Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.06.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15256 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15256/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на „Р.“ ООД *** ЕИК ********срещу решение №62759 от 12.03.2019 г постановено по гр.д.№38394/2018 г на СРС , 85 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.441 ГПК във
вр.чл.45 ЗЗД да се осъди ЧСИ №780 ДВ.Г.Л.ЕГН ********** от гр.София пл.********да
заплати следните суми : сумата от 1895 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконни
действия по изп.дело №20147800400210 ; 182 лева пропуснати ползи от лихва за периода 19.02.2017 г до
11.06.2018 г ; и 1040 лева пропуснати ползи от лихва
за периода 30.03.2015 г до 11.06.2018 г ; ведно със законната лихва
от 11.06.2018 г ;
- по въззивна жалба на „Р.“ ООД ***
ЕИК ********срещу решение от 20.06.2019 г по гр.д.№38394/2018 г на СРС , 85 състав , с което е оставена без уважение молба вх.№5058859 от 03.04.2019
г в СРС на жалбоподателя за допълване на решението му ;
- по въззивна жалба на „Р.“ ООД ***
ЕИК ********срещу решение от 19.09.2019 г по гр.д.№38394/2018 г на СРС , 85 състав , с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за
допълване на решението му , която молба е материализирана в основната му
въззивна жалба от 09.04.2019 г ;
Въззивникът излага
в основната си въззивна
жалба доводи за неправилност на решението на
СРС , тъй като ответникът трябва да докаже своето
невиновно поведение /чл.45 ал.2 ЗЗД / . Оспорени са представените след срока по
чл.131 ГПК недостоверни незаверени копия от изпълнителното дело с подменена
номерация и СРС е трябвало да приложи чл.161 ГПК. Извършена документна измама и
манипулиране на съдебния процес . СГС не е допуснал СГЕ за доказване на
неистинско пълномощно на адв.М.от 2014 г като
пълномощник на взискателя . СГС не е изискал оригинали на 15 документа
представени от ответника . Стопански субект с ЕИК ********не съществува по ТЗ
от 2007 г и по изпълнителното дело няма редовен изпълнителен лист срещу ищеца /в
изпълнителния лист не е посочен ЕИК , фирма на ЮЛ , представляващ и адрес на
управление /. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита , в
който не е посочен ЧСИ и номер на изпълнителното дело . Поканата за доброволно
изпълнение не е връчена редовно , защото няма 3 броя посещения на адреса на
длъжника . ЧСИ не е взел предвид молби на ищеца от 2016 г и 2017 г за настъпила
перемция на изпълнителното дело . Пощенският оператор
не е кредитор по ТЗ , а само приносител на суми и не може да се наложи запор .
Взискателят не е внесъл авансови такси и не са издадени фактури на взискателя .
СРС неправилно не кредитира показанията на разпитания свидетел . ЧСИ е нарушил
срока за доброволно изпълнение и не е използвал адреса за кореспонденция на ул.********.
В изпълнителния лист има очевидни фактически грешки . ПДИ е приложена по делото
със стара дата и са подменяни страници . Ответникът извършва документа измама и
укрива приходи , а възбраните са срещу дружества с различен ЕИК . СРС не е
извършил проверка за настъпила перемция и не е
прекратил изпълнителното дело .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва основната въззивна жалба . Ищецът е бил регистриран по
ф.д.№9128/90 г на СГС и с БУЛСТАТ ********; и му е издадено удостоверение от
01.09.2008 г за пререгистрация по §4 ал.2 от ПЗР на ЗТР . Поради неспазен срок за пререгистрация
ищецът не е запазил кода си по БУЛСТАТ като ЕИК . Налице е идентичност на
дружеството , което е вече с ЕИК ********, същият адрес и управител . В чл.426
ал.3 ГПК /в редакция към 26.07.2013 г / във вр.чл.127 ал.1 ГПК липсва изискване
за посочване на ЕИК на ищеца. Действително процесният изпълнителен лист не
съдържа ЕИК на длъжника , защото и в самата искова молба такъв не е посочен ,
но това не представлява нередовност . Фирмата на длъжника е уникална и няма
друго лице с такава фирма . Изпълнителният лист не е издаден срещу физическото
лице Росен Попадиин . ПДИ е връчена на длъжника-ищец при условията на чл.50
ал.2 ГПК , защото дружеството не е било на адреса вписан в търговския регистър .
Изпълнителното дело не е перемирано , защото са
извършвани изпълнителни действия през 2015 г и 2016 г . „Български пощи“ ЕАД са
изпълнили наложен запор и са превели сумата от 1895 лева . Претендираните вреди
/загуби и пропуснати ползи/ не са доказани , липсва фактическият състав на
деликт и не е доказана противоправност в действията
на ЧСИ . Жалбата срещу действия на ЧСИ е отхвърлена от ЧСИ , както и не е
уважена жалба до КЧСИ . Свидетелят И.И.дава
противоречиви и неясни свидетелски показания , които не трябва да се кредитират
.
Във въззивна жалба от 08.07.2019 г
въззивникът счита , че СРС неправилно с решение от 20.06.2019 г не е допълнил
решението си. СРС не е изложил мотиви и реализира отказ от правосъдие .
В писмен отговор на въззивната жалба
от 08.07.2019 г въззиваемата страна счита , че не са
налице предпоставки за допълване на решението на СРС . Исканията на въззивника-ищец
са неразбираеми и недопустими .
Във въззивна жалба от 09.10.2019 г въззивникът
счита , че СРС неправилно с решение от 20.06.2019 г не е допълнил решението си.
СРС не е изложил мотиви и реализира отказ от правосъдие .
В писмен отговор на въззивната жалба
от 09.10.2019 г въззиваемата страна счита , че не са
налице предпоставки за допълване на решението на СРС .
Третото лице помагач на ответника „ДЗИ-
О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ********не е подало писмен отговор на въззивните
жалби.
Въззивните
жалби са допустими. Основното решението на СРС е връчено на въззивника на
03.04.2019 г и е обжалвано в срок на 09.04.2019 г. Решението за отказ от допълване от
20.06.2019 г е връчено на въззивника на 08.07.2019 г и е обжалвано в срок на
същата дата . Решението за отказ от допълване от 19.09.2019 г е връчено на
въззивника на 07.10.2019 г и е обжалвано в срок на 09.10.2019 г .
Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на
решенията на СРС .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа и правна страна съдът приема следното :
Издаден е изпълнителен лист от 10.04.2014 г по
гр.д.№41080/09 г на СРС , 46 състав в полза на В.Н.Б.срещу „Р.“ ООД за сумата
от 1800 лева разноски . В изпълнителния лист не е посочен ЕИК , а само адрес на
дружеството длъжник – гр.София ул.********.
Молба за образуване на процесното изп.дело до ответника
е подадена на 19.05.2014 г от В.Б.чрез адвокат С.М.и не е нередовна . Дори
молбата за образуване на изпълнителното дело да е нередовна , от това не следва
незаконосъобразност на всички извършени изпълнителни действия –такава норма
липсва в уредбата на принудителното изпълнение , като всеки изпълнителен способ
има относителна самостоятелност .
Ищецът е бил регистриран по ф.д.№9128/90 г на СГС и с
БУЛСТАТ ********; и му е издадено удостоверение от 01.09.2008 г за
пререгистрация по §4 ал.2 от ПЗР на ЗТР
.
Ответникът представя заявление А4 за вписване
/пререгистрация/ на ищеца в Търговския регистър , в което заявление е посочен ЕИК ********и ф.д.№9128/90 г на СГС.
Ответникът представя и справки от търговския регистър
, от които е видно , че единственото юридическо лице с подобна фирма е самият
ищец.
Ответникът представя копие от исковата молба по гр.д.№41080/09
г на СРС , 46 състав , от което е видно , че ищци по него са както Р.С.П., така
и ищецът , кат отново е посочено ф.д.№9128/90
г на СГС.
Ответникът представя определение от 14.05.2013 г по гр.д.№41080/09
г на СРС , 46 състав, с което ищецът е осъден да заплати в полза на В.Н.Б.срещу
„Р.“ ООД за сумата от 1800 лева разноски .
Според приложена по делото ПДИ от посоченото
изпълнително дело , същата е връчена на ищеца на 15.08.2014 г при условията на
чл.50 ал.2 ГПК .
По делото за представени запорни съобщения до ЧСИ И.Ч.,
ЧСИ М.Д. и до „Български пощи“ ЕАД .
По делото е приложено и копие от изп.дело №20147800400210
.
За да
отхвърли иска СРС е приел , че изпълнителното дело е образувано въз основа
на изпълнителен лист , който не е обезсилен или отменен . Ищецът е идинтичен с
лицето , срещу което е издаден изпълнителния лист . Молбата за издаване на
изпълнителен лист не е нередовна , защото ГПК не изисква посочване на ЕИК на
търговец. Представено е пълномощно за лицето – адв.М.– подало като пълномощник
молбата за образуване на изпълнителното дело . ПДИ е връчена редовно , тъй като
ищецът не е намерен на адреса , на който е регистриран . Налице е влязло в сила
решение на СГС по отказа да се прекрати изпълнителното производство . Заплащани
са авансови такси за извършваните действия . Няма данни за антидатиране на
документи по изпълнителното дело . Няма основание за вдигане на запорите ,
защото изпълнителното производство е висящо . По делото не са доказани
неправомерни действия на ответника .
Решението на СРС
е правилно , при следните уточнения . Искът по чл.441 ГПК е деликтен . Предвид изричното препращане към разпоредбата на чл.45 ЗЗД
фактическият състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или
бездействие), обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е
извършено виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. Също
и според чл.74 ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност .
Вярно е , че според чл.45 ал.2 ГПК при установяване на останалите елементи от
фактическия състав на деликта вината се предполага . Не се предполага априори
самото деяние , неговата неправомерност , настъпилата вреда
и причинната връзка между неправомерното деяние и настъпилата вреда .
Следователно , въззивникът неправилно посочва , че ответникът трябва да докаже
„своето невиновно поведение“. Доказателствената
тежест по делото е на ищеца .
Процесните искова молба и въззивни
жалби са хаотични , в по-голямата си част правно несъстоятелни и противоречиви ,
а също и недоказани . Основното и може
би единствено значимо оплакване на ищеца е , че изпълнителният лист не е
издаден срещу него , респ.че е неправомерно издаден . Подобни основания , дори да бяха доказани , не могат да обосноват
деликтна отговорност на ответника ЧСИ . Както е посочил и СРС , ЧСИ не може да
откаже да изпълни представен му изпълнителен лист , а защитата срещу
неправомерно издаден изпълнителен лист е по реда на обжалване на разпореждането
на съда или по исков ред .
Като неверни
и спекулативни могат да се окачествят твърденията на ищеца , че лицето „Р.“ ООД *** ЕИК ********регистрирано по ф.д.№9128/90
г на СГС с БУЛСТАТ ********е различно от лицето „Р.“ ООД *** ЕИК *********. От
представените и посочените по-горе доказателства от търговския регистър е ясно
, че става въпрос за едно и също лице .
Действително
в изпълнителния лист не е посочен ЕИК или БУЛСТАТ на дружеството , но такива
данни не се изискват от ГПК. Дори да се приеме , че изпълнителният лист /по
аналогия на ЕГН за физически лица/ трябва да съдържа ЕИК , то е налице очевидна
фактическа грешка в изпълнителния лист , но длъжник по него е само и единствено
ищецът .
Не е налице преклузия на представяне на копие от изпълнителното дело ,
защото преклузията настъпва в първото о.с.з след
одобряване на доклада по делото , а към този момент копието от изпълнителното
дело вече е било постъпило . Недоказани са твърденията на въззивника за документни
измами , антидатиране , фалшификации и манипулации по
изпълнителното дело и пред СРС . Няма основание за прилагане на чл.161 ГПК ,
защото ответникът не е отказал да изпълни указанията на съда .
Неоснователни
са оспорванията на представителната власт на адв.М.,
който е подал молбата за образуване на изпълнителното дело . Според чл.42 ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може
да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена
за упълномощаването за сключване на договора. Според т.2 на ТР №5/2016г на
ОСГТК на ВКС, „договор, сключен от лице, действало като представител, без да
има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името
на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници“.
Въззивникът не може да се позове на липса на представителна власт на
пълномощника на взискателя .
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена редовно по чл.50 ал.2 ГПК . При констатиране , че търговецът не е на
адреса е безцелно да се извършват поне три посещения – такива са необходими
според новата редакция на чл.47 ал.1 ГПК , но в различна хипотеза . Косвено
въззивникът признава , че не е бил на адреса с довода си , че е трябвало да
бъде търсен и на друг адрес / гр.София ул.Искър №46/ . Отделно , само по себе си
незаконосъобразното връчване на ПДИ не води до деликтна отговорност – не е
доказана причинна връзка с настъпилите „вреди“.
Не се констатира прекратяване /перемиране/ на изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК .
С молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.05.2014 г са поискани
изпълнителни действия. С молби от 26.08.2014 г ,16.09.2014 г , 11.02.2015 г и
от 19.01.2017 г са искани изпълнителни действия . Неправилно СРС счита , че по
този въпрос е налице СПН , тъй като решенията по обжалване на действия на ЧСИ
нямат СПН , но като краен резултат изводът му за липса на перемиране
на изпълнителното дело е правилен .
Дали ответникът ЧСИ е изискал авансови
такси , дали укрива доходи и дали издава фактури няма отношение към реализиране
на процесната деликтна отговорност спрямо ищеца , а може да се обоснове
дисциплинарна , наказателна или административно-наказателна отговорност на ЧСИ.
„Български пощи“ ЕАД е търговско
дружество и до него могат да се изпращат запорни
съобщения . Доводът на въззивника е неясен , защото с предоставените от „Български
пощи“ ЕАД суми са погасени негови задължения , а ако такива вземания не
съществуват , въззивникът няма интерес от такива оплаквания .
Показанията на свидетеля И.М.И.са неотносими към предмета на делото , което е за имуществени
вреди от действия на ЧСИ . Въззивникът не посочва коя част от показанията има
отношение към спора , а самите показания са хаотични и въобще не става ясно
какво трябва да се докаже с тях .
След като е налице надлежен изпълнителен
лист и неговото изпълнение от ЧСИ , както е констатирал и СРС, липсва доказано
от ищеца неправомерно поведение . Не са установени и вреди за ищеца ,
включително и „укриване“ на събрани суми от страна на ЧСИ.
Налага се изводът , че основното
решение на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноски на въззиваемата
страна в размер на 550 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС и такси за
два броя съдебни удостоверения. Адвокатското възнаграждение от 540 лева с ДДС възнаграждение
не се явява прекомерно с оглед материалния интерес по делото , а и делото не е
с ниска фактическа и правна сложност .
По решенията на СРС за отказ за допълване
С молба от 03.04.2019 г ищецът е
поискал СРС за „допълни решението си“ . Всъщност обаче е изложил несъгласие
с мотивите на съда вкл. и че липсват произнасяния от СРС по негови
доказателствени искания и правни доводи . Евентуална липса на мотиви не е
основание за допълване на решението . Мотивите не са част от самото решение , а
допълването предполага липсващ съдебен диспозитив , а не липсващи мотиви .
Във основната въззивна жалба отново са
изложени подобни неоснователни искания за „допълване“ и правилно СРС – макар и
без изложи подробни мотиви – ги е оставил без уважение . Решенията на СРС за
отказ за допълване трябва да бъдат потвърдени .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №62759 от 12.03.2019 г постановено по гр.д.№38394/2018 г на СРС , 85 състав ; както и решения за отказ
за допълване от 20.06.2019 г и от 19.09.2019 г по същото дело .
ОСЪЖДА „Р.“ ООД ***
ЕИК ********да заплати на ДВ.Г.Л.ЕГН ********** от гр.София пл.********сумата
от 550 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „ДЗИ-О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ********като трето лице помагач на ответника ЧСИ
№780 ДВ.Г.Л.ЕГН ********** от гр.София пл.********.
Решението не подлежи
на обжалване поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3
т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.