РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищеца по гражданско дело
№25/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас -И. С. С. от гр. Н., чрез адв. Ж.
И.- *АК, със съдебен адрес: гр. Н., ул . “И. В.“ № *, против постановеното по
същото дело решение № 272/13.07.2021г.
Въззивната жалба сочи решението за неправилно, поради допуснато
нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и като
необосновано. Моли се за отмяната му и за ново произнасяне по същество,
при уважаване на заявените искове изцяло.
Страната излага конкретни съображения за неправилно тълкуване и
приложение на разпоредбите на чл.433, ал.1,т.8 и на чл.439 от ГПК, за
необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и, че не е посочено от кой момент започва да тече
погасителната давност за всяко едно от заявените вземания- главница и
договорна неустойка за забава за периода от 09.09.08г. до 08.10.08г., предмет
1
на изпълнителния лист, издаден в производството по чл.417 от ГПК и какъв е
срокът на давността за всяко от тези вземания.
Оспорва като неправилни: извода на съда, че законовата перемпция не е
настъпила към 11.12.10г. и към 01.04.16г., противоречащ на цитирана съдебна
практика, след като в периода 11.12.08г. - 11.12.10г. по изпълнителното
производство не са били извършвани изпълнителни действия, и от 12.12.10г.
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Поддържа, че от
11.12.08г. (датата, когато работодателят е получил съобщението за запор на
трудовото възнаграждение на длъжника)-започват да текат също
тригодишният, респективно общият петгодишен давностен срок за
погасяване вземанията на взискателя за неустойка и главница. Евентуално за
начало на давността се сочи по—късната дата- 19.12.08г.- на отговора на
работодателя, отправен до ЧСИ.
Изпълнението, насочено към трудовото възнаграждение на длъжника
било недопустимо и не било произвело действие, т.к. сезираният от ЧСИ с
посочения способ работодател на длъжника в отговора си сочи размера на
получаваната като трудово възнаграждение сума, наложения върху нея първи
изпълнителен запор за издръжка и, че върху несеквестируем остатък от
111,33лв. не може да се наложи запор.
Поддържа, че извършените изпълнителни действия след прекратяването
по закон на изпълнителното дело са невалидни и не водят до прекъсване на
срока на погасителната давност по отношение на вземанията, но дори съдът
да не възприеме тази теза, то погасителната давност следва да се счете
изтекла на 12.12.13г., евентуално на 20.12.13г. за вземанията за договорна
неустойка и на 12.12.15г., евентуално на 20.12.15г., относно вземанията за
главница. Сочи, че влязлото на 20.08.20г. в сила съдебно решение №ІV-
260073/20.08.20г., като постановено в производство по реда на чл.437 от ГПК,
не притежава СПН, а само изпълнителна сила.
Посочва, че извършването на изпълнителни действия не е поискано от
взискателя и в периода 31.03.14г.- 11.10.18г., следователно като краен момент
за настъпването на перемпцията по изпълнението може да се приеме датата
01.04.16г. Тогава кратката тригодишна давност, касателно вземането за
неустойка е изтекла до 31.03.17г., считано от последното валидно извършено
изпълнително действие, което я прекъсва(31.03.14г.), а общата петгодишна
2
давност, погасяваща вземането за главница, е изтекла на 31.03.19г. За
недействителни по право сочи последващите изпълнителни действия. Те не
прекъсвали погасителната давност. Въвежда оплакване за необсъждане от
съда на направените възражения за изтекла погасителна давност за
вземанията въз основа на факти, настъпили по-късно.
Излага правни съображения за погасяване на двете вземания по давност
и в случай, че съдът реши да приложи постановката на т.10 от ТР
№2/26.06.15г. на ВКС, ОСГТК(ТД 2/13г.), по отношение на погасителната
давност, от датата на постановяването на това ТР. Тогава кратката давност за
вземането за неустойка ще е изтекла на 26.06.18г., а общата, касателно
вземането за главница –на 26.06.20г.
В обобщение въззивникът ищец счита за доказани отрицателните си
установителни искове, че няма парични задължения към въззиваемия
ответник.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ответник И. Ф. К. от
гр. П., чрез пълномощник адв. Д. К. - *АК, със служебен адрес: гр. Б., ул. “М.
Г.“ № *, ет. *.
Той изразява становище за неоснователност на подадената въззивна
жалба и за правилност на атакуваното първоинстанционно съдебно решение,
като изцяло се солидаризира с изложените в мотивите на последното
съображения.
Счита за обоснован извода на окръжния съд, че не са налице
новонастъпили по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК факти, които да погасят
дълга на ищеца. Въззиваемият извършва самостоятелен фактически и правен
анализ, даващ отговор на всяко от оплакванията в жалбата и ги намира за
напълно неоснователни. Намира, че извършените в изпълнителния процес
действия прекъсват погасителната давност, поради което счита вземанията си
за съществуващи, непогасени и неудовлетворени. Счита неоснователно и
твърдението на ищеца, че извършените след 20.12.10г.изпълнителни действия
са невалидни и не прекъсват давността. Цитира съдебна практика на ВКС в
насока, че перемпцията е без правно значение за давността.Счита също, че
всеки изпълнителен способ представлява самостоятелен изпълнителен
процес, като всяко отправено ново искане в този смисъл прекъсва давността.
Позовава се на факта, че след искането за изпълнение чрез запор на трудовото
3
възнаграждение на длъжника, е насочил производството и срещу негов
недвижим имот, който е бил възбранен от ЧСИ. В обобщение моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Дири разноски за
производството и не ангажира нови доказателства.
Проверката на апелативния съд, осъществена с Определение
№308/21.09.21г. по настоящото дело, сочи въззивната жалба за редовна, а
проверката по чл.269 от ГПК, сочи решението на първата инстанция за
валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид въведените от въззивника оплаквания
за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните
в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от И. С. С. от гр. Н., против
И. Ф. К. от гр. П., с който съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 61 800 лв. главница и 3090 лв. договорна неустойка за
забава за периода от 09.09.2008 до 08.10.2008г. за задължение, произтичащо
от договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните.
Горните суми съставлявали вземане по изпълнителен лист от
24.11.2008г., издаден срещу С. по молба на К. на основание чл.417 от ГПК по
заповед за незабавно изпълнение № 90/ 18.11.2008г. по ч.гр.д.№ 94/2008г. по
описа на PC-Поморие, на база които по искане на взискателя било образувано
изпълнително дело № 20088000400195 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с
район на действие ОС-Бургас. Ищецът бил осъден в заповедното
производство да заплати на ответника сумата 61 800 лв. главница по договор
за заем с нотариална заверка на подписите и 3090 лв. договорна неустойка за
забава за периода 09.09.2008 - 08.10.2008г.
Вземанията се отричат като погасени по давност, съответно се твърди
погасяване на правото на принудителното им изпълнение, поради изтекла
давност.
Изводът се обяснява с обстоятелството, че по изпълнителното дело било
предприето изпълнение с налагането на запор на вземането за трудово
възнаграждение на длъжника, а запорното съобщение, издадено на
4
08.12.08г.,постъпило при работодателя му на 11.12.08г.На 19.12.2008г.
работодателят на ищеца изготвил отговор до ЧСИ, че след удръжки,вкл. по
запор заради издръжка, И. С. получавал чиста сума от 111,33 лв., която е
несеквестируема и не подлежи на запориране. Оттогава и поради
непредприемането на други изпълнителни действия, с изтичането на две
години, на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело следвало
да се счита за прекратено, въпреки липсата на нарочно постановление на
ЧСИ. Това станало на 20.12.2010г. Извършените след тази дата по
изпълнителното дело действия на ЧСИ били невалидни и не прекъсвали
погасителната давност за вземанията.
Сочи се, че от 11.12.08г. е започнал да тече нов давностен срок за
погасяване на вземанията по изпълнителния лист(кратък тригодишен за
неустойките и дълъг петгодишен за главницата).Евентуално ако се счете, че
през тези две години на висящо изпълнение давност не е текла или, че
отговорът на работодателя прекъсва давността, то тя трябвало да се счете за
изтекла по-късно(към 12.12.13г. за неустойката, евентуално към 19.12.13г.,и
към 12.12.15г.,евентуално към 19.12.15г.- за главницата).
Освен горното се твърди, че на 31.03.14г. са направени последните
плащания от работодателя (трето задължено лице), след което до 11.10.18г.,
когато по изпълнителното дело е постъпила молба за извършване на нови
справки в ГРАО,БНБ и НАП, пак не са били извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство следвало
да се счете за прекратено на осн. чл.433, ал.1,т.8 от ГПК на 01.04.16г. и
извършваните след това изпълнителни действия били невалидни и
непрекъсващи погасителната давност. В този случай ищецът поддържа
прилагането на т.10 от ТР №2/26.06.15г. и приема за започнала да тече нова
погасителна давност от последното валидно изпълнително
действие(31.03.14г.), което обосновава изтичането на кратката такава на
31.03.17г. и на дългата- на 31.03.19г. Евентуално при схващане, че тази
давност почва да тече от датата на влизане в сила на посоченото ТР, страната
се позовава на изтекла погасителна кратка давност на 26.06.18г. и дълга- на
26.06.20г.
Твърди също, че т.к. не е налице влязло в сила съдебно решение, а
заповедта за изпълнение разполага само с изпълнителна сила, за нея
5
правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД не важи.
В отговора си ответникът К. е оспорил всички доводи като
неоснователни.Твърди, че перемпция по образуваното на 04.12.08г.
изпълнително дело не е настъпила, тъй като изпълнителният способ - запор
чрез удръжки от трудовото възнаграждение, е бил наложен от 11.12.08г.до
12.01.2017г., когато ЧСИ е бил уведомен от работодателя на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение. С влязло в сила решение № IV-
260073/ 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1600/2020г. по описа на ОС- Бургас, съдът е
отхвърлил жалба на И. С. против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство. Поддържа, че по отношение на заварените изпълнителни
производства следва да намери приложение даденото в ППВС №
3/18.11.1980г.задължително тълкуване, според което през времетраенето на
изпълнителното производство погасителната давност е спряла. Започналата
да тече давност от датата на постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015г. на ВКС,
ОСГТК - 26.06.2015г.- в посоченото изп.дело е била прекъсвана многократно
с предприети изпълнителни действия (наложен запор на трудово
възнаграждение при нов работодател, запор на банкови сметки, възбрана
върху идеална част от недвижим имот, опис и оценка на същите).
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявената претенция по
съображения, че вземанията на взискателя не са погасени по давност, както
твърди ищецът, поради извършени множество последователни изпълнителни
действия от страна на ЧСИ по инициатива на взискателя с цел
удовлетворяването на присъденото му от заповедния съд парично притезание.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на
първостепенния окръжен съд, като предвид въведените оплаквания, заявява
следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е напълно безспорна и
установена от първата инстанция съответно на изложените в исковата молба
твърдения за възникване на вземането на ответника спрямо ищеца в рамките
на заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, след образуването на
изпълнително производство, по което не са постъпили възражения за
недължимост на присъденото.
В рамките на изп.д.№195/2008г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова( с район
на действие–този на БОС), още с първоначалната молба на взискателя К. от
6
04.12.08г., изпълнението на паричното му вземане е насочено срещу
наличните в жилището на длъжника в гр. Н. движими вещи, като се иска
налагането на запор чрез опис и срещу трудовото му възнаграждение,
получавано от „С. с." АД, на вземането за което е поискан запор.
ПДИ до длъжника от 08.12.08г. го уведомява за наложения запор на
трудовото му възнаграждение, уведомлението за което е достигнало до
работодателя му на 11.12.08г.(т.е.мярката е наложена на посочената дата на
осн. чл.450 ал.3 от ГПК, вр.чл.507 от ГПК). На 19.12.08г. работодателят е
отговорил на ЧСИ с писмо, че не може да наложи запор върху остатъка за
получаване на длъжника от месечно трудово възнаграждение в размер на
111,33лв., т.к. е несеквестируем. На 12.05.11г.до работодателя на длъжника е
изпратено ново уведомление от ЧСИ за изпълнение на задълженията му по
чл.508 от ГПК(получено на 16.05.11г.), на база наложения на 08.12.08г. запор
на трудово възнаграждение. Работодателят е отговорил на ЧСИ с писмо от
20.05.11г., че ще започне да го изпълнява от възнаграждението на служителя
си за м. май 2011г. в размер на 25 лв., което ще получат през м. юни.
Изпълнение само в този месечен размер е осъществявано до 25.10.13г.,
когато взискателят е отправил писмо до ЧСИ с искане за включване и на друг
изпълнителен способ за удовлетворяване-продан на 1/6 ид.ч. от една
жилищна и три селскостопански сгради, собственост на длъжника, находящи
се на административен адрес: гр. А., ул. “И.“ **. Поисканата с това заявление
обезпечаваща проданта възбрана, е вписана на 07.11.13г.
Плащане на база запора върху вземането за трудово възнаграждение е
осъществявано до 31.03.14г., когато задължението за издръжка на длъжника
спрямо детето му е увеличена и остатъкът не може да бъде секвестиран, както
е заявил самият работодател в писмо до ЧСИ.Той е посочил в друго писмо от
12.01.17г., че от 03.01.2017г. длъжникът вече не е негов служител.
На 12.10.2018г. взискателят е поискал запор на две банкови сметки на
длъжника– в „Ю. Б.“ АД и в „Р.“ЕАД, получени от банките на 16.10.18 г.
Поради липса на достатъчно средства обаче, наложените запори не са
послужили за удовлетворяване на вземането. На същата дата е отправено по
искане на горното лице и запорно съобщение до новия работодател на
длъжника, получено на 16.10.18г. Плащане на дълга от трудово
възнаграждение също не е постъпило по сметка на ЧСИ, т.к. размерът на
7
последното е под минималната за страната работна заплата и е
несеквестируем.
На 14.12.18г. е поискана възбрана и върху останалата 2/6 ид.ч. от
поземлените имоти (терен и сгради), находящи се в гр. А. С постановление на
ЧСИ от 05.02.19г. мярката е наложена.
На 20.11.19г.е поискана и наложена възбрана и върху 1/6 ид.ч. на
длъжника от СОС с идентификатор 51500.502.15.3.1, находящ се на
административен адрес: гр. Н., ул. “С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. Срещу него е
насрочено на 23.11.20г. принудително изпълнение, на 25.11.20г. имотът е
описан, а на 28.01.21г. е насрочена публична продан в периода от 22.02.21г.-
22.03.21г.
При така установената фактическа обстановка, спорът на страните
е изцяло правен-за това дали е настъпила перемпция по образуваното за
събиране на паричното вземане изпълнително дело, за значението й с оглед
приложението на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и на чл.439 от ГПК, във връзка с
изводите за погасяването по давност на процесните главница и неустойка, в
частност за валидността и правното значение на извършените след настъпила
перемпция изпълнителни действия и за приложимостта към казуса на ППВС
№3/80г. и на ТР№2/26.06.15г. по ТД №2/13г. на ВКС, определящи различен
момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане, предмет
на принудително изпълнение.
По въпроса за перемпцията:Въззивният съд намира за изцяло
неоснователни доводите на жалбоподателя, че такава е настъпила по
образуваното пред ЧСИ Божилова изпълнително дело.
За да настъпи перемпцията, т.е. за да бъде прекратено изпълнението
според изискването на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по право(по силата на закона),
взискателят трябва да не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Изложените по-горе данни сочат, че такъв период от време между две
поискани изпълнителни действия по изп.д.№195/08г. по описа на ЧСИ
Божилова, няма изтекъл, респективно взискателят не е бездействал толкова
дълго в рамките на това производство.
Действително той не е получавал удовлетворение на вземането си от
8
трудово възнаграждение, въпреки проявената процесуална активност, в
периодите: от 11.12.08г. до края на м. май 2011г. и от 01.04.14г. до 03.01.17г.
и след 16.10.18г., но не защото изпълнението не е било насочено към това
вземане на длъжника и не защото не е била поискана и наложена мярката
запор върху това вземане спрямо третите лица, а защото получаваните от
длъжника средства са били несеквестируеми, заради нисък размер. По тази
причина и двамата работодатели на длъжника временно не са превеждали
суми от заплатата му по сметката на ЧСИ. Тези причини за непогасяване на
дълга не се коренят в процесуалното бездействие на взискателя, поради което
той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на изпълнителното дело.
Както ВКС отбелязва в свое решение №37/24.02.21г. по гр.д.№1747/20г., а
този състав изцяло споделя,…“ перемпцията очевидно не настъпва, ако след
поискването на един способ в продължение на две години взискателят не е
поискал нов изпълнителен способ, най-малкото, защото през това време може
да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди
неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ.“ Затова правно значимото в случая е това, че способът за
удовлетворяване на взискателя – чрез получаване на вземанията на длъжника
към работодателя му, е бил своевременно посочен и наложен.
Междувременно и паралелно с насочването на изпълнението към вземанията
на длъжника от труд, са били ангажирани и други способи за изпълнение-
към осребряване на недвижими имоти на длъжника(чрез предприемане на
опис, оценка и насрочване на публична продан), както и към вземането на
длъжника от две негови банкови сметки, които са били запорирани.
Последното също не е довело до удовлетворяване на вземането, отново
поради недостиг на парични средства, въпреки проявената от взискателя
дължима за защитата на интересите му процесуална активност.
Неоснователно в тази връзка е и възражението, че ако перемпция е
настъпила, всички извършени след нея изпълнителни действия са
невалидни, не пораждат правно действие и не прекъсват давността.
В цитираното по-горе решение ВКС сочи, че единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция, е задължението съдебният
изпълнител да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, т.к.
старото е прекратено по право. „Новото искане на свой ред прекъсва
9
давността независимо от това дали СИ го е образувал в ново дело или не…“,
а….“необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“ Настоящият съдебен състав
напълно споделя тези аргументи.
Неоснователно е и възражението за неправилно приложение от
първата инстанция на задължителната за съдилищата съдебна практика,
относима към повдигнатия спор, защото данните по делото са такива, че за
казуса остава без значение дали на Тълкувателно решение №2/15 по ТД
№2/13 г.на ВКС ще се придаде обратно действие или не, а именно това е
големият спорен за съдебната практика въпрос, предизвикал образуването на
ТД №3/20г. на ВКС. В случая приложението и на двата тълкувателни акта
води до един и същ правен извод, че погасителна давност за процесното
вземане не е изтекла.
Ако на ТР 2/26.06.15г. не се придаде обратно действие, въпросът за
теченето на погасителната давност по време на висящото изп.д.№195/08г. по
описа на ЧСИ Божилова, в периода от образуването му, до датата на влизане
в сила на новото решение, ще следва да се уреди от ППВС №3/80г.,
приемащо при съвкупно тълкуване на чл.116,б.“б“ и чл.116, б.“в“ от ЗЗД, че
образуването на изпълнителното дело прекъсва давността, но тя спира да
тече, докато изпълнението е висящо.
От това се извежда, че погасителна давност върху съдебно установено
вземане може да тече само до образуването на производство за
принудителното му изпълнение и след настъпила перемпция, докато не се
образува ново изпълнително дело.
Такава възможност за изтичане на давност, която да погаси вземането,
предмет на изп.д.№195/08г. по описа на ЧСИ Божилова, не се установява,
защото делото е образувано дори преди да се стабилизира заповедта за
незабавното изпълнение, основана на чл.417 от ГПК и до момента няма
настъпила перемпция.
Тълкувателно решение №2/15г. на ВКС, в противовес на предходната
задължителна практика на ВС, отграничава исковото от изпълнителното
производство, поради което приема, че макар образуването на второто да
прекъсва давността, то не я спира- тя продължава да тече. На следващо място
вторият тълкувателен акт променя разбирането за началния момент, от който
10
започва да тече погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес,
като посочва за прекъсващо я предприемането на всяко едно от подробно
описаните в него изпълнителни действия.
Въпреки коренните различия между двете тълкувания, ако на ТР от
2015г. се придаде обратно действие, по казуса пак не се установява период,
в който между извършването на две изпълнителни действия, пряко насочени
към удовлетворяването на взискателя( като запор, възбрана, опис, оценка на
недвижим имот и др.под.) да са изтекли три или пет години, необходими
според чл.110 и чл.111 от ЗЗД, за да погасят по давност вземанията на
взискателя спрямо длъжника в някаква част или изцяло.
Страните не спорят, а и изложените по- горе данни сочат, че и след
26.05.15г., включително при завеждането на делото в БОС (06.01.21г.),
взискателя проявява достатъчна процесуална активност, така че между
предприемането на две изпълнителни действия не се установява изтичането
на визираните в горепосочените правни норми давностни срокове, които да
погасят вземането на кредитора за главница и неустойка от договора за заем.
В обобщение на горното се налага правният извод, че процесното
вземане на взискателя спрямо длъжника, за събирането на което е образувано
изп.д.195/2008г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова, не е погасено по давност и
продължава да съществува.
Следователно твърдението на ищеца, че не дължи процесните суми,
поради настъпили след издаването на изпълнителното основание на
взискателя правопогасяващи факти, е неоснователно, което сочи заявената
претенция по чл.439 от ГПК за неоснователна. Като такава тя следва да бъде
отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесъл и окръжният съд.
Поради съвпадението на правните изводи на двете съдилища,
обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваем К. има
право на направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 250
лв., представляващи уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство по въззивното дело от един адвокат, които да се възложат
на другата страна.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 272/13.07.21 г., постановено по
гр. д. № 25/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА И. С. С. ЕГН********** от гр. Н., ул. “С.“ № *, вх. *, ет. *,
ап. * да заплати на И. Ф. К. с ЕГН ********** от гр. П., кв. “С.“, бл. **, ет. *,
ап. ** съдебно- деловодни разноски, сторени във в. гр. д. № 411/2021 г. по
описа на Апелативен съд - Бургас, в размер на 250 лв. (двеста и петдесет
лева), представляващи уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство на страната по въззивното дело от един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12