№ 772
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110211510 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б.
А. А. срещу НП № 21-4332-014760 от 16.07.2021 г., издадено от Даниела Димитрова
Дескова, началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателя се иска
да му бъде „премахната глобата“, като се излагат конкретни фактически твърдения.
Административно-наказващият орган не излага становище.
От гласните и писмените доказателствени материали (с уточнението, че по арг. от чл. 14, ал.
2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН разпитът на актосъставителя и на свидетеля/свидетелите по
АУАН не е задължителен, а в случая не е и необходим за разкриване на обективната
истина), както и от приложения снимков доказателствен материал, се установява по
несъмнен начин - освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган със
съответната писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи за
съставяне на АУАН, съответно за издаване на НП, по ЗДвП, както и освен обстоятелството,
че срещу въззивника (роден през 1979 г.) към процесната дата 28.06.2021 г. имало издадени
и влезли в сила само две НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, като
за последно такова НП било влязло в сила през 2006 г. - още описаната в НП като препратка
към АУАН фактическа обстановка (забрана за използване на подобна техника за излагане на
установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), с
уточнението, че е без всякакво значение в кое точно платно за движение е настъпил ударът
(съвсем очевидно е, че в АУАН и НП се визира удар между двата автомобила, от който са
настъпили някакви материални щети) между превозните средства, доколкото водачът
1
съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при извършване на маневра завиване наляво за навлизане в
крайпътен имот следва да се съобрази и с положението, посоката и скоростта на движение
на участниците в движението, които минават покрай него, независимо дали това
преминаване (на другите участници покрай него) е правомерно или не, т. е. наличието на
извършено от г-н А. нарушение не означава непременно, че поведението на водача на
автомобила марка „Хюндай“ е било правомерно. Очевидно е – на база на гласните
доказателствени материали и на приложените снимки - че материалните щети от
произшествието са се изразявали само в леко надраскване и деформиране на
повърхностните слоеве на двата автомобила и възстановяването им като разход не коства и
не е коствало като справедлива пазарна цена сума, надвишаваща дори 1000 лева,
респективно не е налице хипотеза на причинени значителни имуществени вреди по смисъла
на чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК, което означава, че при всяко положение не е налице и
хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Неправилно, обаче, е ангажирана отговорността на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, доколкото не е налице нито една от
хипотезите по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, в това число тези по първата алинея на същия член,
към които неговата втора алинея препраща, включително като не се касае за маневра
заобикаляне, доколкото законодателят в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е провел съвсем ясно
разграничение между хипотезите на заобикаляне и завиване наляво или надясно, нито се
касае за неспазване на правила за предимство - релевантната нормативна уредба изрично
установява такива правила, например в чл. 25, ал. 2 от ЗДвП - и в тази връзка извършеното
лимитативно (изчерпателно) изброяване в чл. 179, ал. 5 от ЗДвП очевидно не визира
неизпълнението на процесното задължение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като отделен е въпросът
доколкото удачно е това законодателно решение.
В обобщение, при извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и
служебна проверка съдът намери, че не са налице основания за отмяна на НП, но е налице
основание за изменение на постановлението, а именно по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2,
т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да се приложи закон за по-леко наказуемо
административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
(въззивникът се е защитавал изобщо по обвинението за съответното несъобразяване изобщо
с поведението на друг участник в движението при предприета маневра завиване наляво за
навлизане в крайпътен имот), а именно като бъде преквалифицирано административното
нарушение само досежно основанието за санкциониране и по-конкретно като бъде
приложена санкционната разпоредба не на чл. 179. ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а тази на чл.
185 от ЗДвП, съответно по реда на 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН следва да се намали размерът на наказанието глоба съгласно установената в чл. 185
от ЗДвП санкция.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-014760 от 16.07.2021 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова,
2
началник сектор към ОПП – СДВР, като прилага закон за по-леко наказуемо
административно нарушение, а именно като прилага санкционната разпоредба не на чл. 179.
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а тази на чл. 185 от ЗДвП и като намалява размера на
наказанието глоба на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3