Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1196/10.8.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
шести юли Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 1149 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000135/20.02.2020г. на .д.
Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на „К.“ ЕООД е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1000 лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА
„К.“ ЕООД , Булстат ********* да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в
размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
дружеството против наказателното
постановление, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция.
В
жалбата се сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Счита се, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Не е
извършено разследване на устно оспорените обстоятелства. Счита се и че
неправилно е преценен размера на наказанието. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
допълнителна молба се изразява становище, че не е установено дали нарушението
произтича от действие или бездействие на работодателя, като в НП липсва яснота
относно конкретните действия или бездействия на дружеството се прави извод, че
не е организирало работата на водача Г.К.. Алтернативно се счита, че е налице
маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на дружеството.
Представител на органа, издал наказателното
постановление моли съда да потвърди наказателното постановление като сочи, че нарушението е безспорно
установено. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец 12.02.2019г. служители към ОО КД“АА”
Варна извършили комплексна проверка на „К.“ ЕООД, при която били проверени
документи по повод извършвани превози от дружеството. При проверката служител
на „АА“ – св. К. констатирал, че превозвачът „К.“ ЕООД не е организирал труда на работник- Г.Н. К.,
като същия управлявал превозно средство - автобус „Рено Мастер“ с рег.№В4231НА
с монтиран аналогов тахограф , като водачът не е ползвал седмична почивка. Той
извършвал обществен превоз на пътници – случаен превоз от гр. Варна до кк.“Албена“ и обратно. В периода от 12.06.2019г. до
14.07.2019г. – общо 30 двадесет и четири часови периода, водача не е ползвал не
по- късно от края на шест последователни 24- часови периода от края на предишна почивка, следваща седмична почивка.
В съставен на 04.12.2019г. акт за установяване
на административно нарушение св. К. вписал приетото за установено, като посочил
и правна квалификация на извършеното.
Акт №270721 бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му.
В
срок по преписката не постъпили възражения.
Впоследствие на 20.02.2020г. било издадено НП,
видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е
възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по
чл.10 §2 изр.1 от регл.
561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП и дружеството било санкционирано с
предвиденото административно наказание в чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – показанията на св. К., както и приложените по административонаказателната преписка и делото
доказателства- тахографски листи; пътни листи; приемо
– предавателен протокол;; АУАН ; констативен протокол; заповеди и др.
След служебна проверка на двата документа съдът
констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са
изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от открИ.е на нарушителя; спазен и тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване
на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци
на административно нарушение, като
правилно е определена квалификацията по Регл.561/06г.
и ЗАвП. В санкционната част на наказателното
постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият
орган е приел, че с липсата на активни действия по организация на работата на
водача от страна на дружеството е
осъществен състав на нарушение на чл.104 ал.1 от ЗАвП.
При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата
санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било
определено правилно по вид и размер.
Що
се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
В
жалбата се сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Счита се, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.
По
така наведеното общо възражение съдът намира за нужно единствено да отбележи,
че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен
акт.
При
правилно установени факти от обвинението и прецизирана правна квалификация,
правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП.
В НП се съдържа описание на всички признаци на нарушението, като е посочен
конкретен маршрут на движение; маршрутно разписание и пътен лист, като на
водача е вменено конкретно неспиране на автобусна спирка в гр. Варна. Посочени
са и конкретни доказателства в подкрепа на обвинението.
Счита
се, че не е извършено разследване на устно оспорените обстоятелства.
По
това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава «устни
възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.
На
следващо място, предвид на факта, че наказващият орган се е произнесъл при
неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства,
каквито са АУАН; пътен лист ; маршрутно разписание и обяснения от
въззивника, съдът намери, че не е
възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от
закона.
Изразява
се позиция за неправилно определен размер на наказанието.
По
това възражение следва да се отбележи, че размерът на административното
наказание, което следва да бъде наложено е императивно определен , поради което
и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия
орган или въззивната инстанция.
Изразява
се становище, че е нарушен чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Не е установено дали нарушението произтича от действие или
бездействие на работодателя, като в НП липсва яснота относно конкретните
действия или бездействия на дружеството , от които се прави извод, че не е
организирало работата на водача.
Съдът,
при проверка на съдържанието на НП констатира, че в обстоятелствената му част
са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в
неизпълнение на задължението на дружеството да организира така работата на
водача, че да спазва изискванията на законите в РБългария.
Очевидно се касае за бездействие на дружеството да изпълни задълженията си по
такава организация, при което в периода от 12.06.2019г. до 14.07.2019г. – общо
30 двадесет и четири часови периода, водача Г.Н. К. не е ползвал не по- късно
от края на шест последователни 24- часови периода от края на предишна почивка, следваща седмична почивка.
Нарушението
е конкретизирано по своето местоизвършване и период,
както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на
закона при квалифицирането на деянието с НП, както и вписване в съдържанието на
НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението.
Съдът
намери, че правилно установените факти са били съотнесени
към разпоредбата на чл. 104 ал.1 от ЗАвП, предвиждаща
санкциониране на превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на
пътници и товари, включително при превози за собствена сметка.
Размерът
на административното наказание, което следва да бъде наложено е императивно
определен , поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от
страна на наказващия орган.
Алтернативно
се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Съдът
намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в
този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество следва да бъде
санкционирано за извършеното административно нарушение.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери,
че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: