Решение по дело №5595/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на  единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                                    Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5595 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.К.“ ЕООД срещу решение от 31.07.2019 г., изменено с определение от 06.03.2020 г. в частта за разноските, по гр.д. №85238/2017 г. на Софийския районен съд, 72 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата от 308,39 лв. до пълния предявен размер от 2664,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2017 г. по вина на водача на МПС „Волво С30“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и немотивирано, както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че по делото е установено наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение от 31.07.2019 г., изменено с определение от 06.03.2020 г. в частта за разноските, по гр.д. №85238/2017 г. на Софийския районен съд, 72 състав, в частта, в която е осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.432 ал.1 КЗ  сумата от 308,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2017 г. по вина на водача на МПС „Волво С30“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че по делото не е установено наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.К.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно, поради следното:

Производството по гр.д. №85238/2017 г. по описа на СРС, 72 състав, е образувано по искова молба от „С.К.“ ООД срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2664,00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в  материални щети по л.а. „Тойота Ярис” с рег. № ******, които вреди са настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2017 г. в гр. София.

 Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск с твърдения, че по делото не е установено наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният вид и действителен размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „ГО” за л.а. „Волво С30” с рег. № ******.

Установява се от двустранен констативен протокол за ПТП №40КАТ, че на 04.06.2017 г., в гр. София, се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – Б.Х.Ш., управляващ л.а. „Волво С30” с рег. № В****** и В.Б.Б., управляващ л.а. „Тойота Ярис” с рег. № ******. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Волво С30“, който е ударил в задната част движещия се пред него автомобил „Фолксваген Голф”. На автомобила „Алфа Ромео” са нанесени щети – в предната част.

По повод процесното ПТП при ответното дружество е образувана щета №43082131700685/2017 г., видно от представеното по делото опис-заключение по щета.

Видно от представеното по делото писмо от ответника до ищеца, изх. №92-8719/24.07.2017 г., застрахователят е отказа изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като липсват безспорни доказателства, подкрепящи тезата, че ПТП е настъпило при описаните обстоятелства.

От приетото по делото заключение на САТЕ, се установява, че процесното ПТП е настъпило поради управление от водача на л.а. „Волво С30“ на недостатъчно разстояние от л.а. „Тойота Ярис“, като от техническа гледна точка нанесените щети на л.а. „Тойота Ярис“ са вследствие на реализираното на 04.06.2017 г. ПТП. Вещото лице сочи още, че описаните увреждания по л.а. „Тойота Ярис“ са в зоната на удара и са вследствие на реализираното на 04.06.2017 г. ПТП, като по наличните данни не е възможно да се определи скоростта на движение на превозните средства в момента и преди настъпване на удара.

Видно от приетото по делото заключение на трайната САТЕ, което заключение съдът кредитира напълно, като обосновано и компетентно изготвено, на 04.06.2017 г. л.а. „Волво С30“ реализира ПТП с намиращия се пред него л.а. „Тойота Ярис“, като щетите по л.а. „Тойота Ярис“ не са получени по механизма, отразен в двустранния протокол за ПТП, а уврежданията по двете превозни средства съответстват като височина спрямо пътното платно, но като дълбочина и характер не съответстват на механизма на произшествието, отразен в двустранния констативен протокол. Вещите лица сочат още, че по двете превозни средства се наблюдава съответствие на част от уврежданията, но като съвкупност вредите по автомобилите не са еквивалентни едни на други. От заключението се установява още, че скоростта на двете превозни средства към момента на удара не може да бъде определена, но може да бъде определена приблизителната разлика в скоростите между тях към момента на инициалния контакт и като се вземат предвид деформациите по л.а. „Тойота Ярис“ разликата в скоростите е била около 20-30 км/ч. Ударът за л.а. „Тойота Ярис“ е концентриран в средната част на задната броня, а за л.а. „Волво С30“ – в предната дясна част на предната броня. В о.с.з. вещите лица поясняват, че има много доказателства, че деформациите не могат да се получат при сочения механизъм – огъването на задния капак, скъсването на бронята, липсата на хоризонтални задирания, липсата на увреждане в задния десен ъгъл на л.а. „Тойота Ярис“, както и че по л.а. „Волво С30“ няма следи, които да насочват към удар, който е с 20-30 км/ч. Доста голяма площ от задната броня на л.а. „Тойота Ярис“ е влязла в съприкосновение с друг предмет или превозно средство, т.е. уврежданията по автомобила „Тойота Ярис“ са получени при удар с голяма контактна площ, а уврежданията по автомобила „Волво С30“ са получени от удар само в неговата предна дясна част.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи процесното ПТП да е настъпило при обстоятелствата, посочени в процесния протокол за ПТП, респ. механизма на процесното ПТП не е посочения от ищеца в исковата молба и в протокола за ПТП. От заключението на тройната САТЕ се установи категорично и несъмнено, че механизма на процесното не е посочения в процесния протокол за ПТП, както и че вредите по л.а. „Тойота Ярис” не са в причинно-следствена връзка с ПТП, описано в процесния протокол за ПТП. Протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, но не удостоверява с обвързваща сила механизма за настъпване на ПТП, доколкото същият е оспорен от ответното дружество.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Волво С30” Б.Х.Ш. не е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял вреди.

            Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло без да се изследват останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от 308,39 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 93,97 лв., и на основание чл.78 ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №181314 от 31.07.2019 г., изменено с определение от 06.03.2020 г. в частта за разноските, постановено по гр.д. №85238/2017 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, в частта, в която „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на „С.К.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Димова махала”, Търговски комплекс 21, на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от 308,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2017 г. по вина на водача на МПС „Волво С30“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на „С.К.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Димова махала”, Търговски комплекс 21, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 96,27 лв. - разноски по делото, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Димова махала”, Търговски комплекс 21, срещу „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 308,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 04.06.2017 г. по вина на водача на МПС „Волво С30“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „С.К.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Димова махала”, Търговски комплекс 21, да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК допълнително сумата от 93,97 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 125,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.