Определение по дело №427/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Депозирана е въззивна жалба от „. О. със седалище и адрес на управление в гр. С., ул."Б. №16, А., представлявано от управителя Г. В. против решение №7130/11.10.2010г. по гр.д.№2349/2009г. на РС - Благоевград. В нея се поддържа, че съгласно цитираната заявка -договор за международен транспорт № 542 от 17.09.2008г., приложена към исковата молба, ответникът по иска не е следвало да осъществява директен контакт с клиента и при извършване на такъв ще бъде удържано, като неустойка половината от платеното навло. Поддържа се, че това условие не е спазено от „. А.. Същият е влязъл в директен контакт с клиента на ищеца и в последствие е сключвал търговски договори с него. Поддържа се, че горната клауза не е изгубила действието си след изпълнението на сключеният между „. А.” и „. О. договор. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на нов, с който искът да бъде уважен изцяло.

В отговора си по въззивната жалба, пълномощникът на „. А.” поддържа, че твърденията на жалбоподателя, че неговият доверител не е спазил условията на договора, сключен му тях, като жалбоподателят е влизал в директен контакт с “П.” и по този начин е сключил с това дружество директни договори за международен превоз по маршрут България-Англия, са необосновани. Мотивиран от изложеното, изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства по реда на чл.266 ГПК.

Анализът на доказателствения материал, събран от районния съд, налага следните правни изводи :

Видно е от заявка - договор за международен транспорт № 542/17.09.2008г., че „. А. е сключил договор с „. О., по силата на който последното търговец е възложил на първия да осигури автомобил за извършване на международен превоз по маршрут България – Англия на мебели с брутно тегло – около 10 000 кг. на кашони до 115 м.2. Договорено е превозът да бъде извършен с автомобил Е * /Е *. Като дата на товарене на стоката е посочена 18.09.2008г. и 19.09.2008г., а адресът на товарене „П.” Б., ул. „Б. 2. С договора е уговорен срок на доставка – 26.09.2008г.

С анекс към заявка –договор за международен превоз № 542/17.09.2008г. е договорено навло в размер на 5 500 лв. без ДДС и начин на плащане 30 дни по банков път от България при изпълнени условия по тази заявка и след представяне на фактура с подпечатани и без забележки 2 бр. СМR – товарителници.

Не се спори между страните, че на 17.09.2008г. възложителят по договора е възложил на изпълнителя извършването на превоз на товар, като е издадена международна товарителница. От своя страна, изпълнителят е издал фактура №412 от 25.09.2008г. за извършен транспорт по маршрут България – Англия с автомобил Е . на стойност 6600лв.с ДДС, или 5500 лв. данъчна основа и 1100 лв. ДДС.

Установи се от писмените доказателства - горепосочените 2 броя товарителници и 1 брой фактура, че същите са подписани от ответника или упълномощено от него лице без забележки. Този факт също не се оспорва от ответника.

Видно е от представено от ищеца извлечение по разплащателна сметка в български лева № 24/26.02.2009г. на „. А. в У, че на 25.02.2009г. е получен междубанков превод от „В.” О. по фактура №412, а именно сумата от 3000лв., което обстоятелство не се оспорва и от двете страни в производството.

С нотариална покана рег.№ 3401, том 1, № 167 от 08.05.2009г. „В.” О. е поканено в 14- дневен срок от получаването й от „. А. да плати остатъка от дължимата сума в размер на 3600 лв., ведно с лихвите дължима по фактура invoice № 412 от 25.09.2008г.,издадена за извършена услуга на основание заявка - договор за международен транспорт № 542/17.09.2008г. Видно е от отбелязването върху поканата, че е връчена срещу разписка № 03477090 на 11.05.2009г. В отговор от дружеството, изпратен чрез нотариус Ш. до , първият сочи, че в качеството си на изпълнител по договора, е поел ангажимент да не показва заявката на товарния адрес и на трети лица, както и да не осъществява директен контакт с клиенти на ответника. Поддържа се, че не спазено посочено условие, тъй като многократно е влизал в директен контакт с клиента им „П.” - гр.Б. като редовните контакти са прераснали във финасови взаимоотношения, за което са налице и доказателства, а именно дневници за покупки и продажби, които са изготвяни и предавани в НАП по реда на ЗДДС. Предвид посоченото и с оглед неизпълнение на сключения договор за международен транспорт № 542/17.09.2008г. „. О. е уведомил „. А., че е задържал 50 процента от възнаграждението по договора, като договорна неустойка. От своя страна , е уведомил О.-то, че сключеният заявка - договор за международен транспорт № 542/17.09.2008г. е с точно определени дата на товарене, адрес на товарене, вид на товара, място на разтоварване, получател и срок на доставка. Уведомил го е също, че след определения срок от 26.09.2008г. по заявката- договор и изпълнението на същата, други задължения за него като превозвач не съществуват.

От приетите 16бр. фактури издадени от „. А. като доставчик с получател "П." - гр. Б. се установява, че между двата търговски субекта за периода 12.12.2008г. - 15.03.2010г. са реализирани няколко договора за извършване на транспортни услуги.

Изложеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Правилно районният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 372, ал.1 от ТЗ, която разпоредба урежда, че е задължение на товародателя да изплати възнаграждението на изпълнителя по договора за превоз. В настоящия казус товародател се явява възложителят по заявката - договор №542/17.09.2008г. „.О.. От изложените в обстоятелствената част на решението факти следва, че изпълнителят по договора за превоз е изпълнил превоза, който му е възложен в срок. Ето защо и възложителят дължи изпълнение на своето задължение по договора, а именно заплащане на уговорената цена в размер на 6 600лв. Това си зъдалжение той е изпълнил частично в размер на 3 000лв. Поради това продължава да дължи отстатъка от 3 600лв. до пълния размер на навлото. Настоящият състав не споделя възражението на възложителя, че не дължи този остатък, тъй като прави прихващане(удържане) на 50% от навлото, което представлява неустойка за неизпълнение на клауза от договора. Последната се отнася до задължение на превозвача да не показва заявката на товарен(разтоварен) адрес, както и на трети лица и да не осъществява директен контакт с клиента. Начинът, по който е формулирана тази клауза предпоставя активирането й от едновременното наличие на трите условия, а именно показване на стоката на товарен или разтоварен адрес, показването й на трети лица и влизането в директен контакт с клиента. „. О. не е доказало, че са налице посочените три условия. За първите две дори липсват твърдения в становището по иска. Заедно с това, тези три условия, както правилно е приел районния съд, са относими само към конкретния договор. Той е сключен за конкретен превоз, индивидуализиран с маршрут, срок на изпълнение, предмет и цена. Заявката - договор за международен транспорт №542/17.09.2008г. обвързва страните по нея само за този превоз. Тя не е сключена за определен период и няма действие за в бъдеще. Ограничителната клауза в заявката - договор също се отнася за конкретния превоз, не е сключена за определен период и няма действи за след срока на договора.

Като споделя изложените от РС - Б. мотиви, настоящият състав на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неотносимо към процесното търговско правоотношение е възражението за необходимост от прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 41 от ТЗ. Тя регламентира друг вид търговско правоотношение, каквото в казуса не е налице.

С оглед на изложеното, следва да бъде постановен от въззивната инстанция съдебен акт, с който да бъде потвърдено решение №7130/11.10.2010г. по гр.д.№2349/2009г. на РС - Благоевград.

Предвид неоснователността на въззивната жалба „. О. със седалище и адрес на управление в гр. С., ул."Б." №16, А., представлявано от управителя Г. В. следва да заплати на „. А. със седалище и адрес на управление гр. С., ул."А." №7, представляван от Е. Г.А. разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №7130/11.10.2010г. по гр.д.№2349/2009г. на РС - Б..

ОСЪЖДА „. О. със седалище и адрес на управление в гр. С., ул."Б." №16, А., представлявано от управителя Г. В.да заплати на „. А. със седалище и адрес на управление гр. С., ул."А." №7, представляван от Е. Г. А.разноски за въззивната инстанция в размер на 400(четиристотин)лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :