Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12
гр.
Перник, 08.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа административно дело № 620/2021 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от ****АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ****, представлявано от Р.Е.Б.
против Решение № ПИ-355/30.11.2021 г., постановено от директора на териториална
дирекция – София на Национална агенция за приходите, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № С210014-000-0536751/18.11.2021 г. срещу действие на Д.Н.–
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, обективирано в протокол за
опис изх. № С210022-028-0003058/15.11.2021 г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Посочено е, че изводът на контролния административен орган
за спазване на изискванията на чл. 233, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК е
неправилен. Твърди се, че задължението, предмет на публично изпълнение е
обезпечено, поради което извършеният опис е в противоречие с чл. 233, ал. 3 от ДОПК. Сочи се, че публичния изпълнител не е събрал доказателства за
собствеността и оценката на описания имот. Искането към съда е да отмени
обжалваното решение на директора на ТП на НАП– София и извършения опис от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП - София, обективиран в протокол за опис изх. № С210022-028-0003058/15.11.2021 г.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не е
изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът – директор на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – София, чрез процесуалния
представител – юрисконсулт М.К., оспорва жалбата. Искането към съда е да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят – ****АД е длъжник по изпълнително дело
№ 14020000022/2002 г. по описа на ТД на НАП – София за изискуемо публично
вземане в размер на 40818.99 лв. – главница и 25337.42 лв. – лихва.
С постановление изх. № С160014-022-0009567/07.06.2016
г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП за обезпечаване на публичното
вземане и на основание чл. 200, чл. 205 и чл. 195, ал. 1-ал. 3 от ДОПК е
наложена възбрана върху следните недвижими имот, собствени на длъжника: ПИ с
идентификатор ****, с площ от 2371 кв. м. и построените върху него сгради,
както следва: цех № 1/****/, построен 1968 г., масивна, на два етажа, ЗП 349
кв. в. цех ****, състоящ се от производствено помещение, ЗП 266.60 кв. м. и
сушилня, ЗП 11.25 кв. в. и административна сграда, № ****.5, масивна,
двуетажна, ЗП 185.20 кв. м., площ 2371 кв. м., находящи се в гр. Р., обл.
Перник, ул. ****, с балансова стойност 120735.76 лв. Постановлението е връчено
на ****АД на 13.06.2016 г. Възбраната е вписана в Агенцията по вписванията,
Служба по вписвания – гр. Р. на 10.06.2016 г.
Със заповед № 18-676-31.01.2017 г. на началника на
СГКК – Перник е извършено изменение на Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Р., представляващо заличаване на имот с идентификатор **** и
построените в него сгради с идентификатори: ****.1, ****.2, ****.3, ****.4, ****.5,
****.6, ****.7, ****.8, ****.9, ****.10, ****.11, ****.12, ****.13, ****.14, ****.15, ****.16,
****.17, ****.18, ****.19, ****.20 и на тяхно място – нанасяне на нови обекти,
както следва: имоти с идентификатори: ****и **** и сгради с идентификатори: ****.1,
****.2, ****.3, ****.4, ****.5, ****.6, ****.7, ****.8, ****.9, ****.10, ****.11,
****.12, ****.13, ****.14, ****.15, ****.1,
****.2, ****.3, ****.4, ****.5.
Със съобщение изх. № С210022-110-0004411/08.11.2021 г.
публичен изпълнител при ТД на НАП – София е уведомил ****АД, че на 16.11.2021
г. от 11.00 ч. ще бъде извършен опис по изпълнително дело № 14020000022/2002 г.
по описа на ТД на НАП – София на поземлен имот с идентификатор **** и сграда с
идентификатор ****.5 по КККР на гр. Р.. Съобщението е връчено на адресата на
16.11.2021 г.
На 16.11.2021 г. в 11.10 ч. главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – София, в присъствието на управителя на ****АД, един свидетел и
оценител, е извършил опис на поземлен имот с идентификатор ****и построените в него
сгради с идентификатори: ****.1 – производствен цех; ****.2 – 1-етажна сграда; ****.3
– 2-етажна сграда; ****.4 – 2-етажна сграда. Определена е временна оценка на
описаните обекти – 175331.90 лв. Отразено е, че административната сграда е в
имот, който не е собственик на длъжника, а останалите сгради в описания
поземлен имот не са собственост на последния.
Действията на публичния изпълнител са обективирани в
протокол за опис изх. № С210022-028-0003058/15.11.2021 г., който е подписан от
публичния изпълнител и присъствалите лица. Представителят на жалбоподателя е
отразил, че има възражения и е подал жалба срещу извършения опис по реда на чл.
266 - 267 от ДОПК.
Решаващият орган – директор на ТД на НАП – София се е
произнесъл в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК с Решение № ПИ-355/30.11.2021 г.,
с което е оставил без уважение жалбата. Решението е връчено на ****АД по
електронен път на 06.12.2021 г. В срока по чл. 268 от ДОПК срещу него е
подадена жалба с вх. № 53-04-525#1/10.12.2021 г., предмет на разглеждане в настоящото
производство.
В хода на съдебното оспорване страните не са
ангажирали допълнителни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и
обосноваността на оспореното решение, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, от
надлежно легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебно оспорване решение на
директора на ТД на НАП – София на основание чл. 268, ал. 1, във вр. 267, ал. 2,
т. 5 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № С210014-000-0536751/18.11.2021 г., подадена в
срока по чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Постановено е в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК.
Отговаря на изискванията за компетентност, тъй като е
издадено от органа, посочен в чл. 266, ал. 1 от ДОПК – директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – София.
Обективирано е в изискуемата писмена форма и отговаря на
изискването за мотивираност. Означен е издателят му и са отразени направените
от него фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е.
Правилен и съответен на закона е направеният от
контролиращият административен орган за неоснователност на жалбата, с която е
сезиран.
Оспореното действие на главен публичен изпълнител,
обективирано в протокол изх. №
С210022-028-0003058/15.11.2021 г., съставен на 16.11.2021 г. – опис на
недвижими имоти, е извършено след насрочването му по реда на чл. 233, ал. 1,
изр. 2-ро от ДОПК, за което своевременно е уведомен длъжника. При провеждането,
последният е присъствал.
Съгласно
изискването на чл. 226, ал. 2 от ДОПК публичният изпълнител е съставил протокол
за извършеният опис, който съдържа изискуемите според цитираната норма
реквизити. Неоснователно е оплакването в жалбата, че в същият не са отразени
обстоятелствата по чл. 233, ал. 2 от ДОПК. Видно е, че описът съдържа посочване
на: изпълнителното основание;
мястото,
където се извършва; подробно описание на недвижимия имот и сградите; оценката
им; наличието на възражения на длъжника, без същият да ги е изложил; подписи на
публичния изпълнител и длъжника.
Неоснователно
е и оплакването за нарушение на чл. 233, ал. 3 от ДОПК, според който ако
вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за
налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис.
Неправилно е тълкуването на жалбоподателя, че отсъствието на обезпечение на
публичното задължение е условия за извършването на описа.
Обезпечението
цели осигуряване изпълнение на задължението. Към него се пристъпва когато има
опасност да се затрудни събирането на задължението или същото да стане
невъзможно/чл. 195, ал. 2 от ДОПК/. Възбраната на недвижим имот е вид
обезпечение/чл. 198, ал. 1, т. 1 от ДОПК/, което се налага чрез вписване на
постановлението на публичния изпълнител./чл. 205, ал. 1 от ДОПК/.
Извършването
на опис е изпълнително действие чрез което се пристъпва към принудително
изпълнение върху вещи/чл. 233, ал. 1 от ДОПК/. Описът индивидуализира вещта
върху която ще се насочи принудителното изпълнение. Той не се обуславия от
наличието или отсъствие на обезпечение. В този смисъл без значение за законосъобразното
му извършване е наличието на обезпечение или отсъствието на такова.
Не намират
подкрепа в доказателствата по делото и твърденията в жалбата, че са нарушени
изискванията на чл. 233, ал. 4, ал. 5 от ДОПК. Видно е, че преди да пристъпи
към него, публичният изпълнител е извършил справка за собствеността на
описаните недвижими имоти в Службата по вписванията и се е уверил, че те
принадлежат на ****АД. Приложени са и актуални скици на описаните недвижими
имоти, издадени от АГКК.
В протокола за
опис са посочени и всички обстоятелства по чл. 233, ал. 4 от ДОПК. Определена е
и временна оценка на описаните недвижими имоти въз основа на приложената към
преписката актуална данъчна оценка с
изх. № 64050228906/01.11.2021 г., което е в съответствие с нормата на чл. 233,
ал. 5 от ДОПК.
Предвид всичко
изложено настоящият състав на Административен съд – Перник, счита обжалваното
действие на публичния изпълнител за законосъобразно. До същият извод е
достигнал контролиращия административен орган в оспореното пред съда решение.
Затова жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода
от делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. изр. 3-то, във вр. с чл. 144, ал.
2 от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер, определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ жалбата на ****АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Р., ул. ****, представлявано от Р.Е.Б. против
Решение № ПИ-355/30.11.2021 г., постановено от директора на Териториална
дирекция – София на Национална агенция за приходите, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № С210014-000-0536751/18.11.2021 г. срещу действие на Д.Н.–
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, обективирано в протокол за
опис изх. № С210022-028-0003058/15.11.2021 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА ****АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Р., ул. ****, представлявано от Р.Е.Б. да заплати на Териториална дирекция
на Националната агенция за приходите – София сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е окончателно
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/