№ 1302
гр. Пазарджик, 25.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220102887 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът З. Д. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. В.,
редовно упълномощен да го представлява с представено по делото
пълномощно.
Ответниците не се явяват, редовно призовани, като за ответника М. И.
П. се явява адв. И.а, редовно преупълномощена от адв. Л. Г. – пълномощник
на този ответник, с днес представено преупълномощително и пълномощно
приложено към писмения отговор на исковата молба.
За ответника Г. Д. А. се явява адв. Г., редовно упълномощен, с
приложено по делото пълномощно.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.А: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпилия писмен отговор от ответника Г. Д. А., чрез
пълномощника си адв. Г., с вх. № 14022/31.05.2024 г., с който заявява, че
искът е допустим и основателен, признава го, не е дал повод за завеждането
1
му, което е видно от доказателствата и обстоятелствата, на които същият се
основава /не са посочени такива/, поради което моли съдът да възложи
разноските на ищеца. Заявява, че не е оспорвал правото на собственост и не го
е препятствал, не е извършвал действия на разпореждане с недвижимия имот,
предмет на иска. Придържа се към становището си от 11.12.2023 г., което
няма задължително съдържание по чл. 131, ал. 2 от ГПК, като го допълва.
Претендира разноски в размер на 550 лв. Към отговора са приложени
пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпва към изясняване на
делото от фактическа страна.
АДВ. В.: Поддържам подадената искова молба. Оспорвам отговора
подаден от ответника М. П..
АДВ. И.А: Оспорвам исковата молба и поддържам подадения писмен
отговор.
АДВ. Г.: Признаваме иска и моля да се прекрати делото по отношение
на ответника Г. А..
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
С исковата молба е предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че на 02.08.2006г. ищецът е
сключил с ответниците Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ ******, находящ се на ******, с площ от
69.97 кв. м., ведно с 12.53 кв. м. ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, към настоящия
момент САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 55155.503.649.4.11.
Съобразно клаузите на сключения помежду им договор, изплатил изцяло
продажната цена. Влязъл във владение на имота в началото на 2008 г., когато
започнал да извършва довършително строително-ремонтни работи и достъп
до жилището имал единствено той.
Твърди се, че скоро след това, с ответниците се договорили да закупи и
гараж в сградата, а именно ГАРАЖ с площ от 20.87 кв. м., ведно с
припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, към настоящия момент
2
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 55155.503.649.4.15. Изплатил
напълно договорената продажна цена и влязъл във владение на имота в
началото на 2008г., когато започнал да извършва довършително строително-
ремонтни работи и достъп до гаража имал единствено той.
Твърди се, че предвид, че следвало да се сключи окончателен договор в
срок до 02.08.2007г., а такъв няколко години по-късно все още не бил
сключен, независимо от множеството проведени разговори помежду им, на
27.10.2020г. ищецът изпратил Нотариална покана, с оглед уреждане на
отношенията им. Въпреки отговора на поканата и проведената среща на
10.03.2011г., за което бил съставен Констативен протокол, отново не се
постигнала конкретна уговорка, а следвало да се уточни впоследствие. Така и
не се стигнало до сключване на окончателен договор и прехвърляне на
собствеността на имотите. Ищецът депозирал жалба до РП - Пазарджик, по
която е образувано ДП № 3123ЗМ-202/2018г., по описа на ОД МВР
Пазарджик, пр. пр. № 2017/2018г., по описа на РП Пазарджик, което
приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 14.05.2019г.
Твърди се, че на 28.08.2018 г. ищецът сключил Споразумение само с
единия ответниците - Г. А. Д., поради това, че другият ответник не се явил на
определените дата и час, с оглед уреждане на отношенията, но така и не бил
сключен окончателен договор.
Сочи се, че поради гореизложеното, ищецът образувал гр. д. №
2575/2021г., по описа на РС - Пазарджик, с пр. осн. чл. чл. 124 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗС с искане да бъде признато за установено, че собственик на жилището
е той по силата на придобивна давност. По делото е постановено решение, с
което искът е уважен, потвърдено с Решение на ОС - Пазарджик по в. гр. д. №
602/2022г.
По този начин ищецът установил владение и върху процесния гараж от
началото на 2008г. Счита, че към момента е станал собственик по силата на
придобивна давност, изтекла в негова полза.
Сочи се, че за да са налице условията и предпоставките за придобиване
на имот по силата на придобивна давност е необходимо да са налице два
критерия- субективен и обективен. В случая са налице и двата- субективния
критерий - има владение, разпростиращо се върху процесния имот, като
3
намерението винаги е било за своене на вещта. Налице е и обективния -
изтекъл е предвидения от закона срок на владение, също имотът е владян
спокойно, явно и необезпокоявано. Никой не е предявявал претенции спрямо
имота и не е оспорвал владението му. Извършил множество довършителни
ремонтни работи в гаража, постоянно държал в него лек автомобил.
С оглед на изложеното, за ищеца възникнал правен интерес от
образуване на гражданско дело, с което да защити правата и законните си
интереси като собственик на имота си.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответниците Г. Д. А. и М. И. П., че ищецът З. Д. е собственик по давностно
владение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
55155.503.649.4.15, представляващ ГАРАЖ, с площ от 20.87 кв. м., ведно с
припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******.
Претендират се направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Г. Д. А., с който заявява, че искът е допустим и
основателен.
Сочи се, че действително през 2006г. сключили Предварителен договор
за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Действително,
впоследствие се договорили да закупи и гараж в сградата с площ от 20.87 кв.
м.. представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
55155.503.649.4.15.
Твърди се, че гаражът бил построен в груб строеж още през същата
година. През 2007г. ответникът Г. Д. А. предал ключ на ищеца и същият
влязъл във владение. Сочи се, че е известно на ответника, че ищецът е
извършвал ремонти и се грижил за имота, като ответникът не се е
противопоставял, предвид, че в техните отношения той е собственик на
имота.
Сочи, че са верни твърденията, че досега ответникът Г. Д. А. не е
оспорвал владението на ищеца, и същото е явно и необезпокоявано.
4
Ответникът Г. Д. А. признава иска и моли съдът да се произнесе с
решение, с което да признае, че З. Д. е собственик на имота.
Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба и от ответника М. И. П., с който се оспорва изцяло
предявеният иск по основание. Твърдените от ищеца обстоятелства, изложени
в исковата молба не отговарят на действителното фактическо и правно
положение.
Твърди се, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло
неоснователен.
Възразява се срещу твърдението наведено в исковата молба, че между
страните е договорено закупуването от страна на ищеца на Гараж с площ от
20,87 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.649.4.15.
Твърди се, че по силата на Нотариален акт №161, том I, peг. № 1782,
нот.дело № 102/2005г. на Нотариус ******, рег.№ 423 на НК с район на
действие - ПзРС, вписан в Служба по вписванията-Пазарджик с вх.рег. №
946/28.02.2005г., акт. №37, том III, дело № 593/2005г. и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 22/10.02.2017г. на Главния архитект на Община
Пазарджик ответникът М. И. П. е собственик на ½ идеална част от описания
по-горе недвижим имот.
Твърди се, че не отговаряло на истината и е недоказано твърдението, че
за процесния гараж е договорена и изплатена продажна цена.
Твърди се, че ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС, съгласно която правото на собственост по давност на недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
като твърди, че е осъществявал владение на процесния имот от началото на
2008 г. явно, необезпокоявано и непрекъснато, което твърдение се оспорва
изцяло.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен
Предварителен договор с предмет Апартамент ******, находящ се на ет.3 в
5
сградата на адрес ул. „******, гр. Пазарджик, както и че по силата на влязло в
сила съдебно решение ищецът е признат за собственик на описания по-горе
апартамент по давностно владение.
Оспорва се съществуването на каквото и да е договорка между страните
за прехвърляне собствеността на претендирания гараж, която да обоснове
намерението на ищеца да свои процесния имот като упражнява фактическа
власт върху него за себе си. Индиция в подкрепа на липсата на такава
договорка от една страна е липсата на описания гараж в подписания между
страните предварителен договор, а също така и липсата на представени
доказателства относно размера на твърдяната уговорена цена и нейното
заплащане.
Твърди се, че във връзка с развилите се между страните отношения по
повод затрудненията за въвеждане в експлоатация на сградата и прехвърляне
собствеността върху апартамента, предмет на предварителния договор, в
израз на добра воля и с цел да компенсира създадените от ситуацията
неудобства, ответникът М. П. предоставил на ищеца за ползване с
неформален договор за заем за послужване процесния гараж. През целия
процесен период, в качеството му на съсобственик на процесния гараж,
ответникът М. П. е извършвал всички правни и фактически действия за
изграждането на имота, за заснемането му в кадастъра, плащал е дължимите
местни данъци и е предприемал лично, от негово име, за негова сметка и за
себе си необходимите действия по снабдяване на сградата с Акт 16, който е
издаден на 10.02.2017г.
Твърди се, че имотът не е владян от ищеца, явно с намерение за своене
спрямо ответника М. П., като собственик. За ответника П., намерението на
ищеца за своене на вещта, станало известно едва с връчването на исковата
молба по гр.дело № 2575/2021 г. по описа на PC-Пазарджик, към която е
приложено Споразумение (приложено и по настоящото дело), сключено с
другия ответник, с което страните по него са признали взаимния си
ангажимент да прехвърлят собствеността върху гаража. Поради което
упражняваната от ищеца фактическа власт върху процесния гараж, спрямо
неговата част от собствеността е единствено в качеството му на държател.
Твърди се, че приложените към исковата молба писмени доказателства -
нотариална покана, отговор на нотариална покана и констативен протокол, по
6
които ответникът П. е страна, не съдържат информация относно гаража, нито
каквото и да било изявление от името на ищеца за упражняването на
фактическа власт върху процесния имот с намерението му да го свои.
Съгласно теорията и практиката държателят упражнява фактическа
власт върху вещта за другиго, а не за себе си и не може да се ползва от
презумпцията на чл. 69 ЗС. Такава именно е хипотезата, при която е налице
правно основание за упражняването на фактическата власт към момента на
установяването - допускане от собственика, а именно предоставяне на
ползване на имота от собственика по сключен договор за заем за послужване
по чл. 243 ЗЗД. След като фактическата власт е придобита на правно
основание и упражняващият се явява държател, в негова тежест е при
позоваване на придобивка давност по чл. 79 ал.1 ЗС да установи, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение, доведена до
знанието на собственика на имота. Такава промяна в анимуса на ищеца е
сведена до знанието му като съсобственик едва с представянето на
подписаното между ищеца и другия ответник Споразумение пред съда по
предходно развилото се съдебно производство относно признаване на
собственост в резултат на давностно владение върху Апартамент ******,
предмет на предварителен договор между страните, откогато не е изтекъл
предвидения в закона срок от 10 години спрямо идеалните части от
процесния имот, собственост на ответника М. П.. В случай, че се касае не до
владение за себе си, а държане на имота за другиго (какъвто е конкретния
случай) и при липса на уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
Сочи се, че при преценката дали е установено владение, следва да се
вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. За да
се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия
имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без
прекъсване за време, по- дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение
на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е.
7
че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност
следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от
законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на
собствеността.
Сочи се, че когато само един от съсобствениците ползва общия имот,
само фактът на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това
лице осъществява владение върху него. В случая той е владелец на
собствената си идеална част от имота (евентуално придобита по силата на
давностно владение спрямо тази част от имота, собственост на другия
ответник, предвид признанието, инкорпорирано в представеното
Споразумение) и държател на идеалните части на останалия съсобственик,
който от своя страна има владението чрез него. За да се превърне във
владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, този съсобственик следва да отблъсне владението на
останалия съсобственик, т.е той следва да доведе до знанието му намерението
си да свои имота и да го уведоми, че отказва да го допуска до този имот.
Твърди се, че дори съдът да приеме, че ищецът е упражнявал явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 г.
по смисъла на чл. 79 от ЗС върху процесния имот, то следва да се приеме, че
такава е упражнявана единствено върху идеалните части, собственост на
другия ответник, а по отношение на собствените на ответника П. ½ идеална
част от процесния гараж е налице единствено и само държане.
Искането към съда е така предявената от ищцовата страна искова
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендират се, на основание чл. 78, ал.З от ГПК, разноските по
производството, включително - възнаграждение за адвокат.
Прави се изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна.
Към отговора са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
С Определението си под № 1188/23.04.2024 г. съдът е приел
представените от страните и съответно приложени към исковата молба и към
8
допълнителните молби на ищеца и към писмения отговор на втория ответник
писмени доказателства. Произнесъл се е по доказателствените искания на
страните. Указал е на страните разпределението на доказателствената тежест
в производството.
С постъпилата молба за днешното съдебно заседание, наречена
„отговор на искова молба “ от ответника Г. А., същият е заявил претенция за
разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 550 лв., с твърденията, че
е признал иска и че не е станал причина за завеждането на делото.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.
АДВ. И.А: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба и към допълнителните молби на ищеца, както и към писмения
отговор на втория ответник писмени доказателства.
ПРИЕМА приложените към молбата-отговор на първия ответник, с вх.
№ 14022/31.05.2024 г. пълномощно, договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По искането на адв. Г. за прекратяване на производството по делото,
предвид направеното признание на иска от първия ответник, съдът счита, че в
случая се касае за въпрос по същество на делото и че не са налице
предпоставки за прекратяване на производството по делото, само поради
извършеното признание на иска, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г. за прекратяване на
производството по делото по отношение на първия ответник, поради
извършеното признание на иска от страна на същия.
АДВ. В.: Допуснатите ни свидетели са трудово ангажирани и не можах
да ги доведа за днешното съдебно заседание. Моля, съдът да ги призове за
следващото съдебно заседание. Имената на свидетелите са Д. Н. Д., с адрес за
призоваване: с. Калугерово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик, като
призоваването да се извърши чрез кметството. Вторият ни свидетел е С. Р.
9
Д.а, с адрес за призоваване в гр. Пазарджик, ул. „******.
По отношение на другите доказателствени искания моля съдът на
основание чл. 176 от ГПК да задължи ответната страна Г. А. да се яви в
съдебно заседание и да отговори на въпроси, които да дадат подробности
около процесния случай, а именно: Какви са отношенията, относно
сключването на договора за покупко-продажба на процесния имот, между
него и З. Д.? Какви са отношенията между двамата ответници Г. Атансов и М.
П.? Предадено ли е владението върху процесния имот и имало ли е
възражения от страна на ответниците във връзка предаването на имота?
АДВ. И.А: Ние водим допуснатия ни свидетел, който е пред залата, но
предвид направеното искане от адв. В. за призоваване на неговите свидетели,
моля да постановите всички свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно
заседание. По отношение на направеното искане да се задължи ответника Г.
А. да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроси по реда на чл. 176
от ГПК считам, че искането е преклудирано. Пълномощникът на ищеца е
поискал разпит на свидетели в тази посока. Все пак ответникът Г. А. е заявил
своята позиция по делото, депозирайки отговор, с който прави признание на
иска.
АДВ. В.: Отговорът му е твърде лаконичен.
АДВ. Г.: Допустимо е искането за обяснение на страната ответник.
Направено е в срок, във връзка с доклада по делото, така че според мен е
допустимо и моля да бъде уважено. Ответникът Г. А. ще даде обяснения. Той
днес не е тук.
АДВ. И.А: Името на нашият свидетел е Спаска Г. П.а.
По направените от страните доказателствени искания, съдът счита
следното:
Ще следва да се допуснат посочените от ищцовата страна и от втория
ответник лица като свидетели по делото, като тези на страната ищец ще
следва да се призоват за следващото съдебно заседание на адресите, посочени
от адв. В. в днешното съдебно заседание.
За призоваването на свидетелите ищцовата страна ще следва да се
задължи да внесе държавна такса в размер на 20 лв.
Искането на пълномощника на ищеца с правно основание чл. 176 от
10
ГПК за задължаване на ответника Г. А. за лично явяване в съдебно заседание
и отговор на поставените от адв. В. въпроси, съдът намира за процесуално
допустимо и относимо, поради което ще следва да се допусне. Още повече, че
пълномощникът на този ответник - адв. Г. заяви в днешното съдебно
заседание, че доверителят му ще даде обяснения по делото.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата Д. Н.
Д. и С. Р. Д.а, които да се призоват за следващото съдебно заседание на
адресите, посочени от адв. В. и отразени по-горе.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе такса за призоваване на
свидетелите в размер на 20 лв.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на втория ответник лицето Спаска
Г. П.а – при режим на довеждане в следващото съдебно заседание.
Разпитът на тримата допуснати свидетели ще се извърши в следващото
съдебно заседание, предвид неявяването на свидетелите на ищцовата страна
днес.
На основание чл. 176 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника Г. А. да се яви в
следващото съдебно заседание и да отговори на въпросите поставени от адв.
В. днес. За задължението му по чл. 176 от ГПК този ответник да се счита
уведомен, чрез пълномощника му адв.Г..
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за друга дата за
събиране на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 24.09.2024 г .от 14:00 часа, за
която дата и час страните уведомени чрез процесуалните си представители.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите на ищцовата страна, след внасяне на
посочената такса.
Свидетелят на втория ответник – при довеждане.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11
Секретар: _______________________
12