Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Хасково, 14.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
1130 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Директора на ОДМВР – Хасково, срещу Решение №
136/13.10.2022г., постановено по а.н.д. №307/2022г. по описа на РС
Димитровград.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон, касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Искането е да се отмени
оспореното решение и вместо него се постанови ново, с което се потвърди
Наказателно постановление №254р-572/29.03.2021г., издадено от директора на
ОДМВР – Хасково. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща
представител.
Ответникът – Г.А.К.,
редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. От адв. Г.,
процесуален представител на жалбоподателя в депозирани по делото отговор по
касационната жалба и молба – становище се застъпва тезата за неоснователност на
жалбата, поради което се моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на
разноски за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково дава мотивирано заключение за неправилност на
съдебния акт. Предлага решението на Районен съд Димитровград да бъде отменено и
вместо него настоящата инстанция да постановено друго по съществото на спора, с
което да потвърди процесното наказателно постановление.
Административен
съд Хасково, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество същата се явява основателна
по следните съображения:
С
оспореното решението Районен съд Димитровград е отменил Наказателно
постановление № 254р-572/29.03.2021г., издадено от директора на ОДМВР –
Хасково, с което на Г.А.К. ***, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1, във вр. с чл.63, ал.4 от
Закона за здравето.
Г.А.К. е наказан за
това, че на 19.03.2021г. около 06:30 часа в гр. Д.,
на бул.***, в кафе *** /представляващо
игрална зала/, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в
Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във
връзка с издадена заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването -
въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал, шлем и др.), е нарушил посочената заповед, като се е намирал в
горепосоченото закрито обществено място и не е бил с поставена защитна маска за
лице или друго средство покриващо носа и устата му. За така установеното
нарушение – по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето от служители на РУ
Димитровград, е съставен АУАН с бл. 921082 от 19.03.2021г., подписан без
възражения, а впоследствие издадено и наказателното постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се доказало по несъмнен начин, че К. е бил без маска и кога е
трябвало да бъде с маска, и кога можел да бъде без маска. Приел за
противоречиво обстоятелството, че след като в залата била позволена употребата
на напитки, което изисквало лицето да не носи маска, същевременно да се изисква
всички посетители да бъдат с маски. Обосновал е, че Държавата е допуснала
налагане на мярка, която практически можела да бъде нарушена, без да има
нарушение на закона. Нямало как в един период от време посетителят да е с
маска, а в определен период от временеясно кой- при употреба на напитка да си
сваля маската и след това да я вдига отново. Приел е, че при така установените
факти на жалбоподателя не може да се търси отговорност и след като е недоказано
нарушението, то последицата е отмяна на НП.
Така постановеното
решение е неправилно.
В АУАН и НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето във вр. с Раздел I, т. 7 от Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г.
на министъра на здравеопазването. В чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Нормата на чл. 63, ал. 4 Закона за
здравето предвижда правомощия на министъра на здравеопазването при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. С Решение № 72/26.01.2021 г. на
МС е удължен срокът до 30 април 2021 г. на обявена с Решение № 325 на
Министерския съвет от 2020г., последно удължена с Решение № 855 на
Министерсткия съвет от 2020г., извънредна епидемична обстановка, въведена във
връзка с разпространението на заболяването Ковид – 19. От своя страна точка 7
от Раздел I на Заповед №РД01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването
предвижда, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3, в което е предвидено, че защитната маска
трябва да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
Видно от съдържанието на самата заповед на министъра на здравеопазването, с нея
се въвеждат противоепидемични мерки от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършена
проверка на закрит търговски обект (игрална зала) на 19.03.2021 г. в 06:30 часа
(по време на действие на процесната заповед – от 01.02.2021 г. до 30.04.2021
г.), се констатирало от проверяващите, че Г.К. е в обекта, без да носи
предпазна маска, покриваща устата и носа му. Установено е, че К. не спазва
въведената от министъра на здравеопазването противоепидемична мярка за
ограничаване разпространението на болестта Ковид-19, а именно носене на предпазна
маска на закрити обществени места. Безспорно търговският обект (игралната
зала), в който е бил установен ответника по касация без предпазна маска,
покриваща носа и устата, представлява обществено закрито място, на територията
на което действа въведеното с точка 7 от Раздел I на Заповед №РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването задължение за гражданите да
носят предпазна маска за лице.
Ирелевантен към
предмета на спора е въпроса дали към момента на проверката К. е следвало да бъде
без поставена маска, тъй като в игралната зала била позволена употребата на
напитки. Както бе посочено по-горе в решението, не е спорно, че игралната зала
попада в понятието „обществено място“ по смисъла на т.10 от Заповед №РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която това са
местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено
ползване. В тази връзка за лицето К., което се е намирало на това закрито
обществено място, в присъствието и на други хора, е възникнало и задължението
да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./.
Неизпълнението на това задължение обуславя и ангажиране на отговорност по чл.
209а, ал. 1 ЗЗдр. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН
фактическа обстановка, досежно извършването на нарушението и възпроизведената
такава в НП. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат. Безпротиворечиво се
установяват лицето извършител и, че същото виновно е извършило процесното
нарушение.
Законосъобразно и
явно справедливо административнонаказващият орган е наложил административно
наказание „глоба“ в неговия минимален размер за деяние, което съставлява
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при
липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая.
С оглед изложеното
до тук следва да бъде прието, че оспореното от санкционираното лице наказателно
постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.
Предвид горното, при
постановяване на обжалваното съдебно решение, районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348
ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от НПК - не е приложен правилно материалния закон,
което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №136 от 13.10.2022г.,
постановено по АНД №307/ 2022г. по описа на Районен съд Димитровград, вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 254р-572/29.03.2021г., издадено от директора на ОДМВР –
Хасково, с което на Г.А.К. ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 1, във вр. с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.