Решение по дело №146/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 91
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20241230200146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Петрич, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200146 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
С., ул. „С. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, против НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0314-000494 от 10.05.2021 г. на Началник РУ към
ОД на МВР-Благоевград, РУ-Петрич.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съда
да го отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган Началника на РУ – Петрич, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград,
редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
образувано за това, че на 27.04.2021 г. в 13:00 часа в гр. П. на ул. „Цар Борис
III“, с посока за ул. „Битоля“, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
1
рег. № Е4499ВВ, собственост на Д. А. А. от гр. П., като водачът не спира на
указаното от органите на реда място при подаване на стоп-палка по образец.
При последваща проверка се установява, че автомобилът не е представен на
годишен технически преглед („няма валиден ГТП“), не се представят
СУМПС, Контролен талон и Свидетелство за регистрация на МПС, с което е
извършил следните нарушения:
1. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с
което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП;
2. Водачът управлява ППС, което не е представено на технически
преглед, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП;
3. Не носи Свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и Контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което
виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
4. Не носи Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с
което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
За така констатираните нарушения бил съставен АУАН № 21-0314-000494 от
27.04.2021 г., серия АA с бл. № 585698.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0314-
000494 от 10.05.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Благоевград, РУ-
Петрич, с което на жалбоподателя са наложени следните санкции:
1. по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца;
2. по чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20 лева;
3. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10 лева;
4. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10 лева.
Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, разполагащи със
съответната материална компетентност.
От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в
частност от Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. се установява, че както
актосъставителят, така и началника на РУ към ОД на МВР са упълномощени
по надлежния ред, единият да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия
да издава НП по същия закон.
По делото са разпитани свидетелите К. З. З. /актосъставител/ и Е. Б. К..
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена
проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е процесуално допустима: подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
в съответствие с установеното изискуемо от закона съдържание и от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледано по същество се явява
основателна.
Съдът намира, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при
2
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано по начин и в степен, позволяващ на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение на наказанието в пункт 1 на Наказателното
постановление:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП. Законовата разпоредба на този текст въвежда задължение за водача на
ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. За да е налице съставомерност на деянието по този текст, е
необходимо в кумулативен порядък да са налице всички елементи от
обективна и субективна страна. От обективна страна следва да се докаже, че е
налице подаден сигнал за спиране от контролен орган, липса на изпълнение
на подадения сигнал – водачът не спира плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от контролния орган място и липса
на изпълнение на неговите указания. От субективна страна е необходимо
деянието да е извършено виновно при пряк умисъл.
В настоящия казус не се доказва по безспорен и категоричен начин наличието
на сигнал за спиране от контролния орган – свид. К. З., като не са налице и
безспорни доказателства за начина и времето на подаване на сигнала. В тази
връзка, разпитаните по делото свидетели - актосъставителят и свидетелят по
акта, са категорични, че не си спомнят нищо от процесния случай, като и
свид. З., и свид. К. излагат пред съда предположения, но не и конкретика по
отношение на изпълнителното деяние на нарушението и автора му.
По делото липсват доказателства, установяващи по безспорен начин, че
именно жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил, който не се е
подчинил на подадения от контролните органи сигнал със стоп-палка.
Доколкото свидетелите не излагат конкретни факти и обстоятелства,
подкрепящи административното обвинение, съдът не извлича такива и от
приобщената към доказателствения материал по делото Докладна записка с
Рег. № 314р-8265 от 28.04.2021 г., изготвена от ст. полицай Е. Б. К.. От
цитираната докладна се установява, че процесният автомобил бил
„изоставен“ на посоченото място, а след това при оглед на района бил
установен жалбоподателят, при което актосъставителят съставил акт срещу
жалбоподателя, без да е събрал достатъчно данни касателно обективната и
субективната страна на административното обвинение, повдигнато със
съставения АУАН.
В тази връзка, следва да се посочи, че в тежест на наказващия орган е да
установи и докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, като липсата им води до издаването на незаконосъобразен акт.
Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
3
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Но това не е така в съдебното производство, където нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение.
И тъй като по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, че като
водач на МПС жалбоподателят не спира плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление в тази част, като неправилно
и незаконосъобразно.
По отношение на наказанието в пункт 2 на Наказателното
постановление:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание
на този текст на закона следва извода, че законовата разпоредба регламентира
изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за
проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно
задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от
ЗДвП /предвиждаща административно наказателна отговорност за
собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в
законоустановения срок за технически преглед/, се следва извода, че
задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният
за нарушение по този текст водач на лек автомобил, не е собственик на
автомобила, поради което и за него не е съществувало задължение да го
представя за технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в
ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е собственик на превозното
средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е
недопустимо на водача да се налага административно наказание по общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
От това следва извода за материална незаконосъобразност на наказателното
постановление в частта за наложената санкция на основание чл. 185 от ЗДвП,
за допуснато от водача на МПС нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Още
повече, че извършената проверка за посоченото нарушение е последваща
такава, след установяване на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, когато
жалбоподателят не се ползва с качество „водач“.
4
По отношение на наказанието в пункт 3 и 4 от Наказателното
постановление:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение на водача на
моторно превозно средство да носи СУМПС и контролния талон към
СУМПС, а точка 2 - свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява. За нарушение на посочените норми, в чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 и 2 и пр. 3 от ЗДвП са определени административни наказания,
като водач, който не носи СУМПС и контролен талон се наказва с глоба 10
лева. Глоба в същия размер се налага и на водач, който не носи свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. От събраните
пред Районния съд доказателства е установено, че към момента на проверката
жалбоподателят не е бил водач на МПС по смисъла на параграф 6, т. 25
ЗДвП. Доказателства, които да формират извод в противоположния смисъл,
не са представени по делото.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0314-000494 от 10.05.2021 г. на
Началник РУ към ОД на МВР-Благоевград, РУ-Петрич, с което на Д. М. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „С. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца; за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева;
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на по 10
/десет/ лева, за всяко едно от нарушенията, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14-
дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5