Определение по дело №1044/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1722
Дата: 7 юни 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 07.06.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 1044 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Агро – 03“ ООД срещу Решение № 1552 от 15.04.2019г. по гр.д. № 17386/2018г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Е.Д.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 4 827.21 /четири хиляди осемстотин двадесет и седем лв. и двадесет и една ст./ лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 1 320.77 лева за месец 04.2018г.; 1 320.77 лева за месец 05.2018г.; 864.90 лева за месец 06.2018г. и  1 320.77 лева за месец 07.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 212.43 /двеста и дванадесет лв. и четиридесет и три ст./ лева, представляваща сбор от мораторна лихва върху дължимите трудови възнаграждения, формиран както следва: 74.48 лева върху главница от 1320.77  лева - дължимото трудово възнаграждение за месец април 2018г. за периода от 01.05.2018г. до 19.11.2018г.; 63.11 лева върху главница от 1320.77 лева - дължимото трудово възнаграждение за месец май 2018г. за периода от 01.06.2018г. до 19.11.2018г.; 34.12 лева върху главница от 864.90 лева - дължимото трудово възнаграждение за месец юни 2018г. за периода от 01.07.2018г. до 19.11.2018г. и 40.72 лева върху главница от 1 320.77 лева - дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2018г. за периода от 01.08.2018г. до 19.11.2018г.

 

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено при непълнота на доказателствата по делото и нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че съдът неправилно не е допуснал исканите гласни доказателства, въпреки представените доказателства за липсващи ведомости за претендирания период. Свидетелските показания в случая са допустими. Не е съобразено също и представеното доказателство за извършена проверка от Инспекцията по труда в дружеството, от която е видно, че трудовите възнаграждения на всички служители са изплатени и не са констатирани нарушения. Моли в тази връзка решението да се отмени в цялост, а предяваните искове да се отхвърлят като неоснователни.

 

 В отговор на жалбата Е.Д.И. оспорва доводите в нея. Оспорила е допустимостта на гласните доказателства, с оглед ограничението на чл. 164 от ГПК вр. чл. 270 от КТ. Посочила е, че трудовите й възнаграждения са били изплаща по банков път, поради което при изправност, работодателят е имал възможност да докаже твърдението си. Наред с това навела доводи, че в случая не е доказано ведомостите за заплати да са загубени или унищожени не по вина на работодателя. Дължимостта на претендираните трудови възнаграждения за исковия период е установена по делото и от заключението на ССчЕ, поради което предяваните искове са доказани по основание и размер. Отправила искане в тази връзка за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В жалбата е обективирано искане за допускане на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на факта и начина на плащане на претендираните трудовите възнаграждения, какви документи са били съставени за целта, тяхното съдържание и как те са изчезнали.

За да се произнесе, съдът съобрази, че доказателственото искане не е обосновано и е процесуално недопустимо: налице е хипотеза на изключение от допустимостта на свидетелските показания по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. I от ГПК вр. чл. 270, ал. 3 от КТ, като не са налице условията на чл. 164, ал. 2 и чл. 165 от ГПК. Същевременно не е налице хипотеза на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което искането следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК искането на „Агро - 03“ ООД за допускане на гласни доказателства за установяване на факта и начина на плащане на претендираните трудовите възнаграждения, какви документи са били съставени за целта, тяхното съдържание и как те са изчезнали.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

 

                                                                                           2.