Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

20.05.2019 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		Съд			наказателен	Състав
На	Двадесет и шести март				Година	2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			дело номер	481			по описа за		2018	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

Постъпила е жалба от Й.И.Й. ***/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица , упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на Земеделието и храните, с което за нарушение на  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени на  Й. административни наказания :

1.Глоба по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с  чл. 84, ал.2 от същия закон;

Постановено е на основание чл.95 ал.1 и ал.2 ЗЛОД  отнемане в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението:

-ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомер „Аймпойнт“ ,

-3 бр.патрони тип „куршум“ 300 WIN.MAG ,

-2 броя фенери ,

-лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера .

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на НП , като вмененото нарушение не е извършено. Посочено е , че жалбоподателя се намирал на мястото на нарушението с цел да предпази своите недвижими имоти от бракониери,като взел за самозащита  ловната си карабина и използвайки за транспорт нерегистриран джип от своя позната без нейното знание и разрешение .Намира , че АУАН не отговаря на въведените с разпоредбата на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН изисквания за реквизити поради нечетливост и невярно място на нарушението  .

В съдебно заседание защитникът адв.Р.Б. доразвива доводите в жалбата. Сочи, че в НП в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, също не е посочено пълно и точно описание на нарушението, на мястото, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената нормативна разпоредба. Прави се искане съда да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано, като  самият жалбоподател е действал при условия на крайна необходимост .

Ответната страна РДГ-Берковица  , редовно призована, представител не изпраща .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Снети са показания от свидетели. Приложени са писмени доказателства и доказателствени средства .

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Обжалваното НП е издадено на основание чл.36 ал.2 ЗАНН въз основа на постановление на РП-Мездра от 31.08.2018 г. за отказ да се образува ДП за престъпление по чл.237 ал.2 НК,след което преписката е изпратена на АНО за налагане на  административна санкция на жалбоподателя Й.Й. по ЗЛОД  .

НП касае деяние извършено от Й.И. *** , за това , че на 25.06.2018 г. в землището на с.Струпец ,местност „Долците“ , общ.Роман , ловува в забранено за лов време , в забранено за лов място и със забранени средство –с ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомер „Аймпойнт“ и ловен фенер ,прикачен към цевта , като се движи с лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без рег.номера , с карабина извън калъфа и патрон в цевта, с което е извършил нарушение на  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча,  поради което и на основание чл. 84 ал.2  от Закона за лова и опазване на дивеча, и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени на Й. административни наказания, както следва:

1.Глоба по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с  чл. 84, ал.2 от същия закон;

Постановено е на основание чл.95 ал.1 и ал.2 ЗЛОД  отнемане в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението:

-ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомер „Аймпойнт“ ,

-3 бр.патрони тип „куршум“ 300 WIN.MAG ,

-2 броя фенери ,

-лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера .

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани очевидците И.Н. и С.С. като горски инспектори в ИАГ-София , командировани да извършват за времето от 01.06 до 30.06.2018 г. контролни проверки по ЗЛОД на територията на страната съобразно приложената на л.63 от делото заповед № БТ-329/31.05.2018 г. на ИАГ .Същите са преки очевидци и сочат , че на 25.06.2018 г.  около 20,00 часа до полунощ се намирали в гора землището на с.Струпец,общ.Мездра   във връзка с подаден сигнал за незаконен лов. На място установили сковано на дърво дървено чакало с лице в него,  което било подложено от тях на наблюдение  до около 22.00 часа  от близко разстояние,без то да ги забележи .  Около 22.00 часа забелязали, че лицето слязло от чакалото и се отправило до спрян на близо автомобил „Сузуки Самурай“ , без рег.номера , след което потеглило без да включва светлините в същото време с фенер  осветявало местността, поради спусналата се тъмнина.   Горските служители  последвали лицето, застигнали го с техния автомобил, препречили му пътя  и установили  автомобилите в покой на горския път в гората в близост до с. Струпец. Проверили  водачът на автомобила, който се оказал жалбоподателя Й.И. *** .Установили , че същия  превозва в автомобила между седалките си сглобена ловна карабина   „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомер „Аймпойнт“  и прикачен фенер на цевта  с оптичен мерник, както и подвижен фар с който осветявал района.  Карабината била с патрон в цевта, в сглобен вид , не била в калъф. Установили и  в автомобила 3 бр. патрони тип „Куршум“ за нея. На място съставили констативен протокол №152064, като описали установените обстоятелства.  Същия е приложен на л.11 /гърба от делото/, както и в материалите  по приложената прокурорска преписка.  Съставили  на Й. и АУАН т , който бил подписан  от него  с  възражение, че обикалял нивите. Била сезирана РП- Мездра с оглед проверка   по реда на чл. 145 ал.3 т.1 ЗСВ относно незаконен лов в землището на с. Струпец  от  лицето Й.Й.  покриващ евентуален състав на престъпление   по чл. 237 ал.2 НК.  Проверката  приключила  с постановление на РП-Мездра от 31.08.2018 г.  за отказ да се образува ДП .  Материалите от същата в пълнота са приложени към делото по съответния процесуален ред  като преписката е под №1485/2018 г. на РП- Мездра. 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени документи- преписка №1485/2018 г. на РП- Мездра, както и от разпита на свидетелите  И.Н. и Стилян С. ***  като очевидци установили нарушението и имащи за него преки впечатления .

Гласните доказателства – разпита на свидетелите Н. и С., както и писмените доказателства, събрани в хода на делото,  са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно жалбоподателят е санкциониран за осъществено административно нарушение по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване. Действително в показанията си служителите на ИАГ-София не посочват конкретната местност където установили нарушението , но тя е отразена в констативният протокол и АУАН и по отношение на нея не са налице възражения към момента на съставяне на сочените документи .В показанията си Н. и С.  достатъчно ясно  конкретизират, че това е гора в землището на с. Струпец, общ. Роман. В НП това място е индивидуализирано  като е добавена и м. „Долците“, което не ограничава правото на защита на жалбоподателя , тъй като местността несъмнено е установена като  „ землището на. Струпец“ .Жалбоподателя е бил наясно с нарушението и мястото му на извършване, тъй като е подписал констативен протокол и АУАН където тя е отразена .

Защитата възразява, че на жалбоподателя е представен съставен АУАН за това нарушение , който бил нечетлив.  Действително на л. 45 от делото съобразно приложения АУАН се потвърждава това обстоятелство , но следва да се отбележи , че НП е издадено по реда на чл. 36 ал.2 ЗАНН въз основа на  постановление на РП – Мездра за отказ да се образува  досъдебно производство, поради което порочността /нечетливост/  на връченият АУАН не влияе върху законосъобразността на НП.    Обжалваното НП съдържа  кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното наказателно постановление ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От обективна страна на посочената в акта дата и място  жалбоподателят е ловувал в забранено за лов време, а именно в землището на с.Струпец, като обстоятелствата сочат индивидуално ловуване около 22.00 ч., което означава, че това време е повече от  един час след залез на слънцето  и в този смисъл  съобразно часовия диапазон ловуването е забранено  по силата на  чл. 66 ал.4  от ПППЗЛОД.

Жалбоподателя  се движел  с МПС – лекотоварен автомобил марка „Сузуки Самурай“ и с 1 бр. извадена от калъф, сглобена и заредена ловна карабина с посочените по-горе номера, като ползвал забранени за лов средства – боен фар с изкуствен източник на светлина  и фенер към цевта на карабината , като вид  приспособление за  осветяване на  ловни цели. Сочените средства са забранени за използване при ловуване съгласно чл.65 т.4 и т.10 от ЗЛОД.

Терминът „ловуване„  има легална дефиниция в разпоредбата на чл. 43, ал.2 и 3 от ЗЛОД , а именно "ловуване" е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:

1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не;

2. стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

Съгласно  чл. 84, ал.2 от ЗЛОД - Когато нарушението по ал.1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.

Нарушението е извършено от Й. след като  е притежавал редовно заверен билет за лов, но без писмено  разрешително за това, като това  описание се съдържа в НП и кореспондира с правната квалификация  по чл. 84 ал.2 ЗЛОД. От субективна страна същото е извършено виновно, тъй като в качеството му на лице, което притежава разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и ловна пушка е бил длъжен да знае своите задължения като такъв, в това число и задълженията му по  чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча, които в конкретния казус виновно и съзнателно е нарушил.

Съдът посочи, че нарушението е извършено в забранено за лов време и с цитираните забранени  средства , като използваната ловна карабина сама по себе си не е  забранена заедно с прикачения бързомер , но тя  е послужила за извършване на нарушението.

В НП правната квалификация  е отразена и в изпълнително деяние  изразено в ловуване  в забранено за лов място. Свидетелските показания сочат, че ловуването е  извършено в гора , в землището на с. Струпец, в близост до ниви.При тези доказателства мястото където е извършено ловуването  съдът приема , че само по себе си не е забранено за ловуване, тъй като не попада в ограничителната разпоредба  на т.1 до т.8 на чл. 64 ЗЛОД, която забранява ловуване в разсадници, опитни полета, ливади, лозя, овощни градини, оризища  и площи с житни култури.Недоказаното изпълнително деяние „лов  в забранено място“ не опорочава санкционния обжалван акт  за нарушение по чл. 84 ал.2 ЗЛОД, тъй като  жалб. Й. несъмнено е извършил ловуване  в това място, като е нарушил забраната за времето на ловуване  и  за използваните забранени средства посочени по-горе.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение на основание същия законов текст административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева и кумулативно с това на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД – "лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години.

При определяне размера на административното наказание, съдът намира, че административно-наказващият орган се е съобразил с нормата на чл. 27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението. Начина сочи на организирана и предварителна подготовка за „ловуване“  извършено в забранено време и със забранени средства - две обстоятелства от състава на нарушението с допълнителна  укоримост в поведението – опит да се укрие от наказващите органи,  и е наложил на Й. минимално административно наказание глоба в размер на 100 лв., което съдът счита за най-подходящо в случая.

След като съобрази разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно която лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД, се лишава и от право на ловуване за срок от три години намира, както и обстоятелството, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е приложил посочената разпоредба, поради което НП се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съгласно чл. 20, ал.1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства  на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

Според чл. 95, ал.1 - 2 от ЗЛОД, при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Когато в случаите по ал.1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата.

Тълкуването на цитираните норми показва, че разпоредбите на ЗЛОД са специални по отношение на тези от ЗАНН. В чл. 95, ал.2 от ЗЛОД, обаче, е предвидено изрично само отнемането на МПС "независимо от това чия собственост е", но не и независимо на каква стойност е – спрямо характера и тежестта на нарушението, т.е. доколкото в ЗЛОД липсва изрична повеля в тази насока, приложима е общата разпоредба на ЗАНН.

Съдът намира, че административно-наказващият орган не е преценил правилно тежестта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН, предвиденото в специален закон отнемане на вещите - средство за извършване на нарушението, не се допуска в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на съответното нарушение, освен ако в съответния закон или указ не е предвидено друго.

В тази връзка съдът счита, че наложеното отнемане на лекотоварен автомобил "Сузуки Самурай" без регистрационен номер, е незаконосъобразно, доколкото стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, тъй като последното се отличава със сравнително ниска степен на обществена опасност. От друга страна доказателствата установяват, че автомобила е собственост на лицето К. П. , за което  е приложена на л. 5 от делото фактура от 11.05.2018 г.  В качеството на свидетел е разпитан собственика на автомобила П. , която сочи, че той е  използван от Й. без тя да му  е давала съгласие  и без да е уведомена за това . Липсата на знание в съзнанието на Пеева , че автомобила ще се използва за извършване на административно  нарушение , също е допълнителен  аргумент НП да бъде отменено   в частта за отнемане на този автомобил.

 В жалбата жалбоподателя сочи, че бил на мястото на нарушението с оглед да предпази свои недвижими имоти от бракониери. В тази насока е дал показания и св. В. М. , но същия не е  очевидец на такива факти, поради което съдът не кредитира неговите показания, с оглед твърдението на защитата , че жалбоподателя действал при крайна необходимост. Цялостната  верига на доказателствена съвкупност изразена в самото поведение на жалбоподателя на мястото на нарушението  обвързано с показанията  на очевидците  като служители на ИАГ-София  и съпоставено  с намерените оръжия  и забранени ловни средства в автомобила на жалбоподателя , както и състоянието  на носената от него ловна карабина  извън  калъф и с патрон в  цевта  категорично опровергават тезата на защитата, че се касае за крайна необходимост по смисъла на чл. 13 ал.1 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Не се установява непосредствена опасност  върху  жалбоподателя или негови имоти, която да бъде избегната  чрез причинени от деянието вреди или друго законосъобразно действие, в което очевидно не попада ловуването в забранено време и със забранени средства  .

Поради изложените съображения, съдът счита, че НП № 599/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица в частта, в която на основание чл. 96, ал.2 от ЗЛОД се отнема в полза на държавата - 1 бр. МПС – лекотоварен автомобил марка „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера, следва да бъде отменено в обжалваната част, като издадено в противоречие с материалния закон. В останалата част НП следва да бъде потвърдено.

Съдът приема, че наложеното наказание ще постигне целите и задачите по чл. 12 от ЗАНН за предупредително и възпитателно въздействие върху личността на нарушителя, като ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция за въздействие, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

Мотивиран  при  горните  съображения и  на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, този състав на  РС-Мездра

 

                              

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА   като правилно и законосъобразно  наказателно постановление № 599/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица , в частта с което на жалбоподателя Й.И.Й.  за нарушение на  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва:

1.Глоба по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с  чл. 84, ал.2 от същия закон,

както и на основание чл.95 ал.1  ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомер „Аймпойнт“, 3 бр.патрони тип „куршум“ 300 WIN.MAG и 2 броя фенери .

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 599/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица , в частта с която се отнема в полза на държавата – 1 бр. МПС – лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера ,използван от Й. по време на нарушението .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд -Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

                                              Районен съдия: