№ 924
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110128541 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Й. АТ. ,чрез адв.Николай Илчев,САК с която е
предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск ,с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 вр. чл.99 от ЗЗД срещу „Профи Кредит България” ЕООД за съществуване на
вземане в размер на 5210лв.,получена от ответното дружество без основание,ведно със
законната лихва от 18.01.2021год. до изплащане на вземането,за която е издадена на
03.02.2021год. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.2745/2021год. по описа на СРС,65 състав.
Претендират се и деловодни разноски,както в заповедното ,така и в исковото
производство.
Ищецът Г. Й. АТ. твърди, че между Л В Н и ответника „Профи Кредит България”
ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №**********/29.12.2016год., по силата
на който ответното дружество предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 3000
лева, със срок на погасяване 24 месеца, при годишен процент на разходите 49,89 % и
годишен лихвен процент от 41,17 %. ,лихвен процент на ден 0,11% и размер на вноската по
кредита 185,46лв.Било сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 29.12.2016год.,по силата на което кредитополучателя следвало да заплати и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги като общата сума ,която следвало
да бъде върната по договора за кредит и споразумението за допълнителен пакет била
7451,04лв.Ищецът сочи,че Лиляна Николова погасила задълженията по кредита ,като
общата сума платена на ответното дружество възлизала на 8210,40лв.,съгласно Извлечение
по сметка към договор за потребителски кредит,издадено от „Профи Кредит
България“ЕООД.
Според ищеца, договорът съдържа нищожни клаузи, противоречащи на ЗПК ,ЗЗП и
общите разпоредби на ЗЗД.Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 29.12.2016год. също определя като изцяло нищожно,противоречащо на добрите
нрави и заобикалящо закона.Въвежда възражение и по конкретна клауза от договора за
потребителски кредит,а именно клаузата ,регламентираща ГЛП в размер на 41,17%,която
1
противоречи на добрите нрави ,тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва.Извежда извод ,че кредитополучателя следвало да заплати само чистата стойност на
кредита,а именно сумата от 3000лв.,а всичко платено над нея,а именно сумата от 5210лв. е
платена без основание,поради което ответника се е обогатил със същата.Ищецът твърди,че
на 19.08.2020год. кредитополучателя е цедирал вземането си в размер на 5210лв. в негова
полза,поради което е придобил качеството на кредитор на процесното вземане срещу
ответника.Сочи и че цесията е била надлежно съобщена на ответника с телепоща от
12.01.2021год.
Ищецът е посочил и че сумата от 5210лв. представлява сбор от договорна лихва в
размер на 1451,04лв.,3000лв.- по Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги,а сумата от 758,96лв. е получена без да е включена изобщо в таблицата за извършени
плащания,но е била безспорно платена към 09.07.2020год.
За процесното си вземане ищецът депозирал заявление на 18.01.2021год. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество като със съобщение
,получено на 22.04.2021год. му било съобщено ,че е подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.Ето защо моли съда да постанови решение ,с което да признае за
установено по отношение на ответника ,че същия му дължи претендираната сума.В с.з. се
представлява от процесуален представител,които поддържа претенциите,представя списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД изразява становище, че предявените
искове са неоснователни. Излага ,че договорът за потребителски кредит отговаря на
изискванията за съдържание ,предвидени в чл.11 от ЗПК и е
действителен.Възнаграждението за предоставените допълнителни услуги не представлява
скрита лихва и следователно не следва да бъде включено в ГПР,респ. и при изчисляването
на възнаградителната лихва,която е част от този ГПР.Самата възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави.Според ответника ако се приеме, че клаузата, уреждаща
възнаградителната лихва по договора, е нищожна, тя следва да се замести на основание чл.
26, ал. 4 ЗЗД от повелително правило на закона, като се приеме, че се дължи лихва в размер
на законната лихва от датата на сключването на договора до окончателното издължаване на
кредита.Счита и че дори да се приеме ,че размерът на ГПР е над законоустановения ,то това
не влече недействителност на целия договор ,а само на клаузата на ГПР в частта над
определения в чл.19 от ЗПК размер.Сочи и че на 12.09.2017год. кредитополучателят е
заявил отлагане на погасителни вноски като е сключил Анекс 1,с който е отложил 7-мата си
погасителна вноска,променил е размерът на ГПР и се е задължил с нов погасителен
план.Ето защо основание за заплащане,съответно за задържане на претендираната сума
,счита сключеното между страните допълнително споразумение,ведно с подписания към
него нов погасителен план.По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите
като неоснователни.Претендира съдебни и деловодни разноски,вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
По делото е представено искане от Л В Н до „Профи Кредит България“ ЕООД за
отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********** от 28.12.2016, в
което освен индивидуализиращите белези на ищеца са посочени и параметрите на кредита -
за сумата от 3000 лв. - главница за срок от 24 месеца, погасявана на равни месечни вноски от
по 310,46 лв. на второ число всеки месец. Клиентът-ищец е посочил с отметка, че иска да се
ползва от възможност за закупуване на пакет за допълнителни услуги "Бонус", за който е
посочено, че включва: приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за
2
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж, както и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Документът е подписан на всяка
страница, като ищецът е декларирал, че му е предоставена информация за кредита във
формата на стандартен европейски формуляр, че е получил подробна информация за
всичките му параметри, за да прецени дали погасяването му е във финансовите му
възможности. Представен е и договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
**********/29.12.2016 г., съдържащ вече описаните по - горе параметри с допълнение, от
което е видно, че годишният процент разходи е в размер на 49.89%, годишният лихвен
процент е 41.17 %, а дневната лихва е 0,11%. Дължимата сума по кредита е определена на
4451,04 лв. Отделно е посочено, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги е 3000 лв., която следва да бъде върната на месечни вноски от по 125 лв., т.е. общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е определено на 7451,04 лв. и
вноска от 310,46лв.,с дата на погасяване 15 ден на месеца.
Подписано е и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а
към договора са приложени и Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД, които са
неразделна част от него, погасителен план към договора. Представен е и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, където са
посочени в стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение
към него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити,за получаването на които ,кредитополучателят е положил подписите
си на 29.12.2016год.
Към отговора на исковата молба са приложени и анекс № 1 от 12.09.2017 г., както
и нов погасителен план, видно от които кредитополучателя е поискал отлагане на
плащането на вноски по кредита.
Съгласно извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
**********/29.12.2016 г.,издадено от „Профи Кредит България“ЕООД на 09.07.2020год. ,с
клиент Л В Н ,общо платената сума по договора към 09.07.2020год. е в размер на 8210,40лв.
и няма остатъчно задължение.
С Договор за цесия от 19.08.2020год. Л В Н е прехвърлила на Г. Й. АТ. цялото
вземане,което има към „Профи Кредит България“ЕООД ,което вземане представлява сума
,заплатена без правно основание от цедента на „Профи Кредит България“ЕООД в размер на
5210лв. ,във връзка с Договор за потребителски кредит № **********/29.12.2016год. и пакет
за допълнителни услуги към ДПК.Прехвърленото вземане е преминало към цесионера ,ведно
с принадлежностите му към момента на подписване на договора.
С писмо от Л В Н ,изплатено по Телепоща,връчено на „Профи Кредит
България“ЕООД на 12.01.2021год. ,съгласно известие за доставяне /стр.16 от заповедно
производство/,същата е уведомила ответника за прехвърлянето на вземането си ,което
3
представлява сума ,заплатена без правно основание ,в размер на 5210лв.,във връзка с
договора за потребителски кредит № **********/29.12.2016год. и пакет за допълнителни
услуги към ДПК, и което следва да заплати на новия кредитор Г. Й. АТ..
При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема от правна страна следното:
Предявеният положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с правно
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ,вр. чл.99 от ЗЗД е предявен при спазване на особените
процесуални изисквания на чл. 415 ГПК и е процесуално допустим .
Ищецът се позовава на начална липса на основание, тъй като твърди договорът за
потребителски кредит и сключеното към него споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги да са изцяло недействителни,по смисъла на чл.22 от ЗПК ,и по силата
на чл.23 от ЗПК кредитополучателят е следвало да върне само чистата стойност на кредита,а
именно 3000лв.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание"
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
(типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт). Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Процесният договор за потребителски кредит ,сключен между цедента и ответника,
намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.
Съдът приема, че е спазена формата на договора, в т. ч. и относно шрифта, и
съдържанието на договора, което отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-т. 12 и т.
20 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за прилагането им/ чл. 4 и чл. 5 oт ОУ/,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, правото на отказ от договора, при неприложимост на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
9а от ЗПК, тъй приложимият лихвен процент е фиксиран, а не референтен. Погасителният
план съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
и лихвата, по начин, даващ възможност на потребителят да извърши преценка каква е
цената на предоставяната му услуга в парично /а не само процентно/ изражение, за да
предвиди икономическите последици от сключването на договора, в т. ч при фиксирания
лихвен процент от 41. 17 %, който заедно с уговорения ГПР от 49. 89 % са съответни на
изискването на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Или налице е постигнато между страните по договора
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя като съществен
елемент на договора, при спазване на изискванията за защита на потребителя. Сключеният
4
договор за потребителски кредит не е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и противоречие с добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК, ВКС,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Следва да се има предвид, че
кредиторът "Профи Кредит България" ЕООД попада в обхвата на определението за
небанковите финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ. Те не са подчинени
на регистрационен режим в БНБ, а на лицензионен. Върху небанковите институции не се
упражнява постоянен надзор, а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт -
Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика,
която предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини.
Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде финансирана от друго място
освен от лихвоностни заемни средства поради което и лихвите по тях са в пъти по-високи от
тези предлагани от банките. От друга страна в случая се касае за възнаградителна лихва, т.е.
парите, за ползването на които се дължи лихва се наричат "капитал". Още с параграф 1 от
ПМС № 72/08.04.1994 г. е отменено ПМС № 1238/25.06.1951 г. за определяне максималният
процент на договорните лихви. Въпреки разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, че лихви могат да
се уговарят до размер, определен от МС, такъв подзаконов акт все още не е издаден и
принципно за страните не съществува пречка да уговорят възнаградителна лихва над
размера на законната лихва. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за
предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер, който е следвало да
бъде върнат в сравнително кратък срок и съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за
необезпечен кредит, предоставен от финансова институция, която се издържа само и
единствено от това, настоящият състав счита, че размерът на годишния лихвен процент от
41,17 % при потребителски заем от 3000 лв., със срок на ползване от 24 месеца не
противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави заемодателя,
както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба и при отчитане на факта, че се касае за необезпечено вземане, с единствен длъжник
по него.
В същия смисъл следва да бъде направена и преценката за нищожност поради
противоречие на добрите нрави по отношение на ГПР. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
размер на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения в левове. По конкретния договор той е определен на 49,89 %, а
размерът на законната лихва е 10 %, което показва, че не надвишава нейният петкратен
размер, т.е. не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, тъй
като уговореният процент на "оскъпяване" на заетите парични вноски не злепоставя
5
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Предвид изложеното ,не е налице основанието на чл.23 от ЗПК ,съгласно което по
потребителския кредит да се дължи само чистата му стойност,т.е. сумата от
3000лв.Възражението на ищеца ,че не се е дължала възнаградителната лихва в размер на
1451,04лв. ,по изложените по –горе съображения е неоснователно.
Споразумението за посочените допълнителни услуги, за които потребителят дължи
месечно възнаграждение в договорения размер от 3000 лв. и на вноски от по 125 лв.,
противоречи на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което обосновава извод за нищожност на договора. Размерът на възнаграждението е
прекомерен и надхвърля не само двукратно размера на възнаградителната лихва по
потребителския кредит, но е в размера на самия кредит от 3000лв. Цената на услугите е
определена общо, в противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Уговореното възнаграждение е
определено общо и заплащането му от потребителя е предварително, т. е. то е за
възможността за предоставянето на изброените в договора услуги, без значение дали някоя
от тях ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Такава уговорка противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реалното ползване на
определена услуга.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение, което превишава размера на възнаграждението по кредита/договорената
възнаградителна лихва/ и не представлява цена за действително предоставени услуги, т. е. за
изпълнение на насрещни задължения от кредитора, защото посочените допълнителни услуги
представляват изпълнение на задължения и възможности за страните по договора за
потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, при което с уговарянето на
възнаграждение за същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора
за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
- например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение. Кумулирането на възнаграждението, дължимо
наред с погасителните вноски по паричния заем, води до "скрито" оскъпяване на кредита,
защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49. 89 %
6
нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен
източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора дейности/услуги/ заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при
определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по
договор за потребителски кредит в § 1-3 от ДР на ЗПК, с оглед на което уговарянето му е в
противоречие със закона.
А след като тези уговорки са нищожни, по тях не се дължи възнаграждение, поради
което искът по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД в частта за сумата от 3000 лв. е основателен и
следва да бъде уважен ,доколкото е безспорно по делото, че цедента е заплатил на ответника
сумата от 3000 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги към процесния договор за потребителски кредит.
По отношение на сумата от 758,96лв.,която също безспорно е получена от ответника
и то във връзка с процесния договор за кредит,съдът също счита ,че е получена без
основание.Съгласно изготвеното от ответника извлечение по сметка от 09.07.2020год. към
тази дата той е получил плащане в общ размер от 8210,40лв.,като при положение ,че общото
задължение по кредита е в размер на 7451,04лв. е налице една разлика от 759,36лв. ,за която
ответника не е твърдял основание за получаването й ,съответно за задържането й,поради
което и тя подлежи на връщане,но до размера ,който е поискан от страната – 758,96лв.
Също така ,от коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че
между ищеца в качеството му на цесионер и Лиляна Николова, в качеството на цедент, е
сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.08.2020год., с който е прехвърлено вземането на цедента към ответника по договор за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора
не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие.
От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира
като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е
била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомяването на
длъжника изхожда от цедента,който го е уведомил за новия кредитор,на когото следва да
плати. След като цедентът е физическо лице и конкретната сделка е не е връзка със
стопанската му дейност, същия е потребител . Цесионерът придобива вземането, доколкото
то съществува, с предимствата и недостатъците му,поради което цесионера също разполага с
7
правото да релевира възражения за недействителност на потребителски договор.
Ето защо съдът приема ,че ищецът е придобил по силата на договора за цесия
,вземане в размер на 3758,96лв.,от които 3000лв. ,получени при начална липса на
основание по Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,и
758,96лв. , получена без основание.До този размер претенцията му е основателна като
следва да се отхвърли за разликата от 1451,04лв. – платената възнаградителна лихва,до
пълния предявен размер от 5210лв.Сумата от 3758,96лв. се дължи ,ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 18.01.2021год.,до пълното й погасяване.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 574,20лв.,от
които 104,20лв. д.т. и 470лв. – възнаграждение за адвокат.
В заповедното производство от длъжника е направено възражение за прекомерност
на разноските,поради което същото следва да бъде разгледано.Възражението е основателно
и на заявителя следва да бъде определено минималното адвокатско възнаграждение в
размер на 412,35лв.,съгласно чл.7,ал.7 вр. ал.2,т.2 от Наредбата на минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При доказани разноски в общ размер от 516,55лв.,предвид уважената част от
вземането ,на заявителя в заповедното производство се следва сумата от 372,68лв.
В настоящото производство ищецът е направил разноски от 104,20лв. – д.т. като
съобразно уважената част ,ответника му дължи сумата от 75,18лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Николай
Илчев адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете, възлиза в размер на 429,07 лв.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
41,78 лв.
Не се следват на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство.
С Определение N 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. N 3074/2018 г. на ВКС, ТК I o., е
прието, че присъждане на разноски за възражение по чл. 414 от ГПК е недължимо, защото
възражението е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
8
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Това се отнася и за случаите на мотивиране на
възражението, което не е забранено от закона, но следва да се отчете, че същото следва да
бъде упражнявано без злоупотреба / чл. 3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за
дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл. 414 ГПК
и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха
могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни
правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право.
Настоящият съдебен състав споделя така посоченото разрешение предвид
едностранния характер на заповедното производство, в което подаването на възражение,
довело до образуване на исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, има за своя
последица и възможността всяка от страните да иска разноски за реално осъществената
защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Г. Й. АТ.,ЕГН : ********** против
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“,ет.7 искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД ,че „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
********* дължи на Г. Й. АТ.,ЕГН : ********** ,в качеството й на частен правоприемник
,сумата в размер на 3758,96лв.,представляващо сума платена без основание от Л В Н,ЕГН :
********** по Договор за потребителски кредит №**********/29.12.2016год. и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услужи от 29.12.2016год. , от
които 3000лв. - възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и 758,96лв.,с която неоснователно се обогатил ,ведно със законна лихва от
18.01.2021 г. до изплащане на вземането,за която е издадена на 03.02.2021год. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.2745/2021год. по описа на
СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск от Г. Й. АТ.,ЕГН :
********** против „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“,ет.7 , с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД над уважения размер от
3758,96 лв. до пълния предявен размер от 5210 лв., т.е. за сумата от 1451,04 лв.,
представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит №**********/29.12.2016год.,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
9
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“,ет.7 да заплати на Г. Й.
АТ.,ЕГН : **********, със съдебен адрес в гр.София,ул.“Гургулят“№31,офис – партер ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на сумата в размер на 372,68лв.
,представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер на 75,18лв.
,представляваща деловодни разноски в настоящото производство,съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“,ет.7 , да заплати на
адв.Николай Илчев Илчев,САК,с ЕГН : **********,с адрес
гр.София,ул.“Гургулят“№31,офис – партер , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 2
ЗАдв., сумата в размер на 429,07 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Й. АТ.,ЕГН : **********, със съдебен адрес в
гр.София,ул.“Гургулят“№31,офис – партер „ да заплати на Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. „В“,ет.7, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 НЗПП сумата в размер на сумата в размер 41,78лв. ,представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10