- брат на
св. К.М. на 26.05.2015 г., а по-късно дарен на св. К. М. и сина му.
Посочената фактическа обстановка съдът е приел, като е
кредитирал в голямата си част обясненията на подс.П. и на св.С, като е приел,че същите са
еднопосочни, хронологично точни, взаимно допълващи се помежду си, и изцяло се подкрепят от писмените доказателства
по делото, вкл. е експертното
заключение, а в една голяма част кореспондират с показанията на свидетелите М.,
Д и С..
Първоинстанционният съд приема, че причините за
неизпълнението на договора (неговото финализиране) не е в резултат на измамливи действия от страна
на подс. П., тъй като не е доказано по несъмнен начин престъпното деяние за което е обвинен и в конкретния случай не може да се обоснове наказателна отговорност извън
гражданско правните отношение между страните.
Първоинстанционният съд приема, че подс. П. е имал
възможността да прехвърли собствеността върху имота, ако св. М. беше изпълнил
своята част от договора да заплати договорената сума. Според съда липсват доказателства,
че св.М. е имал намерението да стори това. Отделно съдът приема, че той е
извършил плащания и е направил разход,
който е дължал по силата на сключения с
подс.П. устен договор.
Относно обстоятелството, че процесният апартамент към момента на
постигане на договорката между подс.П. и
св.К.М. е бил собственост на св. В С., съдът приема доводите на подс.П.,
поддържани и от защитникът му, че св. С. е бил собственик на апартамента само
по документи, или „фиктивен собственик“,
тъй като реално подс.П. правел с него
каквото си иска.
Съдът кредитира обясненията на подс.П. и показанията на
св.С.и в частта относно обстоятелството,
че тя е изготвила проект на предварителен договор, който по вина на св.К.М. не
е бил сключен, както и в частта , че още в началото на договарянето подс.П. е
уведомил св.К.М., че апартамента е ипотекиран.
Съдът приема, че между подс. П. и св. М. са били налице
договорни отношения, които обаче не са използвани от подсъдимия с измамлива цел. Договорът
между страните не е изпълнен изцяло, като причината е в св.К.М., който не е изпълнил
задължението си в срок да заплати продажната цена на апартамента. Същият не е
заплатил първоначално договорената първоначална вноска в размер на 40% от
цялата продажна цена в рамките на две години и четири месеца от момента на
сключване на устния договор до момента, в който е спрял плащанията. Въпреки
неизправността си обаче той е бил във владение на имота и е ползвал същия
необезпокояван.
Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния
съд , за да постанови оправдателна присъда по отношение на подс.Д.П. са
необосновани и незаконосъобразни. На основата на неправилната
интерпретация на доказателствата,
районният съд е извел погрешните правни изводи за това какво точно се е
случило, когато е решавал въпросите относно авторството и предмета на деянието -
по чл.210, ал.1, т.5 НК във вр.чл.209, ал.1 НК, които изводи са се оказали
определящи при постановяване на оправдателната
присъда.
Настоящата въззивна инстанция след като анализира всички
доказателства – гласни и писмени по делото,заключението на техническата
експертиза прие, че постановената от първоинстанционния съд оправдателната
присъда следва да се отмени и да се
постанови нова, с която подс.Д.П.
бъде признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 НК във вр.чл.209, ал.1 НК.
Въззивният съд приема следната фактическа обстановка:
Няма спор, че подс. Д.П. притежавал строителна фирма и
със св. В С. имали съвместен бизнес. Подсъдимият инвестирал в строителство на
сгради върху собствени поземлени имоти, а св.С. осъществявал строителството на
същите. По този начин била изградена и жилищна кооперация находяща се на ул. „Б.К.“ № ** в гр.
Пазарджик.
На 30.03.2007г. с НА №
** **, рег.№ ***, н.д.210/2007г. (вж.267, нохд № 808/2018 г.) св. В. С.
закупил за 20 000 лв. от подс.Д.П.П. апартамент № *, разположен на
трети етаж на новострояща се масивна триетажна сграда, заедно със склад № * и
гараж № *, находящи се в гр.Пазарджик, ул.“Б.К.“ № **.
На 02.08.2007 г. с
НА № *** *, рег.№ ****, н.д.515/2007г. (вж.81 и 82, нохд
№ 808/2018 г.) Банка *** ** предоставила банков кредит в размер на
165 000 лв. на св.М. А.С.със срок за погасяване 360 месеца. За
обезпечаване на всички вземания на банката произтичащи от договора за кредит-
дадената в заем сума, св.С.учредила в полза на Банка ДСК ЕАД своя собствен
недвижим имот жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находящ се в
гр.Пазарджик. За обезпечаване на същото вземане на банката св.В.С. и съпругата
му учредили в полза на Банка ДСК ЕАД ипотека върху собствения им недвижим имот,
находящ се в гр.Пазарджик, а именно апартамент № **, разположен на трети етаж
на новострояща се масивна триетажна сграда , заедно със склад № 1 и гараж № 1
находящи се в гр.Пазарджик, ул.“Б.К.“ № 56.
Св.С.и подс.Д.П. имат родено дете. Свидетелката от 1999 г. до 2015г. работила като сътрудник в офиса на подс.П. ***,
находящ се на ул.“***“ № **
През пролетта на 2009г. св.К.М. и жената с
която живеел на съпружески начала- св. С.Д.търсели да закупят жилище.
Св.К.М. потърсил подс.Д.П., тъй като двамата се познавали отпреди. През 2000 г.
майката на св.К.М. била закупила от подс. П. офис №*, в новопостроена масивна
шестетажна многофункционална сграда , разположен в гр.Пазарджик, ул.***“,
ползван от св.К.М.. В разговора проведен между двамата станало ясно, че подс.П.
може да предложи за закупуване няколко жилища, вкл. апартамент, негова
собственост, находящ се на третия етаж в
новопостроена три етажна жилищна сграда
в гр. Пазарджик, ул.“Б.К.“ № 56. Поканил св.М. да види предложения апартамент.
Двамата, св.М. и св.Д. в присъствие на подс.П.
разгледали апартамента - мезонет, който бил в недовършен вид: на тухла,
без замаска на пода без врати - имало само дограма на прозорците. Двамата
харесали жилището и изразили желание да го закупят.
Подсъдимият заявил, че ще
продаде апартамента за
100 000 лв. Св.М. предложил да се сключи предварителен договор, на което
подс.П. отговорил, че се познават и
такъв не е необходим. Тогава двамата се разбрали да направят сделката както при
покупко - продажбата на офиса, а именно
св. М. да плаща разсрочено, като
получава разписки за внесените суми. На въпрос на св.М. дали апартамента е
ипотекиран подсъдимият отговорил отрицателно, като заявил, че апартамента е без
тежести. Подс.П. заявил, че след
изплащане на уговорената сума ще му
прехвърли собствеността върху апартамента.
На 10.06.2009г. св.М., занесъл в офиса на подс. П.,*** сумата от 2500 лв. и получил разписка за
внесената сума(вж.л.12ДП). В разписката било посочено, че подс.П. получава
от св.К.М. посочената сума в брой , представляваща капаро за покупка на
апартамент № 3, разположен на трети жилищен етаж, който е изграден в „*****“
находяща се в гр.Пазарджик, ул.“Б.К.“ № **
по плана на Пазарджик. Разписката била написана от св.С., която работила
в офиса и подписана от подсъдимият и св.М..
След внасяне на посочената сума св.К.М. получил ключ от
апартамента и започнал да прави ремонт в него, за да могат със св.Д. да се
нанесат в него, тъй като очаквали дете. Двамата заживели в апартамента в края
на 2010г.
В периода от 10.06.2009г. до 20.10.2011г. св.К.М.
изплатил на вноски на подс.П. сумата от
34 400 лв.
В края на 2011г., началото на 2012г. св.К.М. се видял със
св.М. Последният знаел, че св.К.М. е закупил на изплащане апартамент от подс.П..
В разговор между двамата, св.М. споделил, че има проблеми с подс.П., както и че
апартамента, който е закупил е ипотекиран в Банка ДСК. Първоначално св. К.М.
реагирал бурно, като заявил, че това не може да е вярно, тъй като е закупувал и
други имоти от него. Отделно споделил, че се познава и е приятел със св.С.,
който строял в съдружие с подс.П., и който му бил кум на първия брак. При среща
с подс.П., св.К.М. го попитал вярно ли е, че апартамента е ипотекиран, на който
въпрос подсъдимият заявил, че не е вярно
и да не вярва на хората, които говорят такива неща.
Св.К.М. решил да
се обърне за съвет към св.Л. К. негов
адвокат. Той го попитал дали има предварителен договор с подс.П., на което
св.К.М. отговорил отрицателно, казвайки му, че има разписки за внесените от
него суми. Св.К. проверил и установил, че апартамента е собственост на друго лице и е ипотекиран в
полза на Банка ДСК. Уредил среща с директорката на банковия офис в Пазарджик и
от нея двамата разбрали, че банковия кредит не се обслужва.
Видно от писмо от Банка ДСК(вж.л.248,
нохд № 808/2018г.) св.М.С. е ползвала ипотечен кредит съгласно
договор от *** г. в размер на 165 000.00 лв. Кредита е обслужван редовно
до ****. От ***. започва забавяне на погасителните вноски. На 16.07.2009г. са
били платени просрочията. След тази дата кредита отново се изплаща със забави и
е бил в постоянно просрочие. На 20.05.2010г. е извършено преструктуриране на
кредита и е сключено допълнително споразумение от 20.10.2010г. с ползване на
гратисен период по главницата от 6 м и плащане на 50% от лихвата. Въпреки
преструктурирането на кредита отново същият не се изплаща редовно съгласно
погасителния план, като на 08.11.2010г. кредита изпада в предсрочна
изискуемост, въпреки че клиента прави вноски по кредита, сумите на се били
достатъчни, за погасяване на просрочието. На 11.05.2011г. кредита е прехвърлен
за съдебна процедура. Банката възложила управлението на вземането на „*******“
гр.Пловдив.
След като разбрали, че апартамента ,за който св.К.М.
правил вноски към подс.П. ще бъде
изнесен на публична продан св.Л. К. изготвил
предложение за споразумение, което да
бъде предложено на банката и дружеството на което бъде възложено събирането на
вземането. На няколко срещи в Пловдив в присъствието на св.П., към онзи момент
експерт обезпечение на предсрочни вземания присъствали както св.К.М., така и подс.П. и св.С., но така и не
се стигнало до споразумение.
През 2015г. апартамента бил изнесен на публична продан от
ЧСИ и на 26.05.2015г. бил закупен от св.С.М.
- съпруга на св.В. М., брат на св.К.М. за сумата от 63 354 лв. ( вж.
Постановление за възлагане на недвижим имот-л.51-52 ДП).
Съдът прие посочената фактическа обстановка въз основа на
показанията на свидетелите К.М., С. Д., М.М., С.М.,
В. М., Л. К., П. , С.Р.както и въз основа на писмените доказателства приложени
по делото, вкл. и компютърно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице А.К.Съдът не кредитира обясненията на
подс.П. и показанията на св. М.С., като намира, че същите са подчинени на изградената защитна теза на
подс.П., нелогични, неправдоподобни, опровергаващи се както от гласни,така и от писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира изцяло показанията на св.В.С., който
от една страна дълги години е работил съвместно с подс.П., а от друга е в
близки отношения и със св.К.М..
Съображенията на съда са следните:
В обясненията си пред съда подс.П. никъде не сочи, че е
уведомил св.К.М., че не той е собственик
на апартамента, който му предлага за продажба, а св.В.С.. Той заявява:“…Поддържам, че
през цялото време съм се старал да му прехвърля апартамента и да си изплати
сумата. Затова съм издавал точно разписки с адреса на апартамента…“.
Св.С.в показанията си сочи, че в деня, когато св.К.М.
донесъл първата вноска за апартамента присъствали подс.П., тя и св.В.С., което
трябва да убеди съда, че св.К.М. е знаел, че св.В.С. е действителния собственик на апартамента.
Както вече се посочи, съдът намира за недостоверни тези обяснения и показания на св.С.. От
показанията на св.С. се установява, че той на такава среща не е присъствал , не
е знаел за уговорка между тях за закупуване на процесния апартамент, нито е
присъствал когато е даден ключ за апартамента на св.К.М.. В показанията си св.С.
заявява:“
…Аз съм кум на К.от първия му брак, познаваме се, здравей и здрасти, в добри
отношения сме. Разбрах, впоследствие, че ще купува този апартамент. Той беше
правил вноски и явно ми е казал по някое време. Тогава не съм му казвал и не е
ставало въпрос, че апартамента е ипотекиран и че е на мое име…“
По делото липсва пълномощно, а и никой не твърди, че св.С.
е упълномощил подс.П. да го представлява при продажбата на процесния апаратамент,
негова собственост, придобит от него въз основа на правна сделка. Гражданското
право не познава фигурата на „фиктивния
собственик“ на недвижим имот. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Веднъж придобито, това право на собственост се ползва със закрилата на чл.17
от Конституцията и с него може да се разпореди само собственикът. С оглед на
изложеното съдът намира показанията на св.В С., в частта, с която заявява, че:
„… Апартамента
си е на П., той прави с него каквото иска…“ за правно неиздържани и
повлияни от защитната теза на подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.К.М. и св.Д., че
същите са били убедени от подс.П., че той е собственик на апартамента, който им
предлага. В тази насока са и представените разписки от които е видно, че подс.П.
е получавал внасяните от св.К.М. суми и се е подписнал под тях като получил
сумата. Няма логика с оглед близките им
отношения, ако св.К.М. е знаел, че апартамента който му се предлага за
покупка, е собственост на св.В С. да се
обърне към подс.П. за покупко-продажбата му, а не директно към св.С..
Подс.П. и св.С.са единствените, които сочат, че са
предложили на св.К.М. да сключат предварителен договор, като са му дали проект
на такъв. Според тях такъв не е бил сключен, тъй като внесената от К.М. сума не стигнала до 40 000 лв. първоначална
вноска. Св.С.сочи в показанията си също, че:
„
сградата има ипотека и че трябва да се направи частично заличаване при покупка
и по-точно при изповядване на сделката..“. По-нататък св.С.сочи, че
е изготвила проект за предварителен договор за покупко-продажба с параметри -
продажна цена 100 000 лв., срок на плащане 3 години, първоначална вноска
40% или 40000 лв.
Проект на предварителен
договор по делото липсва и такъв не е
предлаган на св.К.М.. Ако имаше такъв, то същият щеше да бъде представен от св.С.,
която твърди, че го е изготвила. По делото са представени предварителни
договори за продажба на недвижим имот(в строеж)
на подс.П. с други лица-Б.Р.от 05.06.2007г. ,от 20.05.2009г. и анекс от ****. към предварителен договор за продажба на
недвижим имот ( в строеж) със св.С.Р.,
относно апартамент № ** разположен на първи жилищен етаж в жилищна
сграда, находяща се на ул.“Б.К.“ № ** в Пазарджик. В тези предварителни
договори подс.П. е посочен като продавач, тъй като към момента на сключването им той е бил техен
собственик.
Ако действително беше изготвен проект за предварителен договор със св.К.М., то св.С.трябваше
да посочи като продавач св.В. С., като собственик на имота и тогава св.К.М.
щеше веднага да разбере, че подс.П. не е собственика на апартамента, както му
се е представил.
В показанията си
от допълнителния разпит св.К.
уточнява, че когато е говорил в предходните си показания за
предварителен договор е имал предвид т.нар. тристранно споразумение, което
следвало да изготви и да бъде представено пред „*****“.
Действително, в първоначалните си показания в св. К.
е посочил, че св. М. след като бил заплатил няколко вноски го потърсил и
му казал, че имал само устна договорка с подс. П. за покупката на апартамента и
разполагал с разписки за платените суми. Тогава св. К. му заявил, че трябвало
да има писмен договор „за да са както трябва отношенията“. Заявява също, че
макар да няма ясен спомен дали той е изготвил такъв или К.М. му е донесъл
проект на договор, както и че си спомня, че е виждал такъв договор, който той и
П. следвало да подпишат. Сочи макар с уговорката, че няма точен спомен за това,
но преди да бъде подписан договора бил проверил, че апартаментът е ипотекиран,
както и че св. К.М. бил много ядосан от този факт.
Въззивният съд приема, че в случая, с оглед отдалечеността във времето и
професията му на адвокат, имащ много срещи с различни клиенти е напълно
възможно св.К. да греши, че му е бил
представен проект за предварителен договор. По делото няма спор, че св.К.М. е
потърсил св.Л.К. едва след като е разбрал, че апартамента е ипотекиран, а това
обстоятелство става известно на св.К.М.
доста време след като прави договорка с подс.П. за закупуване на
апартамента. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на св.Л.К., депозирани
в съд.заседание проведено на 28.01.2019г.(вж.л.197-198, нохд№ 808/2018г.), който
категорично заявява, че в предходните си показания е говорил „ за предварителен договор миналия път, е имал предвид тристранния договор, който е
изготвил“. Както се посочи такъв, наречен споразумение е изготвен
значително по-късно, едва през 2013г. В този смисъл е и назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, която сочи за кореспонденция между св.К. и св.М.С.на
27.03.2013г., след инкриминирания период от време и е във връзка с изготвяното
от св.Л.К. споразумение.
С оглед на изложеното съдът приема, че е безспорно
доказано, че св.К.М. не е знаел при сключването на устния договор с подс. П., че апартаментът не
е негова собственост и че върху него е учредена ипотека, както и че незнанието на тези обстоятелства го е мотивирало да вземе решение и да
предприеме действия по имуществено разпореждане.
Съдът намира обясненията на подс.П., че през цялото време се старал да му прехвърли апартамента на
св.К.М. за неправдоподобни и правно несъстоятелни. Както вече се посочи, подс.П.
не е собственик на апартамента, не притежава пълномощно от собственика на
апартамента и не може да се разпорежда с имот, чужда собственост. Подс.П. е обещал на св.К.М., че
след изплащане на уговорената сума, ще му прехвърли собствеността върху
апартамента. Подсъдимият е искал единствено да заблуди св.М., воден от користна
цел да набави за себе си имотна облага, съзнавайки че ще причини имотна щета на
св.К.М.. С цел да създаде увереност у св.К.М., че ще изпълни обещаното да му
прехвърли апартамента след изплащане на вноските, подс.П. се е съгласил да
изготвя разписки, удостоверяващи плащането на суми от страна на св.К.М.. По този
начин подс.П. е уверявал, че след заплащане на уговорената между тях сума, представляваща
продажната цена на апартамента ще му бъде прехвърлена собствеността върху него.
Подс.П. е укрил от св.К.М., че апартамента, който му
предлага за продажба е ипотекиран в Банка ДСК още през 2007г. Още към датата на
първата вноска за апартамента, която св.К.М. е направил 10.06.2009г. кредита
вече е бил в просрочие. По време на инкриминирания период от време, когато
св.К.М. внася суми в размер на 34 440 лв. за закупуването на апартамента и
подс.П. ги приема (от 10.06.2009г. до 20.10.2011г.), съществуват проблеми с
погасяването на кредита, което налага на
20.05.2010г. да се извърши
преструктурирането му и да се сключи
допълнително споразумение от 20.10.2010г. с ползване на гратисен период по
главницата от 6 м и плащане на 50% от лихвата. Въпреки преструктурирането на
кредита отново същият не се изплаща редовно съгласно погасителния план, като на
08.11.2010г. кредита изпада в предсрочна изискуемост. Посочения период съвпада
с времето, когато св.К.М. научава за ипотеката върху апартамента и
преустановява плащането на вноски.
Обстоятелството, че на св.К.М. е даден ключ от
апартамента от подс.П. и му е позволено да го довърши и да живее в него по
никакъв начин не променя изводите, че подс.П. с цел да набави за себе си
имотна облага е поддържал заблуждение у
св.К.М., че ще му прехвърли чрез покупко-продажба собствеността върху
апартамента, като в резултат на измамливото си поведение е причинил на същия
имотна вреда. Обстоятелството, че св.К.М. е получил ключ от апартамента и е
извършил всички довършителни работи в него, за да могат със св.Д. да се нанесат
и заживеят в него не е попречило на Банка ДСК поради просрочие на кредита и
изпадането му в предсрочна изискуемост
апартамента да бъде изнесен на публична продан и съответно през 2015г. продаден
от ЧСИ за сумата от 63 354 лв.
Класическата
измама е престъпление, което се характеризира от обективна страна с няколко
особености. То е престъпление с два предмета -измамено лице и ощетено
имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на
измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по
отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено
разпореждане. Изпълнителните деяния, които законодателно са ситуирани са
няколко, сред които и инкриминираните в настоящото производство - възбуждане и
поддържане на заблуждение. От значение за обективната страна е и поведението на
измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с
имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на
съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда. От субективна
страна наказателната измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна
цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда,
че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат
неправилни представи и поддържа вече възникнали такива. Освен
това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За
субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на
подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията.
Наказателната
и гражданската измама си приличат по това, че едно физическо лице е въведено
умишлено в заблуждение относно определение факти от действителността, вследствие
на което неговата воля е опорочена и е засегната възможността му да взема
решения при познаване на действителното състояние на нещата. Налице са и
принципни разлики между наказателната и гражданската измама, които могат да
бъдат във връзка с обективната и субективната страна, общественото значение на
двата вида измама, различните правни последици.
От субективна страна е налице пряк умисъл и специална
користна цел, тъй като подс.П. е искал да набави имотна облага за себе си,
съзнавайки, че няма как да постигне облагата без причиняването на имотна вреда за
пострадалия св.К.М..
Доказателствата по делото
дават основание да се направи извод, че в момента когато подс.П. е убедил св.К.М., че той е собственик на апартамента и ще му го
продаде след изплащане на договорената сума той е съзнавал, че не може да
изпълни този свой ангажимент, тъй като
той не притежава правото на собственост върху процесния имот. За това , че
той е въвел и поддържал в заблуждение св.К.М. обективно сочат и неговите
последващи действия: убеждава св.К.М., че няма нужда от сключване на предварителен договор , а са достатъчни
разписките, които той му подписва за внесените от него суми, укриване на
обстоятелството, че апартамента е ипотекиран
и са налице сериозни затруднения по плащането на кредита, предоставянето
на ключ от апартамента.
Причинената имотна вреда на
св.К.В.М. е в размер на 34 440 лв. платена на вноски за времето от
10.06.2009г. до 20.10.2011г.
В закона няма легална
дефиниция на понятието "големи размери". С Тълкувателно
решение № *** г на
ОСНК в практиката се въведе единен критерий при неговото определяне - размера
на установената в страната минимална работна заплата. Квалифициращият признак
по чл.
210, ал. 1, т. 5 от НК
ще е налице, когато размерът на причинената вреда превишава седемдесет пъти
нейната стойност, ако друго не е посочено в закона. Този брой на минималните
работни заплати се различава от визирания в чл.
93, т. 14 от НК
критерий, определящ кои данъци са в "големи" и "особено
големи" размери. Съдът приема, че в конкретния случай са налице големи
размери, тъй като сумата надхвърля повече от 70 пъти установената за периода
минимална заплата за страната.
С оглед на
изложеното въззивният съд намира, че подс.П. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.210, ал.1, т.5 НК във
вр.чл.209, ал.1 НК през пролетта на 2009г. в гр.Пазарджик, с цел да набави
имотна облага за себе си, е възбудил и до м.февруари 2012г. е поддържал
заблуждение у К.Д.М. ***, че ще му прехвърли чрез покупко-продажба
собствеността върху недвижим имот – апартамент №3, находящ се на ул.“Б.К.“ №56
в гр.Пазарджик, като в резултат на измамливото си поведение е причинил на същия
имотна вреда в големи размери – в размер на 34 440 лв. /платена на вноски
в периода 10.06.2009г. – 20.10.2011г./.
При определяне на наказанието
което следва да се наложи на подс.П. за извършеното от него престъпно деяние
съдът се ръководи от целите на чл.36 НК,а при неговата индивидуализация от
разпоредбите на чл.54 НК. Обект на престъплението по чл. 209 - 211 от НК са обществените
отношения, осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими или
недвижими вещи, включително правото на свободно разпореждане с дадено имущество
въз основа на самостоятелно взето решение. Измамата е престъпление което се
характеризира с високата си степен на обществена опасност.
Конкретното деяние също се характеризира със сравнително висока степен на обществена
опасност, като се има предвид начина на извършване на престъпното деяние. От
друга страна съдът прие, че подс.П. е личност с ниска степен на обществена
опасност. Видно от справката за съдимост (вж.л.173 ДП) същият е неосъждан. Подс.П.
е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено на основание чл.78а ал.1 НК адм.наказание глоба в размер на 1300
лв. за извършено деяние по чл.227б, ал.2 във вр.ал.1 НК, във вр.чл.626 , ал.2, предл.трето във вр.ал.1, във вр.чл.608, ал.1 ТЗ и глобата е внесена. Същият е охарактеризиран положително. От момента на
извършване на деянието е минал значителен период от време. Съдът прие, че на
подс.П. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което определи наказание от две години лишаване от
свобода. Съдът прие, че не е наложително да се прилага разпоредбата на ал.2 от чл.210 НК,а именно конфискация до
½ на имуществото.
Съдът прие, че не съществува законова пречка за условно
осъждане. Подсъдимият не е осъждан, положително охарактеризиран и съдът прие,че
на основание чл.66 НК наложеното наказание лишаване от свобода следва да се
отложи, като се определи един по-дълъг
изпитателен срок, а именно пет години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Съдът осъди подс.П. да заплати на частния обвинител К. М.
сумата от 1000 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а на
Държавата, по сметка на Районен съд Пазарджик сумата от 235 лв. разноски по
делото за експертизи.
Съдът прие, че няма допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд в
разпоредителното заседание, когато е отказал да приеме за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск от постр.К.М.. Съдът е постановил
непрецизно определение посочвайки, че „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ“ предявения от
постр.К.М. против подс.П. гр.иск за сумата от 34 400 лв. представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди считано от датата на предявяване на
гр.иск до окончателното й изплащане. В случая повереника на частния обвинител е
имал възможност да иска поправка в протокола, респективно тълкуване, тъй
като от обстоятелствената част на
определението става ясно, че съдът отказва да приеме за съвместно разглеждане
предявения гр.иск, тъй като ще бъде затруднен наказателния процес. В случая не
е сторено това, но въззивният съд намира, че
постановения диспозитив в определението на съда няма сила на присъдено нещо и няма да е
пречка в отделен граждански процес пострадалия отново да заяви претенцията си.
По изложените съображения и на основание чл.336,ал.1,т.2 НПК съдът постанови новата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/