Решение по дело №2674/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 954
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20222120202674
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202674 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...., срещу Наказателно постановление № 1524-
F605642/25.05.2022 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗС/, за нарушение по
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗС, му е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д.
Чолакова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Р. М., в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП -
Бургас, при извършена проверка по документи, установила, че дружеството - жалбоподател,
в качеството си на задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗС, не е изпълнило задължението
си да публикува в Агенцията по вписванията ГФО за 2019 г., в законоустановения срок -
30.09.2020 г. В подадена годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО дружеството декларирало
за 2019 г. разходи в размер на 42.00 лева. След констатиране на нарушението, на 12.03.2021
г. бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя. След съставяне на АУАН АНО
предприел действия за връчването му. Били изпратени 2 броя покани за явяване за връчване
на акта. Служители на АНО посетили два пъти - на 19.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. /л. 17-18/,
седалището и адрес на управление на дружеството-жалбоподател, като на място не било
открито лице, което да получи акта. За посещенията са били съставени протоколи. Поради
неоткриването на нарушителя, за извършване на действия по връчване на съставения АУАН,
1
административнонаказателното производство било спряно /л. 16/. Впоследствие, след като
нарушителят бил намерен, актът бил връчен на неговия управител. На 25.05.2022 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Жалбоподателят не оспорва установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че НП е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената
по делото Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г., а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. От доказателствения материал по делото се
установява, че на 27.05.2021 г. административнонаказателното производство е било спряно
за да се издири нарушителя и да му се връчи АУАН. След като е било спряно
производството сроковете за произнасяне на АНО са спрели да текат. АУАН е бил връчен
на представител на дружеството - жалбоподател на 31.03.2022 г. С връчване на акта на
управителя на жалбоподателя е било възобновено производството и впоследствие на
25.05.2022 г. е било издадено наказателно постановление. При това положение срокът по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е бил спазен от АНО. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материалноправни
норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗС (редакция, действаща към
нарушението) - предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по
смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.
Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят, в
качеството си на задължено лице, не е публикувало в Агенцията по вписванията до
30.09.2020 г. ГФО за 2019 г. Установява се, че за 2019 г. дружеството е извършвало дейност
и е декларирало разходи в размер на 42 лв.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че поведението му не е съставомерно,
защото се дължи не на негов пропуск, а на поведение на трето лице. Следва да се посочи, че
законът не прави разлика относно причините, довели до непубликуване на ГФО в срок.
Нарушителят е следвало да организира дейността си по начин, който да му позволи да
изпълнява задълженията си в срок, и същият следва да носи отговорност за действията на
лицата, на които е възложил изпълнението на част от задълженията си.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗС предвижда санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Санкционната норма
правилно е приложена от наказващия орган, като относима към процесното нарушение, и на
2
жалбоподателя е наложена санкция в минимално предвидения размер от 200 лв. Съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
В случая извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения,
които са предмет на правна уредба от ЗС. Нарушението, извършено от дружеството, е чрез
бездействие и е типично за вида си, и не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни случаи. Нарушението е формално, на просто извършване, и
продължителността на закъснението в случая е без значение за обществената опасност на
деянието. Деянието не разкрива признаци на маловажност, поради което и не са налице
основания за отмяна на НП.
Наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако
е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лв., която
сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1524-F605642/25.05.2022 г.,
издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя „..... на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧ, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗС, му е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА „....да заплати в полза на Национална агенция за приходите - София
сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3