РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. Пловдив, 26.04. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ
състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П. и участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 2057
по описа за 2015 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от “Б.”АД – в несъстоятелност,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление : **, чрез процесуалния представител
адвокат К.Б. срещу Министерството на икономиката с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ и чл.4 § 3 от ДФЕС за следните искови претенции:
1.обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 6 222 716, 34 лева (шест
милиона двеста двадесет и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет
и четири стотинки);
2.лихвите върху посочената сума от
датата на постановяването на решението на Административен съд София - град
(26.07.2013 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.),
възлизащи на 1 281 616, 76 лева (един милион двеста осемдесет и една хиляди
шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки);
3.обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева);
4.лихвите върху посочената сума от датата на
извършване на нарушението - издаването на незаконосъобразната заповед
(08.10.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.),
възлизащи на 36 803, 45 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин и три лева и
четиридесет и пет стотинки);
5.лихвите върху посочените в т.1. и
т.3. суми от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на
обезщетението.
Иска се и да се осъди ответника
да заплати разноските по делото, включително
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат.
Твърденията, на които се основава
исковата молба са, че е издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката
Заповед № ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., с
която е разпоредено отнемане на лиценза на дружеството за търговска дейност с
отпадъци от черни и цветни метали. Заповедта е обжалвана пред Софийският административен
съд, като е образувано адм.дело № 6582
по описа за 2008г. Пет години
след отнемането на лиценза с Решение № 5250
от 26.07.2013г. съдът е отменил Заповед №
ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., с която е разпоредено отнемане на лиценза на
дружеството за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.
Твърденията са, че независимо от
подадената жалба до Административен съд София град срещу цитираната по-горе заповед,
в резултат на отнемането на лиценза дружеството е установило, че не би могло да
реализира предвидената програма по проект за безвъзмездно финансиране по ОП
„Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007 -
2013", в която е участвало, тъй като поради драстичното намаляване на
суровините не би могло да покрие вноските по банковите си кредити, а оттам би
компрометирало изпълнението на договора за безвъзмездно финансиране, поради
което последния не поражда действие.
Ищецът твърди още, че вследствие на незаконосъобразния
административен акт, с който е отнет лиценза на търговец на отпадъци от черни и
цветни метали са намалели суровините, с които работи дружеството, поради което е
намалял обема на работа. В резултат дружеството не е успяло да изпълни свои
договорни задължения, изгубило клиентела и работници, на които не успяло да
заплати работните им заплати, не успяло да погаси кредитните си вноски и
публичните си задължения, търпяло е лихви, глоби и санкции, изгубило е
безвъзмездното финансиране, не е успяло да покрива задълженията си към
доставчици, т.е. дружеството е претърпяло имуществени вреди.
Твърдяните имущесствени вреди са в
размер на 6 222 716, 34 лева (шест милиона двеста двадесет и две хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки), разпределени по
пера, както следва:
1.Наказателни лихви по просрочени и
изискуеми кредити - 278 374, 21 лева(двеста седемдесет и осем хиляди триста
седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) ;
2.Обезщетения на напуснали служители
поради неплатени работни заплати - 36 305, 88 лева (тридесет и шест хиляди,
триста и пет лева и осемдесет и осем стотинки) ;
3.Стойността на продадените на публична продан
земи на дружеството по изпълнителното дело с взискател “У.Б.”АД- 1 383 141
(един милион триста осемдесет и три хиляди сто четиридесет и един лева);
4.Стойността на продадените на публична продан
сгради на дружеството по изпълнителното дело е взискател “У.Б.”АД - 2 626 837,
25 лева (два милиона шестстотин двадесет и шест хиляди осемстотин тридесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки);
5.Стойността на продадените на публична продан
съоръжения на дружеството по изпълнителното дело е взискател „У. Б.* АД - 86
750, 46 лева (осемдесет и шест хиляди седемстотин и петдесет лева и четиридесет
и шест стотинки);
6. Лихви, разноски и такси по дела, заведени
от съконтрагенти за заплащане на суми по неизпълнени договори - 79 416, 55 лева
(седемдесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет хиляди лева и петдесет и
пет стотинки);
7.Лихви, глоби и санкции за неизплатени
публични задължения - 749 153, 99 лева (седемстотин четиридесет и девет хиляди
сто петдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки);
8.Безвъзмездна финансова помощ от 982 737
(деветстотин осемдесет и две хиляди седемстотин тридесет и седем) лева.
Ищецът твърди още, че в резултат
на оповестяването на заповедта за отнемане на лиценза на дружеството, то губи
безупречната си репутация на коректен търговец, губи доброто си име на коректен
клиент на банката, т.е. дружеството търпи и неимуществени вреди, съизмерими с
вредите на неговите представители.
Твърдяните неимущесствени вреди са
в размер на 50 000,000 (петдесет хиляди лева).
Претенцията с правно основание чл.4 § 3 от
ДФЕС е обоснована с доводи, че в нарушение на принципа за пропорционалността -
общ принцип на правото на Европейския съюз, за забавеното предоставяне на
поисканата от компетентните органи информация, на дружеството е наложена
несъразмерно висока санкция - отнемане на лиценз за извършване на дейността, в
резултат на което са претърпени вреди.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си
представител адвокат К.Б. поддържа депозираната искова молба, като в подкрепа
на твърденията в нея ангажира доказателства – писмени, гласни и експертни заключения. Подробни
съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото.
Ответникът
– Министерство на икономиката, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт А.М. в писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва изцяло предявения
иск. Застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция, като се поддържа, че не е налице причинна връзка между претендираните
вреди и незаконосъобразния административен акт. Подробни съображения в тази
насока се излагат в писмена защита, депозирана по делото. Заявява се и претенция
за присъждане на сторените разноски по
производството.
Участвалият в производството прокурор –
представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Административен съд – гр. Пловдив,
в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
исковете, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните прие за установено следното :
От
фактическа страна по делото не съществува спор относно обстоятелството, че ищецът
“Б.”АД е търговец, регистриран в Република България, като предметът на дейност
на дружеството е свързан с ,,проектоконструктурска и развойна дейност в
областта на търговската техника, производство на машини и съоръжения за
търговията, металолеене, вътрешно и външнотърговска дейност".
На 04.08.2008г.
е издадено наказателно постановление (НП) № 52/04.08.2008 г. на директора на
РИОСВ, въз основа на АУАН № 318/19.05.2008г. Наказателното постановление е
обжалвано пред Карловския районен съд и впоследствие е отменено.
На
11.08.2008г. Министърът на околната среда и водите е отправил до Министъра на
икономиката и енергетиката искане за отнемане лиценза на дружеството на
основание чл.59, ал. 1, т.2, буква “а“ от ЗУО. В
своето становище министърът на околната среда и водите е предложил да бъде
отнет лиценза на “Б.”АД поради това, че дружеството е извършвало търговска
дейност при липса на регистър на покупките и вноса и/или регистър на продажбите
и износа на отпадъци от черни и цветни метали. Като доказателства са
представени констативен протокол и два акта с № 000317 и № 000318 за
установяване на административно нарушение.
На
12.09.2008г. е проведено заседание на Междуведомствената комисия по чл.59, ал.2
от ЗУО, на което е взето решение за изготвяне на заповед за отнемане на
лиценза.
Междуведомствената комисията е направила
изменение на предложеното от Министерство на околната среда и водите основание
за отнемане на лиценза, а именно „липса на регистър на покупките и вноса и/или
регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали“ с
основание „мотивирано предложение от министъра на околната среда и водите“.
Със Заповед № ТРД-15-12 от 08.10.2008г., издадена от Зам.министъра
на икономиката и енергетиката е разпоредено на основание чл.59, ал.1, т.2,
б.“г“ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ отнемане на Лиценз №
449/20.10.2006г., издаден на дружество “Б.”АД, със седалище и адрес на
управление:**** с идентификационен код по регистър БУЛСТАТ № ****, представляван
от управителя Т. Г.Г. - изп.директор по ф.д № 4425/1996г. на Пловдински окръжен
съд.
Заповедта е издадена на основание
чл.59, ал.1, т.2, б.“г“ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ отм.,
предвид наличие на мотивирано предложение от министъра на околната среда и водите.
Не
се твърди и не се установява от данните по делото да е допуснато предварително
изпълнение на административния акт с разпореждане на административния орган.
Такова не следва и по силата на закона.
“Б.”АД е обжалвало Заповед №
ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., издадена от Зам.министъра на икономиката и
енергетиката пред Административен съд София град, по която е било образувано
адм.дело 6582 по описа за 2008г. С Решение № 5250 от 26.07.2013г. постановено по делото съдът е
отменил Заповед № ТРД-15-12 от
08.10.2008г., издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката.
Решението на административния съд не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 18.09.2013г.
По делото са приети като писмени доказателства
документите, представляващи пълната административна преписка относно Заповед
№ ТРД-15-12 от 08.10.2008г., издадена от
Зам.министъра на икономиката и енергетиката, отменена с Решение № 5250 от 26.07.2013г. постановено по адм.дело 6582 по описа
за 2008г. и е
приложено цитираното административно дело.
От страна на ищеца са представени и са
приобщени към доказателствения материал по делото документи, приложени към
исковата молба, в това число и Договор ТМ-****-*****/16.09.2008г. за
безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Развитие
на конкурентноспособността на българската икономика“ 2007-20013г., Договор за банков
кредит от 03.04.2008г., Договор за банков револвиращ кредит от 05.03.2009г.,
Анекси към Договора за банков револвиращ кредит, Счетоводни справки и документи
на “Б.”АД. Представени са от страна на ищеца
и са приобщени към доказателствения материал по делото и документи, касаещи “Б.Т”,
от който ““Б.”АД получило Сертификат за одобрен
доставчик и Група Е.М. клиент на дружеството, както и счетоводни документи на “Б.”АД, включително и на технически носител на информация, както
и документи под опис, съгласно молба на л.449 и сл., том 2 от делото,
включително и относно обявяване на неплатежоспособността на дружеството и
откриване на производство по несъстоятелност.
От страна
на ответника са представени и са приобщени към доказателствения материал по
делото писмени доказателства, съставляващи преписката във връзка с подаденото от “Б.”АД проектно предложение по Оперативна програма
„Развитие на конкурентноспособността на българската икономика“ ЛОТ 2007 BG********/2.1.1-01/******Технологична
модернизация на предприятията, съгласно молба на л.129 и сл., том 1 от делото.
От страна на ответника са представени и
са приобщени към доказателствения материал по делото писмо с изх.№ 92-00-172/03.02.2011г.
от Българска браншова камара Машиностроене до Министър на икономиката и
енергетиката, Заповед № РД-16-984/19.09.2008г. на Министър на икономиката и
енергетиката, Заповед № РД-16-609/09.06.2008г. на Министър на икономиката и
енергетиката, както и документи, съгласно молба на л.678, и сл. том 3 от
делото, а именно Писмо с изх.№ 26-С-353/10.08.2018г. на Министерството на икономиката, Писмо с
вх.№ 26-С-353/11.10.2017г. от “С.И.” АД до Министерство на
икономиката с приложени копия от ценоразписи за покупни цени на вторични черни
метали за периода 2007г.- 2013г.
Към
доказателствения материал по делото е приобщено и Изпълнително дело № *******/2009г.
на ЧСИ С.Г. на технически носител на информация - л.577, том 2 от делото.
В хода на
съдебното производство по инициатива на ищеца са разпитани свидетелите Ц.А.Я., Д.Н.У., И.П.Б., Н.Р.Г.
и Д.Н.С..
В хода на
съдебното производство по инициатива на ответника е разпитана свидетелката В.Т.А..
Разпитана
по делото свидетелката Я. е заявила, че “Б.”АД е член на Камарата по
машиностроене от 1998 година. От 2001г. неин ръководител станал
г-н Г., Г. бил член на съюза на
леярите до преди 4 години, и по този повод свидетелката отблизо познавала и
сътресенията във фирмата. От 1997г. в Браншовата камара се изготвяли ежемесечни
анализи за състоянието на някои от секторите на машиностроенето, основно за
металолеенето, като състоянието в този сектор било важно за целия сектор на
машиностроенето. Според свидетелката заповед за отмемане на лиценз в бранша в
леенето на стомана е обричане на предприятието, за това то да не бъде търсено
като подизпълнители от много клиенти, и в същото време съществуващите клиенти
да изпитват несигурност по изпълнението на договорените поръчки. В камарата по
машиностроене членували 80 % от фирмите по металолеене. От 2008г. основните
фирми, които давали облика и обема на производството на леярската продукция били
около 15 и една от тях била “Б.”АД,като обем, като качество, като сложност на
изпълнение на детайлите. След 2008г. “Б.”АД, от 2009г. рязко започнала да
намалява обема на производство и вече от четири години, не извършвала леярска
дейност въобще. Според свидетелката с голяма доза сигурност основната причина за това била процедурата по отнемане
на лизенза на “Б.”АД,, несигурността в
клиентите и отдръпването на местни и чужди клиенти. Процедурата по отнемане на
лиценза оказала решителна роля за намаляването на поръчките и влошаването на
дейността на дружеството. Един от съконтрагентите “Е.” се отдръпнал, за която била около 30 % от
продукцията. В периода от 5-6 години преди издаването на заповедта за отнемане
на лиценза “Б.”АД редовно, регулярно имало ръстове в годишен аспект на обема на отлятата продукция между 10 и 20%. В леярската дейност да се работи с нова
суровина било рядко срещано, и причините за това били, че чугунът е няколко пъти
по – скъп от скраба, второ самата рецепта за производството на отливки е доста
сложна и би наложила промяна на целия технологичен процес, и би оскъпило
този производствен процес. В бранша за това, че едно предприятие е в процедура по отненаме на
лиценз се разбира светкавично. Свидетелката е заявила, че е член на Комисията
по лицензирането, по служебен път й станало известно за отнемането на лиценза
на “Б.”АД,тъй като по онова време Комисията била към Министерство на
икономиката. Това било разгласено на
заседание на Комисията, в което и свидетелката участвала и взели отношение тя и
представители на Министерство на околната среда и водите. Становището на
свидетелката като представител на Камарата по машиностроене и становището на
Министерство на икономиката били, че на “Б.”АД,не
следва да се отнема лиценза.
Разпитан
по делото свидетелят У. е заявил, че е работил в “Б.”АД от м.09.2010г. до м.11.2011г.,
като административен и икономически директор, като работата му включвала
основно наблюдение на всички икономически и административни процеси, като
основен фокус било развитието на
пазарите на компаниите. Към този момент “Б.”АД,било насочено основно към външните
пазари. Когато започнал работа състоянието на дружеството не било задоволително
– ограничена база на доставките, загубени клиенти, накъсани парични потоци,
забавени заплати, демотивиран персонал. Имало проблем с доставките. Основно се
доставяли суровини за производство на метални изделия, основно скраб и
материали за изработването на отливки, основната суровина била скраб, черни
метали и елементи за производството на съответните части и детайли. Към онзи момент, свидетелят заварил само един доставчик на
скраб, с високи цени, с накъсани доставки и трудни преговори, което се отразявало
на дейността на предприятието. Някои от
основните клиенти от Българкия пазар се били оттеглили, което се свързвало с процедурата по отнемане на лиценза. Останал
само един доставчик, защото останалите са се отказвали един след друг да
доставят суровини, защото знаели за
отнемането на лиценза. Това било свързано и с рискове за доставките, които се
заплащали с отсрочен период 30-40 дни. Скрабът при производството бил основен
материал, новият материал е част от рецептата, но е минимална част, скрабът бил
основен, тъй като изисквал по – малко добавки. Новият материал бил с два пъти,
два пъти и половина по – скъп от скраба. Когато свидетелят започнал работа в
рамките на около шест месеца, направили по-активни мероприятия, с които се
опитали да привлекат фирми от Италия до Швеция, през Германия, като “******”,
един от най - големите производители на мотокари в света, други фирми - “******
- Швеция, “******”- Италия. Въпросните компании имали ясно изградени правила за
подбор на доставчици. След установяване на контакт с фирмата, се изпращали
въпросници, които се попълвали, за да се установи профила на доставчика и
рисковете, свързани с него. Проверявало се състоянието на веригата на
доставчиците на това предприятие, за да не се прекъсне производството. В този
период имало трансформация на доставките от Китай към Източна Европа. За този
период около шест месеца, имало запитване за изработка на изделия, които били
два пъти и половина от обема на
продукция на дружеството, който то е
реализирало в най – добрите си години. Тези планове за съвместна дейност почти
всички били с отказ, защото те провеждали собствени проучвания и знаели, че са
предприети административни мерки за отнемане
на лиценза. Имало само един
доставчик на основната суровина с по – висока цена на доставка на скраб. Този
тип продукция принципно бил с ниска добавена стойност и около 75% от крайното
изделие била цената на суровината. В началото имало елемент на еуфория, имали
серия срещи в Италия, Германия, Швеция. Ако и половината от тези запитвания били
осъществени, щял да се повиши
финансовият резултат. Имало няколко одита на място. Всеки един одит бил нотка
надежда за работниците, че ще се получат заплатите на време. След този период
започнало и напускането на възлови хора в дружеството, които се занимавали с
управлението на качеството на производството. Това довело до демотивация на
екипа. Свидетелят контактувал с банката - “*********” АД, която отпуснала
кредит. Банката имала практика, при просрочване на кредита да се прави по –
обстоен преглед на реалното състояние на дружеството, договори, доставки, реализация
на продукцията. Банката изисквала на шест месеца списък с потенциалните клиенти,
искала да дискутират доколко това, което дружеството е подало като клентска
база е реално осъществимо. Кредитът бил сключен при много добър лихвен процент,
дружеството е имало добри финансови показатели към момента, в който е получило
кредита. След просрочията банките минавали в другата крайност. Това, което свидетелят
заварил в дружеството бил само един доставчик, на много високи цени на доставка
на скраб. Фирмите виждали риск от започването на работа с дружеството и отказвали да работят с него.
Разпитан
по делото свидетелят Б. е заявил, че от 22-23 години търгува с отпадъчни метали.
Поддържали търговски отношения с “Б.”АД,и свидетелят бил доставчик на отпадъчна
суровина в продължение на десет години. Разбрал за процедурата по отнемане на
лиценза. Това било основание да промени търговските отношения с дружеството. Като
доставчик изпитвал несигурност, поемел риск, защото дружеството трябвало да плати суровината
Когато имало процедура по отнемане на лиценз дадено дружество ставало рисково,
защото можело да се окаже в несъстоятелност. Доставката се плащала с отложено
плащане, до 30 дни. Колегите, които доставяли суровина на “Б.”АД,се отдръпнали
спряли да работят с него, защото било в процедура по отнемане на лиценз. Свидетелят
продължил да работи с “Б.”АД, поел този риск, но увеличил цената на
доставките с около 30 %.
Разпитан
по делото свидетелят Г. е заявил, че за периода 2008г.-2012г. се явявал външен
сътрудник, служител на “Б.Т”, фирма базирана в Берлин, водеща фирма в
производството на подвижен жп състав. Рабохили по договор с “Б.Т”, като външен
офис, тоест неформален офис, подчинен на компанията. Целта на договора била
издирване, проверка и одобряване на потенциални доставчици на изделия,
необходими за производството на жп подвижни средства. “Б.Т” им възлагал с кои
български фирми да осъществяват контакти. След извършване на проучване на
фирмите в България, които се занимавали с леярни отливки, през 2008г. осъществили
контакт с “Б.”АД. Спряли се на “Б.”АД, тъй като били една от малкото фирми,
които леели стомана. “Б.Т” имало разработена система за подбор, оценка и
одобрявяне на потенциални доставчици. Това включвало комплекс от мероприятия -
посещения във фирмата, разговори, запознаване с обстановката, проверка за
наличието на серткификати, като ISO 2000, и други сертификати по отношение на
опазване на околната среда, на защита на личния състав. “Б.”АД,се очертало като
перспективен доставчик, и поради тази причина продължили по-нататък. Започнало
се с подробно искане за оферта, изпратила
се документацията, въз основа, на която “Б.Т” да разработи оферта. След оценка, съобразена
с техните изисквания се преминало към следващия етап, подготовка за одит, въз
основа на който се преценявало до колко “Б.”АД,можело да отговори на всички
критерии. Преди одита имало посещения на трима души от техния офис и трима души
от чужбина - Чехия, Франция, Полша, които на място се занимавали със
състоянието на “Б.”АД. Одитът включвал чуждестранни представители на фирмата.
Посещението в “Б.”АД,завършило положително, преценили, че фирмата ще бъде добра
като доставчик на стоманени отливки за “Б.Т”. Това бил периодът март – април
2008г. Одитът завършил с положителна оценка, имало известни забележки, но въз
основа на тях “Б.”АД,си изготвило план за отстраняване на несъответствия, и се
издал Сертификат за одобрен доставчик на “Б.Т”. Всички големи производители
като “*****” - Германи, “****” - Франция
имали собствена система за одобряване на доставчиците, но вземали под вминание
наличието на сертификат от “Б.Т”. Чрез офиса изпратили запитвания за оферти. Между
8-10 запитвания за оферти за периода 2008г.-2009г., последното било през 2010г.
Реални поръчки на “Б.”АД,не били възложени. Одитът проверявал само
възможностите за изпълнение на поръчката,
критериите за надежност на
доставчиците, оценявали се също така
рисковете, на които можел да бъде подложен доставчика, и доколко би могла да се
наруши надежността и точността на поръчката. Заповедта за отнемане на лиценза бил
съществен риск за възможността на достачика да си изпълни задълженията, реална
пречка за изпълнение на възложени поръчки. Когато “Б.Т” даде сертификат на
някоя фирма, това означавало, че те й имали доверие, но това не изключва
последващо наблюдение, и след две години се прави отново контролен одит. Не са правили конролен одит на “Б.”АД. За
конкретното изпълнение на плана за отстранявяне на несъотвествия оказвали
методическа помощ, ходели на място, проверявали документите, извършвали посещение
на производствените площи, за да се отстранят
несъответствията. През 2008г.-2009г. са проучвали и други български
производители, но “Б.”АД,бил единственият сертифициран и одобрен доставчик от “Б.Т”
от леярния бранш.
Разпитан
по делото свидетелят С. е заявил, че е работил
за “Б.”АД от 2003г. до 2010г. като Началник цех леярна. През 2008г. имало Заповед
за отнемане на лиценз, разбрал за нея от ръководството. Това се отразило върху
обема на работа, защото работили на три смени, после на две, и накрая на една
смяна. Започнал да се намалява броя на доставките, оттеглили се основни
клиенти. Контрагентът “***** се оттеглил, “******” също, те били големи фирми. Това
се отразило и на заплатите, започнали да се получават по - малко пари, това се
отразило и на броя работници. Имало напуснали и съкратени работници. Върху
качеството на работата имало също отражения. Първо напуснали най - добрите,
после и другите. Нямали водещи работници. Оттеглянето на клиентите се отразило
върху рентабилността на дружеството – големите кленти давали големия тонаж,
по-малките клиенти нямало как да запълнят кръга с такъв тонаж. Имало значение и
върху работата на самата леярна, защото не се получавало правилно разпределение
на работата, и оттам се обърквал целият цикъл на производство. Големите пещи
трябвало да леят по - малко. Имало и оттегляне на среден клас клиенти. По
принцип като се оттеглят големите клиенти, и средните клиенти се оттегляли. Имало
политика за намаляване на процента на допуснати рекламации. Преди да се
оттеглят големите клиети нямало нарастване на рекламациите. Заповедта за
отнемане на лиценз се разпространила бързо в бранша. Свидетелят е заявил, че управителят
на дружеството е подписал договор за кредит в размер на 2 556 000 евро., парите
от инвестиционния кредит били за
производството на продукция, но не знаел дали в действителност са вложени в
производството. Имало план за разширяване на производството, но с оттеглянето
на клиентите всичко спряло.
Разпитана
по делото свидетелката А. е заявила своето предположение, че е допусната
техническа грешка, като е записано, че на заседанието на 12.09.2008г. е
присъствал г-н М. – представител на браншовата камара “******”. Предполага, че
е допусната техническа грешка при изписване на името, като вместо М. А. е
записано само г-н М.Секретарят на Комисията определял дневния ред и се е
обаждал по телефона или е изпращал
имейли на съответните членове по браншовите организации. Към този момент
единствено Българска асоциация по рециклиране и браншовата камара “******” имали
представители в Комисията, без право на глас. От Българската браншова камара Машиностроене
към този момент не е имало представител. Ако е имало някой, който е бил против
отнемането на лиценза, то това е трябвало да бъде отразено в протокола. По
спомени на свидетелката самият господин С. докладвал преписката, постъпила в Министерството, защото е по предложение на
Министъра на околната среда и водите. Свидетелката е чела протокола, преди да
се подпише. Протоколът го съставил секретарят на Комисията. В протокола нямало
как да бъде пропуснато и да не бъде отбелязано становището на г-н С., тъй като
преписката била изпратена от Министъра на околна среда и водите, съответно лице,
което е представител на Министъра не можело да бъде против.
В
проведеното по делото публично съдебно заседание на 24.03.2016г. е изслушано и
прието заключение по допуснатата по инициатива на ищеца съдебно - техническа
експертиза. Заключението на вещото лице се свежда до следното :
Търговията
с черни и цветни метали е от съществено значение за производствената дейност на
ищеца, тъй като основната му дейност е свързана с изработката на метални отливки.
Стойността на метала, участващ в изработката на метални отливки е основно перо
в себестойността на готовата продукция и е съществено за съществуването на
дружеството.
След
отнемането на лиценза в производствената дейност на дружеството е настъпило
сътресение, тъй като металния скрап има съществено значение за производствената
дейност на дружеството /леене на метални отливки/, т.е. има рязък спад в
производството, респективно в приходите, а това е свързано с икономическото
съществуване на дружеството. В този контекст при разпита си в съдебно заседание
вещото лице е пояснило следното : „В записаното от мен, че
след отнемане на лиценза на дружеството в производствената дейност е настъпило
сътресение, съм имала предвид, че в публичния регистър съм направила справка на
дружествата, които са лицензирани за извършването на търговска дейност с цветни
метали и срещу името на фирма „Б.” пишеше отнет лиценз, обжалва се, затова така
съм го написала, възприела съм го като отнет. Външните производители, когато
правят проучвания за различни фирми в
публичния регистър мисля, че биха реагирали като мен. Мисля, че по този начин
се губи клиентела, като един вид антиреклама. Това е за нови кленти. Аз поради
тази причина съм решила, че и за съществуващите клиенти е така.“
В
проведеното по делото публично съдебно заседание на 04.05.2017г. е изслушано и
прието заключение по допуснатата по инициатива на ответника допълнителна съдебно
- техническа експертиза. Заключението на
вещото лице се свежда до следното :
Видно от
данните предоставени от „*******" АД и НСИ е, че спад в цените на метален
скрап /вторичен черен метал/ има в последното тримесечие на 2008г., като през
2009 г. има относително задържане на тези ниски цени, а през следващите години
достига относително високи средни нива в деветмесечието на 2008г.
Спада на
цените на ОЧЦМ в края на 2008 г. и през цялата 2009 г. няма съществено
отражение върху дейността на ищеца.
Предвид
Докладите на БАМИ/Българска асоциация на металургичната индустрия/ няма данни
спада на цените на ОЧЦМ в края на 2008 г. и през цялата 2009 г. да е повлиял
съществено в една или друга посока в отрасъла /преработвателната промишленост/.
Предвид
спецификата на дейността на ищеца от една страна „Проектоконструктурска и
развойна дейност в областта на търговската техника, производство на машини и
съоръжения за търговията, металолеене, вътрешно и външнотърговска
дейност", както и липсата на достатъчно данни точно в този сектор, а не в
металургичната индустрия като цяло, то експертизата не е могла да извърши сравнителен анализ на вноса,
износа, потреблението и вложения в производството метален скрап на сектора в
страната съпоставен с този на “Б.”АД, за периода 2007 - 2013 г.
В
проведеното по делото публично съдебно заседание на 29.03.2018г. е изслушано и
прието заключение по допуснатата по инициатива на ответника допълнителна съдебно - техническа експертиза. Заключението на
вещото лице се свежда до следното :
За експертизата е невъзможно да анализира цени
на внос и износ на черни и цветни метали в страната за периода 2007 г. - 2013
г. Може само да сравни изкупни цени на вторични черни метали с определени
технически условия на „********" АД за посочения период с извадка на цени
за покупка на метален скрап при “Б.”АДза посочения период съгласно Приложение №
1 към заключението. Там където биха могли да бъдат определени техническите
условия на закупувания от дружеството скрап цените обикновено превишават
значително представените такива от „*******" АД за същия период.
Тъй като няма разграничени данни
относно потреблението /покупко-продажбата/ на скрап от черни и цветни метали в
страната, в това число за внос и износ, за периода 2007г. - 2013г., каква част
от закупувания скрап в страната е с цел производство и каква с цел препродажба,
както и факта, че от предоставените аналитични ведомости от счетоводството на „Б."
АД са видни само количествата на получената готова продукция, а не на вложения
материал /т.е. условно би могло да се приеме, че количествата са равни, макар,
че при обработката на металния скрап определено количество от материала се
губи/, то експертизата няма как да извърши съпоставка на потреблението. Т.е.
ако се приеме, че произведените отливли в кг съгласно таблицата по т. 5 е
потреблението на метален скрап от ищцовото дружество, то няма с какво да се сравни като средно
потребление в бранша, а експертизата има данни за целия внос или износ по
периоди /от предходното заключение и ако това се приеме условно за
потребление/, но няма данни на средно потребление в бранша в годишен план.
Поради тези причини експертизата не е могла да направи съпоставка и анализ.
В разходите за основни материали
металният скрап участва приблизително 95 - 97%, а количеството на останалите
материали /добавки/, които се прибавят за получаване на качествените
характеристики /химичен състав/ на материала, от който се изработва готовата
продукция е в зависимост от съответната поръчка и варира от 3 - 5%.
Количествата произведена от “Б.”АД готова продукция и стойността й за процесния
период са представени, както следва:
|
|
2008 г. |
2009 г. |
2010 г. |
2011 г. |
2012 г. |
|
Разходи за осн.дейност отливки, в лева |
3 051 745,95 |
2 917 612,94 |
2 709 295,96 |
3 313 689,14 |
3 968 037,08 |
|
Произведени
отливки, кг |
1 399 466,655 |
1 055 917,367 |
1 356 485,095 |
1 782 201,740 |
1 944 738,527 |
|
Себестойност,
лв/кг |
2,18 |
2,76 |
2,00 |
1,86 |
2,04 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Разходите за осн. материали в
себестойността на ГП |
78,10% |
75,30% |
74,32% |
73,43% |
76,22% |
|
Разходите
за ел.енергия в себестойността на ГП |
9,99% |
14,26% |
14,10% |
18,22% |
17,78% |
В
проведеното по делото публично съдебно заседание на 19.05.2016г. е изслушано и
прието заключение по допуснатата по инициатива на ищеца съдебно - счетоводна експертиза. Заключението на вещото
лице се свежда до следното :
Общият
размер на сумите, изчислени от вещото лице по т. 6.2.1. - т. 6.2.27 от исковата
молба е посочен в табличен вид, както следва :
|
плащания |
стойност |
|
общ размер на наказателните лихви |
144879.88 |
|
общ размер
на заплатените обезщетения |
31782.75 |
|
отчетна ст-т на продадените земи |
1383141 |
|
отчетна ст-т на продадените сгради |
2626837.25 |
|
отчетна ст-т на продадените съоръжения |
86750.46 |
|
такси заведени ИД |
76384.91 |
|
лихви, глоби платени към НАП |
522719.31 |
|
общо |
4872495,56 |
Общият
размер на законната лихва върху посочената сума - в размер на 4 872 495,56лв за
периода от 26.07.2013г до 04.08.2015г е в размер на 1 003 544,06лв.
Размерът
на законната лихва върху сумата от 50 000 лева, за периода от 08.10.2008г. до
датата на подаване на исковата молба е в размер на 36 803,61лв /тридесет и шест хиляди осемстотин и три лева и 61ст./
В
проведеното по делото публично съдебно заседание на 20.09.2016г. е изслушано и
прието заключение по допуснатата по инициатива на ищеца допълнителна съдебно
- счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице се свежда до следното :
Общият
размер на сумите по т.1 до т.4 в заключението добавени към изчислените суми от
предходното заключение е посочен в табличен вид, както следва :
|
основание |
стойност |
|
общ
размер на наказателните лихви |
144879.88 |
|
общ размер на заплатените обезщетения към работници |
31782.75 |
|
отчетна ст-т на продадените земи |
1383141 |
|
отчетна ст-т на продадените сгради |
2626837.25 |
|
отчетна
ст-т на продадените съоръжения |
86750.46 |
|
такси заведени ИД |
76384.91 |
|
лихви, глоби платени към НАП |
522719.31 |
|
начислени такси, наказателни лихви
по кредити |
261274.93 |
|
неизплатени
обезщетения на работници |
8557.14 |
|
задължения към МДТ |
159913.95 |
|
задлжения към НАП |
2359004.83 |
|
такси и разноски ЧСИ |
226859.5 |
|
общо |
7888105.91 |
Общият
размер на законната лихва върху сумата - 7 888 105,91лв за периода от
26.07.2013г до 04.08.2015г е в размер на 1
624 642,18лв.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното
от правна страна:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ Държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност,
регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост
на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило
е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително
произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно
нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието
или бездействието. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото
производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно
незаконосъобразността на действието или бездействието, преюдициално в мотивите
на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с
оспорване на административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по
Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. В
настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се
претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт,
какъвто се твърди да е Заповед №
ТРД-15-12 от 08.10.2008г., издадена от Зам.министъра на икономиката и
енергетиката, отменена с Решение № 5250/26.07.2013г. на Административен съд София град,
постановено по адм.дело № 6582/2008г., и в този смисъл исковете са процесуално
допустими.
Във връзка с обсъждане на въпроса за
допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на предпоставките
за ангажиране на отговорност и елементите от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. /така Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. №
8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от 17.12.2008г. на ВАС, по
адм.дело № 9536/2008г., ІV о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III о./.
Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице,
е Министерство на икономиката, като исковете за обезщетение са предявени спрямо
юридическото лице.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите
претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата
молба, че като търговец, регистриран в Република България ищецът е претърпял
вреди от незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество, исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен/включително и нищожен/
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, издадени при или по повод изпълнението на административна дейност;
причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи
за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна
връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата и
общините. Тук под
вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от
увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от
правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира
тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт,
действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на
безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са
в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата и общините
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието
на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение,
съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за
разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за
вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на
правната норма.
С оглед фактическите
твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца са предявени осъдителни
искове при условията на обективно кумулативно съединяване за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, които черпят своето основание от разпоредбите на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4 §3 от ДФЕС, срещу ответника Министерство на икономиката,
произтичащи от незаконосъобразна Заповед
№ ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., издадена
от Зам.министъра на икономиката и енергетиката, отменена с Решение №
5250/26.07.2013г. на Административен съд София град, постановено по адм.дело №
6582/2008г.
Относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
От материалите по приложеното адм.дело № 6582/2008г. на Административен съд София град и според
констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Заповед №
ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., издадена от Зам.министъра на икономиката и
енергетиката е издадена в нарушение на закона
и като такава се явява незаконосъобразна. Решението на съда (5250/26.07.2013г.) е влязло в законна сила на 18.09.2013г., т.е. налице е първият елемент
от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се
за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
В случая
няма спор между страните, че е налице отменен административен акт. Безспорно
установено е също така и обстоятелството относно претърпените имуществени вреди
от дружеството и то се установява от
заключенията на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, които
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвени, въвеждащи в процеса с
необходимата пълнота релевантните за разрешаване на настоящия
административноправен въпрос факти и обстоятелства, кореспондиращи и с
останалия доказателствен материал по делото. Спорът в казуса се
концентрира във въпроса дали е налице причинна
връзка между търпените от ищеца вреди и отменения административен акт. В този
контекст следва да се отбележи, че дори и в случая да е налице промяна в
имуществената сфера на търговеца за процесния период 2008г. – 2013г., то не се
установява същата да е в причинна връзка с отменения административен акт.
Съдебната
практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната
сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането
- издаването на административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая няма
причинна връзка между отменената заповед, с която е разпоредено отнемане на
лиценза на дружеството и претърпените вреди (изразяващи се в
наказателни лихви по просрочени и изискуеми кредити, обезщетения за напуснали
служители, стойността на продадените на публична продан земи, сгради, съоръжения
на дружеството, лихви, разноски и такси по дела, заведени от съконтрагенти за
заплащане на суми по неизпълнени договори, лихви, глоби и санкции за
неизплатени публични задължения, безвъзмездна финансова помощ). Това е така, на първо
място защото по делото е безспорно установено, че вредите са възникнали преди заповедта
за отнемане на лиценза да е влязла в законна сила. В тази връзка и твърдените
неимуществени вреди, също не са в причинна връзка с отменения административен акт,
тъй като същите се твърди да са възникнали в период докато въпросът за
неговата законосъобразност е бил висящ. По делото е безспорно
установено, че Заповед № ТРД-15-12 от
08.10.2008 г., издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката, която е сочена като
причина за настъпването на увреда в патримониума на ищеца, не е влязла в сила,
тъй като след издаването й е била оспорена от ищеца по съдебен ред пред
Административен съд София град. Съгласно приложимото правило на чл. 166, ал.1
от Административнопроцесуалния кодекс оспорването е суспендирало влизането в
сила на административния акт. Впоследствие, с влязло в сила съдебно решение,
заповедта е и отменена. По делото също е безспорно установено, че спрямо
процесната заповед не е било допуснато предварително изпълнение по надлежния
ред - по чл. 60, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и че същия
не е подлежал на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. При това
положение, се налага изводът, че издаденият и отменен впоследствие акт, никога
не е пораждал своето правно действие, търсено от административния орган при
издаването на административния акт. Впрочем, от представените дневници за
покупките и продажбите и Справките за търговска дейност с отпадъци от черни и
цветни метали, които дружеството е представяло в Министерството на икономиката
за периода 2008г. - 2013г. е видно, че дружеството не е преустановило търговската
дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Ето защо, макар и насочен към
правната сфера на ищеца, актът не го е засегнал. За разлика от подзаконовите
нормативни административни актове, индивидуалните и общите административни
актове, не влизат в сила, ако са били оспорени в предвидения от закона срок.
Законът предвижда изключения от правилото, че невлезлият в сила акт не подлежи
на изпълнение, като допуска предварително изпълнение на общите административни
актове (чл. 180, ал. 1 АПК), а също и на индивидуалните административни актове.
Като пример може да се посочи възможността за предварително изпълнение и на
индивидуалните административни актове, които създават задължения за граждани и
организации, въз основа на влязло в сила разпореждане на административния орган
(чл. 60, ал. 1 АПК). Макар и невлезли в сила, тъй като са били обжалвани, някои
индивидуални административни актове, каквито, например, са актовете за
прекратяване на служебни правоотношения, проявяват преобразуващото си действие
още от момента на издаването. Независимо от тези ефекти, оспорването на всички
индивидуални и общи административни актове е пречка за влизането им в сила.
Съдебното решение, с което се обявяват за нищожни или се отменят, заличава с
обратна сила проявените от тях последици, така че те се считат за невъзникнали.
Това ограничава възможността за понасяне на имуществени или неимуществени вреди
от засегнатите лица само до случаите, в които актът има предварително
изпълнение. /Така и
в този смисъл са Решение № 14642 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2012 г., III о., Решение
№ 15774 от 30.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2014 г., III о./.
Доводите
на ищеца за претърпени имуществени вреди се свеждат до твърденията, че в резултат на принудителното
намаляване обема на работа, наложило се от намаляване на суровината по причина
на оттегляне на доставчици поради отнемане на
лиценза, дружеството не е успяло да изпълни свои договорни задължения,изгубило
е клиентела, изгубило е работници, на които не успяло да заплати работните
заплати, не е успяло да погаси кредитните вноски по договора за банков кредит и
имотите му са разпродадени на публична продан, не е успяло да погаси публични
задължения, за които са му начислени лихви, глоби и санкции, изгубило е безвъзмездното
финансиране по договора от 16.09.2008г. и не е успяло да покрива задълженията
си към свои доставчици.
В случая следва да се посочи и това, че с
оглед събраните доказателства по делото се налага и извода за липса на доказана пряка причинно-следствена връзка
между твърдяните вреди и отменения акт, като ищецът не е
доказал, че вредите (с оглед принудителното намаляване обема на
работата, наложило се от намаляване на суровината поради оттегляне на
доставчици), е вследствие на незаконосъобразна административен акт на Зам.министъра
на икономиката и енергетиката. Твърдяното от ищеца намаляване на обема на работата,
наложило се от намаляване на суровината, не може да се приеме като
обстоятелство, намиращо в непосредствена връзка с отменения административен
акт. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна
дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от
фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. В случая от събраните
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност не се доказа по
безспорен начин, че намаляването на обема на работата, наложило се от
намаляване на суровината, поради оттегляне на доставчици (което се твърди
да е каузалният фактор за настъпването на вредите), е настъпило само и единствено по причина на издадената
заповед, а не се дължи на настъпване на други фактори, които в една или друга
степен обуславят свой каузален принос. Действително, в подкрепа на твърденята на
ищеца в този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Н.У., Д.Н.С.,
И.П.Б.,Н.Р.Г. и отачсти показанията на свидетелката Ц.А.Я.. Свидетелите У. и С. са служители в “Б.”АД, поради
която причина, съдът преценява показанията им, при условията на чл.172 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК като
заинтересовани в полза на ищеца, и следователно като недостоверен доказателствен
източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Поради тази
причина, и при липса на убедителни доказателства по делото в подкрепа на
показанията на свидетелите, свидетелските
показания, не могат до обосноват безсъмнен и категоричен извод в подкрепа
твърденията на ищеца. Показанията на свидетеля И.П.Б., собственик на доставчика
„*****“ ЕООД също така не се кредитират от съда като достоверен източник на
данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, поради противоречието им
с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят твърди в показанията
си, че в периода след издаване на заповедта, с която е разпоредено отнемане на лиценза
до постановяване на решението на съда за нейната отмяна много доставчици са се
оттеглили, като единствено е останал „****** 2003“ ЕООД като доставчик, но със
завишени изкупни цени на суровината отпадъци от черни и цветни метели. Тези
показания на свидетеля категоричо се опровергават от експертните изводи на
вещото лице по приетата допълнителна съдебно - техническа експертиза, чието
заключение е прието в съдебно заседание на 29.03.2018г., които съдът кредитира като
компетентни и обективни, въвеждащи в процеса с необходимата пълнота
релевантните за разрешаване на настоящия административноправен въпрос факти и
обстоятелства, кореспондиращи и с останалия доказателствен материал по делото.
Видно от описаните фактури и доставчици от вещото лице в Приложение № 1 към
заключението, в периода от 01.01.2008г.
до 31.12.2012г. “Б.”АД е имало и други доставчици, различни от „*******“
ЕООД, като видно от заключението на вещото лице всички изкупни цени на
суровината, а не само на „****** 2003“ ЕООД надвишават изкупните цени на „********“
АД. Изцяло в подкрепа на експертните изводи на вещото лице, са и данните, съдържащи
се в дневниците за покупки на дружеството за периода 2007г. – 2012г., както и в
Справките за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които дружеството е представяло в Министерството на
икономиката. В този аспект следва да се преценяват и показанията на свидетеля
Узунов, че към 2010г. – 2011г., свидетелят е заварил
само един доставчик на скраб, с високи цени, с накъсани доставки и трудни
преговори, което се отразило на дейността на предприятието и показанията на
сдидетеля С., че заповедта за отнемането на лиценза довела до намаляване на
броя на доставчиците, като заинтересовани в полза на ищеца. Показанията
на разпитаната свидетелка Ц. Я. – представител на Българската браншова камара
Машиностроене в Междуведомствената комисия за лицензиране на търговската
дейност с отпадъци от черни и цветни метали, също така не се кредитират от съда
като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и
обстоятелства досежно обстоятелството, че поради отнемане на лиценза, след 2008г. от
2009г. “Б.”АД рязко започнало да намалява обема на производство и вече от
четири години, не извършвало леярска дейност въобще. Въз снова на събраните гласни и писмени
доказателства по делото, а именно писмо с изх.№ 92-00-172/03.02.2011г. от
Българска браншова камара Машиностроене до Министър на икономиката и
енергетиката, Заповед № РД-16-984/19.09.2008г. на Министър на икономиката и
енергетиката, Заповед № РД-16-609/09.06.2008г. на Министър на икономиката и
енергетиката се установява, че Я., противно на нейните твърдения, не е присъствала на заседанието на
междуведомствената комисия от 12.09.2008г., на което се е обсъждало издаването
на заповед за отнемане на лиценза на “Б.”АД, а същата е
определена за член на комисията едва със заповед на министъра през 2011г. Изцяло в кореспонденция с тези данни са и показанията
на свидетелката В.Т.А., които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, че към 2008г. не е имало
представител на Българската браншова камара Машиностроене в Междуведомствената
комисия. Тъкмо тези обстоятелства по делото
дискредитират в значителна степен показанията на свидетелката, като
обосновават ивода, че твърдяните от нея факти и обстоятелства очевидно не са и
станали известни в твърдяното служебно качество. По отношение на показанията на
свидетеля Г. – външен сътрудник за “********“, следва в случая да се
посочи, че невъзлагането на поръчки на “Б.”АД
(въпреки осъществения одит и издаване на Сертификат за одобрен доставчик от
“*****“), не би могло да се обвърже единствено с издадената
заповед, най - малкото защото не се установява причината, поради която не са
извършвани последващи контролни одити, които се изискват за сключване на
договор. Казано с други думи, от показанията на разпитания свидетел не се установява
по безспорен начин връзката между
издаването на заповедта и липсата на поръчки за сключване на договори от страна
на “Б.Т”, а именно не се установява, че издаването на заповедта, с която е
разпоредено отнемане на лиценза е единствената причина, поради която не се е
стигнало до сключване на договор с контрагента “*********“.
Горните изводи не се променят в никаква
степен, с оглед заключението на вещото лице по т.2 от приетата в съдебно
заседание на 24.03.2016г. съдебно - техническа експертиза, съгласно което след
отнемането на лиценза на дружеството в производствената дейност е настъпило
сътресение, тъй като металния скрап има съществено значение за производствената
дейност на дружеството /леене на метални отливки/, т.е. има рязък спад в
производството, респективно в приходите, а това е свързано с икономическото
съществуване на дружеството. В този контекст при разпита си в съдебно заседание
вещото лице е пояснило следното : „В записаното от мен, че след отнемане на лиценза на
дружеството в производствената дейност е настъпило сътресение, съм имала
предвид, че в публичния регистър съм направила справка на дружествата, които са
лицензирани за извършването на търговска дейност с цветни метали и срещу името
на фирма „ Б.” пишеше отнет лиценз, обжалва се, затова така съм го написала,
възприела съм го като отнет. Външните производители, когато правят проучвания
за различни фирми в публичния регистър
мисля, че биха реагирали като мен. Мисля, че по този начин се губи клиентела,
като един вид антиреклама. Това е за нови кленти. Аз поради тази причина съм
решила, че и за съществуващите клиенти е така.“ Очевидно в случая въз основа на експертното заключение на вещото лице
не може да се приеме за установено по безспорен начин, че издаването на
незаконосъобразния административен акт е единственият каузален фактор за
настъпилото сътресение в производствената дейност на дружеството, а същото не се дължи
на настъпване и на други фактори, които в една или друга степен обуславят
каузален принос. В този смисъл съдът не възприема експертните изводи на вещото
лице по т.2 от приетата съдебно - техническа експертиза, като достоверен
източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Впрочем, от представените
по делото дневници за покупките и продажбите на ““Б.”АД и справките за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които
дружеството е представяло в Министерството на икономиката се установяват
съответните количествата закупен, продаден и вложен скрап в производството през
периода 2007г. - 2013г., които очевидно не сочат на възприетото от вещото лице
сътресение в производствената дейност на ищеца и твърдяното от ищеца намаляване
обема на работата, наложило се от намаляване на суровината, поради оттегляне на
доставчици. В този аспект следва да се преценяват
и показанията на свидетеля С. и У., че заповедта за отнемането на лиценза е рефлектирала
върху обема
на работа, предизвикала е оттегляне на доставчици и клиенти, като
заинтересовани в полза на ищеца, поради противоречието им с останалите
доказателства по делото. В случая буди недоумение обстоятелството, защо при
положение, че се твърди, че “Б.”АД е имало недостиг на суровина – отпадъци от
черни и цветни метали за производствената дейност (вследствие на
оттегляне на доставчици поради заповедта, с която е разпоредено отнемане на
лиценза)
дружеството e извършвало продажба на отпадъци от черни и цветни метали през
периода, след издаване на заповедта до
нейната отмяна (видно от дневници за покупките и продажбите на
““Б.”АДи Справките за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, които
дружеството е представяло в Министерството на икономиката ), а не ги е използвало
като суровина в производството, предвид твърдяния недостиг.
В обсъжданата насока относно наличието и на други съпричиняващи фактори
за настъпилия вредоносен резултат, без всякакво съмнение ще следва да се
съобразят и данните по делото, основаващи се на докладите на БАМИ, че в края на
2008г. и през цялата 2009г. (тоест
непосредствено след издаване на заповедта за отнемане на лиценза) е налице спад на цените
на отпадъците от черни и цветни метали. В този смисъл експертният извод на вещото лице
по приетото в съдебно заседание на 04.05.2017г. заключение по допуснатата
допълнителна съдебно - техническа експертиза (което също се
възприема като компетентно и обективно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата
пълнота релевантните за разрешаване на настоящия административноправен въпрос
факти и обстоятелства, кореспондиращо и с останалия доказателствен материал по
делото), че
спада на цените на ОЧЦМ в края на 2008 г. и през цялата 2009г. няма съществено
отражение върху дейността на ищеца, не очевидно не игнорира изцяло този
каузален фактор.
Все в обсъжданата насока относно
каузалния принос не може да не се отчете и обстоятелството, че дори и при
преустановена дейност във връзка с търговия с отпадъци с черни и цветни метали
от страна на дружеството (каквато
каза се в случая не е налице, предвид липiата на предварително изпълнение на
административния акт, с който е разпоредено отнемането на лиценза, който никога
не е породил правното си действие ) не е
съществувала пречка дружеството да използва в производствената си дейност и първични суровини, вместо отпадъци от черни
и цветни метали.
Представените
от страна на ищеца и приобщени към доказателствения материал по делото писмени
доказателства, касаещи “Б.Т” (от който ““Б.”АД получило Сертификат за одобрен доставчик) и Група ******* клиент на дружеството, както и
доказателствата под опис, съгласно молба на л.449 и сл., том 2 от делото също
така в никаква степен не променят извода относно липса на доказана пряка
причинно-следствена връзка между увредата и отменения акт, като по делото
липсват доказателства, че именно заповедта за отнемане на лиценза е
единствената причина да не се стигне до сключване на договори с потенциалните
контрагенти.
В случая,
каза се дружеството претендира обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
наказателни лихви по просрочени и изискуеми кредити, обезщетения за напуснали
служители, стойността на продадените на публична продан земи, сгради, съоръжения
на дружеството, лихви, разноски и такси по дела, заведени от съконтрагенти за
заплащане на суми по неизпълнени договори, лихви, глоби и санкции за
неизплатени публични задължения, безвъзмездна финансова помощ. По отношение на
претенцията за неполучена безвъзмездна финансова помощ в размер на 982 737
лв. следва още да се посочи следното : Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се
дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати
ползи) така и неимуществени. Казано с други думи, правната теория и съдебна
практика класифицират имуществените вреди като претърпени загуби (каквито в случая са наказателните
лихви по просрочени и изискуеми кредити, обезщетенията за напуснали служители,
стойността на продадените на публична продан земи, сгради,съоръжения на
дружеството, лихвите, разноските и таксите по дела, заведени от съконтрагенти
за заплащане на суми по неизпълнени договори, лихвите, глобите и санкциите за
неизплатени публични задължения) и пропуснати ползи (каквато в случая е неполучената
безвъзмездна финансова помощ). Пропуснатата полза
представлява имуществена вреда, при която едно лице пропуска да увеличи
имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това - деликтът го е
лишил от тази възможност - от една сигурна облага. Тя е онова приращение на
имуществото на лицето, което при обикновени условия би настъпило, ако не беше незаконосъобразния
административен акт /в случая/. Лицето, което твърди, че е пропуснало да
реализира една полза, трябва да установи не само каква би била обстановката,
ако вредоносното действие не би настъпило, но още и факта, че би предприел или
вече е предприел необходимото действие за реализирането на тази полза. Едва
тогава може да се твърди, че очакваната печалба "сигурно" би
настъпила. Така е определено обсъжданото понятие общо в теорията на
облигационното отношение - /"Облигационно право-общо учение за
облигационното отношение", проф Ал. К., ДИ "Наука и изкуство",
София, 1958 г., § 53 и § 54, III т. 2, стр 323/. От събраните по делото писмени доказателства в
случая не се установява, че твърдяното приращение на имуществото – отпускане на
безвъзмездна финансова помощ в посочения размер, сигурно би настъпило при обикновените
условия, ако не беше незаконосъобразния административен акт, доколкото самия
ищец не е предприел необходимите действия за реализирането на тази полза. Видно
от доказателтвата по делото съставляващи преписката във връзка с подаденото от “Б.”АД
проектно предложение по Оперативна програма „Развитие на
конкурентноспособността на българската икономика“ ЛОТ 2007 BG******/2.1.1-01/2007
Технологична модернизация на предприятията, “Б.”АД е подписало на 16.09.2008г. Договор
№ ***-02-****/16.09.2008г. /BG*******-2.1.01-0085-C******/ по оперативна
програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013,
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура „Технологична
модернизация на предприятията“. Договорът не е влязъл в сила, по причина, че бенефициентът “Б.”АД не е представил посочените в чл.2.1 от
договора документи в срок 60 календарни дни от датата на подписването му,
съответно бенефициентът не е изпълнявал проекта в рамките на гореспоменатия
договор. Срокът за предоставяне на документите е удължаван два пъти, като
поради непредставянето им, договорът е прекратен на основание чл.2.4. от същия.
В кореспонденция с това обстоятелство по делото е приложена и разпечатка от
Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти
на ЕС в България, в която се отразява информация за договора, включително и за
неговия статус „прекратен“.
В
съответствие с установената по приложението на чл. 1 ЗОДОВ съдебна практика,
наличието на вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразна
административна дейност, техния вид и размер, не се предполага, тези
обстоятелства да подлежат на доказване. Може да бъде направено обосновано
предположение, че незаконосъобразният административен акт по принцип
предизвиква неблагоприятни последици в имуществената сфера на ищеца. Това
предположение е обосновало и законовата възможност чрез специалния иск по чл. 1
от ЗОДОВ да се търси обезщетение за вреди. Предвидена е и възможността да се
обезщетят всички вреди, които лицето е претъпяло, ако са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт. Но на обезщетение подлежат само действително
настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения
незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него, което
обстоятелство следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно иглавно
доказване.
По изложените съображения, следва да
се приеме, че в случая по отношение на претенцията за имуществени вреди липсва
третета предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а
именно липсва доказана пряка причинно-следствена връзка между увредата и отменения, като
незаконосъобразен административен акт.
Относно претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди.
Доколкото нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, има материалноправен характер, то следва, че с последната разпоредба
право на претенция за вреди имат и юридическите лица, ако те са претърпени в
разултат от незаконосъобразна административна дейност. Досежно допустимостта на
исковата претенция на ищеца за възмездяване на понесени вреди следва да се има
предвид, че след като изрично общата материална норма на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
предвижда правото на иск на юридическите лица, то исковата претенция на “Б.”АД е
допустима за разглеждане по същество.
Настоящата инстаkция намира исковата претенция за неимуществени вреди,
които претендира “Б.”АД, а именно загуба на безупречната репутация на коректен
търговец, който зачита правилата и законите на безнеса и загуба на доброто име
на коректен платец на банката за недоказана. За допустимостта на исковата
претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва
да се посочи практиката на ЕСЧП - Решение от 20.01.2005г. на Европейския съд по
правата на човека по делото “ОМО “Илинден – Пирин” и други срещу България/жалба
№ 59489/00г./, както и Решение от 16 септември 2010 г. на Европейския съд по
правата на човека по делото на Светия синод на Българската православна църква
/и други/ срещу България/. Тук може да бъде цитирана и друга съдебната практика
на ЕСПЧ по искове за неимуществени вреди, предявени от името на юридически лица
и организации - Дело Висш Духовен съвет иа Мюсюлманската общност с/у България №
39023/97 (Вж. Партия за свобода и демокрация с/у Турция [Разширена Камара], №
23885/94, абзац 57, ЕКПЧ 1999-VI11 I Freedom and Democracy Party (OZDEP)j v.
Turkey [GC], no. 23885/94, § 57, EC MR 1999-VIII; Комингерсол АД с/у Португалия
[Разширена Камара], № 35382/97, ЕКПЧ 2000-1V абзац 35 [Comingersoll S.A. v.
Portugal [GC], no 35382/97, ECHR 2000-1V, § 35]; С. и Обединената македонска организация Илинден
с/у България, № 29221/95 и 29225/95, абзац 121, ЕКПЧ 2001-IX [Stankov and the
United Macedonian Organisation Ilinden v. Bulgaria, nos. 29221/95 and 29225/95,
§ 121, ECHR 2001-IX]; и Бесарабска митрополитска църква и други с/у Молдова,
цитирано по-горе, абзац 146 [Metropolitan Church of Bessarabia and Others v.
Moldova, cited above, § 146]). По силата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, юридическите лица имат право да претендират
обезщетение, а отговорността на държавата, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ е пълна - за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, което настъпва от незаконосъобразна административна
дейност.
По въпроса за основателността на
исковата претенция следва да се вземе предвид обстоятелството, искът черпи
правното си основание от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която норма следва да се тълкува както по отношение на допустимостта,
така и спрямо начина на доказване на иска по основание и размер. От
доказателствата по делото, включително и от показанията на разпитаните
свидетели не може да се приеме, че неимуществени вреди, каквито са загуба на
безупречната репутация на коректен търговец, който зачита правилата и законите
на бизнеса и загуба на доброто име на коректен платец на банката, са доказани.
Това е необходимо, за да може бъде приложен установения от ЕСЧП принцип на
съизмеримост на неимуществените вреди на правно - организационната форма с
неимуществените вреди на нейните представители. С оглед практиката на ЕСПЧ, за
да бъде проведен успешно искът за обезщетение за неимуществените вреди на ищеца “Б.”АД, следва в процеса по доказване
настъпването на неблагоприятните последици от увреждането да бъде установено,
не само за представляващите, но и за останалите членове на организацията или да
се установи твърдяното уронване престижа на организацията, чрез доказване
факти, които по безспорен начин да наведат на извод за пострадалия авторитет на
сдружението – нещо, което не се установи в процесния случай. Ето защо исковата
претенция на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди е недоказана. /Така и
в този смисъл е Решение № 15127/18.11.2013г. на ВАС, постановено по адм.дело №
12319/2012г., III о./
Наред с гореизложеното в случая следва
да се посочи, че и по отношение на тази претенция е напълно относимо изложеното
по - горе (при
коментиране на въпроса за обезщетението за имуществените вреди) относно липсата на доказана пряка причинно-следствена връзка между вредите
и отменения акт.
По изложените съображения, следва да
се приеме, че в случая по отношение на претенцията за неимуществени вреди липсват
втората и третета предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсват доказателства за твърдяната вреда и липсва доказана пряка
причинно-следствена връзка между увредата и отменения като незаконосъобразен административен акт.
Крайният извод, който се
налага е, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива ще следва да бъде
отхвърлени.
Изложеното по-горе следва да бъде съотнесено
и към основанието на предявения иск като такова по чл.4 § 3 от ДФЕС, доколкото
към настоящия момент ( при липса на постановено
тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2/2015г. по описа на ВКС, на Общото
събрание на съдиите от Гражданската колегия и Търговската колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС)
преобладаващата съдебна практика на ВАС и ВКС, включително и на смесените
състави е, че процедурният ред за защита правата на ищеца при разглеждане на искова претенция с правно
основание чл. 4 § 3 ДЕС е този по ЗОДОВ.
С оглед изхода на спора съдът
намира за неоснователно и искането на ищеца за присъждане на разноски по
делото.
Предвид изхода на спора на ответника
следва да се присъдят разноските по производството, които се констатираха в
размер 600 лв., от които 450 лв. – разноски
за изслушани съдебни експертизи и 150 възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съгласно чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ. В случая ответникът е представляван от
юрисконсулт, при което размерът на дължимите разноски следва да бъде определен
по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Според тази разпоредба в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Тази разпоредба
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, като приложимата
разпоредба е тази на чл.25, уреждаща защита по административни дела с определен
материален интерес. Предвидено е в алинея първа, че възнаграждението е от 100
до 200 лв., като конкретният размер следва да бъде определен от съда съобразно
вида и количеството на извършената дейност. В тази насока съдът съобрази
обстоятелството, че се касае за исково производство с цена на исковете в общ
размер над 10 000 лева, като по делото са проведени повече от три съдебни
заседания, в които юрисконсултът е участвал активно като представител на ответника
и впоследствие са представени и подробни писмени бележки по същество на спора/арг
от чл.25, ал.2 от Наредбата/. Предвид това ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
С оглед посочения изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Административен съд гр.Пловдив и разноски за вещи лица по изслушаните
експертизи, съставляващи изплатен депозит за вещи лица от бюджета на съда,
които се констатираха в размер на 450 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.”АД – в несъстоятелност, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : **, чрез процесуалния представител адвокат К.Б. искове с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.4
§ 3 от ДФЕС, срещу Министерството на икономиката за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразна Заповед
№ ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. издадена от
Зам.министъра на икономиката и енергетиката, с която е разпоредено отнемане на
лиценза на дружеството за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, отменена по съответния
ред с Решение № 5250 от 26.07.2013г. на Административен съд
София град,
постановено по адм.дело № 6582 по описа за 2008г. както следва :
1.обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 6 222 716, 34 лева (шест милиона двеста двадесет
и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки);
2.лихвите върху посочената сума от датата на
постановяването на решението на Административен съд София - град (26.07.2013
г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 1 281
616, 76 лева (един милион двеста осемдесет и една хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки);
3.обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева);
4.лихвите върху посочената сума от датата на
извършване на нарушението - издаването на незаконосъобразната заповед
(08.10.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.),
възлизащи на 36 803, 45 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин и три лева и
четиридесет и пет стотинки);
5.лихвите върху посочените в т.1. и т.3. суми
от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на обезщетението.
ОСЪЖДА “Б.”АД-в несъстоятелност, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : **, да заплати на Министерство
на икономиката сумата в размер на 600,
00 (шестотин) лева, представляваща разноски за
изслушани съдебни експертизи и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА “Б.”АД-в несъстоятелност, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : **, да заплати на Административен съд гр.Пловдив,
сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за изслушани
съдебни експертизи платими по банковата
сметка на съда (IBAN ***;BIC ***; Централна кооперативна банка – клон Пловдив).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на Глава
Дванадесета от АПК пред Върховния административен съд на Република България в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за постановяването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: