ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№933, 23.06.2020г., Пловдив
Пловдивски Окръжен съд
VІ граждански състав,
на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова ч.гр. д. № 1141 описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 278 от ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на „Мелон
България“ ЕАД против Определение № 5071/26.05.2020г., по гр.д.№ 4039/2019, ПРС,
с което е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото, като съдът е приел, че исковата молба е недопустима,
т.к. са липсвали основанията за даване на указания в заповедното производство
за предявяване на иск, т.к. длъжникът не
е надлежно уведомен за издаване на заповедта за изпълнение.
Жалбоподателят „Мелон България“ ЕАД поддържа, че така
постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че след като заповедният съд е приел,
чеса налице предпоставките на чл.47, ал.1 от ГПК и е приложил чл.47, ал.5 от ГПК , то исковият съд не може да извършва повторна проверка за това, правилно
ли са дадени указания за предявяване на иск. Още повече, че в исковото
производство съдът извършва повторно връчване на исковата молба с приложенията,
при което ответникът може да узнае за производството както чрез лично връчване,
така и по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да върне делото за продължаване на производството. Прави
евентуално искане – в случай, че съдът приеме обжалваното определение за
законосъобразно, то да върне делото на първоинстанционния съд с указания за
връщане на доплатената ДТ или да върне делото на районния съд с указания за повторно
връчване на заповедта за изпълнение от страна на заповедния съд.
Съдът като разгледа подадената частна жалба,
констатира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо
право на жалба, процесуално допустима е, а по същество е неоснователна:
Производството по гр.д.№ 4039/2020, ПРС е образувано
по искова молба на „Мелон България“ ЕАД против В.В.Д. в производство по реда на
чл.422 от ГПК. Исковата молба е подадена в изпълнение на указанията , дадени с
Разпореждане от 17.02.2020г., издадено в
заповедно производство по ч.гр.д.№ 14346/2019, ПРС, в което на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
При предявяване на иск в производство по реда на
чл.422 от ГПК съдът следи за допустимостта на същия, като изводите му не са
обвързани с изводите на съда в заповедното производство, а напротив – той
сам е длъжен да извърши преценка на
всички факти и обстоятелства, имащи отношение към тази допустимост. По този
причина следва да бъде изискано и заповедното производство. Предявяването на
установителен иск за съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, е обусловено от наличието на някоя от предпоставките в чл.415, ал.1
от ГПК, а именно – подадено е възражение от длъжника в срок или заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така в
първата хипотеза исковият съд проверява дали възражението е подадено в срок, а
във втората хипотеза - наличието на условията по чл.47,
ал.5 от ГПК. Призоваването по указания ред се счита за редовно при изпълнение
на процесуалните действия, указани в нормата на чл.47 от ГПК. Съгл. чл.47, ал.1
от ГПК се залепва уведомление когато ответникът не бъде намерен на посочения по
делото адрес , като следва да е търсен в
продължение на един месец и да не е открит той лично или лице, съгласно да получи съобщението.
Невъзможността да бъде намерен на адреса се констатира с най-малко три
посещения на адреса в интервал от една седмица, като поне е едното е в
неработен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни и е удостоверил това, че ответникът не живее
на адреса.
Настоящата инстанция намира, че исковият съд е изпълнил процесуалните си
задължения. Той е длъжен да провери редовността и допустимостта на предявения
иск не само с оглед чл.127 и чл.128 от ГПК, но и с оглед специалните изисквания
на чл.415 от ГПК. В изпълнение на тези си задължения е проверил наличието на
предпоставките за предявяване на установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
а именно връчена ли е заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. При тази проверка се констатира, че длъжникът не е търсен на посочения по
делото адрес – в случая на адреса в гр. Несебър. Без значение е фактът, че в
заповедното производство съдът служебно следи за постоянния и настоящия адрес и
в случай, че посоченият адрес в заявлението е различен от регистрираните
постоянен и настоящ, то служебно изпраща делото по подсъдност в местно
компетентния съд. Тази процедура не освобождава местно компетентния съд да
търси длъжника по посочения в
заявлението адрес. Обстоятелството, че не е изпращано съобщение до длъжника на
посочения в заявлението адрес води до опорочаване на приложението на нормата на
чл.47, ал.1 от ГПК относно наличие на предпоставки за залепване на уведомление на адреса. Така, доколкото
не е изпълнена първата хипотеза , разписана в нормата на чл.47, ал.1 от ГПК, а
именно ответникът да не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес, то не може да се приеме, че е извършено
редовно връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Липсата на редовно връчване на
съобщението до длъжника води до липса на предпоставката по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за възникване на задължение за предявяване на иск за вземането. Този извод
е направил и първоинстанционния съд, поради което и постановеното определение
за връщане на исковата молба като преждевременна, респ. прекратяване на
производството като недопустимо, се явява правилно и законосъобразно.
Не могат да бъдат изпълнени исканията на жалбоподателя
за връщане на платената ДТ за исковия процес или за даване на указания на
заповедния съд да преповтори връчването. По отношение на първото искане липсва
правно основание за подобно действие от
страна на съда, а по отношение на второто – предмет на инстанционен контрол не
е акт от заповедното производство, който да бъде отменен и делото върнато на
заповедния съд за изпълнение на указания. Напротив, предмет на контрол е
съдебен акт в исковото производство, при което и с оглед установяване на
неговата законосъобразност, съдът може само да го потвърди, но не и да дава указания
за отстраняване на нередовности в други производство.
По изложеното съдът намира, че подадената жалба се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, против Определение
№ 5071/26.05.2020г., по гр.д.№ 4039/2019, ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: