№ 20211
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110128927 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. И. И. срещу „П. К. Б.
ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК с искане да се признае за
установено между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
******* е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД с искане да се признае за установено
между страните, че клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски
кредит № ******* е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2023г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който кредиторът предоставил кредит в
размер на 2 000 лв., който следвало да се погаси на 12 броя погасителни месечни вноски.
Съгласно договора, страните уговорили, че ищецът ще ползва допълнителна услуга „Фаст“,
за която следва да заплати допълнителна такса в размер на 1 200 лв. Твърди, че договорът е
нищожен поради неспазена форма, както и че не са му предоставени ОУ и СЕФ. Сочи, че не
са спазени изискванията договорът да е написан по ясен и разбираем начин, както и
изискването за шрифт 12. Твърди, че договорът не е подписан на всяка страница.
Аргументира, че посоченият размер на ГПР не е действителният, тъй като в него следвало
да бъде включена и такса за допълнителна услуга, освен това сочи, че не била разписана
методиката досежно формирането на ГПР. Твърди, че размерът на действителния ГПР е над
допустимия по закон. Излага, че така уговорената допълнителна услуга заобикаля
разпоредбите на ЗПК. Счита, че клаузите на договора противоречат на закона, добрите
нрави, а също така са и неравноправни. Твърди, че услугата за която се претендира плащане,
1
изобщо не е изпълнявана от ответника. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Аргументира подробно, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че таксата за
допълнителна услуга не следва да се включва в размера на ГПР. Евентуално твърди, че
неправилно посочен размер на ГПР не е равнозначен на липса на такъв. Сочи, че на
03.04.2024г. е заплатена сумата от 2 000 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на такса за услуга „фаст“ в
размер на 1 200 лева. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация
на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на
годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******
с посоченото в исковата молба съдържание, включително и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 1 200 лева.
От приетия Договор за потребителски кредит „П. К. С.“ № ******* от 07.11.2023г. се
установява, че между тях е налице правоотношение по договор за потребителски кредит за
сумата от 2000 лева със срок от 12 месеца, с ГЛП от 41 % и ГПР от 47,45 %.
В раздел VI от процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането
на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1200 лева. От
съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П.
К. Б. ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – всеки клиент пожелал и закупил
допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на
искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П. К. Б. ЕООД.
Така уговорена услуга „Фаст“ е свързана с отношенията между страните по сключването
на договора и отпускането на кредита, поради което попада в обхвата на установената в чл.
2
10а, ал. 2 ЗПК забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с договора, а
касае действията по отпускане на сумата по кредита. Същевременно "общ разход по кредита
за потребителя", според дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено,
че получаването на кредита е обусловено от заплащането на допълнителното
възнаграждение, тъй като то не е свързано с предоставяне на допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със самото отпускане и усвояване на кредита, поради което
разходите за него представляват част от възнаграждението на ответника като заемодател за
предоставянето на заетия ресурс. Следователно възнаграждението представлява общ разход
по кредита за потребителя по смисъла на цитираното определение и следва да бъде
включено в състава на ГПР.
Съдът чрез използване на електронен лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК
установи, че при включване в годишния процент на разходите на възнаграждението за
услугата „Фаст“ в размер на 1200 лева, действителният ГПР по договора се равнява на
308,49%. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите от
47,45% не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен
да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за
кредит е изцяло недействителен. С оглед на това, предявеният главен иск е основателен и
следва да бъде уважен, а евентуалният такъв не следва да бъде разглеждан.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 146,86 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и
съдействие. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно. По делото липсва фактическа и правна сложност, същото е
приключило в едно открито съдебно заседание след събиране само на представения от
страните малък брой писмени доказателства, а единственото процесуално действие,
извършено от представителя на ищеца, се изразява в подаване на исковата молба. При това
положение и съобразно разясненията, дадени с Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-
438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 претендираното
3
от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 400 лева. С
оглед на това, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 546,86
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. И. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„С. Т.“, бл. 321, вх. Б, ет. 1, ап. 41, срещу „П. К. Б. ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „М“, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ******* от 07.11.2023г.
ОСЪЖДА „П. К. Б. ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „М“, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на М. И. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „С. Т.“, бл. 321, вх. Б, ет. 1, ап. 41, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 546,86 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4