Решение по дело №1059/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на глава 19 от Закона за устройство на територията и чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба на А. Т. И. против Заповед №2185/20.11.2024 г. на кмета на община Казанлък, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя и на П. М. И., С. Х. К., М. С. К. и П. С. К. да премахнат незаконен строеж „пристройка-баня“, представляваща разширение на запад на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че оспорваната заповед съдържала в себе си неправилна интерпретация на юридически факти и лоша оценка па фактическата обстановка, въз основа на които административният орган бил достигнал до неправилни и погрешни изводи, които не съответствали на изнесените в ЗУТ постановки, предполагащи безспорно приемане на незаконен строеж, който задължително да подлежи на премахване. Освен това твърди, че оспореният административен акт не бил коректно мотивиран. Органът бил приел за относими редица норми, факти и обстоятелства, които нямали отношение към конкретното производство и начинът на тяхната интерпретация към разпоредения за премахване обект бил погрешен. Кметът на общината не се бил съобразил с вече известни му и относими към случая документи и административни актове, в т.ч. и такива, издадени от самия него. Оспореният административен акт бил неразбираем по отношение материалните предпоставки, съдържал и други сериозни пороци, които засягат неговата валидност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед № 2185/20.11.2024 г. на кмета на община Казанлък

Ответникът - кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител в депозираното писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли.

Заинтересованите страни: П. М. И., С. Х. К., М. С. К. и П. С. К., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по подадената жалба.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с подадена жалба вх. №194-С-1066-1/18.06.2024 г., в община Казанлък при извършена проверка от длъжностни лица при ТИКС в община Казанлък с констативен акт № 16/24.09.2024 г. (л. 15 и сл.), съставен по реда на 225а, ал. 2 ЗУТ, е установен незаконен строеж: „пристройка-баня“, представляваща разширение на запад на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Конструкцията на пристройката е масивна, с изпълнена стоманобетонна покривна плоча. Над нея от север е изграден надзид от 13 реда тухли четворки с височина около 160 см, с което е формиран едноскатен покрив с наклон север-юг. Той е изпълнен от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Приблизителни размери в план на пристройката - 250/120 см. Тя е на един етаж, разположена на западната вътрешна регулационна линия с ПИ с [идентификатор]. Констатирано е, че строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, същият е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

Срещу констативния акт е депозирано възражение от 07.10.2024 г с твърдение, че процесната пристройка представлява единствена баня и тоалетна към жилищната сграда и че при събарянето й ще се събори и къщата им.

Въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 2185 от 20.11.2024 г на кмета на община Казанлък, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: "пристройка-баня“, представляваща разширение на запад на съществуваща жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]

По делото е изслушана СТЕ, чиито фактически констатации съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. Вещото лице е установило, че пристройката, описана в Заповед № 2185 № 20.11.2024 г., не се опира до оградата между [ПИ] и [ПИ], в частност до регулационната граница между двата имота. Пристройката, описана в Заповед № 2185 № 20.11.2024 г., не се опира до сграда с идент.35167.504.467.3, която е построена на границата. При извършения оглед вещото лице е установило, че част от покривното й покритие от ЛТ ламарина навлиза в [ПИ]. Пристройката представлява баня и тоалетна. Вещото лице е установило, че в жилищната сграда няма друг санитарен възел. Към 2000 г. е действал планът от 1987 г., съгласно който четирите поземлени имота са били урегулирани в едно УПИ II - за училище. Основната жилищна сграда е изпълнена от масивна конструкция, носещи тухлени стени, гредоред на тавана, скатен покрив от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Жилищната сграда е масивна от носещи стени и на гредоред, няма изпълнени стоманобетонови елементи. Пристройката обхваща западната стена на съществувалата сградата, а другите три стени на пристройката от запад, север и юг са новопостроени. Премахването й в цялост би нарушило целостта и устойчивостта на съществуващата сграда.

Съдът допусна събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. Свидетелят Х. К. Х. познава А. и родителите му. С баща му Т. били съученици до завършване на средното си образование. Той работел в „Арсенал“ и като технолог в Крън. През 1999 г. се пенсионирал и получил шест заплати. Тогава го попитал дали може с тези пари да си направи баня и тоалетна. В двора му имало навес, около 2 и половина кв.м, и на негово място той направил банята. Съседът му Х. П. му помогнал да намери строител. Преди това в къщата нямало баня, но имало външна тоалетна, в двора. Строителят му направил стените и плочата. Направил покрив с етернитови плочи. Строителят построил външната обвивка на пристройката. Бащата на жалбоподателя си направил ВиК частта, след което измазал постройката. Между къщата и банята имало една стена. Т. построил банята през септември 2000 г. Банята била до западната ограда на имота. Оставил разстояние между банята и съседния имот.

Съдът, в резултат на извършената служебна проверка в изпълнение чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт, по отношение на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, установи следното:

По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Кои строежи са незаконни е определено в ал. 2 на чл. 225 от ЗУТ. Съгласно т. 2, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са строежите, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмета на община Казанлък.

Оспорената заповед е издадена в законоустановена писмена форма, посочен е издателят на заповедта, адресат, строежът, по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран е имотът, в който е извършено строителството. При издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗУТ. Заповедта е издадена съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ въз основа на констативен акт. Компетентни съгласно чл. 225а, ал. 2 връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са и лицата, издали констативния акт. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да подаде възражение съгласно чл. 225а ал. 2 от ЗУТ.

От описаната по-горе подробно фактическа обстановка, свързана с издаването на заповедта, е видно, че административният орган е спазил специфичната, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедурата по констатиране на незаконно строителство.

Противно на доводите на жалбоподателя, съдът намира, че обжалваната заповед е мотивирана, съдържа фактически и правни основания за издаването й, между които е налице тъждественост.

Процесната пристройка, която представлявала единствената баня с тоалетна към съществуващата жилищна сграда, не представлява самостоятелен обект по см. на ЗУТ. Следва да се отбележи, че за целите на настоящото производство неотносимо е дали пристройката съставлява или не самостоятелен обект по см на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. От значение е единствено дали представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В посочената разпоредба са изброени видовете строежи, между които фигурират и пристройките, каквато е процесната. Процесната пристройка се включва в обхвата на тази разпоредба. Ирелевантно за законността на строителството е обстоятелството, че пристройката не може да бъде обособена като самостоятелен обект. /В този смисъл Р № 5611 ОТ 15.04.2019 г. по адм. д. № 11241/2018 Г., ІІ отд. на ВАС, Р № 5657 от 11.05.2021 г. по адм. д. № 4778/2019 Г., ІІ отд. на ВАС. Въпрос на изпълнение от страна на административния орган е да се извърши премахването й, без да се засегне законно изградената жилищна сграда.

Следователно безспорно е наличието на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, доколкото постройката се включва в обхвата на тази разпоредба. С оглед отразените характеристики на строежа и описанието му в констативния акт, представляващ официален писмен документ, съставен в изискуемата от закона форма от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, съдът прави извод, че се касае за строеж от V категория, строеж от допълващото застрояване по см. на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ. За пристройката важи разрешителният режим по ЗУТ, а премахването е по реда на чл. 225а от ЗУТ, когато е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Между страните не се спори по фактите, а и от доказателствата безспорно се установява, че няма одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж за процесната пристройка. Обективният факт на липса на изискуемите строителни книжа е достатъчно основание да се приеме, че е налице незаконен строеж по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Строежът не попада в обхвата на чл. 147 и чл. 151 ЗУТ, за които се издава разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти или пък не се изисква издаване на разрешение за строеж. За строежа е необходимо одобряването на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, като същият е изпълнен без такива. По делото не се представиха документи, свързани с изграждането на пристройката, от които да се направи извод за наличие на инвестиционни проекти или разрешение за строеж. Т. е., следва изводът, че процесната пристройка е изпълнена без необходимите за това строителни книжа, поради което е незаконна.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Липсата на разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект е достатъчен факт за квалифициране на строежа като незаконен. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ императивно установява, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в следващите си разпоредби регламентира реда, по който това става.

След като се касае за строеж, то липсата на разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект безспорно го правят незаконен и подлежащ на премахване.

Премахването би могло да бъде осуетено, ако строежът е търпим.

В производството по установяване и премахване на незаконен строеж административният орган е длъжен да изследва и търпимостта на строежа по § 16 и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като при установяване на такава строежът не подлежи "на премахване и забрана за ползване". § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, за които няма строителни книжа - незаконни строежи. Статутът на търпимост на строеж възниква по силата на закона при наличието на нормативно установени кумулативни условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и на забрана ползването на основание неговата незаконност.

По изложените по-горе мотиви съдът приема за период на изграждане на пристройката 2000 г. При това установяване приложимата правна норма за търпимост на строежа е § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тоест спорът е очертан от разрешаването на въпроса, дали строежът е търпим по см. на посочената правна норма, а именно – да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При наличието на тези предпоставки строежът е търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване, като може да бъде предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти.

Към момента на изграждането на процесната постройка е действала Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно устройство от 1995 г., където в Част трета, Глава шестнадесета, Раздел I са уредени техническите правила и нормативи за изграждане на постройки от допълващо застрояване, каквато се явява и процесната. Видно от разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от Наредбата, допълващо застрояване със сгради и постройки по чл. 44, ал. 3 се разрешава съобразно режима на ползване и застрояване на съответната устройствена зона, утвърден с подробния градоустройствен план, при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и противопожарните строително-технически норми. Ал. 2 на чл. 112 от Наредбата предвижда, че сградите и постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или свързано в зоната на отстоянията между сградите на основното застрояване, като ал. 3 посочва, че те следва да бъдат едноетажни. Видно от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от същата наредба, сградите и постройките на допълващото застрояване с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване. Ал. 2 на чл. 113 пък предвижда, че при свободно разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната регулационна линия към съседния парцел (при отклонение от южната посока от 45 градуса), ако са с височина 2,5 м.

В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, процесната постройка отговаря на горните изисквания, като е разположена свързано със съществуващата сграда на основното застрояване, едноетажна е и отговаря на изискванията за отстояние, а по действащия ПУП, одобрен със Заповед № №890/25.10.2018 г., четирите имота са разделени и урегулирани в самостоятелни УПИ-та и се намират в предимно жилищна зона. С оглед на това съдът намира, че процесният строеж е напълно допустим по разпоредбите, действали към момента на изграждането му, което го прави търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и като такъв същият не подлежи на премахване и забрана за ползване. Спазени са и отстоянията до вътрешната регулационна линия на [УПИ]. В допълнение строежът отговаря и на чл. 41, ал. 1, чл. 42, ал. 1 от ЗУТ, поради което е допустим, а поради това и търпим.

.

В допълнение съдът приема, че премахването на процесната пристройка се явява непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК. Не се спори, че същата представлява единствена баня с тоалетна към единственото жилище на жалбоподателя, което се полза и обитава. От съществено значение за правилното решаване на спора е дали с разпореденото премахване е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК с оглед преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на пристройката и обществения такъв от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ премахването на санитарния възел, обслужващ единственото жилище на жалбоподателя, ще доведе до лишаване от възможност за ползването му. Премахването на незаконния строеж /представляващ единствена баня с тоалетна към жилището/ ще се яви в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, който поставя императив административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правата на оспорващия по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 17, ал. 3 вр. чл. 33 от Конституцията на Република България за неприкосновеността на частната собственост и жилището. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е "допустима" и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно, без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на "допустимостта на намесата" като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т. е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат. Установи се безспорно, че незаконният строеж е търпим строеж. Настоящият състав на съда намира, че съществуването на процесното незаконно строителство не се явява в такава степен на интензивно противоречие с установения ред на държавно управление, че да е оправдано премахването му с риск жалбоподателят да не може да ползва жилище, което обитава. Разпоредената за премахване баня с тоалетна обслужват единственото жилище на жалбоподателя. Това обстоятелство е основание за запазването й, в противен случай жилището остава непълноценно за упражняване правото на собственост. В този смисъл съдът приема, че процесната заповед и нейното изпълнение засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, респ. правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. /В този смисъл Р № 4547 от 16.04.2020 г. по адм. д. № 11693/2019 Г., ІІ отд. на ВАС, Р № 8109 от 24.06.2020 г. по адм. д. № 712/2020 Г., ІІ ОТД. НА ВАС и др./ Липсата на баня с тоалетна в жилището във всички случаи представлява непропорционална мярка, явно несъизмерима с преследваната цел да се премахне незаконен строеж. По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж е недопустимо, както и непропорционално на преследваната от закона цел. Оспореният административен акт се явява и издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост - чл. 17, ал. 3 вр., ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

Относно разноските: С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10 лв. д. т., 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за допуснатата СТЕ, или общо 1810 лв.

С оглед гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 2185/20.11.2024 година на кмета на община Казанлък.

ОСЪЖДА Община Казанлък заплати на А. Т. И., [ЕГН], сумата от 1810 /хиляда осемстотин и десет/ лева разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните